Archive for юни 22nd, 2009

юни 22 2009

Куба: почивка на Варадеро

Днес нашата виетнамска приятелка Ан Фам ще ни разкажа за Куба – за щастие, не за Куба на Че, но не и за Куба на бежанците с лодките. Ще видим представителната, туристическа Куба – тази, която Фидел показва на чуждите посетители в курорта Варадеро. Приятно четене:

Куба: почивка на Варадеро

Обещание
Следващият път няма да е така. Вече си имаме Уилфред, който ще ни спести доста разходи и преживяването ще бъде още по-истинско. Защото този пръв път трябваше да разчитаме на туристически посредник за самолетните билети, хотелските резервации и трансферите. За да няма неприятни изненади. И все пак имаше доста. Вярно, не ни туриха по една ярко оранжева шапка и не се влачехме със стадото насам и натам, защото програмата беше индивидуална.

Но следващия път Уилфред обеща да си наемем къща на брега на океана, с 3 спални, кухня и удобства, която струва само 100 $ за цяла седмица.

Следващия път и Куба няма да е същата. За мен това пътуване беше сбъдване на една съкровена мечта, защото видяхме фиделовата Куба.

Следващия път вероятно Уилфред и семейството му ще живеят на друго място. По-хубаво, надявам се.

А Уилфред… Не, всъщност нека стигнем дотам! 🙂

Програма
3 all inclusive нощувки в прекрасен хотелски комплекс във Варадеро – най-известният морски курорт в Куба и 4 нощувки в Хавана, в легендарния държавен хотел Nacional de Cuba, разположен на главния крайбрежен булевард. Иначе програмата беше волно-избирателна, както си я направим. И ние я запълнихме максимално за 8-те дни, прекарани в тази страна, но нека се опитам да спазя последователността.

Пътуване
2 часа с Lufthansa до Мюнхен + 11 часа с чартърен полет на LTU до Варадеро. И двете авиокомпании ме разочароваха. Най-вече последната, защото за такъв дълъг полет би трябвало да ти осигурят поне удобни седалки. А дори за мен беше тясно, какво да кажем за другите. В това отношение не могат да стъпят на малкия пръст на Air France.

Още на софийското летище срещнахме затруднение, и всичко по вина на туристическата агенция – билетите ни от Мюнхен до Варадеро не успяха да пристигнат в София до деня на нашето заминаване, та трябваше да ги вземем като пристигнем в Мюнхен. Само дето аз нямам българско гражданство и съответно европейско, и за Германия ми е нужна виза, та не искаха да ме пуснат без да покажа билет за Куба. Обяснението, че всъщност само ще седя в транзитната зона, а няма да влизам в Мюнхен, не можа да мине от първия път. Защото се оказа, че въпросното гише на мюнхенското летище, откъдето трябва да вземат билетите, се намира извън транзитната зона. Как да е, след дълги увещания ни пуснаха – последни в самолета.

В Мюнхен останах да обикалям в транзитната зона, докато излезе и вземе пустите билети. За 40 мин се чувствах като Том Ханкс в Терминалът.

Варадеро е курорт за туристи. Само.

Тук кубинец не може да припари, освен ако не е от обслужващия персонал.

Ако биете толкова път до Куба, само за да видите Варадеро – не си струва. Защото Варадеро не е Куба. Защото същото може да видите в някой турски курорт. Е, да, никъде другаде не съм виждала такава вълшебно-синя вода, но за една вода да платите 1 000 евро самолетен билет…

Разположени по крайбрежието, хотелски комплекси осигуряват all inclusive лукс, за да не се налага да излизате извън границите им. Но дори да се случи да излезете от своя комплекс, в гледката пред вас няма да откриете нищо очарователно – прашно шосе и от двете страни – други комплекси.

Четете по-нататък>>>

8 коментара

Switch to mobile version