Archive for октомври 28th, 2009

окт. 28 2009

Около Преспа – част 2

Продължаваме с пътеписа на Комитата за обиколката на тайния туристически клуб на Преспанското езеро. Групата вече беше от южната страна на езерото (в Гърция), а сега продължаваме към албанското крайбрежие. Приятно четене и си водете записки, защото това място все още не е развратено от индустриалния туризъм:

Експедиция „Преспа 2009“

част втора

Ден 3
Напуснахме хотела с добри чувства, прескачахме въдиците по моста и потеглихме към Албания.

В заключение: регионът е нетипичен за Гърция — яде се сладководна риба, не се сервира вода в кръчмата, освен ако специално не си поръчаш и всички разбират български.

Смърдеш (Кристалопиги)

Последното гръцко село преди границата е Кристалопиги (Смърдеш). Кристалопиги е голямо село, сравнително късно напуснато от местното население. Пътувайки към Албания, вляво от пътя се вижда внушителната стара църква, към която завихме, за да я разгледаме и да потърсим следи от миналото. Минахме точно пред полицейския участък и полицейска кола тръгна след нас, а като наближихме църквата пусна сирената и буркана. Нормално, при положение, че от тук минават каналите за трафик на хора от Албания към Гърция. Обяснихме на наежените ченгета, че искаме да видим църквата, те поомекнаха и се появи човек, който ни я показа. Наоколо могат да се видят остатъците стените на къщите от старото село.

Църквата в Смърдеш
Църквата в Смърдеш. Отзад се виждат руините от старите къщи.

В Смърдеш е роден големият революционер Васил Чекаларов, а селото е участвало в Илинденско-Преображенското въстание. Старото село е било нависоко, а новото е в ниското, точно на транзитния път към Албания.

В Албания

Гръцко-албанската граница се минава лесно, но бавно. Особено се тутка албанският граничар, който няма устройство за четене на паспорти и въвежда на ръка данните на всички пътуващи и на всички коли. Така 5 коли, пътуващи заедно могат да образуват сериозна опашка на границата. И ето ни в Албания. Още от самата граница се усеща сериозен контраст. Единствено пътят остава луксозен по гръцки — добър, широк и с аварийни ленти. Но вече е поалбанчен на места, където има импровизирани крайпътни заведения, които заемат аварийната лента. В първото село след границата спряхме за обмяна на валута, а можеше и да не сменяме, лично на мен така и не ми се наложи да ползвам местната валута. Някъде след границата е отбивката за с. Връбник — „българското село“, както е известно на албанците, но понеже селото е малко и пътят е лош, табелка няма и не можахме да се ориентираме за посоката.

Крайпътно заведение в Албания след границата
Крайпътно заведение в Албания след границата

Завихме към Преспа (гледате отбивката за Преспа или за Ликенас). Отбивката се намира точно след някаква зелена бензиностанция. Въпреки, че е международен, пътят е толкова лош, че дори локалният път между Лозенец и Царево изглежда по-добър от него. Асфалтът е до каменната кариера Звездъ, а после настилката изчезва. Маркировка няма никаква. Поне е добре трамбован, и очевидно се подготвя за асфалтиране. Пътували миналата година казаха, че тогава едвам се е преодолявал с мощни джипове, но сега с по-внимателно каране можа да го преодолее и спортната кола в компанията.

Пътят към Преспа
Пътят към Преспа

Гледките, споменах ли ви, са зашеметителни, както навсякъде в този район на Балканите 😉

И ето ни, след нагънат и друсащ път с пушилка, в Преспа. Нашата цел е село Пустец (Ликенас на албански). Не издържаме на изкушението и спираме на една тераса над селото, където правим снимки.

Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки
Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version