Пътуване до...

До Миджур през Сърбия

Стойчо — Tue, 09 Feb 2010 12:00:49 +0000

Признавам си, че харесвам необичайния подход над обичайни неща. В случая това е един връх в Стара планина, за който единствено знам, че има кръстена улица в София на негово име. Е, този връх се оказва, че е и най-висок връх на... Сърбия. Любомир ще ни разкаже за неговото изкачване. Приятно четене:

Едно пътуване до... първенеца на Сърбия, така познатият ни връх Миджур –

най-висок в Западна Стара планина

И така след дълго отлагане най-после дойде ред и на най-високия връх в Сърбия. След като Косово се обособи като самостоятелна държава сърбите си останаха с първенец Миджур. Имах желание да изкача най-високите върхове на балканите и след родния Мусала; Гръцкия Митикас в Олимп; Румънския Молдовяну в Карпатите; Черногорския Колац в Проклетия, Миджур изглеждаше като едно лесно допълнение. Приготовленията бяха направени, стартовия пункт е село Горни лом, а групата ясна – Аз (Любо), Иван и Краси. Лягам си , но нещо не ми дава мира – сякаш не ми се струва уместно да качваме сръбския първенец откъм България. Дали не може откъм Сърбия? А защо пък не? [geo_mashup_map] Ставам и се лепвам за компютъра. Информация за качване от Сърбия нищожна, но пък разбрах поне, че трябва да стигнем до хижа Бабин Зуб и от там е подхода. Поориентирах се за някое по-близко населено място, до което да стигнем и си казах, че това е достатъчно, а за точния път ще се ориентираме на място (няма да е за първи път). Лягам си и ставам към 4:30, звъня на другите да си вземат паспортите и да не ме питат защо, че по-късно всичко ще им стане ясно. Срещаме се към 5:30 пред блока, споделям за идеята, която се приема радушно и завъртам ключа. Двигателят на колата доволно изревава, че пак ще се разходи из чужди земи и потегляме към Калотина.

Четете по–нататък>>>

Когато бяхме в Париж (2)

Стойчо — Tue, 09 Feb 2010 07:00:06 +0000

Продължаваме с пътеписа на Николай за посещението му в Париж. Започнахме с пристигането и посещението в Нотр Дам, за сега продължаваме. Приятно четене:

Когато бяхме в Париж

втора част

Много е трудно да опиша какво трябва да видите в Париж, защото всичко е толкова впечатляващо. Величието, което лъха от сградите, просторните булеварди, задръстени от коли, усмихнатите и весели хора от различни националности... а може би есента, показваща своите прелести със цветята и дърветата ни караха да вървим по улиците на този град без да си даваме сметка за огромните разстояния, които изминавахме.

[geo_mashup_map]

Навярно най-запленяваща е река Сена, разделяща Париж на две части, по бреговете на която безброй хора сядат за кратка почивка. Корабите с туристи бавно обхождат реката и когато минават под мостовете ти идва да скочиш в тях, също както във филмите. Коритото на Сена е облицовано с гранит и когато реката е в нормалното си ниво можеш да вървиш по алеите близо до водата.

Запътихме се към една от най-извесните галерии –

Лувъра (Le Louvre)

По пътя видяхме висока кула с орнаменти като катедралата Саграда Фамилия в Барселона. Влязохме през един от страничните входове във вътрешния двор на Лувъра и останахме запленени от орнаментите, с които беше украсена сградата. От вън тя не изглеждаше така впечатляваща. От вътрешния двор минахме през богато украсена огромна врата в площада, където се намира входа на Лувъра. Той представлява П образен площад, заграден от трите страни със сградата, в центъра, на която се намира стъклена пирамида от която се влиза в галерията. От двете страни е разположен шадраван на ръба, на които може да се сяда. Многото хора не създаваха впечатление за навалица, защото площада е много голям.

