Archive for септември 17th, 2009

сеп. 17 2009

Китай

Днес ще сменим направлението — ще тръгнем към Далечния Изток. Искра ще ни разкаже за Китай. Приятно четене:

Китай

От години пътувам много по света. Всеки път си казвам, че вече всичко съм видяла и няма какво да ме изненада повече. Но, признавам си, последното ми пътуване до Китай събуди отново позадрямалия ми изследователски дух. Не знам как така се случи, че досега все не успявах да включа тази велика старана в плановете си. В Сингапур, Малайзия, Таиланд, Япония, Тайван съм била неведнъж. Споменавам това, за да стане ясно, че съвсем не ми е чужд региона, както и самите азиатци. Аз и така тръгнах за Китай — какво толкова, знаем ги жълтите с дръпнати очи. Просто поредната спирка на 10 часа полет, колкото да не ми стои дупка на картата, на която слагам червен щрих върху посетените страни…

Приключението ми в огромен Китай(1 млрд.и 300 хил.) започна от Хонконг (4 млн), мина през Гуанджоу (10 млн), Гуилин (600 000), Сиан (7 млн), Пекин (13 млн) и завърши в Шанхай (16 млн). Малките градчета по пътя, с половинмилионно население, не ги броя. Пътувах с влак, с вътрешни полети, с автобус, с корабче, с лодка.

Природата в тази страна е изключително красива. Но и хората тук полагат много големи грижи, за да я поддържат и да я опазят. Навсякъде в градовете градините и парковете са като съвършено нарисувани картини — зеленина и цветя не са просто ей така поставени. Всичко е оформено с идея и мисъл, изразява нещо и най-важното — поддържа се в идеален вид. Напразно гледах да уловя някъде несъвършенство, увехнало листо или стъпкано цвете. Няма. Въпреки жегата (края на май), всичко е свежо, чисто, подстригано, подравнено и грижливо подредено. Няма централна улица без градини и по средата, и от двете страни. Булевардите блестят от чистота, няма дупки по асфалта, няма прах и боклуци, маркировката е идеална.

Обаче свиеш ли в периферията, предимно в по-малките градчета, виждаш съвсем друга картина — мръсни, често неасфалтирани улици, боклуци, остатъци от гнили плодове.

Китайците са странни за нас хора.

Не очаквайте да разберете по лицата и жестовете им какво мислят и чувстват. Абсолютно непонятен е и фактът, че в тази страна, отворена за туризъм и посещавана от десетки милиони туристи годишно, говорещите английски буквално се броят на пръсти. Дори в 4 и 5 звездните хотели не можеш да се разбереш с всеки. Абсолютен риск е да влезеш в ресторант на улицата, дори да е много добър на вид. Няма начин да разберат какво искаш да ядеш. Менюто, естествено е на китайски, снимки на блюдата няма. А дали ще говориш на английски, на български или на иврит- все тая. Китаецът те гледа в очите и мълчи абсолютно неадекватно. Най-странното е, че те не правят никакъв, ама никакъв опит да ти помогнат да се справиш, да ти съдействат, или поне да се помъчат да те разберат. Ей така си умираш от глад и имам чувството, че на тях изобщо не им пука. Повярвяйте ми, за 16 дни имах възможност неведнъж да се убедя в това. Как се справях ли?

По два начина:

Четете по-нататък>>>

16 коментара

сеп. 17 2009

Париж / втори ден/

Продължаваме с втора част на разказа на Ренета за Париж. Ето какъв беше Париж (ден първи), а сега ще се разходим с нея през втория ѝ ден в столицата на Франция. Приятно четене:

Париж

Ден втори

в Париж започва с кафе и кроасани

и продължава с разходка по Елисейските полета. До там отиваме с метрото. Отново правя нещо за първи път в това пътуване.

Метрото е усойно и неприветливо, изпъстрено с плакати и е най-евтиният и бърз начин за превоз. След малко суетене около гишето за информация и кикотене пред машината за билети, знаем накъде и за колко пътуваме. В осветените с ярка, луминисцентна светлина вагони имам възможност да разглеждам парижани. Те стоят безразлични, със слушалки на плейърите в ушите си или зачетени в книга, чужди на моето вълнение. Чудя се, каква ли музика се чува от слушалките. Над вратите във вагона има ясна карта със спирките, връзките към други линии на метрото и надземният транспорт. Почти няма начин да се объркаш. В края на деня ние правим точно това, поемайки в обратната на нужната ни посока. Усещаме се бързо и пак така бързо сменяме влака. Пътуването със студеното и събрало миризмите на цял един град метро ни харесва. Отнема ни петнадесет — двадесет минути, със суетенето и от спирката на нашата улица, ние се отзоваваме на Шанз-Елизе.


Бавно, попивайки атмосферата на легендарният булевард вървим, към

Триумфалната арка.

От другата страна на улицата виждам огромен магазин на Луй Вуйтон. За черитири дни не спирам да броя и отчитам магазините на сетовните модни компании, които виждам в Париж. Спирам за кратко в магазин на Бенетон. И тук намаленията са намаления. Не мога да устоя на един шал. Решавам, че ще е за голямата ми дъщеря, когато се приберем в България. До тогава ще го нося аз. За един ден съм заразена от парижани и парижанки, които почти винаги носят нещо увито около врата си. По пътя ни към Триумфалната арка минаваме покрай шоурум на Пежо.

Отдалеч арката изглежда малка. Давам си сметка, колко е огромна, чак, когато заставам под нея. Преди да стигнем арката, пресичаме

Шанз-Елизе

до средата. Заставаме на булеварда, между потоците коли, за да направим снимки.

Шанз Елизе — Париж, Франция

Под арката, на стълбите под и в нея и пред асансьорите се тълпят хора. Решаваме, да не се качваме на покрива. С подходящо увеличение, новата арка в Дефанс се вижда много добре от тук.

Арката Дефанс

Разглеждаме релефите по огромният паметник. Плочата, поставена в основата и и гробът на незнайният войн и тръгваме по другата страна на Шанз-Елизе

Четете по-нататък>>>

17 коментара

Switch to mobile version