Archive for август 14th, 2009

авг. 14 2009

Орлова чука, където орли не видях

Днешният пътепис ще ни покаже красотите на България. За щастие не навсякъде има построени Люлини и Младости, така че все още има хубавини в китната ни родина. Приятно четене:

Орлова чука, където орли не видях

На около четиридесет километра от Русе, по поречието на река Черни Лом се намира пещерата Орлова чука. Поляните около нея бяха нашата цел за едно кратко съботно-неделно пътуване. Групата ни, пътуваща от три, четири града, трябваше да се събере в Бяла. Тръгнахме рано от Варна, ние с Георги и Влади Шидеров. За малко повече от два часа минахме през Попово и стигнахме в Бяла.

Сборният пункт беше на някаква бензиностанция, в покрайнинте на града. Отивайки нататък минахме покрай стар мост, строен от Кольо Фичето. За съжаление, не можах да го снимам. Изглеждаше сякаш изваден от друг свят и по грешка сложен над реката успоредно с моста, по който върви движението. Групата ни се събра и се отправихме към село Две могили.

Напазарихме си храна от магазина в центъра на града и продължихме по краткия път към пещерата. Мястото около и над пещерата е много красиво и чудесно за палатки. Не бях ходила в тази част на България. Чак аз се учудих, когато се замислих, как след толкова път не съм пътувала из тази част на северна България. А там е красиво. Всичките тези поля, ширнали се до където ти стига погледа. Редуващи се в златно и зелено, пшеница и слънчоглед. Погледът бяга надалече и няма в какво да се спре, мислиш си, че нашата страна не е толкова малка.

Докато разглеждах безкрайността на ширналите се пред нас полета и за секунда не можеш да предположа, че реката минава през тях, образувайки едни от най красивите, мисля места в България.

Разпънахме палатките в малка борова горичка, до която е построена хижата. Пещерата беше в скалата под нас.

Една част от нашата група, вече бяха посещавали тия места. Заеха се със салатите и барбекюто. Казаха ни, че в близост са

Ивановските скални манастири и крепостта Червен.

Отправихме се натам.

Четете по-нататък>>>

No responses yet

авг. 14 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(3): Приднестровието и Одеса

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собстевен сайт за пътуването си, а при нас ще публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме го в Молдова, а сега ще проследим пътя му до Приднестровието и Одеса, Украйна. Приятно четене:

Около света надясно

част трета

От Приднестровието в Молдова до Одеса в Украйна

„Ти ни донесе дъжд“ — казва Николай и се усмихва весело, докато пороят се сипе върху градината, дрънчейки по ламаринените корнизи на покрива. Няколко струи вода се изливат от капчуците на различни места. „Тук отдавна не беше валяло, а гледай сега какво става. Трябва да идваш по често.“ Поглеждам го, странно ми е, че го казва, по-странно става, когато същото казва и дъщеря му, без да го е чула. Казвам им, че ме наричат „Бога на дъжда“ в България, само че прякорът е малко остарял. Дъждът понякога ме следва, но рядко ме вали.

Дъждът продължава да се лее още час, и не мога да чакам повече да премине. Трябва да продължа — сбогувам се с всички — много хубави и истински хора. Николай ме изпраща пеша до главния път, където си стискаме ръцете за последно. Ако е дал Бог, ще се видим пак.

Планът ми е да се върна в Кишинев и да преспя там. Звъня на Женя от „Орлите“, за да се разберем да се видим там — той ме разпитва за плановете ми. Утре трябва да се срещна с художника с глината, а днес просто мисля да се разходя наоколо. След като се видя с човека, тръгвам към Тираспол, където имам още един контакт от Дора — молдовката, която срещнах в Румъния — казва се Валерий Липский и се занимава с дърворезба. След това продължавам към Одеса. „Тираспол е в Приднестровскат-а република, знаеш ли?“ — пита Женя. Не знам — идея си нямам, че има такава. Оказва се, че частта на Молдова от Днестър на изток се е отцепила в отделна република, все още непризната от никого — ще трябва да премина през нейните гранични пунктове.

Мразя гранични пунктове, а това с непризната република ми звучи още по-неприятно — но нямам кой знае какъв избор.

В момента, в който отбивам към селата, пътят се превръща от много лош в ужасяващо съсипан. По пътя питам доста хора, които ме насочват в правилната посока — накрая излизам на един от молдовските гранични пунктове с 

Приднестровието

Грубо казано, представлява един голям фургон с бариера пред него и двама митничари. Спирам до тях. Единият преглежда документите ми, пита откъде идвам и накъде отивам — стандартната процедура. Казвам му. Стандартната процедура явно не се изчерпва с това.

— Екология имаш ли? — Предполагам, че има предвид някакъв документ за еко таксата. Не съм плащал за такова нещо на влизане в Молдова — шансовете са, че изобщо не е нужно за мотори — въпреки това митничарят се чуди

— Какво да правя сега с теб, защото то струва 50 молдовски леи — Стандарна процедура. Грубо го изчислявам на ум — по-малко от десет лева е.

— Не може ли да го платя тук, направо на вас? — питам, като ми е абсолютно ясно, че няма да получа разписка. Важното е да мина глупавата граница. Митничарят взима парите и ми връща документите. Тъкмо се каня да продължа и се приближава другият.
Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version