Сградата е много красива и съчетанието на старинния стил на фасадите и модернистичния на стъклената пирамида с фонтана те кара да забравиш, че времето лети и да поседнеш на топлите от слънцето камъни. Така направихме и ние. За жалост нямахме време да влезем в Лувъра за посещението, на който са необходими няколко дена

Четете по-nататък>>>

Фото–пътепис от Самара, Русия

Vency — Mon, 08 Feb 2010 12:00:09 +0000

Днес ще направим едно пътешествие към Русия – но не Русия на лъскавите столици, не Русия на непомерното петролно-газово богатство, а нормалната, обикновено Русия – тази, която можем да намерим в град Самара на река Волга. Наш водач ще бъде Венци. Приятно четене:

Фото–пътепис от Самара, Русия

Преди няколко дни се върнах от

най-ужасното си пътуване – до град Самара.

Русия все още си е неорганизирано и ненормална ситуация. Имах хиляди проблеми със самолетите , прекачвания и т.н. 2 дни преди да замина Явор и Венци ми наговориха едни страшни неща за Аерофлот и АН-86 и като видях самолета на летището и ми се подкосиха краката :-) [geo_mashup_map] Та както и да е. Впечатлението ми от този град е много лошо. Невероятна мръсотия, беднотия и АЛКОХОЛИЗЪМ. От хотела изглеждаше добре

Малка разходка около хотела Четете по–нататък>>>

Остров Мавриций – частица от рая (2)

Стойчо — Mon, 08 Feb 2010 07:00:16 +0000

Продължавам разказа на Таис за остров Мавриций и прекараната от нея там Нова година 2010. В началото ни показа острова и неговите плажове, а сега продължаваме нататък. Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част втора То май стана много дълго, но наистина се впечатлих от начина, по който хората са си устроили държавата (всеки път ми става смешно като кажа "държава" за това малко местенце ;-) , да довърша с още малко инфо за тези, които евентуално би им харесало толкова, че биха искали да отидат да живеят там :D [geo_mashup_map] Почти като навсякъде няколко са начините човек да отиде да живее там: с инвестиции, чрез брак или като си купи къща/имот. Тук обаче пак има интересен момент относно купуването на къща: по-долу ще видите обикновените къщи на местните (всички си имат домове, различни по лукс, големина и разположение), но ако чужденец иска да си купи къща, то не може да е някоя семпла от местните. Изрично има програма, по която се строят комплекси за чужденци, които безспорно са много по-луксозни, повечето са в близост до крайбрежието и цените са в пъти по-високи от тези, които струват другите. Например самостоятелна вила до брега е в порядъка на 5 млн.рупии - около 100 000 евро. :P

Строителството като цяло е ниско

и логично - по крайбрежието хотели, от семпли до много луксозни и с голф игрища. Минавайки през столицата това беше една от най-високите сгради, която видяхме:

И като попитах защо не строят по-високо, очаквайки да кажат, че причината е, че е вулканичен остров или от рода, отговора пак беше много сладък: Ами защото можем да си го позволим - имаме място за строене :-) И малко ориентир относно курортите и къде какво се предлага:

В Северната част на Мавриций е Grand Bay,

където бяхме и ние. Ясно, че щом е залив е затворена част, което не на всеки би се харесало. От друга страна водата е в пъти по-топла, в никакъв случай мръсна...е, може би малко по-мътна :-) За сметка на това именно Гранд Бей е мястото за хора, които биха искали да скитат и нощем извън хотела. Тоест това е най-оживеното място с активен нощен живот. И все пак преди да се избере хотел е добре да се види къде точно при залива е. Ние бяхме на по-малко от 10 мин пеш от улицата с барове, магазини, ресторанти и тн, но след нашия хотел имаше още, които пак се водят там, но са малко по-отдалечени. И все пак в непосредствена близост до залива има голям пясъчен обществен плаж.

По Източната част на Мавриций

са разположени повечето от луксозните 5* хотели, големи затворени комплекси, предполагам предлагащи всичко необходимо за прекрасна почивка. Но там не може да се търси нощен живот, повечето от тях са комплекса, плажа и от другата страна като се излезе от комплекса е плантация 8-) Западната част е известна с красивите си плажове, там се намира и

известният плаж Flic&Flac,

който като питате местните за най-хубавия плаж той е първият, който споменават. И тук има няколко от най-луксозните хотели... :-)

Южната част на Мавриций

като че ли останах с впечатлението, че е най-неразработена. А като цяло на острова се предлагат и вили под наем, които са на принципа на без храна и не непременно на плажа.

