Archive for юли, 2009

юли 27 2009

Шест неща, които ме правят щастлив

По покана на Комитата, отговарям 🙂

„Щастлив“ според мен е много сериозно понятие – който е чел Гьоте ще го потвърди, затова ми е трудно до невъзможност да отговоря в някакви си шест точки точно в този (гьотевски) смисъл на думата „щастлив“.

Но Комитата ме покани, затова ще приема малко по-лекото и общоприето значение на „щастлив“, като описание на шестте неща, които ме кефят и които обичам да ми се повтарят:

  1. „Тате, тате!“ – възгласът на щерка ми. Мисля, че за това съм бил роден – да ми досаждат с този възглас. Сериозно 🙂 Когато не е в къщи (а е на бабиндом или на лагер) адски ми липсва спора, дали ще гледаме Jettix или National Geographic.

  2. Руски книги и книгите на руски – няма други като тях

  3. Пътуването – даже една разходка с колата до Петрохан ме кефи, пък какво остава за по-далечните

  4. Карането на кола – мога и в непрогледна ноемврийско-декемврийкса нощна мъгла в района между Търговище и Шумен, мога и 12-15 часа да се връщам от Виена

  5. Споровете с „политическите“ ми „противници“. Кавичките са сложени, защото става дума дума за близки приятели (а и роднини), а които бистрим политиката – от край време го правя 🙂

  6. Радвам се, когато срещна стар отдавнашен клиент или далечно познат, на необичайно място и той ми каже „Здрасти, как я караш?“ Особено ми е гот, когато това са хора, които съм срещал в качеството ми на екскурзовод – тази дейност съм я прекратил през далечната 1996г, но и сега ми се случва да ме спират малко познати хора на непознати улици в необичайни места. За щастие ми се случва и със сегашната ми работа

Пипилотке, ти попълни ли въпросника с шестте неща? 🙂

No responses yet

юли 27 2009

През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част)

Днес ще продължим с мотоциклетното пътшествие на Георги из Западните Балкани. Оставихме го в подстъпите на Шкодер, Албания, а сега ще продължим към Черна гора и Хърватска. Приятно четене: Из Западните Балкани на мотор част втора Черна гора и Хърватска Писъкът на алармата ме изтръгна от непробудния сън в 6 часа, и първото ми желание […]

6 коментара

юли 24 2009

Индия не е за новаци

„Индия не е за новаци“ казва авторът на днешните впечатления от Индия. Но пък и ние не сме новаци 🙂 Бележките на Пламен са своебрзно продължение на един негов по-стар разказ за Хайдерабад. Приятно четене, а като стигенете до края ще разберете, че и в Индия има бира 🙂

Индия не е за новаци.

При първото ти посещение, независисмо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).

Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка… Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.

Бележки от Индия

„Do not spit“ Няма, бе. Спокойно.


_
Всички питат от къде сме. Мисля, някои дори се сещат, че България е в Европа.
_
Индийският вариант на „Стани богат“ е „Crorepati“ – да не се изпитваме – крори e 10 милиона.
_
Излишно е да казвам, че индийският чай е добър. Английското влияние обаче си личи от това, че се пие с мляко. Чашка тип напръстник чай от лавката пред офиса е 5 рупии.
_

Индийците имат интересен начин да кажат „да“ с глава – полюшкват я по такъв начин, че когато брадичката е на ляво, горната част е надясно (и обратно съответно)
_
Сетих се за любопитния начин на индийците да пият вода от бутилка – изливат доста точно струята в устата си без да докосват с устни бутилката. Предполагам, че причината е в това, че Индия е доста гореща, храната – люта, а чешмяната вода – не особено качествена, следователно бутилираната вода е популярна, както и споделянето й. Аз бих се удавил.

Четете по-нататък>>>

One response so far

юли 24 2009

Към нос Емине

Днес няма да хойкаме надалеч, за да разгледаме едно от малкото не съвсем застроени места по българското Черноморие. „Цифровият пират“ Андрей ще ни покаже нос Емине – приятно четене:

Към нос Емине

нос емине, село емона, фар, nos emine, emonaнос Емине – най-източната точка на България

На следващия ден след Великден успяхме някакси 20 човека в продължение на 2 часа да се организираме с общо 5 автомобила да се разходим до нос Емине. Никой не беше ходил до там и се очакваше да бъде яко. Аз и Роси нямахме много информация за тази разходка какво щепредставлява – дали просто „гъз път да види“ или пикник, и не се бяхме подготвили много. Излезе много приятен пикник с манджа, но без ганджа! 🙂
Бях със стария фотоапарат Canon Powershot A40 и за съжаление не успях да направя добри снимки, дори батериите ми не издържаха. Трябваше да искам от другите фотоапарат, за да снимам, че ме сърбяха ръцете при тази гледка. А гледката си заслужава пътя, по който трябваше да минем.
нос емине, село емона, фар, nos emine, emonaСеверната страна на нос Емине
Четете по-нататък>>>

One response so far

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version