Archive for септември 28th, 2009

сеп. 28 2009

Отново за Китай

Днес отново ще отскочим до Китай с помощта на Искра. Приятно четене:

Отново за Китай

В големия плетен кош гъмжи от змии- тънки, по-дебели, не мога да преценя колко са дълги, защото са се сплели една в друга. Но все едно — изглеждат потресаващо. На всичкото отгоре миришат ужасно. И това — в предверието на нелош ресторант в 10-милионния китайски град Гуанджоу. Тръпки ме побиват. Веднъж в Сингапур, докато се усетя, ми метнаха една огромна, поне 3 метра, змия на врата, за да ме снимат, съответно срещу 10 долара. Само дето не припаднах тогава, дори не успях да извикам, толкова се уплаших.

А сега тук трябва да ям змия.

Не че някой ме насилва за това, сама съм си решила. От пет дни съм в Китай и съм го премислила. Обичам екстремните изживявания, адреналинът ме кара да се чувствам на върха. Летях с балон над горите в Южна Каролина, потопих се с подводница в Карибско море, участвах в истинско сафари в Южна Африка, правих трекинг с ламата Джъстин из планините в щата Върмонт, държах в прегръдките си крокодил и лъвче в Африка, два пъти слагах буквално на карта живота си, летейки със стар боен самолет от войната над Плевен, пилотирах (е, държах щурвала) на Ту 154, дори пуснах колесника преди кацане в Коломбо, ядох жива риба в Япония, а за ужас на близките ми опитах и рибата фуго, която, ако не е почистена по специален начин, е смъртоносно отровна. Слаломирах с 8-местен самолет като играчка между скалите на големия канъон до Лас Вегас и какво ли още не… Е, какво, на Китай ли да се дам?

3 коментара

сеп. 28 2009

Към Грузия (1)

Днес, мили деца, отново ще възседнем моторетките, за да отидем до другата страна на Черно море – Грузия. Наш водач ще бъде Златомир, по-известен като Фори, така че очакавам много интересно пътуване. Приятно четене:

Към Грузия

част първа

Хубаво нещо са плановете… Цяла година кроене и мъдруване за пътуване с посока „Нордкап“, оттук ли ще минем, оттам ли, пък за 15 дни, пък за 20… Ще сме двама, не-петима, ще има и кола, няма да има кола, ще тръгваме през юли, ще тръгваме през август… Пфууу, писна ми!

Денят е 30 юли 2009. Ден преди отпътуването за Норвегия. Моторът е стегнат, (измит като никога), багажа посъбран, всички документи налице-визи за Русия, застраховки, зелена карта, всякакви видове валута, шефа предупреден за отсъствието ми… С две думи – само чакаме да стане 4 часа на 31 юли, за да потеглим! И изведнъж…тряяяяс! Абе аз мога ли да е.а майката на всичко? Мога ами, как да не мога! Няма да ходим в Норвегия! Звъня на Стела, за да я уведомя, а тя мисли, че това е част от нескопосаните ми шеги. Не, бре, няма да ходим в Норвегия! Е, как, ами Дългия (това е човекът с колата, който щеше да идва с нас)? Ей сега ще му звънна…
На следващият ден казвам на Стела, че

заминавам за Кавказ

Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни… Каквото дойде! Пълна импровизация!
4.40 ч. на първи август. След три часа сън сме натоварили багажа, нахранили кучетата, спрели тока в горската ни къщурка и е време да дадем старт на начинанието с условната цел Кавказ. Старт! Моторът изръмжава глухо и сърдито и потегляме. Винаги ми е било гот да тръгвам рано сутрин по тъмно от нас, защото след 500 метра излизаме от гората и светлините на нощна София се разстилат пред нас като на длан! Мразя този град, но нощем от високо е адски красив, признавам си! Профучахме през селото транзит и се включихе в околовръстното. Докато да се разсъним като хората и моторът да загрее горе-долу, подминавахме „Църна маца“ и бяхме на магистралата за Пловдив.

13 коментара

Switch to mobile version