Archive for септември 1st, 2009

сеп. 01 2009

Пътуване до Париж иии… Дисниленд! (2)

Продължаваме с пътуването на Жоро из Париж. Вече бяхме с него до Дисниленд, а сега тръгваме да превземем столицата на света. Приятно четене:

Пътуване до Париж иии… Дисниленд!

част втора

Париж

След десетина спирки на градската железница (надземни и подземни) и към половин час пристигнахме на „нашата“ спирка: площад Шарл де Гол Етоал. Още тук се убедих че при французите нищо не е очевидно: площадът е на Триумфалната арка, но се казва Шарл де Гол (както половината неща в Париж всъщност) а пък хората му викат „звездата“ (Etoile) понеже улиците излизат от него във формата на звезда. Явно е сложно за френската свободолюбива душа да се спре на едно единствено име.

Френската душа…

странно нещо е тя (ако въобще е едно нещо). Дали това е пенсионера, който облечен в най-хубавия си костюм с кройка много модерна през 70-те се разхожда самотен сред туристите по къси панталони ядящи Макдоналдс на Шан’з Елизе? Или пък е чернокожия (та чак син) младеж който продава ключодържатели с Айфеловата кула за арабските си „босове“? Или пък е галския келнер в „The Beer Station Etoile“ който горещо ти препоръчва лучената супа под рекламите за ирландска бира? А може би е азиатската контрольорка в музея за съвременно изкуство Musée d’Orsay? Май е по малко от всичко.
Франция е невероятна държава. Париж е невероятно, макар и доста мръсно, място. Този град е като млада любовница: много своенравна и държаща се като дете понякога, но винаги с блеснали очи и готовност да се изфука. Не можеш да не обичаш този град: дори и грозните му страни не могат да те отблъснат от него. Точно когато ти се иска да го мразиш и срещаш някое от лицата му което не си виждал досега и то успява да ти върне първоначалния ентусиазъм.
Хмм… явно и мен ме е заразил афинитета на този град към философстване…

Както и да е: обратно към фактите.

Хотелът

ни се оказа на 250 метра от Триумфалната арка в една от еднообразните парижки сгради, които дължим на многоуважаемия барон Хаусман. Но пък явно парижани не му се сърдят: има си цяла (централна) улица на негово име.

И как да му се сърдят: на него дължат т. н. закон за отстоянието: ширината на улицата определя височината на сградите на нея. И изключения няма, е освен едно (небостъргача Монпарнас), но за него французите още съжаляват. Я сега си представете такъв закон да се спазва по този начин в Пловдив?! Не можете, а?! Когато можете „Шъ съ опраийм“, не по-рано!
Въобще целия център на средновековен Париж е преоран от уважаемия барон (подкрепян от Наполеон разбира се), малките сладки криволичещи средновековни улички са пратени по дяволите и са поставени основите на един велик град. Всъщност всеки велик град в един период на своята история минава през подобна фаза. Просто в Париж тази фаза е била много по-всеобхватна. И затова града е един от най-големите метрополиси на континентална Европа. Но всъщност самия Париж е 2.5 милиона. Просто кмета (който обитава един супер дворец) е начертал един кръг около Лувъра и е казал: зад околовръстното столичани няма. Софийската мечта!

Четете по-нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version