Archive for октомври, 2009

окт. 29 2009

Закриването на лятото и откриването на зимата

Published by under Общи

Винаги е гот, когато на приказки и бира се съберат пътешественици:-) „Симпозиумът“ мина в шеги, закачки, планове, идеи. Освен, че пихме бири от цял свят си говорихме за пътешествия, книги, литература, оказа се, че по неведомите пътища на малкия свят имаме общи познати, за блогове си говорехме по-малко, но обсъдихме какво можем да поправим в […]

No responses yet

окт. 28 2009

Около Преспа – част 2

Продължаваме с пътеписа на Комитата за обиколката на тайния туристически клуб на Преспанското езеро. Групата вече беше от южната страна на езерото (в Гърция), а сега продължаваме към албанското крайбрежие. Приятно четене и си водете записки, защото това място все още не е развратено от индустриалния туризъм:

Експедиция „Преспа 2009“

част втора

Ден 3
Напуснахме хотела с добри чувства, прескачахме въдиците по моста и потеглихме към Албания.

В заключение: регионът е нетипичен за Гърция — яде се сладководна риба, не се сервира вода в кръчмата, освен ако специално не си поръчаш и всички разбират български.

Смърдеш (Кристалопиги)

Последното гръцко село преди границата е Кристалопиги (Смърдеш). Кристалопиги е голямо село, сравнително късно напуснато от местното население. Пътувайки към Албания, вляво от пътя се вижда внушителната стара църква, към която завихме, за да я разгледаме и да потърсим следи от миналото. Минахме точно пред полицейския участък и полицейска кола тръгна след нас, а като наближихме църквата пусна сирената и буркана. Нормално, при положение, че от тук минават каналите за трафик на хора от Албания към Гърция. Обяснихме на наежените ченгета, че искаме да видим църквата, те поомекнаха и се появи човек, който ни я показа. Наоколо могат да се видят остатъците стените на къщите от старото село.

Църквата в Смърдеш
Църквата в Смърдеш. Отзад се виждат руините от старите къщи.

В Смърдеш е роден големият революционер Васил Чекаларов, а селото е участвало в Илинденско-Преображенското въстание. Старото село е било нависоко, а новото е в ниското, точно на транзитния път към Албания.

В Албания

Гръцко-албанската граница се минава лесно, но бавно. Особено се тутка албанският граничар, който няма устройство за четене на паспорти и въвежда на ръка данните на всички пътуващи и на всички коли. Така 5 коли, пътуващи заедно могат да образуват сериозна опашка на границата. И ето ни в Албания. Още от самата граница се усеща сериозен контраст. Единствено пътят остава луксозен по гръцки — добър, широк и с аварийни ленти. Но вече е поалбанчен на места, където има импровизирани крайпътни заведения, които заемат аварийната лента. В първото село след границата спряхме за обмяна на валута, а можеше и да не сменяме, лично на мен така и не ми се наложи да ползвам местната валута. Някъде след границата е отбивката за с. Връбник — „българското село“, както е известно на албанците, но понеже селото е малко и пътят е лош, табелка няма и не можахме да се ориентираме за посоката.

Крайпътно заведение в Албания след границата
Крайпътно заведение в Албания след границата

Завихме към Преспа (гледате отбивката за Преспа или за Ликенас). Отбивката се намира точно след някаква зелена бензиностанция. Въпреки, че е международен, пътят е толкова лош, че дори локалният път между Лозенец и Царево изглежда по-добър от него. Асфалтът е до каменната кариера Звездъ, а после настилката изчезва. Маркировка няма никаква. Поне е добре трамбован, и очевидно се подготвя за асфалтиране. Пътували миналата година казаха, че тогава едвам се е преодолявал с мощни джипове, но сега с по-внимателно каране можа да го преодолее и спортната кола в компанията.

Пътят към Преспа
Пътят към Преспа

Гледките, споменах ли ви, са зашеметителни, както навсякъде в този район на Балканите 😉

И ето ни, след нагънат и друсащ път с пушилка, в Преспа. Нашата цел е село Пустец (Ликенас на албански). Не издържаме на изкушението и спираме на една тераса над селото, където правим снимки.

Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки
Невероятната гледка ни кара да спрем, за да направим снимки

Четете по-нататък>>>

4 коментара

окт. 27 2009

Израел – мистика и реалност (2)

Днес продължаваме с пътешествието на Валерия до Божи гроб. Бяхме вече с нея край Мъртво море, през пустинята Негев и Витлеем. Днес продължаваме със самия Йерусалим, като ще разберем какв действителност се става хаджия, и Хайфа. И ще отскочим за малко до Петра в Йордания. Приятно четене:

Израел — мистика и реалност

втора част

Йерусалим


На древния арамейски език — езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване — едно непрестанно изкачване на душата — нагоре и нагоре — към Създателя.

Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума — поклонение. И там, под хълма има гробище, където са най — скъпо платените гробове на разни видни личности, дето се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие.

По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най — неудачното — градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден — тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения божествен огън — едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Старият Йерусалим,

основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу — от източното подножие в долината Кедрон — добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим — т. е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст — възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата — след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие — за да мине през нея отново Спасителят.
Четете по-нататък>>>

2 коментара

окт. 26 2009

Около Преспа – 1 част

Днес искам всички да извадите лист и химикалка и да си водите записки, докато четете пътеписа;-) Негов автор е моят блог-партньор Комитата, който ще ни разкаже за едно от редовните си в последно време пътувания по близката чужбина. Днешният пътепис разказва за обиколката му около Преспанското езеро, като минава през трите държави по бреговете на езерото: Гърция, Албания и Македония. Приятно четене:

Експедиция „ПРЕСПА 2009“

Ден 1
Тая година с другарчетата от нашата тайна организация за туризъм постигнахме рекорд — три тематични пътувания. Ще ви разкажа за третото.

Експедицията беше нарочена да започне в ранната сутрин на 19 септември, в първия ден от дългия уикенд, който дължим на обявяването на независимостта през 1908г.

За да избегнем натоварения трафик към гръцката граница (посещенията към Гърция растат, независимо от икономическата криза и срива в цените по българското крайбрежие, защо ли) потеглихме още в петък, като за наша база използваме хижа „Беласица“ над Петрич.

Хижата е ремонтирана, с поносими условия. Има вода, топла вода плюс голямо заведение, в което манджите стават за ядене. В друг разказ ще ви обясня подробно и за нея.

Традиционно, групата похапна и пи кафе в сладкарница БОЕМ в Петрич (собственикът е по произход от бивша Югославия, цар на бюрека и сладкарските изделия), а аз си купих четка за зъби. На всяко пътуване забравям да взема по нещо и когато е нещо лесно възстановимо като четката за зъби, съм радостен. А можеше да са документите за колата;-)

Четирите коли се събрахме точно пред граничния пункт на Кулата, леко разместване на пътниците и газ към Серес, където ни чакаше петата кола с бирените туристи от Серес (в центъра на Серес има бирен бар за ценители).

Сигурно ставам много много банален, но пътувайки от 2004г. всяка година към Гърция, наблюдавам как расте и се развива магистралата от границата до Солун. Можело значи. Теренът не е никак лек, планини чак до самия Солун, но някак си уж мързеливите и не разбиращи от нищо освен от туризъм гърци, почти са го завършили (при първото ми пътуване още стояха противотанковите бетонни пирамиди покрай Струма от гръцка страна, а пътят беше тесен и двулентов).

Подминаваме Солун доста бързо, виждаме морето отдалеч и се отбиваме надясно към Едеса (Воден). Пътят е супер, има магистрални участъци, неотбелязани на картата (приятна изненада) и по едно време забелязваме плато, на което са накацали къщи. Това е Едеса, уникално красив град.

Поради лоша организация не успяхме да паркираме колите на едно място, така че групата се разпръсна.

Старият град е много симпатичен

Но все пак се събрахме на водопадите в центъра на града. Да, няма грешка. В центъра на Воден има внушителен водопад (всъщност те са няколко, но един от тях е най-интересен). Влажното време попречи да направим страхотни панорамни снимки, но вярвайте ми, заслужава си. Аз паркирах до едно заведение на самия ръб на скалата, което си обещах да посетя по-нататък.

С панорамен асансьор може да се слезе от центъра на града в много зелен парк, където очевидно през лятото местната младеж купонясва. Нещо като архитектурно-индустриален резерват, там е имало в миналото фабрики и цехове, които са използвали водната енергия за производство.

Четете по-нататък>>>

15 коментара

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version