Archive for януари 20th, 2009

ян. 20 2009

От тук до Венеция – балкански пътепис

Стига сме хойкали насам – натам — време е да прочетем нещо за родните ни Балкани и Венеция (тя е по-скоро като „другия край“ на балкaнската магистрала. Преди да стигнем Венеция ще се разходим из Черна Гора, Хърватска, Словения. Приятно четене:

Чудеса на „няколко крачки“ от България

Пътуване до Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция

Когато реших да направя тази екскурзия прочетох много пътеписи. Тези пътеписи ми помогнаха и знаех къде отивам, какво да търся и колко ще ми струва приблизително. Благодаря на всички, които публикуват пътеписите си и се надявам да съм в помощ на някого.

Планът е – Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция. Пътуваме 9 възрастни и едно дете.

Наговориха ни много „страшни“ истории за преминаването на българо – сръбската граница и за най-безопасно решихме да минем през Кула. Пристигнахме вечерта във Видин и нощувахме в Хотел „Бонония“. Сносен хотел, на много ниски цени (40 лв – двойна стая). Вечеряхме на ресторант – корабче, но не беше толкова хубаво. Явно по-модерните и нови ресторанти бяха привлекли клиентите и корабчетата вече не са на мода, та и ресторанта не беше нищо особено.

На сутринта(12.10.08), в 5.30 потеглихме за границата. Нямаше други, освен нас. Българската мина добре, но на сръбската сгрешихме, че прекъснахме сутрешното кафе на сърбина и той се погаври малко с нас. Но единствено ни сплаши, веднага след това стана мил и без проблем и без проверка на багажниците (които и без друго бяха препълнени, така че не може да се извади само 1 сак – или всичко или нищо) ни пуснаха.

Още първото село, след границата ни впечатли много – всички къщи до една бяха на два етажа, страшно красиви – все едно ca извадени от архитектурно списание. От там нататък по-голяма част от къщите бяха такива, но не всички. Пътищата бяха в идеално състояние(не сме карали по магистрала), тротоари, спирки за междуградски автобуси.

в Черна Гора.

Достраша ни и от тази граница, но като я видяхме се успокоихме – 2 бараки на 500м една от друга играят ролята на сръбския граничен пункт и черногорския граничен пункт. И на двете места ни взеха паспортите, удариха печати и ни ги върнаха. Докато чакахме на опашката дойдоха 2 момчета и ни дадоха месечни винетки по 10Е. Малко преди да „влезем“ в Черна Гора вече бяхме хванали река Лим и се движехме все по едни тесни пътища, сред скали, беше красиво и малко опасно. В Черна Гора пътя сякаш се стесни още, само завои, няма никакъв шанс за изпреварване, но това не пречеше на черногорци да го правят с 80 км в час. Средно карахме с 60 км/ч, завоите бяха големи и това се оказа най-кошмарното ми пътуване, въпреки, че често спирахме, за да се снимаме с красивите каньони. Отне ни над 5 часа да минем 300 км. И в Черна Гора къщите бяха големи, но по-непривлекателни. Столицата беше симпатично малко градче. И само завои, баири, скали, завои…

Которски залив


Четете по-нататък>>>

22 коментара

Switch to mobile version