Archive for април 14th, 2009

апр. 14 2009

„С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)

Вероятно звучи само смешно, но е и малко сериозно и въпреки това — приятно. Защото става дума за това, че Росица днес ще ни разкаже за Италия, където е придружавала деца от SOS Детски селища на летен лагер. Приятно четене:

Калдонацо, Италия

част първа

Калдонацо — замъци, лебеди и петунии

Благодаря на Lora Nielsen, че с разказа си за Лаго ди Комо провокира у Ани, Ралица, Краси и мен прекрасни спомени от Калдонацо и италианските Алпи. олямата заслуга е на Стойчо!) (скромно покашляне от кьошето;-) — бел. Ст.). Благодарности на г-н Иван Христофоров за безупречната организация на двадесетте чудесни дни; благодарности на всички деца от SOS Детски селища в България“ за всичко, на което ни научиха и за доверието им към нас.

Калдонацо и Тренто

Калдонацо — едно от стотиците езерца в Италианските Алпи.

Мястото на нашия лагер

За първи път щях да ходя „с деца на море“. Не с едно или с две деца и не от моята рода, а с 30 хлапета от SOS „Детски селища в България“, които отиваха там на международен лагер.

Автобусът потегли пълен с добро настроение, спални чували, топки и сандвичи. След Верона запъплихме в километрични задръствания, следвайки реката Адидже. Беше светло, когато прекосихме Тренто главен град на района Трентино-Алто Адидже и на провинция Тренто.

Лагерът в Калдонацо (Caldonazzo)

се появи сред царевични ниви и ябълкови насаждения, на самия бряг на езерото. Настанихме се, запознахме се с общия ред, а шефът на нашата група — г-н Иван Христофоров, въведе ред в нашите редици и още от следващия ден заработихме като добре смазан механизъм. В лагера имаше деца от 12 европейски държави, за които бяха организирани всевъзможни ателиета, ръководени от младежи-ентусиасти. Сладолед, джаги, плуване, тенис и велосипеди допълваха разнообразието. Множество доброволци бяха предоставили собствените си транспортни средства за провеждане на кратки екскурзии както за децата, така и за нас — възрастните.

Моята задача: Да помогна за организирането на туристическата програма на групата.

В една ранна утрин се отправих към гарата на Калдонацо.

Нямаше каса с касиерка, само машина за билети, която не разбираше думата „отстъпки“. Купих билетче и се отправих към Тренто, за да преговарям за намаления. Поразговорих се с кондуктора във влака, той се ангажира с въпроса лично, придружи ме до шефа на гарата в града и успя да издейства „спонсорство“ — едната посока да е безплатна за всички. Другата посока ми продадоха на 50%. Щастлива продължих към центъра — да пообиколя, да разгледам, да направя програма и маршрут за децата, така че да не се лутаме всички заедно, когато пристигнем тук със суха храна и ентусиазъм.

10 коментара

Switch to mobile version