Archive for декември, 2008

Дек. 23 2008

Бавария – романтична приказка

Винаги с голямо удоволствие публикувам пътеписи за Германия. Може би защото тази красива страна абсолютно несправедливо е пренебрегната като посока на пътешествия, а може би защото и аз, който съм прекарал там почти година и то в различни части, не се стегнах да опиша пътуванията си. Но днес благодарение на Благун ще видим може би […]

No responses yet

Дек. 22 2008

Лесковац – с дъх на скара

Във връзка с настъпващото ядене и пиене реших да ви подготвя с един разказ за пътуване до Босилград и Лесковац, където всяка година се провежда фестивалът Рощилиада (Роштиљијада). Приятно четене и не преяждайте:

Лесковац — облачно с дъх на скара

Вчера сутринта. Гледам през прозореца, а то едно мрачно, едно мокро, та чак и студено. А съм гладен, гладеееен.
Семейството още спи. Обикалям около хладилника, а телефона звъни. Приятел с оферта.
— Искаш ли да ходим да Лесковац? Има ежегоден фестивал Рощилиада, който се закрива днес. Купон, програма, скара и все такива хубавини.
Бях го чувал това за фестивала, но никога не бях ходил, та не му мислих много-много.
-ОК, но за всеки случай, чакай да питам и жените.
Те, нали живеят с мен, та вече и те не мислят много — всички сме ЗА.
Следваше организация — телефони, кога да тръгваме, с коя кола, кой да кара — нищо сложно като време и усилия. Е, не беше точно по план, ама нейсе.
Стана 11 часа и айдеее, тръгнахме. От Кюстендил до границата са около 20—30 км. Пункта Олтоманци, откакто няма ембарго е меко казано спокоен. Мен ако питате си е чисто мъртвило, митничарите умряха от глад:D (виж сн. 1)

Сърбите също скучаят. Точно на техния пункт четири-пет лястовички така се бяха сгушили една до друга от студ, та си викам, сега взех награда за снимка. Да ама не, първо не съм добър фотограф, а второ не дадоха да снимам, като че ли кой знае какво.
Има — няма петнадесетина километра и —

Босилеград

Градче около 5 — 6 хиляди човека, планина, почти никакъв поминък, а бе с една дума на мен ми се стори мизерия. Градчето винаги е било в периферията и на Сърбия и на България. Иначе там са си Българи. Дори на центъра има паметник на Левски, който е много по-хубав и стойностен от този в Кюстендил. Отделно вървят всякакви пари — левове имам пред вид. Местните (е, не всички де) се борят за българско гражданство, наш’те ги мотаят, те се редят по два дни на опашки за визи, а наш’те им дават виза за по едно влизане на месец, те пък си карат колите с кюстендилска регистрация, техните полицаи ги… Такъв е сега живота, казват.

5 коментара

Дек. 20 2008

Пътуване до Москва – впечатления

Пътеписът днес ще ни разходи из столицата на Русия – Москва. Приятно четене:

Пътуване до Москва

Това пътуване го планирах отдавна и трябваше да се случи. Понеже някои предишни мои пътеописания бяха посрещнати с интерес, сигурно ще има разочарования.
Но такова s’est la vie.

Освен многобройните състуденти имам познат Володя от Ленинград-Москва, един от водещите проектанти на НХК Бургас, супервайзер и съветник на строежа. Та се знаем от 1970-та. Ходили сме си на гости, като аз бях в Москва за последно преди 10 години, той в България — преди три.

Освен да се видим, ми беше много любопитно да сравня онази Москва със сегашната. По телевизията и интернет виждаш много, но е като целувка през стъкло. Друго е да пипнеш.

Имаше и чисто носталгичен елемент:

–Да хапна любимите си от онова (преди 50 — не падайте — години) време салами: Краковская, докторская, студеньческая колбаси

-Кашкавалите Костромской, Рязанский, Ярославский — всичките от краве мляко, но нашите от краве са им много далечни роднини.

-Прясносолна херинга Селедка пряного посола в плоски кутии 10″ (сельодката се осолява не чистена! Со се джигери, черва, хайвери и дробчета. И да не попитате в магазина за херинга. Всичко, започващо на „х“: хер, херовина, хреновина и т. н. замества в във великия език на Пушкин една неприлична дума — може да ви отпратят…)
Четете по нататък>>>

9 коментара

Дек. 19 2008

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) – Колумбия

Днес ще отскочим отново до Колумбия. Петко ще ни разведе из пустинята Ла Гуахира. Приятно четене, и помислете какво се чува в песента веднага след думата Гуантамера:

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) — Колумбия

Колумбия притежава изключително разнообразна природа. Като се започне от тропическите брегове и снежните върхове на Кордилерите и се стигне до пустинната равнина на границата с Венецуела. В района се намират няколко туристически забележителности, една от които е най-голямата открита мина за въглища в Южна Америка — Серехон, с изградена стокиметрова железопътна линия до пристанище на Карибско море и собствен университет за минни инженери.

Тук се намират и солните мини на Колумбия, снабдяващи целия регион.

Всъщност рано сутрин солните ниви са странно място, но тъй като бях още сънен, не успях да ги възприема напълно. Поради някакви химични или биологични процеси, обяснени ми на испански, при една от фазите на изсушаване и извличане на солта, водата придобива розов цвят.
Бях изненадан, че в тази обстановка живеят розовите фламинга. В една плитка, но огромна лагуна, плавахме с една малка лодка, управлявана от местен „индианец“. Всъщност местните не се броят като част от мнозинството, населяващо Колумбия, а като наследници на жителите, заварени от испанските колонизатори.
Лодката се клатушкаше заплашително през цялото едночасово пътуване, като успокоението беше, че всъщност водата макар и мътна, както в повечето лагуни, е изключително плитка.

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version