Archive for октомври 2nd, 2009

окт. 02 2009

Там, където…

… се ражда животът би казал поетът. Е, да видим къде е това място. И, без да имате задни мисли, наш водач в това пътуване ще бъде Даниела. Приятно четене:

Там, където…

се ражда Животът.

В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот!

Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие!

Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен — труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало…

Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място.

За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието.

За да бъдете част от Сътворението и да станете свидетели на проникването, трябва да бъдете там към 10.00 ч. сутринта.

Не се шегувам…

Мястото се намира на 30—35 км северозападно от Кърджали (в посока с. Зелениково).

Тези 30—35 км могат да се изминат с автомобил. Докато пътувате, скалите, които ви гледат отгоре, ще ви карат да потрепвате. Всяка скала има форма и напомня на нещо одушевено — ще минете покрай лъвове-пазители, сови-мислители, скални храмове и каквото още фантазията ви разпознае.

Четете по-нататък>>>

9 коментара

окт. 02 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(10): През Русия към Монголия

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в нейде в Казахстан

Днес продължаваме към Монголия.

Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част десета:

През Русия към Монголия

Имам половин час да пресека границата. Обяснявам го на портала, докато момчето ме разпитва за пътуването ми и ми връчва необходимото картонче. Карам накъдето ме е насочил и паркирам пред навеса. Абсолютно никой не се приближава към мен, за да ми поиска документите. Отстрани има голяма сграда, която свети, и в прозорците се виждат хора на опашка.

Влизам.

Попълват някакви декларации, оглеждам се и търся къде да дам паспорта си за паспортния контрол. Някой от опашката ми казва, че трябва да го направя на друго гише, от другата стана на залата. До там няма път през този вход — трябва да изляза навън. Навън, върху другият вход, пише „влизащи в страната“, което значи, че не е правилният… Връщам се назад. Към мен се приближава митничар — казва ми да докарам мотора тук, за да го погледне и ми взима документите. „Кога ти изтича визата…“ — казва намръщено, гледайки в паспорта. Отговарям, че на девети. „Ако беше закъснял само с малко, щяхме да те задържим…“ — казва.

Не го разпитвам за подробности — имам още двайсет минути да мина границата. Негов колега ми обяснява, че трябва да попълня три декларации, с които да мина транспортен контрол, да се върна при тях, за да проверят мотора, и тогава да отида на паспортен контрол. Налага се да ми го обясни пак, защото явно мозъкът ми е прегрял от напрежението. Влизам в сградата и попълвам всичко, както никога не съм попълвал досега. Трите декларации са готови и не след дълго ми ги подпечатват. Момчетата на митническия контрол се бавят, въпреки, че единият ми е дал химикала си да попълня декларацията и знаят, че нямам време. Отварям всички куфари един по един и им показвам какво има вътре. Накрая, талончето е подпечатано и аз тичам към паспортния. В гишето няма никого. Митничарят, който минава оттам ми казва да изчакам — след пет минути някакъв друг митничар небрежно се приближава и спира до мен — не знам дали е от паспортния контрол. Пита ме дали съм „байкер“, откъде съм и накъде отивам и прочее — обяснявам му, казвам му и за изтичащата виза. „Ела с мен“ — казва, и ме води на съвсем друго гише, където с друг колега продължават разпита без да бързат — как трябва да мина, не съм бил в правилната посока, през Монголия нямало да стане…

Накрая стигаме до визата, казват на хората преди мен да изчакат и подпечатват талончето за последен път. Свободен съм да изляза от Казахстан без никой никъде да ме задържа, прибира, арестува или глобява, а само след десет минути нямаше да бъда… Когато си тръгвам, първият митничар ми подарява химикалката си за спомен.

Четете по-нататък>>>

4 коментара

Switch to mobile version