Archive for септември 11th, 2009

сеп. 11 2009

Анево калé край Сопот

Има ползи от Европейския съюз. Една от тях е, че трябваше да се поставят кафяви указателни табели по пътищата — които табели сочат към околните забележителности на родината. Та, понеже често ми се случва да пътувам по Подбалканския път, точно преди Сопот има една такава, сочеща към Анево калé — винаги съм се чудел какво е и ето днес ще можем да прочетем разказа на Даниела за него. Приятно четене:

Анево калé край Сопот

Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина.

Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т. е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано — на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто и планината има пропаст, разбира се. На върха на калéто, GPS-а показа ~1000 м надморска височина — т. е. ~500 денивелация. (Сопот е на около 560 м. н. в., а старта над Сопот — на 1430 м. н. в.).

В подножието на Анево калé има запазени останки от църква, датирани от 13—14 в. Анево калé е средновековна крепост, историческата справка заb която, показва, че е била населена още от римското време (I — IV в.), после е имало византийци (V — VI в.) и накрая, преди да бъде превзета от турците, е била населена от българи (XI — XIV в.). Пак справката с историята твърди, че това е една от последните крепости, паднала в ръцете на турците.

Към днешна дата, от Анево калé е останало малко.

Запазени са високите стени на основната кула, които се виждат от пътя. Зад тях е запазена част от крепостната стена и основния град, които не се виждат почти от никъде и които всъщност си заслужава да бъдат посетени. Личи си, че са правени опити за укрепване и реставрация на калéто, но не особено успешни. Древните камъни са си все още един върху друг, докато „възстановената“ част е срутена и продължава да се руши. Допускам, че след 20 години от крепостта ще е останало почти нищо, а след още 50 години ще има евентуално само снимки. Затова, ако сте любители на трудните маршрути — сега е момента.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

сеп. 11 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(7): Към Волгоград

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме край Урюпинск в Русия. По-късно Коста прекарва няколко дена при роднини в Хоперский Пионер, ремонтира мотора си и така днес ще тръгнем към Сталинград (така де — Волгоград). Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част седма:

Към Волгоград

Не отнема много време да събера всичко от стаята си, но по някаква причина отнема доста да го закрепя на мотора с ластиците. Всичко е готово — чичо Саша, Валентин и Серьожа са до мен, гледайки мотора. Остава да се сбогувам с баба Уля. „Недей да продължаваш…“ — казва през сълзи. „Връщай се вкъщи.“ Аз се връщам вкъщи, просто минавам малко по-заобиколно. Предупреждават ме да внимавам, да не се доверявам лесно, да не спирам на крайпътни капанчета, където често има измамници. „Те са в комбина с ченгетата. Нищо не можеш да направиш — просто не спирай и не говори с никого.

Започва да вали отново, и бързам да изляза на главния път, преди всичко отново да се е разкаляло. Роднините ми ме изпращат до бензиностанцията, където се сбогуваме.

Минал съм едва петдесет километра от последното зареждане — не знам какво ме кара да свия, за да заредя в поредната бензиностанция. Учудвам се да видя мотор тук. Момчето до него е облечено в дъждобран с маскировъчен цвят. Приближава се до мен, когато спирам на колонката. Стискам му ръката веднага, щом успявам да си смъкна ръкавиците — казва се Толик и е от Волгодонск — пътува в обратната посока. Явно, че е пътешественик — казва, че има планове да стигне до България — може би няма да е тази година, а следващата. Оставям му телефона си — питам го дали може да ми препоръча някакво евтино място да остана във Волгоград — бившият Сталинград. Искам да разгледам града, защото това е място, просмукано с история — ще бъде просто тъпо само да премина от там, без да се огледам. Няма представа, но ми оставя телефона на свой приятел — Паша, моторист.

Два пъти минавам през полицейски постове, където пътят се стеснява и колите минават една по една. Полицаят, застанал през няколко коли от мен, ме гледа. Завърта палката на дръжката и около ръката си, и маха с ръка на колата да мине. Завърта я и на следващата. Идва моят ред. Поглежда ме и я завърта пак. Преминавам от другата страна, щастлив. Не подавам газ, когато се отдалечавам — започвам да усещам схемата в Русия. Докато в Украйна можеш 100% да разчиташ, че някой ще ти присветне и ще те предупреди за полицаи, в Русия шансът драстично пада, защото, както каза чичо Саша, тук те са по двойки. Минаваш едните, подаваш газ, радвайки се, и хоп — палка. Минаваш едните, присветкаш и хоп — палка отново.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version