Archive for юли 11th, 2008

юли 11 2008

На Витоша, като на Витошка…

Нали сте чели условията за публикуване на пътепис в нашия сайт? Нали видяхте изречението „Целта ми е да събера личните впечатления на пътешестениците от света (вкл. и от Витоша и от Катманду, и от Рейкявик, и от Буенос-Айрес, и от гръцките острови и от…)“.

Днешният пътепис точно отговаря на условието „Витоша“ Днес, сто и нещо години след Алеко, ще се качим на Черни връх заедно с Людмила. Приятно четене:

На Витоша като на Витошка…

От няколко дни покрай прословутото ни ходене на Черни връх обяснявам на всеки, който иска да ме слуша, че през уикенда трафика на Витоша е като на Витошка през седмицата и че целокупното население на столицата ще се изсипе горе при най-малкия намек за хубаво време… Колко права само се оказах, явно почти всички бяха решили че най-добрия начин да се спасят от визитата на чичко Буш е да се покатерят на Черни Връх!

За щастие в неделя се качихме нагоре през Железница, не бях минавала от там и си е истинска дивотия в сравнение с талазите хора, които драпат през Княжево или Драгалевци да речем.

В 7 сутринта успяхме някак си да станем, да се измием, да напъхаме дъждобраните и някоя и друга дрешка по раници и мешки, да опаковаме сандвичите и да поемем към Железница. В автобуса имаше един чичко с огромна раница, с която се опитваше да ме изхвърли през отсрещния прозорец и въпреки всичките ми пъшкания и охкания, недвусмислени намеци и още по-недвусмисленото: „Извинете, може ли да си свалите раницата?” той не ми обърна никакво внимание. Изведнъж започнах да се чувствам много компактна с мешката на гръб. Ако не сте носили мешка в последните 10 години като мен – не си правете труда да ходите с това нещо на планина… супер неудобно е като си отвикнал да връзваш и развързваш бързо. По-добре си сложете нещата в найлоново пликче (и такива герои срещнахме). Та преди да стигнем до Железница съзрях най-безобразната от архитектурна гледна точка сграда – няма такова животно, всъщност има, но по принцип се намира из тревата и децата му подвикват: „Охльо-бохльо покажи си рогцата…“. Та въпросната сграда, ако не се лъжа беше в Бистрица, има форма на истински охлюв! Гигантски един такъв, и на къщичката му е кацнала калинка… червена и с точки! Потресаващо! Естествено нямаше как да отреагрирам и да го снимам щото фотото беше в мешката…

В Железница изпихме по едно кафе с надеждата да се събудим (предната вечер поляхме предварително изкачването и в един през нощта правихме сандвичи…) и поехме по широкия път към хижа Физкултурник. Пътя наистина е широк, маркиран е с метални стълбове и първо минава покрай Железнишката река, покрай едни доста симпатични полянки, една чешмичка и после продължава през борова гора. Отново нямаше как да снимам, чак след като излязохме от гората извадих апарата. В гората обаче се натъкнахме на лелка и чичко, които се качваха нагоре по бански, кубинки и вълнени чорапи :D наистина трябваше да се сетя че ще ми потрябва апарат, пък и телефона си бях забравила сутринта.

Та след гората се откри и гледката към хижа Физкултурник, която в общи линии изглеждаше на майната си. Хижата е онова отгоре дето почти не се вижда:

3 коментара

Switch to mobile version