Archive for октомври 9th, 2009

окт. 09 2009

През лятото

Докато чакаме да свърши циганското нека си припомним как мина обикновеното лято. Днес Оги ще ни разходи по лятното българско Черно море. Приятно четене: През лятото до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна и Кабакум, Несебър и Слънчев бряг В четвъртък след работа хванах автобуса за Велико Търново и в 21:00 ч. пристигнах и […]

3 коментара

окт. 09 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(11): Улан Батор, Монголия

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в пътя към Улан Батор в Монголия.

Днес ще разгледаме столицата на Монголия – Улан Батор

Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част единайсета:

Улан Батор, Монголия

На закуска слизам с тетрадката си и написвам две страници със задачи за престоя си в Монголия. Повечето са свързани с довършването на уебсайта. Скоро всичко трябва да заработи и то да заработи добре, or else… Като начало трябва да довърша почти готовата галерия, след което да преправя основната страница и да захвана страницата със спонсорите, която трябваше да е готова отдавна. Разбирам, че престоят ми тук ще е последният шанс да поработя нормално преди Владивосток, дори преди… преди където ще отида след Япония, за да чакам мотора си да доплува при мен. Където и да е това. Което означава, че поне месец, месец и половина няма да имам възможност да работя сериозно по сайта, а за да може изобщо някой да свърши някаква работа по него, първо аз трябва да направя дизайна на нещото… А на мен това не ми е единствената задача. Сега имам възможност да свърша всичко или поне голяма част от нещата, и ако това ми коства да видя като хората Монголия – so be it. Ще съжалявам друг път, когато имам време и енергия за това.

Получавам СМС – телефонът ми писука сравнително рядко напоследък. Алекс Рюмин е – руският велопътешествен-ик, с когото съм се запознал преди две седмици на брега на река Катунь в Алтай, Русия. „Видях на сайта ти, че си някъде в Монголия. Аз съм в Улан Батор. Да се срещнем ако си тук.“ Страхотно! Не мога да повярвам, че Алекс е изминал цялото това разстояние за толкова кратко време, или може би аз съм го изминал за много – няма значение. Разменяме си няколко съобщения, разбирайки се къде да се видим. Аз нямам абсолютно никаква представа как изглежда Улан Батор и само смътна идея в коя посока е центърът. Алекс е тук от ден, някъде в центъра има католическа църква, пред която трябва да се срещнем след час. Кръстът се вижда от далече.

Няма кръст, няма и църква. Няма и англо-или-руско-говорящи монголци, въпреки че съм си пробвал късмета с десетина. Бързо вървя по главната улица в посока центъра, от време на време спирайки, само колкото да попитам някого. Пред руското посолство, което ще се усетя, че ми трябва за да си изкарам руската виза чак по-късно, получавам съобщение от Алекс, че се е объркал и църквата е далеч от центъра. Да се срещнем на голямата сграда с форма на платно. Голямата сграда с форма на платно е точно пред мен – модерна сграда с огледални стъкла, вижда се кажи речи от всяка точка на града. Идеален ориентир.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version