Archive for август 21st, 2009

авг. 21 2009

Черни връх

Вероятно си спомняте как Алеко размърдва столичните кафанджии и чиновници и ги качва на Черни връх преди сто и четиринайсет години? Неговият фейлетон отразява гледната точка на организатора. Днес имаме уникалния шанс да прочетем същата история, но… от гледната точка на организиранизирания. Е, действието се развива в наши дни, но класиката затова е класика, защото […]

6 коментара

авг. 21 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(4): Киев, Украйна

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас ще публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме между Приднестровието и Одеса, а сега ще бъдем с него в Киев. Приятно четене:

Около света надясно

част четвърта

Киев

На влизане в Киев вече е тъмно — може би е към девет-десет вечерта, уличните лампи светят ярко, за разлика от другите украински градове, а гигантската бетонна мацка с меча някъде вляво е осветена още по силно. Изглежда масивно и впечатляващо, за съжаление скоро се загубва между дърветата. Излизаме на широк път — и като казвам широк, имам предвид шест ленти в едната посока. За първи път виждам такова нещо — мащабно е, както и сградите в далечината. Няма как да не съм впечатлен.

„Извинявайте, това беларуският флаг ли е?“ — пита някакво семейство, спряло се до мотора ми, докато с Олег чакаме Анна — приятелка на майка ми от Киев, при която ще остана днес. „Не, български е.“ — отговарям. „Знаех си“ — казва единият.

Пристига Анна — задъхана е, оказва се, че сме минали по друг маршрут и се е наложило тя да пресича целия квартал, за да стигне до нас — направила го е пеша. Олег ме оставя в сигурни ръце — разбираме се да се чуем, ако ми остане време в Киев и да се видим пак, така че „не прощаемся“, както се казва на руски. След много лутане из квартала, накрая намираме платен паркинг, на който да можем да сложим мотора — не е далеч от апартамента и. Когато влизам вътре, апартаментът се превръща от чисто и добре обзаведено място в чисто и добре обзаведено място с голям куп багаж по средата. Анна ми прави чай, а аз почти заспивам на стола, докато си говорим — не съм съвсем адекватен. Разпънатият диван е огромен и потъва меко под мен без абсолютно никакво скърцане. Накрая ще се наспя нормално…

15 ден

Разбрал съм се с Анна да отиде на работа и да ме заключи тук — въпреки че искам да видя Киев, имам нужда да поработя на нормално място и да отделя за това повече време — като че ли за първи път откакто съм тръгнал, тук имам условия да се отпусна и концентрирам — с ток, маса, чайник и хладилник до себе си. Пиша цяла сутрин.

Включвам нета и пускам фейсбук за пръв път от седмица и половина — колко странно се е променил животът ми — и се плаша колко хора трябва да добавя. Не искам да адд-вам никого, без да съм му оставил съобщение обратно, а това иска време, така че просто оставям нещата така, временно. Не ми се ще да влизам в myspace изобщо, там пък ще цари тотален хаос, защото не съм влизал от три седмици… Лъчо ми пише, че се кефи на това, което се опитвам да направя. „Дано да намериш себе си в края.“ — казва — „Нямаш представа, колко хора се чувстваме по този начин.“ Това ме кара да се замисля. Може да бъркам… Но е напълно възможно да се окаже, че вече съм намерил себе си и това пътуване е просто моят начин да си докажа, че съм бил прав през цялото време — по начина, по който Виктор е завършил философското си образование, само за да си докаже същото… Просто трябва да вървиш нанякъде — а аз вече вървя. Чувството е невероятно. Go! Just Go! — парчето на Деф Лепард ми се е загнездило в съзнанието. Ще се получи точно както го искам.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version