Archive for юни 25th, 2009

юни 25 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун.

Днес ще продължим към Голямото солено езеро, ще минем през щата Невада и ще стигнем до езерото Тахо.

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част шеста

Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Хотелът Quality Inn в град Idaho Falls е много добър. Навсякъде хотелите Best Western, Quality Inn и Comfort Inn — Rodeway Inn и Econo Lodge. Тези вторите в някои случаи бяха мотели, макар по основните неща, като състоянието и оборудването на стаите, да не се различаваха. Нормално е, че цената им зависи първо от мястото, където се намират. Последните два дни най-добре доказаха това — градчето Livingston е сравнително близо до националния парк Yellowstone и, въпреки че хотела е Rodeway Inn, цената му е $130, а доста по-луксозният Quality Inn в Idaho Falls е за $97. бяха по-добри от другите, които ползвахме

За резервираните хотели през http://www.choicehotels.com/ се начисляваха различен брой точки при ползването им. Трябваше да се регистрираме в сайта и да даваме получения потребителски номер при плащане във всеки от хотелите. При събиране на определен брой точки се полагаха различни награди, но за европейци това беше само право на ползване на безплатна нощувка в някой от хотелите. За различните хотели изискваният брой точки беше различен и също зависеше от вида и местонахождението му.

Маршрутът този ден е от 450 мили/720 км.

Имахме два варианта за придвижване до градчето Elko, Nevada, което беше следващото ни място за пренощуване. По-прекият път минаваше предимно по щатски пътища и заобикаляше Salt Lake City, което не ни устройваше. Бях избрал малко по-дългия път, по който щяхме да минем и през Соленото езеро и по който се караше само по магистрали.

Kакто всички магистрали и I—15 е в отлично състояние. Всички междущатски магистрали Interstate /I/, с четни номера са в посока изток-запад, а тези с нечетни номера в посока север-юг. Докато предните дни се движехме само на запад по I—90 сега трябваше да „слезем“ малко по на юг. След около 150 км. излизаме от Айдахо и влизаме в щата на мормоните — Юта. В покрайнините на град Salt Lake City се прехвърляме от магистрала I—15 на I—215, по която продължаваме на юг още петнадесет км., след което излизаме на запад на магистрала I—80, по която ще караме до Елко, а след това и до Сан Франциско. През Salt Lake City преминаваме през покрайнините му без да спираме. В далечината се виждат високите сгради в централаната част на града, минаваме през нещо като индустриална зона и продължавайки на запад очакваме да видим Соленото езеро. То се появи на десетина мили след града, но така и не можахме да спрем край него. Минахме край една отбивка, пред която пишеше, че има място за наблюдение. Движех се бързо и не можах да спра навреме, а нямаше възможност да се върнем обратно. Друго такова място не се появи, а и целта ни не беше езерото. То беше голямо, приличаше на море и пропуснахме само да проверим колко е солена водата му в сравнение с тази на нашето море.

След като го задминахме навлязохме в по-интересната част —

соленото плато Bonneville, известно с пистите за скоростни състезания

на автомобили и мотоциклети. Пътят минаваше през една безкрайна бяла пустиня от сол.

Соленото плато Bonneville

Нямаше обозначени места за спиране, но ние спряхме на едно уширение на банкета извън пътя, където имаше следи от спиране и на други коли. Слязохме от колата и стъпихме върху твърдата като асфалт солена повърхност. Разходихме се малко по нея. Солта се простираше до хоризонта. Тук имаше сол за десетилетия напред не само за американския но и за „целия китайски народ“ 🙂

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version