Archive for септември, 2008

сеп. 30 2008

Пътешествия с Фори (2) – Лидо ди Йезоло

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Мая до Венеция. Вече проследихме как стигнала от София през Постойна (Словения) до Лидо ди Йезоло, а днес тя ще ни разкаже за самия курорт. Приятно четене:

Лидо ди Йезоло край Венеция

втора част

Нашият летен почивен „цивилизационен избор“ – Лидо ди Йезоло – е познато на любителите на автобусни екскурзии до Италия. Обикновено там нощуват групите, чиято обиколка включва посещение на Венеция. И аз за пръв път го посетих така, пътем, един ноември преди 7-8 години, когато си го заплюх за почивка някое лято. Е, въпросното лято е точно сега, и определено няма да е последното.

Лидо ди Йезоло е сравнително млад курорт – развива се през 50-60-те години на 20 век, по добре обмислен застроителен план с много зеленина и обществени зони за развлечение. Пълен е с италианци, които го предпочитат както заради цените, които са с пъти по-ниски от тези в лъскавите им курорти, така и заради спокойствието и прекрасния плаж. Пълен е и с чужденци от всички краища на Европа. Почиващи българи все още има сравнително малко – поне в нашето апарт-хотелче ние бяхме първите представители на нацията.

Вече топнали се в „големия син аспирин“ след дългия път, лежим на шезлонгите около 7 вечерта и се припичаме на залез. Докъдето ти поглед стига – плаж. Необятен, много широк, впоследствие научаваме, че е 14 км дълъг, със ситен-ситен златен пясък и кристално море, определено по-солено от Черното, но идеално – плавен наклон навътре, голяма плитка зона, пясъчно дъно и много чисто. Между всяко каре хотели към плажа води асфалтова алея, преминаваща в дълга дървена скара върху пясъка, а тя на свой ред – в кейче навътре в морето. На всеки вход на плажа има голяма – и абсолютно чиста – тоалетна, душове и чешми за измиване на пясъка от краката, когато тръгнеш да се прибираш. Всеки хотел има свои чадъри, шезлонги и масички. Допълнителен шезлонг е 4 евро на ден, а самите шезлонги имат и собствени сенници. Общо редиците чадъри са 7-8, но стигат само до средата на пясъчната ивица – от тях до водата има още толкова свободна зона за тези, които държат на собствен чадър и хавлия на пясъка. В следващите дни установяваме, че те никак не са много, а и на това огромно пространство има място за всички.


Четете по-нататък>>>

32 коментара

сеп. 29 2008

Седем дни в Лондон (1)

Не за пръв път публикуваме пътепис от Лондон, но мисля, че днешният е първият, който може да се използва и за навигация (какво-къде-как) в столицата на Великобритания. Разбира се е пълен и с лични впечатления, така че ви пожелавам приятно четене:

Седем дни в Лондон

Лондон ме изненада приятно. Може би защото отидох без очаквания.
Изненада ме с това, че е едно доста шарено място- като хора и култури. Може би е нормално за толкова голям град, но все пак е английски град. На пръв поглед изглежда, че всичко е подредено, предвидено, описано, зададени са правила… НО наличието на толкова много и различни хора внася хаос.

Градски транспорт в Лондон

Има метро, пред което софийското изглежда като влакче в лунапарк. Признавам си ние бяхме запленени от това метро, което май ни беше първото голямо. Имаше дни, в които виждахме повече метро станции, отколкото забележителности. Най-много ме впечатли станцията на Уестминстърското абатство- огромни пространства с видима конструкция, груб бетон, космическо осветление, метал. Ето, достатъчно показателно е, че започвам разказа за Лондон от метрото :).

Разочарованието дойде, когато трябваше да се предвижим в работен ден, час пик. Усещането е неприятно особено ако си имаш в скрина някои фобии – залива те река от хора, течаща в тесни подземни тунели, в която трябва да се научиш да плуваш по лондонски, за да оцелееш. Въпреки, че влакчетата са през минута – две, всички бързат да влезнат в пристигналото/тръгващото. Присетих се за 94 и 280, в които винаги може да влезе още някой. Обаче “шофьорите” на метро влакчетата не тръгват с полуотворени врати, странни хора. Когато вратите не могат да се затворят, заради стърчащите през тях хора, влакчето не тръгва, идва другото отзад, щото нали са през минутка, на перона се изливат нови вълни от хора, съобщава се за закъснение и настава суматоха.

One response so far

сеп. 26 2008

Португалия (1): Порто

Бях решил да продължим с няколко северни страни, но пък на тоя дъжд да четем за студени места? Нека прочетем нещо за нещо топло – Португалия. Авторът е пообиколил из странат и освен описания е включил полезни съвети за пътуване до и из Португалия. Приятно четене:

Португалия

първа част

Миналата година /2007 г./ реших да започна да пътешествам, като за начало на нашия континент. Реших, че е хубаво да има някаква идея, стратегия в пътуването и реших да започна да посещавам държави откриватели-Португалия, Испания, Франция, Холандия и т. н. Тези страни освен откриватели са и велики морски сили и са допринесли много за развитието на човечеството като цяло. Имах целта и възможностите и реших да започна с Португалия.
Тъй като много мразя пътуване в група по голяма от 6 човека-на този му се ходи тук, на другия там, третия мрънка, другите вървят като овце и като в рекламата на Райфазен само си клатят главите като кучето и цъкат като руски будилници. Абе с една дума ужас. Реших да изненадам семейството и да организирам всичко сам. Исках да почиваме около 10 дни, но да не стоим само в един град. Първата идея и разбира се след различни комбинации на градове и маршрути, се оказа най оптимална и ненатоварваща-Порто и Лисабон.

Порто

12 коментара

сеп. 25 2008

Уикенд в Кавала

Продължаваме с поредицата, обясняваща защо загърбихме българския бряг на Черно море. Днес Антония ще ни разкажа за едно кратко пътуване до Кавала миналата есен. Приятно четене:

Уикенд в Кавала

Отидохме до Кавала, разходихме се, снимахме се, ядохме на корем и след това не ни се прибираше. Сега пък и не ми се пише, разбира се. Oh, well.

Пътят до Кавала

Избрахме да минем през Илинден и не съжалихме. Пътят беше пуст, в по-голямата си част е в добро състояние, само малко преди Гоце Делчев имаше ремонти, но за кратко и не особено притеснително. На КПП-то се минава за секунди, защото няма ама никого наоколо. А шосето от гръцка страна е идеално. Картата, която бях купила предния ден, не ни потрябва нито за секунда. GPS-ът го ползвахме два или три пъти, като минавахме през Драма и някакво друго населено място. Можехме преспокойно и без него.

Пирин ни изпрати така

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version