Archive for май 18th, 2009

май 18 2009

Пасторална Шотландия, приказен Единбург 3-та част

Вили публикува днес трета (последна) част на разказа ѝ за Шотландия. Ето и началото Пасторална Шотландия, приказен Единбург 1-ва част, и предишната част: Пасторална Шотландия, приказен Единбург 2-ра част

а сега и продължението:

Пасторална Шотландия, приказен Единбург

част трета

Девизът на Единбург е „Without the Lord, everything is in vain“. Това може да се преведе като „Без краля (или Бога) всичко е напразно.“

Чудя се кой от двамата имат предвид шотландците. Или може би и двамата? Защото Единбръ, както му казват те, от една страна има колкото ненатрапливо, толкова и осезаемо аристократично излъчване, а от друга, когато си тръгвах от там, заедно с леката тъга ме обзе и едно особено блаженство, сякаш бях получила дар свише.

Нали ви е ясно, че не бих могла, а и не е нужно да описвам в най-подробности пътешествието? Но в заключение, още мъничко.

Например за това, че дори и дошъл за кратко в Единбург, човек непременно трябва да се качи на

„Келтън Хил“ (Calton Hill)

Това е хълм в центъра, откъдето се открива невероятна панорама на града, който е паметник на ЮНЕСКО от 1995-та год. Но и не само на него.

Следващите две снимки са от там и са с голям зум. Защото идеята ми беше да хвана и о. Инчкейт (Inchkeith) в залива, на заден план. В залива Фирт ъф Форт (Firth of Forth), река Форт се влива в Северно море и аз много исках да го видя, тъй като устието й, всъщност, представлява един фиорд, формиран от ледник при последния ледников период на Британия. И, според мен, любопитен е фактът, че приливът навлиза до 35 км навътре по този фиорд, достигайки гр. Фалкърк. Уви, тази вълнуваща гледка не успях да видя (прилива).

Островът е разположен горе-долу на средата между Кингхорн — малко градче на северния бряг и Лейт, друго някогашно малко градче, но на южния, което сега е квартала с пристанището на Единбург.
Логично е о. Инчкейт да има наситена история заради близостта си с Единбург и стратегическото си място за фар.

Келтското му име е подобно — „Innis Cheith“. Всъщност то произхожда от старокелтска дума, която означава „залесен остров“. Но за най-най-ранната история на този остров няма конкретни данни. А изобщо, за целия район, за от преди келтите се споменават племената пикти, скоти, гали… Направо, голяма навалица по тия места в ония далечни, далечни векове на човешката история. Невероятно, но факт — най-голямото си разселване келтите имат от 5 до 1 век пр. н. е., когато населяват обширна територия от Британските острови чак до Мала Азия, включително и половината територия на днешна България. Впрочем, някои изследователи смятат, че келтите всъщност са ирландски колонизатори, но… Опа, пак залитнах към древните цивилизации, спирам.

За по-късната история вече се знае повече. Дори е факт, че по някое време о. Инчкейт е бил собственост на лорд Гламз. Любителите на замъци вероятно веднага ще се сетят за великолепният средновековен замък „Гламз“ (Glamis), който се намира в долината Стретмор (Strathmor), само на около 80—90 км на север от Единбург. Ама по права линия. Е, лорда на този замък е бил и щастлив собственик на острова по време на Средновековието. Но не за много дълго, защото от месец септември 1497-ма год. с решение на Градския съвет на Единбург, островът, както и някои други островчета в залива, бил използван като „изолатор“ за болните от „glandgore“, което всъщност е тогавашното име на сифилиса, цитирам: „Докато Бог се погрижи за здравето им.“ И той се грижил. По най-добрият начин — прибирал ги при себе си. По-късно, през 1589-та год. историята се повтаря, но този път за жертвите на чумна епидемия. А днес на острова най-интересното нещо май е фара.

Та, навръх Келтън Хил се появихме буквално на автопилот, защото малко преди това се наслаждавахме на безцелно шляене по някакъв булевард, единия тротоар на който граничеше с парк. Просто кривнахме към вътрешността на този парк, хванахме някаква алея, а тя след 2 мин. тръгна рязко нагоре и докато гадаехме къде ли ще излезем, изведнъж стъпихме на огромна, осеяна с малки хълмчета поляна, която сякаш си висеше в небето. Тласкана от неудържимо любопитство, инстинктивно тръгнах към единия й край. И, може би само след 30-тина крачки, мамма мия! Това, което се появи пред очите ми… о, много трудно може да се опише. То просто трябва да се види!

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version