Archive for юни 3rd, 2009

юни 03 2009

Белград: AC/DC – концертът

Да не стане грешка: не харесвам метъла, хард рока и „песните на нашата младост“ — в частност не харесвам А-це-де-це, Ивана, Металика, Мадона, Азис, Майкъл Джексън и Мерилиън. Това е положението — слушам друга музика. Обаче се радвам на факта, че в последните години световни изпълниетели идват в България — това е едно от хубавите неща, които ни се случват в последните 20 години и всячески го приветствам. И сега съм много доволен, че AC/DC направиха великолепен концерт в съседен Белград и искрено се надявам, че ще ги чуем и в София (аз няма да ходя да ги гледам, но ще се радвам да дойдат и тогава със сигурност ще ги чуя, както слушах Металика от Попа;-)). Та докато ги чакаме да дойдат нека прочетем първия разказ за концерта им в Белград преди седмица. Очаквам още един, но още не е написан — така че — търпение.

Настоящият разказ няма снимки, т. к.авторът е бил очевидно замаян — ако някой има снимки, които можем да качим тук, да праща.

Всъщност — приятно четене:

На концерт на AC/DC

Белград

Вторник, работен ден, преди осем сутринта. Обикновенно по това време още съм в леглото, но днес вече съм станал, направил съм две големи чаши кафе — едното със захар за мен, другото без, щото Джини така го пие — и съм пред входа. Проверката на маслото и водата на колата показа, че един литър мазно няма да навреди на успешното завръщане. Към осем и малко пристигна Сашо, паркира си колата и отиде за закуска, а от свирката на моята вече подгряваме квартала. Оказа се, че Толи и Джини закъсняват, така че тръгваме да ги вземем от Баба Яга и поемаме на запад.

ЗУУУУМММ…

Шест часа по-късно вече сме в Белград,

паркираме близо до стадиона и се отправяме на лов за бира.

Първо налазихме малко магазинче, където стъкло не продават, та се наложи да се задоволим с кутийки (кенчета за по-модерните). След кратка разходка прекосихме магистралата и медицинския университет и в близост до една голяма църква (няма време за забележителности, културната програма започва след малко) намерихме къде да седнем. Поръчваме домашна ракия и пиво, но се оказва, че храна сервират само вътре, а времето и сръбкините са толкова хубави отвън… Нищо, от съседната сергия си купуваме по една плескавица, Джини да му мисли, щото без месо не може! Хапваме, пийваме, няколко приказки с компанията унгарци от съседната маса, и вече затварят (всяка сряда ли ще работиме?). Отправяме се към стадиона, като пътьом пак пием по бира от магазинчето на една полянка — детска площадка (такива у нас нема, и ми е трудно да обясня).

ЗУУУУМММ…

Проверки на билетите, на съдържанието на джобовете (дайте си ми динарите, беее!!! взеха ми ситните монети динари и ги хвърлиха сред купчината бутилки и кутийки от бира), и вече сме на стадиона.
Четете по-нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version