Archive for юли 13th, 2009

юли 13 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(8): Лос Анжелис и Сан Диего

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун и минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и ще стигнахме до езерото Тахо. а за последно минахме през Сан Франциско. Днес продължаваме към Лос Анжелис и Сан Диего. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част осма:

Лос Анжелис и Сан Диего

Сутринта момчето на рецепцията се заинтересува от къде сме. Когато му казахме, той се опули, явно името България не му говореше нищо.

Този ден ще изминем 300 км до Лос Анжелис.

Първите стотина километра караме през планински терен по магистралата US 101, след което излизаме на брега на океана и след още 40—50 км минаваме през Санта Барбара. Тук се намира ранчото на Президента Роналд Рейган, където той се оттегля, след втория си президентски мандат. След още 40—50 км. при град Oxnard се прехвърляме на SR 1, който е Pacific Coast Hwy и до Лос Анжелис се преминава през Американската Ривиера От дясно на пътя е океана, а отляво са склоновете на планините Santa Monica и Santa Lucia. Преминава се през малки курортни селища, а на 20—30 км. преди Лос Анжелис е известния курорт Малибу. Тук е и първата ни изненада, защото очаквахме да видим някакво струпване на скъпарски вили и къщи на многото екранни и всякакви други величия, за които се знае че имат имоти тук. А всъщност се оказа, че това е съвсем обикновенно крайбрежно селище с разпръснати из него, тук там и то по-далеч от брега, на ненатрапващи се луксозни вили. Много повече са обикновените, нормални къщи. Даже съвсем близо до брега, на „първа линия“, видяхме фургони, преустроени на бунгала, с малки дворчета с градинки с цветя пред тях. Край пътя се виждаха съвсем обикновени малки магазинчета и заведения. И нито един многоетажен, бетонен хотел.

Времето е горещо, тихо и в океана не се виждат големи вълни. Бяхме решили, че е редно

да се изкъпем в Тихия океан

За целта отбиваме към един „щатски плаж“, за който разбираме от указателните табели край пътя. Плажът се оказа навътре, но преди него имаше бариера и будка на която една млада дама ни каза, че плажа е безплатен, но за паркинга се плаща $8. Казахме, че се отказваме и тя ни кимна разбиращо. На няколко места виждаме по-големи вълни и сърфисти, които се борят с тях.

Единствените няколко големи хотела видяхме чак в края на Санта Моника, малко преди влизането в Лос Анжелис. След Малибу всичко е заселено и до Санта Моника няма незастроени места.

Плажът в Санта Моника

Спираме на

голям плаж в Санта Моника

$7 за паркинг се плащат на автомат. На плажа почти няма хора. Той е дълъг 5—6 км., а пясъчната ивица беше широка 170 метра /измерих я с крачки/. Водата в океана е сравнително топла, но въпреки спокойствието на океана вълните, които идваха бяха доста големи, така че не посмяхме да се отделяме много от брега. Не може да става и дума за сравнение с нашето море, на което повърхността понякога е спокойна като в язовир. На плажа сме около час и половина. Като си тръгвахме две момичета, които на излизане минаха край нас с кола, помислиха, че сега влизаме и ни предложиха билета си за паркинга. Това малко ни изненада, но пък показваше колко са еднакви хората навсякъде.

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version