Archive for октомври 31st, 2008

окт. 31 2008

Барселона: Саграда Фамиля

Който е ходил като турист в Барселона знае, че всичко се върти около Антонио Гауди – гениален архитект от края на XIX и началото на XX век, превърнал се в запазена марка на каталонската столица. Днес Дачи ще ни разкаже малко повече за делото на живота му – катедралата на Светото семейство (Sagrada Familia). На мен лично тя ми прилича на пясъчен замък, но нека прочетем повече по въпроса:

Барселона на Гауди: Sagrada Familia

Храмът „Саграда Фамилия” е последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозното сред грандиозните му начинания.

Строежът на храма е започнал през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Строежът е подновен през 1954 г. и последните обещания, които чух относно завършването му гравитират около 2026 г. за стогодишнината от смъртта на гения.

Саграда Фамилия е проект, в който Гауди влага повече от 40 години от живота си, като в последната се пренася да живее в къщичка до храма. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му, инструментите. През 2006 г. къщата-музей, в която се пази умалено копие на машината се намираше в подножието на Саграда Фамилия. Тази година не видях къщата, което може да означава само две неща: или аз от еуфория съм пропуснала да я видя, или са я преместили в музея на Гауди, за който научих тази година. /може и преди да е съществувал – не знам, но останах с впечатлението, че е нов и е оформен като малка гениална вселена…/

Саграда Фамилия е нещо, което гледаш, а не можеш да опишеш. Как е измислено – не знам. Откъде са го подхванали когато са почнали да го строят – фантазията ми не може да го измисли. Всеки детайл е на точното си място и разказва нещо конкретно. Има милиони детайли, които не се повтарят, не си пречат, не се засенчват и не се затрупват. Дори не знам имената им. Фасадите на храма са сиво-кафяви, с цвят на камък и ми се струва, че това е най-”тъмното” творение на великия архитект. Различните фасади разказват различна част от Историята на света. В същото време творението е изключително миролюбиво, както и всички други творби на Гауди – няма саби, мечове и воини и разбирането за грандиозност е представено и претворено чрез внушение за любов, а не чрез внушение на страх и власт.

И тази година, също както и предните, наснимах храма от всички възможни и от няколко невъзможни страни. Снимах храма отвътре и отвън, както и целия град от високо.

No responses yet

Switch to mobile version