Archive for януари 29th, 2009

ян. 29 2009

За моето корфуанско приключение, Павката и други животни (1)

Днес отново ще се разходим до топлите места — до неповторимия остров Корфу. Освен всичко друго ще разберем защо кучетата на Корфу не лаят:-)Приятно четене:

За моето корфуанско приключение*, Павката** и други животни***

(да ме прощава Джералд Даръл)

* — по името на о. Корфу; оттук нататък корфуанци ще наричам местните жители — няма нищо общо с марсианци, поне в повечето случаи

** — съпругът ми; от няколко дена с изтекла гаранция

*** — става въпрос предимно за комари, кучета и кудкудякащи кокошки

част първа

Остров Корфу, покрай книгите на Джералд Даръл, беше моя детска мечта.

Не мислех, че ще я осъществя, а то се оказа от просто, по-просто — решаваш и тръгваш. Разрових се в Internet, избрах си туроператор, дните за пътуване и готово.

Десет дни преди отпътуването ми съобщиха, че сменят хотела ни с по-добър. Рекох си: „Божичко, какви късметлии сме!“. Обадиха се отново два дена преди датата на тръгване, за да ме информират, че ще пътуваме с чисто нов автобус VOLVO, рег. № М…. АМ и че променят часът на тръгване от 21.00 на 19.00, за да хванем по-ранен ферибот от Игуменица. Като водач ще ни придружава Весето — колега от ИЧС.

Ден 1: Отпътуването

В 18.30 с Павката чинно се строяваме на уреченото място пред „Св. Александър Невски“. Тук вече чакат няколко човека. Ето я след малко и Весето — изглежда малко напрегната. Как не, група непознати хора, път, отговорност си е. Мобилният ѝ телефон звъни. Гледам как лицето й се променя. „Какво става?“ „Ами, в последния момемт са сменили шофьорите с двама, които не познавам“. Неприятно е, особено когато не знаеш дали познават пътя.

Ето го и автобусът и съответно първата изненада: От всичко, казано за автобуса, вярна се оказа само регистрацията му. Нито е VOLVO, още по-малко е нов. От него се измъкват двама господа (шофьорите), говорещи диалект, който не мога да определя от коя част на BG е. Нейсе! С нас ще пътува и още един по-малък автобус.

Натоварваме се криво-ляво и потегляме. Вторият автобус закъснява — както после се оказва, никой не си е дал труда да информира две дами от групата, че часът на тръгване е изместен. Весето ни пожелава една незабравима ваканция. Не знам дали подозира, колко права ще се окаже впоследствие.

Отправяме се към западния изход от София — през Владая. Петък е, 19.00, сещате се, нали? Пъплим едва-едва и 20-те километра до Перник ни отнемат 1 час и 40 минути. Оттам нататък нещата потръгват. Само дето климатикът в задната част на автобуса не работи, докато ние отпред (пак късметлии!) умираме от студ и става все по-ясно, че нещо със седалките не е в ред – Имат странна форма, която никак не отговаря на моята анатомия (доста пищна!) и коленете ми опират в предната седалка. Май че не е въпрос на анатомия, защото и Павката се върти насам-натам и не може да си намери място.

Спираме за почивка в Кресна — за по една чорба, защото утрото е далеч. Границата минаваме бързо — никой не ни и поглежда. Почти целият автобус вече спи. Аз се опитвам да държа под око шофьора, обаче накрая се предавам и задремвам. В просъница виждам светлините на Солун и след това заизкачваме

планината Пиндос

Проходът се нарича Катара — от гръцката дума за проклятие. Най-високият връх тук е около 2630 метра. Завои, завои, слава богу никой не повръща. Спираме за почивка край Мецово — нещо като нашите стари етнографски селища. Не го виждаме, само набързо кафенце и нещо за хапване.

Кучи студ! Аз съм по блузка без ръкави. Егати топлата Гърция! Ще умра от студ, преди да съм видяла Корфу. Скачаме в автобуса.

Йоанина — град край езеро,

основан от император Юстиниан. През 1878 год. Али паша го завзема и го прави главен град на своята област, като по този начин се отделя от султана. В града живяла една кирия Ефросина. Хубава била жената, млада, мъжът й — търговец — не се прибирал по шест месеца в годината. За разлика от другите жени, тя излизала, видял я синът на пашата и се влюбил в нея. Жена му помолила Али паша да направи нещо и той заповядал да я удавят в езорото. После съжалил и заповядал да хвърлят в езорото много захар, но кирията вече я нямало. Йоанина изглежда добре, ама в момента хич не ми е до възторгване от красоти.

Четете по-нататък>>>

11 коментара

Switch to mobile version