Един съвет относно базата на изхранване

- предвид цените, тук наистина излиза по-изгодно човек да бъде на база All Inclusive, дори и да има намерение повечето време да скита извън хотела. Ето и малко снимки от улици, къщи, пътища...

Grand Bay

Четете по–нататък>>>

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(5): Чили: Torres del Paine

Стойчо — Sun, 07 Feb 2010 09:00:08 +0000

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина и Огнена земя Днес ще продължим към националният парк Torres del Paine в Чили Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част пета

Torres del Paine в Чили

16 дек 2009 Сутринта в 8:25 се строих край пътя и зачаках Андреас. С пословичната немска точност той се появи след не повече от 6-7 минути и тръгнахме към парка. [geo_mashup_map] Джипът беше добър (наемът му естествено скъп, а разходът на гориво голям) и летеше по чакълените пътища с респектираща скорост. Решихме да влезем през близкия вход на парка, който не е толкова популярен, колкото другия. Това решение го взех главно аз, защото така маршрута ми се връзваше най-добре.

С колата отидохме до лаго Грей, за да видим големите парчета лед, плуващи из водата, след което Кристиан ме върна почти до входа, разделихме се и хванах гората. В началото не беше гора де, беше само поле. След 6 километра стигнах един от безплатните къмпинги, оставих си раницата и тръгнах по баирите да търся място за снимки, тъй като от къмпинга нямаше никаква гледка. След 1 час блъскане из бодливи храсти по хълмовете не намерих добра гледна точка и се върнах долу. Реших да продължа по пътеката напред и така минах около 6-7 км, докато стигнах до едни хълмове край брега на лаго Пеое. Гледката беше много добра, а вятърът, ооо вятърът… брутално силен. След като мръкна тръгнах обратно и някъде към 12 се прибрах в къмпинга с около 21 км за деня. Не видях да има други палатки, самият аз не опънах моята, а направо легнах под заслона.

На сутринта ме събудиха тропащи крака и с изненада установих, че е имало 2 палатки наоколо. Запознах се с едната двойка - момче и момиче от Германия, с които тръгнахме към къмпинга до ледника Грей - около 21 км напред. Първите 10 км бяха лесни, а после стигнахме до къмпинга на лаго Пеое, където се успокоих, когато видях, че има хляб на поносима цена. Другата пътека обаче беше трудна - много вятър, много баир. Точно на средата обаче, в най-високата точка гледката беше жестока. Виждаше се целият ледник с трите му езика, обграден от всичките заснежени върхове. Мястото беше толкова добро за снимки, че реших да остана да чакам залеза. Реших, че мога да спя някъде край пътеката. Довърших си книгата, а междувременно дойде време за залеза, който отново беше в невероятни цветове. Към 9 движението по пътеката замря и след като мръкна реших, че мога да легна и да спя директно до пътеката, без да опъвам палатката. Времето изглеждаше да бъде добро. Четете по-нататък>>>

Из снежното плато край Дивдядово

Стойчо — Sat, 06 Feb 2010 09:00:34 +0000

Днес отново ще се разходим из китната ни родина. Стоян ще ни разкаже за една обикновена разходка към платото край Дивдядово. Мислите, че не е интересно? Я, пак си помислете и четете нататък. Приятно четене:

Из снежното плато край Дивдядово

[caption id="attachment_13883" align="aligncenter" width="553" caption="Из снега на платото край Дивдядово"][/caption]

Разходката ми по платото миналата неделя (24.01.2010).

Времето беше прекалено хубаво, за да се проспи вкъщи. Е… „хубаво“ казано условно, защото температурите бяха около -11 – -12 градуса, а до умереният северен вятър сигурно ги правеше да изглеждат към -20. Снегът – до коляно, а пътеки нагоре нямаше. Поне беше слънчево. :) [geo_mashup_map]

[caption id="attachment_13884" align="aligncenter" width="553" caption="Снегът е до колене"][/caption] [caption id="attachment_13885" align="aligncenter" width="567" caption="Платото край Дивдядово"][/caption]

