Archive for септември 23rd, 2009

сеп. 23 2009

Rock and coke в Истанбул

Така се случи, че тази година, както в София, така и в Белград и Атина имаше няколко интересни концерта, за които вече четохме и на нашия сайт. Днес на ред е Истанбул с тазгодишния Rock’n’Coke фестивал, за който ще ни разкаже Алекс. Приятно четене:

Rock’n’Coke 2009 — Истанбул

Снощи се завърнахме от Rock’n’Coke и сега ще драсна няколко реда по случая, че вече доста несресани ми стават спомените;)

Ден 0:

Труден старт

Всичко започна сутринта рано в петък и то с леко подхлъзване. Предната вечер смукахме в Адамса с колеги, издъних за пореден път среща с приятели и осветих офиса на други. Като резултат, събуждайки се към 3:30, трябваше тепърва да оправям багаж, търся разни мантракуки, както и, разбира се, да се боря със стадото квичащи маймуни и носорози в главата. Светльо вися немил-недраг да ме дебне в ранното утро, чете конско, но в края на краищата събрахме агитката (Велко, Таня и Асен) и потеглихме.

По стар обичай попътно спряхме за джин, мента и тоник. Прилежно ги смесихме под критичните погледи на хасковлии на паркинга на магазина и с мръсна газ проникнахме на турска територия.

Тук е мястото да спомена, че

Rock’n’Coke е двудневен фестивал,

провеждащ се на пистата на Формула 1 до Истанбул. Тази година хедЛайнъри бяха Nine Inch Nails, Prodigy и Linkin Park.

Пристигайки на мястото, успяхме да се набием директно на VIP паркинга (10 TRL/ден), който е точно до входа. Безплатния го видяхме къде е едва когато го натъпкаха с коли, намира се преди този на един хълм. Вратите отваряха в 18h, но въпреки това, банди малолетници бяха окупирали вратите и киснеха с чувалите. Награбихме палатките, развъртяхме джин-с-тоника и започнахме да дебнем отпред.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

сеп. 23 2009

За третия ни ден в Париж

Продължаваме с разказа на Ренета за Париж. Пристигнахме Париж (ден първи), и продължихме през втория ден. Сега тя ще ни разкаже за третия. Приятно четене:

За третият ни ден в Париж

си избирам ярко червена клоширана пола с едри бели цветя по края. Слагам една от любимите си блузки и се чуствам съвсем парижанка. Понеже деветдесет процента от пътуванията ни са с мотор, роклите и полите в такива моменти са излишни. Всеки път, когато не пътуваме с мотор се възползвам от възможността да нося полите и роклите си. Какво по-подходящо място от Париж, да го направя. Тръгваме отново по парижките учлици, а целта ни е музея д’Орсе, като пътьом ще минем покрай центъра Помпиду. /Тук е мястото да се извиня на всички, учили и говорещи френски, ако не изписвам правилно имената или някои думи. Информацията за правописа на кирилица черпя единствено от интернет на принципа „така го изписват най-често“. В случая, от Уикипедия./

Центърът Жорж Помпиду

е някъде по средата на разтоянието от нашия хотел до Сена, на не повече от 30 минути пеш. По уличките през които минаваме се редуват магазини за сирене, за вино, за сладкиши, зарзаватчийници и ресторантчета.

За час и нещо за запиляваме в един подземен МОЛ, който е на пътя ни. Над него има градинки и жилищни блокове. Под тях, можеш спокойно да се изгубиш. Гледката ми напомня на един филм, от преди около сто години, „Любов от безистена“. И тук намаленията са във вихъра си. Парижани и те. Пазарят, сякаш света свършва. С Георги се раделяме и всеки поема към витрините, които го интересуват. Влизам в магазин на H&M, лудницата е неописуема. Жени, дрехи, охрана, служители. Пълен хаос, много близък до представата ми за чудесно прекарване на един съботен ден. Пред касите има опашки, опашки от по седем-осем човека, а касите са поне десеттина. Касиерките са усмихнати и много учтиви. Никой не се потрива, никой не се почесва, а аз се нахилвам всеки път, когато ми кажат: „Бонжур, мадам!“. Георги ме намира на уговореното място. И след няколко минути, пред нас виждаме Бобур.

Центърът Жорж Помпиду

Малко, преди да дойдем в Париж случайно гледах филм за „рафинерията“. От тогава имам голямо желание да видя на живо една от най-харесваните и най-критикуваните сгради тук. Смела и различна, как да не я харесва човек. А при мисълта, за всичко, събрано вътре, ми харесва още повече. От филма научих, че тук е една от най-големите библиотеки и голяма част от информацията е и под формата на файлове. Особеното е, че книгите не се изнасят, четат се на място. От интернет, пък научих, че тук е и една от най-големите колекции на произведения на съвременното изкуство. Втората по големина.
От страни на центъра Помпиду, уникален, како самия център е шадравана. Пъстрите сюрреалистични фигури, в него се въртят и поклащат и изхвърлят вода от съвсем неочаквани места.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version