Archive for април 21st, 2009

апр. 21 2009

„С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)

Днес ще продължим с разказа на Росица за северна Италия. Както си спомняте тя придружава група деца от SOS детски селища на лагер край Калдонацо. Днес ще прочетем за обиколките, походите и екскурзиите на лагерниците (ама как звучи тази дума) в околностите на Калдонацо. Приятно четене:

Калдонацо, Италия

част втора

Венеция

За Венеция започнахме „просветна“ беседа отрано. Разделихме децата на две групи, за да се справим по-лесно с венецианската суматоха. Управата на лагера ни предупреди да напомним на децата да не хранят гълъбите! Общината си има грижа за храненето им в определени часове, всичко друго се смята за туристически вандализъм. Тези гълъби една от доджесите на Венеция някога е поръчала от Кипър. Истината ли да разкажа за посещението във Венеция? Добре. Истината е, че този град не е за деца. Да, имаше възторг от гълъбите, от водата, от гондолите, от зеленясалите стъпала на потъващите къщи… Имаше сълзи в очите при сергиите на Моста „Риалто“ — толкова „скъпоценни“ стъклени изкушения! Концентрация на вниманието за няколко минути по повод разказа за „Моста на въздишките“, любопитно надничане към двореца на доджите и… преждевременна умора!

Канали и потъващи къщи

Още канали къщи

Децата се умориха много бързо и тук настъпи катастрофалният момент — няма къде да се седне, за да се хапне и отпочине. Заръси дъжд и всички се скупчихме заедно със стотици други туристи на сухо до фасадата на катедралата „Сан Марко“. Уморени, леко стъписани от множеството хора, мокри и вкиснати, децата започнаха да настояват да се прибираме. Три часа във Венеция и обратно към гарата — там районът не е чак толкова оживен, има множество стъпала, на които може да се седи, да се гледа Канале Гранде… Намерихме малко площадче с няколко пейки, намерихме и евтин като за Венеция сладолед. Продавачи от магазините за маски позволиха на децата да се снимат за спомен маскирани. Това внесе оживление.

По време на обратния път с влака всички заспаха на секундата. Може да ви се стори перверзно, но когато разбрах, че ще пътувам и с втората група деца за Венеция, косата ми щръкна и главата ме заболя неудържимо. Макар и натрупали повече опит, не можахме да предотвратим бързо настъпващата умора и изказванията, че „Венеция хич не им е харесала, че в Торонто (някои объркваха Тренто с Торонто) е по-хубаво“.

8 коментара

Switch to mobile version