Archive for октомври 23rd, 2009

окт. 23 2009

Поречието на Русенски Лом

Петък следобед е и е време за пътепис от България. Днес наш водач ще бъде Димитър, който ще ни разведе по поречието на река Русенски Лом. Приятно четене:

Поречието на Русенски Лом

Преди две години организирах воден поход по река Русенски лом. Пътешествието се получи много екстремно и вълнуващо, но имаше нещо недовършено. Колкото и прекрасен да беше преходът, движението по реката ни ограничаваше. Минавахме покрай изумителни места, до които обаче нямаше как да стигнем, защото бреговете бяха адски стръмни и на много малко места можеше да се слезе от лодките. Ето защо още тогава си обещахме един ден да се върнем там и да обиколим това, което тогава не успяхме. Сега тази идея е на път да се осъществи, защото за Великден смятаме да сме там. Подготвяйки се за предстоящото пътешествие, сега си припомням някои особености на района, които още предния път ме бяха впечатлили силно.

Река Русенски Лом — последният десен приток на Дунав,

е съставена от водите на Черни и Бели Лом, като общата й дължина няма и 200 км. Трудно ми е да опиша каква радост за сетивата представлява диаметрално противоположния пейзаж на тази река, сравнен с еднообразието на наглед безкрайната Дунавска равнина. Пътувайки от Плевен към Русе, заобиколени от монотонен изглед, ни беше трудно дори да предположим какво вълшебно място се крие сред това поле. След кратко залутване покрай град Две могили внезапно се озовахме в съвършено различен свят, съставен от скали, пещери и невероятни природни форми. На това място реката все още носи името Черни Лом. Макар и наглед малка, през вековете е издълбала смайващи проломи сред жълтеникавите наносни скали и варовиците. По пътя си към Дунав тази река се вие в може би най-причудливите и сложни меандри сред изтощаващи възприятията гледки.

Няма да забравя първият си контакт с уникалния и живописен природен парк Русенски Лом, който започна от подножието на крепостта Червен. Бях чел доста описания за нея, но това, което видях, надмина и най-смелите ми очаквания. Разположени сред величествен пейзаж, значителните останки подсказват, че някога Червен е имал водеща роля в региона. През Средновековието броят на църквите е бил белег за значимостта на един град, а тук те са 13. През Второто българско царство повече са били единствено в старопрестолния град Търново. Благодарение на археологическите разкопки са разкрити феодален замък, обществено-административни и жилищни сгради, крепостни стени, улици. От замъка на местния владетел днес са оцелели само еднометрови основи и личното му водохранилище, на чието дъно се мъдрят две каменни гюлета, вероятно от катапулт. Безспорно обаче двата най-внушителни обекта са митрополитската църква и добре запазената триетажна крепостна кула.

Четете по-нататък>>>

One response so far

окт. 23 2009

Бира в сряда!

Published by under Общи

Да закрием лятото и открием зимата

Време е да се съберем, да се запознаем, да хапнем, да поговорим и да пийнем – или с други думи да си направим „симпозиум“, както са казвали древните римляни

Кога: сряда другата седмица (28. окт)

Къде: Мамбо http://www.zavedeniata.com/index.php?page=article&cat=7&pub=9745

Кой: авторите и феновете на Patepis.com

Имам само една молба: т.к.трябва да направя резервацията до неделя вечер, то пратете ми по едно мейлче на за потвърждение до тогава, за да знам за колко човека да правя резервацията, или оставете коментар тук

7 коментара

окт. 23 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(13): Из Улан Батор в очакване на виза

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в подстъпите на руското посолстсво в Улан Батор, Монголия.

Днес ще продължим с престоя в Улан Батор — да видим как ще се справи с визата (защото и българският консул му беше обещал подкрепа)и да се разходим из и около града. Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част тринайсета

Из Улан Батор в очакване на виза

ден 81

За щастие, шофьорът на колата, която съм си хванал, знае някакви обиколни пътища и избягва безумното задръстване. За пръв път ставам свидетел на разминаване на джип с автобус в еднолентова, тясна улица зад някакъв блок, паркингът пред който е препълнен с коли, и там където не е, е разкопан. Строителните работници подвикват нещо на шофьора, но доколкото разбирам монголски той им тегли една и си минава от там anyway…

Точно в осем и половина съм пред българското посолство и чакам. Приемният час е в девет, а монголските полицаи отпред не говорят други езици — налага се да изчакам половин час, преди да натисна копчето на интеркома и да кажа, че имам среща с консула.

