Archive for май 23rd, 2008

май 23 2008

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (5): Азорски острови

Азорски острови (Португалия в Атлантическия океан): Вчера вечерта се вързахме в най-известното пристанище по пътя ни към Европата —
Хорта. Това е голямо пристанище

(сравнение с БГ пристанища) и малко пристанище(сравнение с US ристанища). Както се казва размера няма значение, на нас си ни харесва. Така като гледам и на доста други хора…но без отклонения. Пристигнахме по нощите естествено(че как иначе). Обадихме се по радио станцията, казаха ни гледайте за фенерчето…видяхме го, човека ни приветства, обясни ни къде са тоалетна, баня, пералня и т. н. и ни пожела лека нощ. Оказа се, че тук всичко е малко „маняна„…в други пристанища нормално първо се минава през митница, полиция и т. н. преди да те пуснат да слезеш на сушата. Тука ни показаха къде има кръчма и ни казаха елате утре, през работно време:) Това беше прекрасно, защото не ми се занимаваше с бюрокрация точно тогава.

2 коментара

май 23 2008

С мотор на Формула 1 в Истанбул – част първа

В мене и в Шидера се таеше едно леко притеснение относно трафика в Истанбул и коментирахме често този въпрос. Хапнахме „пийнахме“ и по креватите ставането беше рано в 7:00 ч.

Петък, 9.05.2008 г.

Станахме сутринта в 6:30 ч. малко по рано от уречния час и каква изненада показвам се на терасата и изненада:

turkey11.jpg

Вали като из ведро и цяла нощ валя кошмар няма какво да се прави на бързо се събрахме и се изнесохме към Бургас. Там се събрахме на OMV-то на входа на града от към София и изчакахме Калоян да вземе жена си щото беше останала при бебето предната вечер. Хапнахме на бързо по една баничка заредихме бензин и дъжда междувременно се засили навлякохме пак противо- водната екипировка и потеглихме към Малко Търново от къде щяхме да влезем в Турция. Валеше си с различна сила но постоянно за това не сме спирали никъде чак в Малко Търново да заредим от нашия евтин бензин преди да минем границата. Стигнахме до границата там много ни се радваха митничарите къде сме тръгнали в това време, а си беше и студено горе. Минахме без проблем през нашата граница и то доста бързо. От към Турската страна беше малко по кофти за късмет имаше едно Турско – Българско семейство с джип които ни казваха къде да ходим и какво да показваме 5 гишета някъде и на всякъде нещо пишат мажат в паспорта ужасна история. Както и да е минахме от там и продължихме към магистралата пътя минаваше през гората но имаше някакъв дзифт по целия асфалт много хлъзгав, а и валеше дъжд та карахме много много внимателно. На 20 -тина километра преди магистралата времето изглеждаше да се оправя и спряхме да махнем дъждобраните.

2 коментара

Switch to mobile version