Archive for юли 7th, 2009

юли 07 2009

Молба :-)

Колеги, хайде да не пращате излишен рекламен спам като коментари – с руския се справям, защо карате да „обучавам“ Akismet-а на това, че има и български спамери?    Изпрати пътеписа като PDF   

No responses yet

юли 07 2009

South East Asia или до там и обратно (1): Към Хонконг

Published by under C200,Хонконг

Отдавна не бяхме ходили на Изток — днес с помощта на C200 ще започнем едно пътуване из Югоизточна Азия. Приятно четене и извинете редакцията, че вчера нямаше пътепис — в неделя бях член на секционна избирателна комисия, а който е бил знае, че на другия ден човек обикновено е неадекватен от умора. А сега — към Изтока!

Югоизточна Азия или до там и обратно

Истанбул-Дубай-Хонконг-Банкок-Сингапур-Куала Лумпур и обратно

част първа

Лето господне две хиляди и….. Наканихме се и ний да видим туризъм. Аз собствено дотогава бях ходил веднъж на пионерски лагер в ГДР, което изчерпваше задграничния ми опит. Дет’ се вика по-добре късно, отколкото никога.

Сбрахме се значи следната силна група — Мама Кенга, брат’чед ѝ, жена му, двете му щерки-тинейджърки, моя милост и един бизнесмен от Търговище. Пътуването — Истанбул-Дубай-Хонконг-Банкок-Сингапур-Куала Лумпур и обратно.

До Истанбул

бизнесменът от Търговище обеща да осигури бус, което се случи 1 ден преди да тръгнем, по причина че по организацията бяхме аз и братчеда на МК, хора очевидно ненадеждни и завеяни. Също бяхме обязани да осигурим хотелите в Хонконг и Банкок, което свършихме по интернет, през най-съмнителни сайтове без обратна връзка или такава в Австралия. Самолетни билети Банкок-Сингапур и Куала Лумпур-Банкок намерихме по 50 (петдесет) $ на калпак от AirAsia.com без да сме чували за low-cost компании и тям подобни.

Първа серия от пътешествието включваше трансфер на щерката (8 месечна тогава) с все колички, столчета, легълца, дюшечета, памперси и тям подобни бебешки посуди в града Добрич при любящата и баба. Всичките партакеши очевидно не се събираха в Жълтата подводница (ЛАДА 1300, 79-и набор) и се наложи да взема на заем Ауди В4 комби от един приятел. Прибрах го на платен паркинг, щото… София, знайш, кв. Надежда… апашори дал Бог. Легнахме си да спим, ама щерката още в 4 сутринта наду гайдата, което възприехме като знак за тръгване. Два-три часа приготвяхме багажа, което с половинка като моята значи — карахме се и се овиквахме посред нощите и магарето (детето) ревеше като заклещено.

Хеле към 8.30 сабале (час и половина след планирания момент) потеглихме с Бога напред. Още на Сточна гара възникнаха 2—3 въпроса от сорта на „Зехме ли втората кутия с мокри кърпички?“ и „Водичката в шишето дали е прясна?“, която поредица традиционно завърши с призив на Мама Кенга „Аз не искам да пътувам, обръщай и да си ходим в къщи!“ Отбих атаката също традиционно, като преброих до 100.

Пътувахме, каквото пътувахме, та взехме, че пристигнахме. Падна се пълнолуние обаче, поради което вечерта никак си не можах да спя. На сутринта разцелувахме бабата и внучката и запрашихме обратно към София, с цел да върна колата. Свършихме и тая работа докъм обед, после което се хопнахме на един автобус за града Търговище, откъдето щеше да ни поеме бизнесмена с нает бус.
Ний к’ва я мислехме, тя к’ва стана! Бусът се оказа една умряла маршрутка, дето вози куфарни търговци до Одрин и Истанбул, ама беше късно вече.

Метнахме се на буса барабар с багажите и хукнахме към Варна да приберем остатъка от групата. Много дупки, много нещо, ама се добрахме до Варна, където поядохме и попихме и къде среднощ

потеглихме към Стамбул.

Няма да ви разправям какъв рахат е да се пътува с маршрутка по нощите и да се дреме в изчекнато състояние, по-главния проблем беше, че добрите хора дето ни возеха се бяха посветили изцяло на хуманния бизнес пренос-превоз на куфарни търговци. Ще рече — днес тръгват за Истанбул или Охрид, на сутринта са там и вечерта тръгват обратно. Единия кара, другия спи в буса, ако може. И така седмици наред. Е, нашия драйвър нещо не му се е спяло предната вечер като му е бил реда, поради което се прозяваше със страшна сила, което пък държеше нас будни. Отвреме-навреме човекът си подаваше главата през прозореца с цел разсънване и караше тъй по 2—3 километра. Както и да е, сутринта рано цъфнахме на култовото ГКПП Капитан Андреево. Тука комедията придоби трагичен характер.

Четете по-нататък>>>

10 коментара

Switch to mobile version