Archive for юли 28th, 2008

юли 28 2008

Виена – три дни преди преди Европейското (3)

em>Това е последната част на пътуването на Стоян до Виена. В началото Стоян описа Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви , и продължи с Концерт на Джон Бон Джоуви.

Днес ще прочетем за последния му ден там

Виена – три дни преди преди Европейското

Ден 3

Самолетът ни излита в 17:30 така че имаме цял ден още за шляене. Използваме за да доразгледаме още веднъж чудесната виенска архитектура. Този път по малките улички в центъра.

Виена – улица Грабен

Това в дупката, на което всички са дивят са някаква жалки римски тухлички В това отношение поне София е доста по-напред…

Четете нататък>>>

2 коментара

юли 28 2008

До Солун с една риза на гърба (1)

Днес Пипилота ще ни разкаже приключенията си при последното ѝ пътуване до софийското пританище Солун. Както знаете, Пипилотка пише много увлекателно, така че — приятно четене:

До Солун с една риза на гърба

част първа

„Петък — ден на майстора“, „Ако работиш в петък шефът ти ще умре„…защо тези не са вярни и защо всеки петък винаги идва по-гаден, по-натоварен и ужасен от предишния?!
Този петък заминавахме на разходка до Солун! Ура, ще ходим в чужбина!
Само дето от сутринта ме сюрпризираха — ще замествам техническия сътрудник на баш шефа (разбирай секретарката).
Забравете за бомбестите мадами с голям червен маникюр и пиличка в ръка! Да си секретарка е ад, жив ужас и огромен стрес. Хубаво прегрях, не можах да си направя проучването за Солун и тръгването беше предопределено — отиваме на сляпо. За капак не можах да тръгна по-рано от работа и даже стоях на пост и в следработно време. „Леле трябва да побързам, как ще си събера багажеца?!“
Успях да се прибера и да пъхна в раницата 2—3 парцала заедно с атласа на Европа (без да правя реклама — от ViaMichelin по-добри няма, въпреки че ми е малко стар, пътищата са си на указаното място, плюс-минус 1 къмпинг). В чантата сложих фотоапарата и още две-три неща.
Емил пристигна да ме вземе. Формàтът за път беше — една кола четирима човека. И докато другите чакаха в колата ние с Емил хвърлихме последно око на интернета, а аз извадих атласа от раницата за сверяване. Погледнахме, аз бутнах атласа в чантата, Емил ми взе шалтето и чувала и хукнахме.

Приятеля ни, който шофираше живее в Банско и, затова решихме да го използваме като база за преспиване и начало на похода към превземането на Солун. И насред Банско се плеснах по челото в момент на велико просветление! Забравих си раницата с дрехите в София! Когато извадих атласа, не го върнах обратно в нея, а в чантата и взех само нея. В онзи момент Емил ми се радвал каква съм организирана спартанка и съм взела точно толкова дрехи, колкото ми трябват…мда добре започнахме екскурзията. Добре, че поне най-належащия елемент от дрехите ми беше в чантата.

Защо децата не бива да се возят на предната седалка?

Тръгнахме от Банско към 8 ч. сутринта. Аз като стàрило и пàтило винаги се возя с колан, въпреки че и винаги пътувам на задната седалка — принцип. Да обаче шофьора нямаше и ми беше отстъпено почетното място отпред. Като малка все врънках нашите да се возя на предната седалка. Е сега бидейки там, разбрах защо не трябва и не може деца да се возят отпред!:
Видях толкова сгазени животни, колкото не съм видяла през целия си живот! Цвък коте, пльок куче, цвръц таралежче, там пък лисица…от филм на ужасите не настръхвам толкова! За доброто на своите деца — никога не ги возете отпред!

Ние пък по живо по здраво, и под моето успешно навигиране (само веднъж объркахме посоката, но това беше защото на картата се завиваше на дясно, а на практика — на ляво!)

стигнахме до Тесалоникито, центъра на областта „Македония“,

името заради което се джанкат гърци и македонци.

Първите впечатления бяха:
„Абе, да не влизаме в Бейрут?!“
Четете по-нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version