Влизам в страничния вход, веднага чувствайки се по-добре — хей, аз съм на българска земя, бейби! Това е късче България! Точно срещу мен по стълбите се спуска консулът — Иван Евстатиев, който ме поздравява приветливо, кани ме да седна и да му обясня каква е ситуацията и от какво имам нужда.

Ситуацията е следната — в руското посолство, съдейки по нещата, които съм видял досега и по това, което съм чел в Интернет, нещата с получаването на виза са сложни, и не е ясно кое определя шансовете ми. Тъй като не мога да мина през Китай, задължително ми трябва руска виза, и то туристическа, а не транзитна, тъй като десет дни, предвидени за транзитна не ми стигат по никакъв начин. Искам да си повиша шансовете да взема виза максимално и смятам, че някакво писмо на подкрепа от страна на българското консулство, което може да казва нещо от рода, че подкрепя мероприятието ми, ще помогне наистина. Консулът се съгласява и казва, че ще отиде да го напише веднага — качва се по стълбите и след десетина минути носи принтирано писмо към руското посолство с подпис и печат от българското консулство.

Писмото моли руското посолство за съдействие за издаването на виза за мен, тъй като правя околосветско пътешествие и прочее дипломатически неща, които преведени на нормален език гласят горе-долу „Пичове, моля ви се, дайте на наш’то момче виза, той е готин — гаранция, освен т’ва поздрави и риспек!“.

Много благодаря на човека за помощта, обещавам да се обадя като имам информация и излизам от българското консулство щастлив, горд, накефен и ухилен. Друго е да знаеш, че в някаква далечна и чужда страна, имаш някой свой, който наистина ти е обърнал внимание и наистина си „гледа работата“, така да се каже. Риспек!

Четете по-нататък>>>

5 коментара

окт. 23 2009

Шапка ви свалям!

Това не е пътепис. Това е мнението на Тихомир за двамата околосветски пътешественици Коста и Иван. Коста тръгна да обикаля света надясно с мотор и читателите на нашия сайт вече следят неговото приключение, а Иван — той пък тръгна около света наляво на автостоп и неговияте приключения съвсем скоро ще се появят и на нашия сайт. А защо публикувам мнението на Тишо тук? Защото той най-добре успя да изрази и моето мнение за двамата пътешественици:

Шапка ви свалям!

В „Ползите от кризата“ бях писал как настоящата икономическа ситуация ще освободи много хора от оковите на ежедневието, което презират. Ще им върне свободата, която се опитаха да продадат за жълти стотинки. Ще се превърне в повод тези хора най-после да бъдат себе си. Да сбъдват мечти. Да правят нещата, които искат, а не нещата, които някой друг е решил, че трябва.

Тези процеси вече се случват.

Две личности, от които се възхищавам, оставиха „сигурния“ начин на живот и поеха на околосветско пътешествие. Захванаха се да решават уравнение, пълно с неизвестни, където единственият сигурен параметър е посоката. Това не са богати хора, нито професионални пътешественици. Това са хората, с които се блъскаш в автобуса вечер, след работа. Един програмист и един художник.

Но те са по-богати от теб и мен. Защото получиха свободата си обратно. Аз и ти все още можем само да мечтаем за това.

Художникът Коста тръгна да обикаля света „надясно“ със своя мотор „Скитник“, а програмистът Иван пое „наляво“, като разчита да „завърти“ планетата на автостоп.

Околосветското пътешествие се отличава от останалите пътешествия по една съществена черта — стигнеш ли до средата, каквото и да се случи, ако си жив, ще се прибереш у дома. Няма шанс да се върнеш обратно, защото пътят напред става по-къс от пътя назад.

Коста пресече 8 часови зони и в момента яде суши някъде из Япония, готвейки се да атакува Тихия Океан, където ще мине средата.

Иван тръгна буквално тези дни — запасен с 22 килограмова раница на гърба, 8000 лева в джоба и много кураж в сърцето.

Трябват топки за тая работа, не всеки би се решил.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version