Archive for юни 30th, 2009

юни 30 2009

Париж – една сбъдната мечта

В дълг съм към автора на днешния пътепис – пътеписът е в пощенската ми кутия от доста време и със сигурност си е помислила, че съм забравил пътеписа. Но Виена и Париж са непреходни и неповторими, затова пътеписите за тези градове ще бъдат винаги актуални. Пожелавам на всички приятно четене:

Париж – една сбъдната мечта

(колкото и тривиално да звучи)

Всъщност всичко започна миналата година, когато мъж-слънце ми бутна в ръцете едно от неговите списания и каза – „Я виж тука има нещо за някакви евтини самолетни билети”. В първия момент ми стана странно какво общо има едно компютърно списание (той само такива чете) със самолетни билети, но погледнах. Имаше сравнение на low-cost компании (нещо много непознато за мен дотогава) – с цени, дестинации и прочее информация. Заинтригувах се и понеже съм си Тома Неверни реших да проверя за какво, аджеба, става въпрос. Е, разбрах, и на всичкото отгоре се зарибих, което всъщност ми отвърза ръцете и свали вътрешните ми задръжки… Оказа се, че ако имаш интернет и кредитна карта светът е много по-близък, отколкото си го представяш.

В свое оправдание искам да кажа, че съм от поколението, което не можеше да пътува свободно – кога по финансови причини, кога поради липса на достатъчно връзки, за да се уреди с евтини екскурзии до соц. дестинациите като Прага, Будапеща и Берлин и най-вече (когато вече започнах работа и можех да си го позволя) поради нежеланието да се чувствам като просяк с 50 долара в джоба, които държавата разрешаваше да се обменят (за контрабандист определено не ставах). А винаги съм искала да пътувам. Ще си изкривя душата, ако кажа, че не съм видяла абсолютно нищо като дете, защото благодарение на майка ми (родом от Москва) все пак успях да видя места, които и сега някои трудно могат да стигнат. Наличието на роднини, следването на брат ми в Ленинград ми позволиха да докосна до неща, които не са за изпускане. Даже с брат ми успяхме да отидем за един ден до Талин, нарушавайки не знам колко си закона (хубавото е, че не ни хванаха – на него можеше да му струва следването, а за мен … не знам). НО, пътят на запад беше затворен за доста години – само четях и трупах информация. Завиждах на всеки, който е успял да се разходи по на запад от Белград*.

А Франция и Париж си бяха гимназиална мечта

(завършила съм Френската гимназия в София). Леля ми, която преподаваше в гимназията, ми беше обещала да ме заведе в Париж като завърша, но за съжаление почина същата година и всичко си остана в мечтите. До преди месец и половина.

Но да се върна на темата за low-cost-овете. Прочетох аз информацията, разходих се из интернет-сайтовете и си намерих ужасно евтини билети до Прага. Казах си „сега ти е паднало, действай…” и се задействах. Подарих си страхотно пътуване до Прага за рождения ден миналото лято. И това като че ли ми даде увереност, че мога да стигна където си искам. Когато се върнахме, отново се зарових по сайтовете и … ура … билети по 1 евро – за различни дестинации. Разрових се и намерих МОЯТА ДЕСТИНАЦИЯ – ПАРИЖ!!!! Имах буквално два дни да реша едно пътуване отдалечено на светлинни години от момента на резервацията – почти 8 месеца, но си казах или сега или никога. Някои сигурно ще си каже – я пък тая, какво толкова, едно пътуване, един Париж. Да, нещата са много променени и едва ли някой някога ще разбере усещането на нашето поколение, че може да пътува свободно и без някой да го контролира по какъвто и да било начин . Та резервирах си аз билетите и си казах – каквото ще да става. Започнах да търся хотели, да се ослушвам за информация и всичко, което ми е необходимо. Резервациите се промениха поне три пъти за тези 8 месеца, но аз нито за миг не си помислих да се откажа от пътуването, слава богу, че промените не накърниха особено програмата ми, ами включиха две нощувки във Виена, за които, честно казано, никак не съжалявам.

И така, след всичките приготовления, събиране на информация, проверка на времето, правене на планове и всичко, което се сетите, настана денят на нашето заминаване. Да не говорим, че последните няколко дни спях и сънувах как си говоря на френски (за съжаление не съм говорила на френски, май откак завърших гимназия, не ми се е налагало). В Тунис много разчитах да го потренирам, но руския повече вървеше там, а и на мене, нали ми е майчин, ми идваше по-лесно.

Та, тръгнахме. Както и при пътуването до Прага, така и сега не мога да си изкривя душата – летяхме със Skyeurope и всичко беше много точно. Дали е късметът на начинаещия или да, но всичките полети излитаха и кацаха съвсем навреме. Никакви проблеми със закъснения, забавяния, багажи и прочее. А колко облаци наснимах, не е истина 🙂 !

Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version