Archive for юли 14th, 2008

юли 14 2008

Виена – три дни преди преди Европейското (1)

Отдавна не сме чели за нещо за Виена. Днес ви представям пътуването на Стоян до Виена, няколко дена преди началото на Европейското първенство по футбол. Приятно четене:

Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви

Ден първи

 

Полетът е в 9:30, което значи че трябва да сме на летището в 8. И двамата с Виктор сме сънени и кисели. Служителката на чекин–а също. „Г–н Чочков трябва ми само паспорта ви” процежда през зъби, когато дремейки и подавам и билетите. Мързи ме обаче да се заяждам, а и ми е леко нервно, така че си замълчавам. На Виктор също му е нервно и постоянно се оглежда за места за пушене. След паспортния контрол нахлува в кафето и почва да ме врънка да пием кафе с явната идея да запали. Пил съм чай сутринта докато се оправях и не ми се пие нищо, но си взимам сок за да не му развалям кефа. Той се налива неразумно със сокове и кафета без да мисли за тясните самолетни тоалетни.

Самолетът е Боинг 737, но доста старичък както ми се вижда на пръв поглед, което усилва тревогата ми. От нервност почваме да се шегуваме и лигавим как сме видели дупка в крилото, теч под опашката, а като почваме да рулираме съобщаваме на висок глас как двигателите звучат странно. Май успяваме да изнервим всички пътници. Всички тревожно и напрегнато следят как се засилваме и се чува ясна въздишка като излитаме. Полетът до Виена е горе–долу колкото едно пътуване от Младост до Орлов мост. След 55 минути вече кръжим над столицата на Австрия и зяпаме с интерес как се вие Дунава под нас. Лиготията не ни е напуснала и коментари като „Виж вентилатори” и „Да, така се охлажда цяла Виена” относно вятърните генератори издигащи се около летището забавляват всички. При кацането вече сме по–спокойни, а и пилотът е без грешка, за което го възнаграждаваме с бурни аплодисменти както си му е реда.

Виена, Швехат

 

 

Швехат е доста по–голямо и уредено от летище София, има ясни табели на 2 крачки така че за 15 мин вече сме минали всички процедури. Калина ни чака на изхода и ни докладва че има директни автобуси до Шведенплац, което пък е на 3 мин от апартамента където ще спим. Шофьорът е усмихнат, не слуша чалга и ни връща ресто. Не изпреварва през аварийното платно, нито засича по–малките коли. Даже ми се струва и че кара с позволената скорост. А и самото движение е ужасно спокойно, никъде няма задръствания, улиците са с по 4 платна в едната посока и на всеки 100 м се вижда табела за подземни паркинги. Паяци и паркирани коли по тротоарите обаче няма. Подминаваме и боклучийски камион без познатите висящи отзад мургавелковци. Въобще в лек културен шок сме.

Следва кратка почивка за оставяне на багажа и освежаване, която ми дава възможност да си включа телефона. Както и очаквах се изсипва една камара смс–и за пропуснати разговори, а скоро и самите обаждания започват. Вдигам като никога любезно на всички и след като учтиво изслушвам опитите да ми намерят работа небрежно отговарям, че съм Виена и няма как да им помогна. Дребни нещица, ама радват душата. Апартамента където живее бащата на Виктор и Калина е на точно срещу огромна готическа катедрала. На всеки 15 мин камбаната бие веднъж, на половин час, два пъти, на 45 мин три пъти, а на кръгъл четири път плюс толкова колкото е самият час. Нямаш нужда от часовник общо взето. Лошото е че цялата дандания почва в 6 сутринта и продължава до 22 часа, но поне за трите дни нямахме проблем със събуждането. Това е и началната точка на обиколката ни.

No responses yet

Switch to mobile version