Archive for януари 12th, 2009

ян. 12 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

Днес започваме с още един Хималайски пътепис – заедно с Владимир ще се изкачим до Мера пик на 6476 метра над морето. Приятно четене и топъл ден:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м.

част първа

началото: 23.09. вторник 2008

България. Пазарджик.

Последни приготовления. За пореден път изброявам наум необходимите ми дрехи, храни, лекарства и екипировка, които взимам, като се надявам да не пропусна нещо важно. Списъка е наистина дълъг и подробен. Приключихме с уговорките, подготовката, тренировките по нашите планини и е време да тръгваме. За няколко дни направих сериозен километраж по доста върхове на Рила над 2600-2700 м., и даже успях да спя на Мусала в метеорологичната станция на 2925 м., така че, поне за тази височина бях аклиматизиран. Багажа ми се състоеше от един доста натъпкан експедиционен денк и една полупразна раница 80+15 литра. До Истанбул щяхме да отидем с колата на Петьо, която щеше да кара един от неговите шофьори. Спряхме се на този вариант, защото самолетът ни излиташе в 4,45 сутринта, и ако използвахме автобус ще трябваше много дълго да чакаме в Истанбул.

Тръгнахме от Пазарджик към 15 часа. След два часа и половина бяхме на границата. Проблемите започнаха веднага, още на нашата граница. Българският чиновник отказа да ни пусне да влезем в Турция, понеже колата била фирмена и на шофьорът пълномощното му не било точно за тази кола, а пък Петьо, като шеф на фирмата не си носел картончето с БУЛСТАТ-та. След половин час разправии и уговорки ни пуснаха към Турция, като казаха, че най-вероятно турците щели да ни върнат. Турците обаче не ни създадоха никакви проблеми с преминаването и след няколко часа по магистралите им вече бяхме на летище Ататюрк.

Истанбул ни посрещна с дъжд.

24.09. сряда

Дремахме по пейките на летището до към 3,30 часа, когато започнаха да чекират багажа ни. Според билета от Гълф еър имахме право на 20 кг. чекиран багаж + 5 кг. ръчен. Само денка ми, обаче с най-необходимото вътре беше 29 кг., а багажа на Петьо 27 кг.

Денка ми още не чекиран на летище Ататюрк в Истанбул.

Веднага извикаха шефа на чекирането, защото имаме свръх багаж. Ние обаче, предвидливо, чрез една позната на Петьо се бяхме снабдили с писмо, че сме редовни клиенти на Гълф еър и имаме право на по 30 кг чекиран багаж на човек… Разбра се, че няма да ни вземат още пари и шефката се хвана за моята раница, че била голяма. Аз и викам, че е малка, а тя – „Не, голяма е“. Сложихме я на кантара и се оказа че раницата тежи 7,2 кг… Пак съм в крачка…“Хайде този път ви пускам“ – каза шефката – „Но мислете му следващият път!“ О,кей. Минахме без доплащане. Влязохме в пред зала и към 5 без 10 с Еърбъс А320 излетяхме за Бахрейн. След 5 часа полет кацнахме успешно там. Летището на Бахрейн е доста по-малко от това в Истанбул. Имахме, около час до другият полет. Застанахме в транзитна зала до прозорците. Аз стоях прав, а Петьо седна на перваза, като сложи куфарчето, с което пътуваше в краката си.

След половин час всичко се се напълни и препълни с народ. Петьо отиде да провери таблото на кой изход сме. Някакъв нахален арабин, облечен с техните бели чаршафи, горе – долу на моята възраст ми посочи перваза, където седеше Петьо и ме попита може ли да седне. Казах му, че не, не може. Мястото е заето. Арабинът избута с крак куфара на Петьо и седна на мястото му. На мен веднага ми завряха лайната и без повече обяснения го сритах няколко пъти, като освободих мястото. Арабинът се изправи, каза няколко думи на циганският си език, които явно не бяха извинения и взе да се репчи. Тъкмо вече тръгвах, за да му намачкам доста по-сериозно фасона и една мисъл мина, като светкавица през главата ми.- „Тук е Арабия и навсякъде, около мен е пълно с араби, а аз съм тръгнал да раздавам правосъдие!“ Теглих му една майна, въздържах се от повече физически действия и бих отбой.

9 коментара

Switch to mobile version