Archive for февруари 5th, 2009

февр. 05 2009

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (2)

Днес ще продължим с приключението на Руми на остров Корфу. Вече прочетохме забележителното й пътуване с автобуса до Керкира, днес ще разгледаме самия остров. Приятно четене:

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни

част втора

Ден 4

Палиокастрица

Нищо не мога да кажа по въпроса, защото просто не отиваме. Много ни идват емоциите от първите дни и решаваме да почиваме.

Днес ще ни изхвърлят от четиризвездния хотел и ще ни настанят във вече оправените ни стаи. Затова сутринта метваме багажа в автобуса, който отпрашва за Палиокастрица, а ние само с най-необходимото — бански и хавлии — тръгваме на плаж.

Предната вечер решаваме да намерим капитан Костас и в сряда, 20 юни да направим с него една екскурзия по южния бряг, без да се съобразяваме с групата. Речено-сторено. Не се налага много да търсим Костас, той просто си е там. Питам го какво влиза в цената, той вика: keine Probleme, all inclusive. Тъкмо да бием ръцете и той вика: Малка предплата, bitte! Малка, малка — 10 евро. Останалите 30 — в сряда.

Добираме се криво-ляво до хотел Месонги.

За хотела: Месонги

е голям хотел на фона на другите хотели наоколо. Около него има още не знам колко хотелчета, бунгала, басейни и ресторанти. Едно ще ви кажа: Ако търсите спокойствието, както аз и Павката, никога, никога, ама никога! не ходете в хотел Месонги. Групи пристигат, групи си отиват, а вечерите, о вечерите са върхът! Аниматори от разни страни развличат немските бабички по различни начини. Не че имам нещо против немските баби, но когато отидат на почивка се държат като ужилени от конска муха магарици — вирват опашки и тежко и горко на околните. То са музики, то са танци, то песни — все нови и нови Аktivitaeten (така му се вика на немски = дейности). Мило и друго бих дала всъщност да видя и българските баби, облекли бели костюми и накривили капели да хукват по света, ама да не зачеквам болни теми — не му е мястото тук.

Та отиваме на рецепцията и аз мило обяснявам, че сме от BG-групата, която в събота имала проблеми с настаняването, били сме в хотел Делфиниа и сега идваме да се настаним в оправените ни вече стаи. Насреща ми мигат невинни холандски очета (повечето работещи в хотела са момчета и момичета — стажанти, назначени на половин заплата. Ще се бръкне гръкът да даде цяла заплата на квалифициран персонал, знаете ли кога?) Девойката нищо не знае за нашия случай. Изпраща ни на другата рецепция. Там, слава богу, ни дават ключа и се понасяме към заветната стая 636.

6 коментара

Switch to mobile version