Archive for февруари 26th, 2007

февр. 26 2007

Адис Абеба – новото цвете на Африка

След толкова много посещения в Адис Абеба, така и до днес не разбрах на кого и защо му е хрумнало да кръсти тоя град точно така… Защото нито думата „ново“, нито „цвете“ имат нещо общо с това място в сърцето на Етиопия. Или поне така го видях аз, с моите си, европейски очи…

Вече не помня преди колко години се озовах за първи път там, но помня, че беше ноември и бе лято. Африканско, етиопско лято. Идвах от Лондон – града без сезони, в който ако случайно изгрее слънце и температурите се покачат над 20 градуса – настъпва всенародна еуфория (но през ноември си е по лондонски мъглив, влажен и неприветлив)… Така че съвсем разбираемо – с удоволствие стъпих на африканска земя и нямах нищо против топлия нощен вятър да развали прическата ми, направена с цената на доста паунди и усилия така, че да изглежда небрежно ненаправена…

Помня, че отивайки към минибуса, който ни чакаше да ни откара в Хилтън, минахме покрай цяла дузина инвалиди и деца, които протягаха ръце и казваха една-единствена дума на английски – „pen“… Идея си нямам за какво са им потрябвали химикали и дали това, за което са им потрябвали си заслужава да висиш на паркинг в 3 посред нощ, надяващ се на благоволението на непознати чужденци… А може би ако си нямаш дом и легло, паркинг на летището е също толкова добро или лошо място като всяко друго…

Нощна Адис Абеба

ми се стори като едно голямо село. Главният път от летището до Хилтън бе асфалтиран, но с толкова много дупки, че все едно не беше. Бездомни кучета спокойно си кръстосваха и пресичаха улиците на сантиметри пред минибуса ни, като че ли не им пукаше ще доживеят ли до сутринта, или ще се окажат под гумите ни… Зачудих се къде ли се е дянал първичния им инстинкт за самосъхранение?Това бе само началото. На още много неща имах да се чудя, пребивавайки в Адис Абеба.И не чаках дълго за това! На около половин километър от летището, всред блоковете и тенекиените магазинчета – гледам – истински самолет! Вече не му помня модела, ама беше малък и на Етиопските Авиолинии! Паркиран там и вътре било кафене! И досега се чудя чия е била тази блестяща идея, след като се бракува един самолет – да го превърнат в кафене! Но понякога човек си остава само с въпросите… Завивам зад ъгъла – и пак изненада! Поне 30 човека тичат по хълма! Знаех си, че етиопците са едни от най-добрите в света в разните му там „бягащи“ спортни дисциплини и вече ми е ясно защо… Тренират си, дори в 4 сутринта (или в 4 посред нощ – зависи от разбиранияра на човек ). И се замислих откъде тоя хъс (това от позицията на жена, която би я домързяло да тича, дори ако живота й зависеше от това )… И си помислих, че едва ли е само от любов към спорта. Просто може би това е един от немногото начини да надмогнеш мизерията – ако си достатъчно добър и упорит, за да се издигнеш до нивото на международен състезател… И въпреки, че само единици успяват, явно надеждата наистина умира последна и всеки един от тичащите посред нощ се надяваше, че може би точно той ще е една от тези единици…

No responses yet

Switch to mobile version