Archive for август 4th, 2008

авг. 04 2008

Цветовете на Тоскана

Днес благодарение на Благун ще се разходим из Тоскана. За тези, дето не помнят Тоскана е област в Италия. Приятно четене:

Цветовете на Тоскана

Еврейският лунен календар (в неговото ортодоксално тълкуване) и любимото правителство ни дариха с чудесна първомайска почивна комбинация. А сега накъде? Де що реклами вървяха – всичко към Гърция! Чудя се, с колко метра е хлътнал остров Тасос от българо-румънския великденски десант! Вероятно са пуснали извънредни ферикурсове, изпълнявани от корита с размерите на „Титаник“. И тъй като времето все още не е горещо, логичната дестинация следва да се търси на юг. И къде, ако не в Италия? Тосканска почивка отдавна ми се върти в главата (други „въртежи“: плаж в Сардиния и ски в Доломитите, дай Боже и дотам да стигнем).

И така, в ранната утрин на Разпета събота се носим за кой ли път към Ниш. По „Хоризонт“ (хваща се чак до тунелите) километрите на опашката на Кулата растат, но тук движението е съвсем рехаво. Някъде в тези мрачни клисури трябваше да ни нападнат злобни сърби с камъни, дървье и коктейли „Молотов“. Да бе…

Следобед достигаме междинния лагер –

Постойна

Градчето дреме в предсезонна летаргия. Влакчето в пещерата функционира, но соц-хотелът и ресторантите пред нея пустеят. Единственият работещ подкрепителен пункт в съботната вечер е малка дюнерджийница, сборно място на местната тийн-генерация. Какво да се прави, това е Словения – във всяко село има „гасилски дом” (пожарна) и „шола” (училище), но с капанчетата хич ги няма горките. Явно я карат на битов алкохолизъм.

На следващия ден зареждаме за последно с евтин словенски бензин и преминаваме бившата желязна завеса в нейната начална точка по дефиницията на Чърчил: Триест. От железата (бариери, калашници на граничари, комунистически кратуни) няма и помен. Градусите стремително започват да се покачват, както и скоростите по магистралата. Questo e l’Italia! Обедна почивка правим някъде из Апенинските баири между Болоня и Флоренция, любувайки се на свежо-зелената (все още) панорама. По-нататък пътят ни е към западното море (така и не разбрах, докъде е Лигурско и откъде започва Тиренско).

Крайната ни цел се намира на 5 км от Сан Винченцо – в гористите хълмове над морския бряг недалеч от средновековното градче Кампилия Маритима. По дефинициите на новоизлюпените наши пишман хотелиери това би трябвало да е ваканционно селище. Само че на аналогично количество хектари до Райския залив край Созопол има между 20 и 50 къщи (наредени като казармени бараки), докато италианецът е успял да издигне „само” три! И е запазил маслиновата градина и заварената гора в имението на родителите му. Заварваме нашите домакини в приповдигнато настроение: Витория пер Ферари, Кими е примо, Фелипе-секондо! Questo e l’Italia!

Тоскана

No responses yet

Switch to mobile version