Archive for октомври, 2008

окт. 31 2008

Барселона: Саграда Фамиля

Който е ходил като турист в Барселона знае, че всичко се върти около Антонио Гауди – гениален архитект от края на XIX и началото на XX век, превърнал се в запазена марка на каталонската столица. Днес Дачи ще ни разкаже малко повече за делото на живота му – катедралата на Светото семейство (Sagrada Familia). На мен лично тя ми прилича на пясъчен замък, но нека прочетем повече по въпроса:

Барселона на Гауди: Sagrada Familia

Храмът „Саграда Фамилия” е последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозното сред грандиозните му начинания.

Строежът на храма е започнал през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Строежът е подновен през 1954 г. и последните обещания, които чух относно завършването му гравитират около 2026 г. за стогодишнината от смъртта на гения.

Саграда Фамилия е проект, в който Гауди влага повече от 40 години от живота си, като в последната се пренася да живее в къщичка до храма. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му, инструментите. През 2006 г. къщата-музей, в която се пази умалено копие на машината се намираше в подножието на Саграда Фамилия. Тази година не видях къщата, което може да означава само две неща: или аз от еуфория съм пропуснала да я видя, или са я преместили в музея на Гауди, за който научих тази година. /може и преди да е съществувал – не знам, но останах с впечатлението, че е нов и е оформен като малка гениална вселена…/

Саграда Фамилия е нещо, което гледаш, а не можеш да опишеш. Как е измислено – не знам. Откъде са го подхванали когато са почнали да го строят – фантазията ми не може да го измисли. Всеки детайл е на точното си място и разказва нещо конкретно. Има милиони детайли, които не се повтарят, не си пречат, не се засенчват и не се затрупват. Дори не знам имената им. Фасадите на храма са сиво-кафяви, с цвят на камък и ми се струва, че това е най-”тъмното” творение на великия архитект. Различните фасади разказват различна част от Историята на света. В същото време творението е изключително миролюбиво, както и всички други творби на Гауди – няма саби, мечове и воини и разбирането за грандиозност е представено и претворено чрез внушение за любов, а не чрез внушение на страх и власт.

И тази година, също както и предните, наснимах храма от всички възможни и от няколко невъзможни страни. Снимах храма отвътре и отвън, както и целия град от високо.

No responses yet

окт. 30 2008

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море (1)

Винаги публикувам с удоволствие пътешествия до малко познати страни. Днес започваме с едно пътуване до малко познатата у нас Молдова. Авторът е пообиколил из страната и ще ни разкаже интересни неща за днешна Молдова. Приятно четене:

Молдова, Приднестровие и румънско Черно море

част първа

Шумен – Галац – Кишинев

Преди да започнем подготовката за това пътуване не знаех дори дали са ни необходими визи за Молдова. Информацията в сайта на нашето МВнР не беше актуална, но от телефонен разговор с посолството на страната в София разбрах, че всички страни от ЕС имат безвизов режим с Молдова. (актуален сравнително визов режим за български граждани – бел.Ст.) Решението беше взето – резервирахме хотел в Кишинев, проучихме вариантите за преминаване с ферибот през Силистра и така денят за тръгване дойде. Оставаше единствено открит въпросът дали ще успеем да достигнем до крайната цел на нашето пътуване, поради липсата на обективна и достоверна информация.

След ранно тръгване бяхме на Силистренското ГКПП във все още почти безлюдната празнична сутрин. Пунктът на границата е общ, като граничният контрол се извършва на едно място от български и румънски служител. Там ни обясниха, че можем да използваме новооткрития ферибот между България и Румъния, който се намирал на около 5 километра на запад от Силистра по пътя за Русе. Той щял да тръгне от българския бряг в… 13.30 ч., а в момента беше около 8.30 ч. Естествено, че нямахме време да чакаме толкова, така че преминахме през сухопътното ГКПП, на 250 м. от което местна румънска платформа върви непрекъснато между двата бряга. Така, след 15 минути вече бяхме с колата върху лодката.

От другата страна на Дунав на няколко километра е

Кълъраш

Нашият маршрут беше от там към Слобозия, Браила и Галац, след който е границата с Молдова. Реших да не преминавам през самия град Кълъраш а следвах нещо като околовръстен път около 10 км. Оказа се, че сме сбъркали – този път водеше не право на север – нашата посока, а на северозапад, като след няколко села пътят свърши и премина в черен почвен път. Вместо да се върнем назад и да влезем в града, продължихме по черния път, който по надлез пресече новата магистрала Букурещ – Констанца и се насочи в нищото – безкрайно равно поле и ж.п. линия, от другата страна на която беше пътят, който трябваше да хванем, но през линията нямаше прелез. След около 5 км. движение по черния път успоредно на линията стигнахме следващото село, от което за щастие имеше прелез, така че вече бяхме на асфалтовия път и се връщахме от там от където дойдохме, но вече от другата страна на линията. Скоро стигнахме на главния път за Браила и Галац. Тази грешка ни отне около 1.5 часа и 25 километра в повече. Пътят за Галац – нов, хубав, минава през безбройни селца. Само в един участък около град Слобозия пътят е в ремонт около 10 км. и движението е по все още неасфалтираната трошенокаменна настилка.

Браила.

Не срещнахме хъшовете, но явно те са били последните посетители на някои от сградите в центъра…

5 коментара

окт. 30 2008

Стойчо не е Комитата и обратното :-)

Понеже стана малка дискусиийка по едно време, та искам да уточня:

Капитан на кораба на сайта http://patepis.com е Стойчо,
а помощник-капитанът е Комитата (т.е.и той пише там, но по-рядко, но той дава и поискани съвети)

Капитан на кораба на сайта http://komitata.blogspot.com е Комитата,
а помощник-капитанът е Стойчо (т.е.и той пише там, но по-рядко и дава непоискани съвети)

Уточнението се налага, за да не ни обърквате двамата. Иначе и двамата сме приятно закръглени мъже в разцвета на силите (отворковци, дето си просят боя) с интереси и в политиката и в пътешествията, но все пак не сме един и същ човек.

2 коментара

окт. 29 2008

Да удължим лятото … в Гърция

Стига сме скитали надалеч – да се върнем към нашите съседи, които това лято доказаха, че са много по-добри домакини от родните ни черноморски „строители“ и „хотелиери“. Докато аз се натуткам да си напиша разказа за дългата събота/неделя около 22-и септември, Тишо ме изпревари с разказа си за остров Корфу. Приятно четене: Да удължим лятото […]

11 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version