Archive for юни, 2008

юни 30 2008

Приказна Прага – част първа

ъй като пристигнахме привечер, побързахме да се настаним, след което се отправихме на първата ни разходка в Прага! Вървим, докато топлата нощ покрива сградите, покрай които минаваме, с тъмна пелена. Как ли ще изглеждат утре? – питам се аз. Приличат ми на строго подредени войници – всяка знае своето място и е стегната в униформа с различен цвят. Общото между тях е стилът и прекрасните орнаменти, които разказват техните истории… Някои от тях са осветени – като Танцуващата къща например. Тя има невероятен футуристичен дизайн и се намира точно до река Вълтава. Иначе тук повечето къщи си имат имена. Познават се по орнаментите, които ще видите на тях – например жаби, еднорог, цигулки, рибар, златна чаша… Преди по този начин се означавали адресите, тъй като нямало номера на улиците или домовете. Повечето бирарии също носят подобни имена – “При черния вол”, “При черния бик”, “При мечката” или “При Златния тигър”. Така и не разбрах защо навсякъде се използва думата “черен”. За “златен”, хайде, ясно – все пак сме в Златна Прага.

С Иван избираме да вървим по крайбрежната алея. Първоначалната ми възхита от светлините покрай реката и корабчетата, които се движат във вечерния полумрак на реката, бързо се изпарява. Около нас не спират да кръжат рояци от комари с размер на малки самолетчета 🙂 Добре де, преувеличих! Не са съвсем като самолети-играчки, но все пак могат да бият по размери дори крайдунавските комари – аз съм от Видин, аз тия ги знам 🙂 Какво бе учудването ни обаче да видим как млади влюбени двойки най-спокойно се разхождат покрай прелитащите “стада” от комари! Тук обаче на никой не му правят впечатление подобни прозаични неудобства 🙂 Прага е градът, в който влюбените са навсякъде – целуват се по пейки или се излежават върху зелената трева в парковете, возят се с лодки по Вълтава или просто щастливо се разхождат из златните улички на този така идиличен град.

4 коментара

юни 29 2008

Бургас – Клагенфурт(6): На кафе в Клагенфурт

Бургас — този път — Klagenfurt!!!

Взех си Довиждане с Драго, моя хазяин, и тръгвам. Мразя и не употребявам „Сбогом“. Това ще каже, че никога няма да дойда отново тук. Ами ако поискам?! Пак!?
-Довидженя, Драго. Много беше блага закуската ти-доручак! Дюшекът — екстра! Височината на мивката — Jер на място!
-Приятно!
1. Планинският път е гладък, красиво е наоколо —

Алпи,

все пак!
До „границата“ минаха десетина минути. А граница -отбих встрани да си приготвя документите: зелена карта, лична, паспорт, застраховки, талони…- граница НЯМА!
Имало е. Личи си. Но сега стъклата зацапани, на вратите паяжини. Не се ползва, вижда се. Профучавам и словенската и австрийската бараки. Само националните флагове се сменят.
(Знаете ли как е по югославски знаме? Застава! И Фичата е била знаме.)
Разказва журналист от „Литературная…“: Като мина известно време след Мюнхен, питам немския колега: -Кога ще бъдем в Австрия?-Че ти не видя ли?-Какво да видя? Нито полиция, нито митничари!?…-Ами, разделителната линия от бяла стана жълта…
Тук разделителната си беше все в същата боя, но дърветата, камъните, тревата — общоевропейски. Шенгенски. Като тези в Бачково — Рожен — Момчиловци.
Гладко, гладко. Но шосе с такъва стръмнина не бе видело(Израз на Хайтов). През зимата и нагоре и обратно без сериозни гуми, или вериги (тука май, са забранени!) си оставаш до някоя отбивка и чакаш…да цъфнат налъмите, или дойде „пътна“.
Австрийците, казвали са ми, са французите на германските племена. По-отворени. По-така — нашенци. Не съм бил в Oesterreich. Ще видим.
2. Не повече от 40 минути, а ми се стори цяла безкрайност, пътят до покрайнините на

Клагенфурт

Сега почва най-мъчното. Не знам къде искам да ходя. Да кажа Wo kann Маnn Kaffee komplee trinken? Все едно да питаш в Одрин къде продават локум.
Сигурно навсякъде.
Ама аз не съм бъхтал толкоз път за „навсякъде“!
Мен ми трябва най-хубавото място, с най-хубавото кафене, с най-хубавата Maedchen, носеща каффявата димяща течност!
Питам за Zentrum. Това поне не ще обяснения. Мъчно го намирам центъра. От вълненине ще да е. Правя непозволени маневри, но е неделя и бюргерите са in seinen Doerfen tzarevitsa und tomaten kopaen und Tscherecshen sammeln… С други думи — това, което правят кореняците-софиянци в събота и неделя на село.

3. С мръсна кола в Клагенфурт не влизам.

Разгеле, наблизо прелитам покрай айне Tankstelle — бензиностанция. Пак маневра и се нареждам пети-шести на опашката. А там!… А там нещо, което не си представях:
За четирите места за миене чакат по няколко коли. Миячки наоколо, момичета — Gar keiner! — никакви! Само бариера, при която на влизане получваш „копче“, някъде го пъхаш и — маркучът е твой! След 20 минути и по-дебелият на водната прахова смукачка (как мразя тази думмма!).
А-а, дойчовци, аз колата си от десет години не съм я мил с тези ръце. Аз с тях чертая и подписвам фактури, чекове, платежни… А тукашното население сякаш само чака този Sonntag (събота ли сме, или неделя? Много важно!), че да се отдаде на високоинтелектуалното занятие.

5 коментара

Older Entries »