Archive for юли 16th, 2009

юли 16 2009

South East Asia или до там и обратно (3): Сингапур и Малайзия

Днес продължаваме с пътеписа на C200 за Югоизточна Азия. Бяхме с него в Хонконг, а за последно го оставихме в Банкок, Тайланд да чака рецепционистката да го събуди за днешния му полет към Сингапур (детската мечта на и редакцията — бел. Ст.). Дали ще го събуди — ще разберем след малко. Приятно четене:

South East Asia или до там и обратно

част трета

Сингапур и Малайзия

Към Сингапур

Посред нощите се раззвъняха ония ми ти телефони и наскачахме по тревога. Рецепционистката разбира се ни забрави. Събрахме малко партакеши в по една раница, натъпкахме се четиримата глупаци в едно такси и отпрашихме към летището. Поради непознаване на онлайн-системата за разплащане въобще и на нискобюджетните компании в частност през цялото време ни терзаеше едно усещане, че залудо обикаляме, зер нямахме хартиени билети. Само един email, разпечатан на хвърчащ лист с имената ни и някакви кодове. Само аз и К. вярвахме в модерната технология. На летището обаче всичко мина като по ноти. Връчихме на момичетата от Air Asia паспортите и хартията, разпечатаха ни билети на място и понеже бяхме последните за полета, дръпнаха мрежовия кабел на лаптопа, събраха си хартиите и освободиха офиса, т. е. гишето. После разбрах, че тези компании наемат гишета на час с цел икономия. И друго черно предчувствие не се сбъдна — ние си мислехме, че ще ни возят с нещо като АН-24 или биплана на Индиана Джоунс, а то се оказа Airbus 320, хем седалките бяха по-комфорни и широки от икономия-класата на Air Emirates. Манджи раздаваха срещу заплащане и другите пътници — индуси, китайци, тайландци и монаси с оранжеви одежди като в манастира Шао Лин, явно врели и кипели в евтинджос-сектора си наизвадиха отнапред приготвени кутийки и пръчици и захванаха да махат студен ориз. Ние като новобранци стояхме гладни. След 2 часа полет кацнахме на Changi Airport в Сингапур, обаче поради часовата разлика там вече беше 10—11 сутринта.

На митническите декларации, които попълнихме с главни червени букви пишеше DEATH PENALTY FOR DRUGS!, да не кажем после, че не са ни казали. Смъртното наказание не зависи от количеството наркотици, с които те хващат — и за 100 кила хероин и за 1 цигара марихуана е все тая. Чухме за сина на някакъв африкански вожд, студент-турист, който бил заловен с няколко цигари марихуана на летището. Че го осъдили на смърт — осъдили го. Половината африкански държави прекратили дипломатически и икономически отношения със Сингапур, обаче ония пак изпълнили присъдата. Не зная дали е вярно, обаче е показателно. Точно по това време бяха гепили някакъв бразилски състезател по безмоторно летене, който пренасял дрога в тръбите на делтапланера си, пишеше го из местната преса. Продължението е ясно — бърз процес и смъртна присъда.

Умувахме как да се придвижим и накрая наехме един ван с шофьор, той и екскурзовод, та оползотворихме пътя с кратка лекция по сингапурските забележителности.

За съжаление късно се усетих, че се намираме точно до известния от романа „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел затвор Чанги. Там имало музей на военнопленническия лагер от Втората световна война. Както и да е, по-късно прочетох, че стария лагер е разрушен и сега има само снимки и артефакти от онова време.

След като се дивяхме на градинките с цветя по средата на магистралата в продължение на 20—30 минути, пристигнахме в центъра на града.

Сингапур е остров с близо 5 млн. жители

и в уикито пише, че е втората най-гъсто населена самостоятелна държава в света след Монако. Също пише че Хонконг и Макао като част от Китай не се броят в класацията, иначе биха били съответно втори и трети.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version