Archive for октомври 24th, 2008

окт. 24 2008

Почти до Мургаш

Високи сини планинииии … 🙂 и ще разгледаме София от северната страна. Приятно четене:

Почти до Мургаш

След упорито следене на прогнозата и рефрешване на Weather Underground, най-накрая гръмовержеца се смили и ни пусна една дупчица за ходене в неделя. Поради ред причини тоя път камерния състав беше повече от камерен – аз и Ирма, две трети от ударната група.

Рано тая сутрин успях да направя чай, да си посъбера багажеца, да си забравя телефона, да се върна за да го взема и да пътувам с най-бавния тролей деветка на света. Влачеше се като костенурка инвалид, а на мен това никак не ми изнасяше – едно че Ирма вече сигурно ме чакаше и друго че гонехме митичния селски рейс за Желява. Бая се изнервих докато стигна до Дондуков, а като прибавим и недоспиването + липсата на кофеин – съвсем бях сдала багажа. Когато на автостанция Изток цъфна една от ония оранджави чавдарки, които някога ни кандилкаха до Студентски град и обратно и ни натовари за Желява малко живнах. И това беше временно, понеже се оказа че тоя рейс има маршрут по-сложен от моряшки възел и два пъти по-оплетен. Такива завъртулки из всички паланки около магистрала Хемус направи, че все ми се струваше как ще нахлуе в нечии двор. Зави ми се свят и огладнях докато се мъчех поне да налучкам посоката, в която се движехме.

Вестибуларния ми апарат вече даваше заето и твърдеше че ляво е дясно когато слезнахме в селото. Огледахме се, намерихме даже маркировка и поехме за да стигнем до хоремага, аз налазих кафето, Ирма бисквитите, а любезния чичко ни упъти. От упътването разбрах само, че трябва да минем над бента, че някъде си имало паметник и че има „орминотировка“ (маркировка де). Тръгнахме уж по неговите указания и попаднахме на два агресивни пуяка, докато ги подминем реших да питам друг човек за посоката. Той каза че не знаел какви са пътеките, ама е имало асфалт и да ходим по него, пък след асфалта имало пътека. Това и направихме, не беше най-разумното решение, но в 9 сутринта не изглежда толкова зле. Всъщност асфалтовото пътче никак не беше лошо, а даже приятно, само дето много заобикаляше. То ни изведе на паметника на ботевия четник Ангел Тодоров на Мерова поляна.


Витошата и смога, който дишаме

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version