[caption id="attachment_13887" align="aligncenter" width="594" caption="Из снега"][/caption] Излязох в от къщи около 9 и нещо. Изкачването по познатия маршрут над вилната зона ми отне около 2 часа за някакви си 2 км. Газенето в сняг до коляното и из баир нагоре не е особено приятно занимание. На места правех почивки за по минута-две през 50 метра. Въпреки сериозно минусовите температури, успях да се поизпотя на няколко пъти. Това беше и една от причините да не напредвам особено бързо – гледах да избягвам прегряването, че да не се простудя. Четете по-нататък>>>

От Хонконг към Банкок

Стойчо — Fri, 05 Feb 2010 09:27:29 +0000

Тази нощ имахме известни технически проблеми със сайта и той беше недостъпен, за което се извинявам на всички (по)читатели и автори. Очевидно се оправихме, а сега продължаваме с избрани глави от големия пътепис на Радослав за Югизточна Азия. Днес ще тръгнем към Банкок. Приятно четене:

От Хонконг към Банкок

[caption id="attachment_13861" align="aligncenter" width="560" caption="Двойка се разхожда по крайбрежната алея на Чим Ша Чой"][/caption] Днес имахме особено важна туристическа задача -

да се доберем до славното Кралство Тайланд.

Сега, преди някой да пита за стотен път, не сме търсили или намирали нито проститутки, нито наркотици. Видяхме само веднъж едното от двете на съседния бар в едно заведение. Четете по-нататък>>>

През новата граница Златоград – Термес (Ксанти)

Стойчо — Thu, 04 Feb 2010 12:00:20 +0000

Днес ще минем през толкова ново място, че все още не е отразено на Google-maps – Новият граничен пункт Златоград-Термес (Ксанти). Наш водач из тези дебри на картографията ще бъде Петър Събев, който използва първата възможност да мине през новия граничен пункт между България и Гърция. Както каза Иван Бедров „Още един начин да избягаме от мутризацията на българските курорти“. Приятно четене:

През новата граница Златоград – Термес (Ксанти)

Министър-председателите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриха днес новия ГКПП Златоград-Ксанти на българо-гръцката граница. Това е първият пункт, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите. Новият пункт се открива само седмица след подписването на двустранно споразумение между България и Гърция. Очакванията от двете страни на границата са, че отварянето на пътя Златоград-Ксанти ще даде нов тласък за развитие на икономиката и туризма. Източник: Deutsche Welle [geo_mashup_map] С Биляна, тъста, тъщата и още две коли народ решихме да изпробваме новия ГКПП Златоград-Ксанти (ГКПП = Граничен контролно-пропусквателен пункт). От Пловдив до Златоград се стига за 3 часа спокойно каране, даже с една-две почивки. Освен ако не сте от Смолянска област, препоръчвам ви да минете през Кърджали и Джебел вместо през Чепеларе. Макар с 20 км по-дълъг, пътят е по-хубав и с много по-малко завои… Четете по–нататък>>>

Изкачване на връх Смоликас и да обиколиш Гърция с кола

Hristina Milovska — Thu, 04 Feb 2010 07:00:50 +0000

Кой си мислеше, че в Гърция през лятото няма сняг? Има, естествено, но за целта трябва да се изкачим в планината, нали? Днешният пътепис разказва за едно качване на връх Смоликас в Гърция, но и продължава с един изгрев на плажа в Лептокария (кеф, а?) Наш водач ще бъде Христина. Приятно четене:

Изкачване на връх Смоликас и да обиколиш Гърция с кола

Тръгваме от София в 3.45 сутринта след 2-3 часа сън и неуспешно изпълнение на плана за тръгване в 3, тъй като половин час се опитвахме да си натъпчем багажа в багажника. Накрая между Данчо и Краси седеше една раница по-висока от тях, а в моите крака – раница и една от 6-те торби с храна. Прогнозата за времето беше гръмотевична буря, а ние отивахме на палатки и да изкачваме връх. Какво пък, няма да се отказваме... [geo_mashup_map] връх Смоликас Понесохме се като катун към границата и бяхме много доволни от липсата на коли по пътя. Ранното тръгване си имало и някои предимства. Спящите красавици на задната седалка потънаха в блажен сън, като Данчо се оправда, че като му се спи не може да се вдъхнови да ръси простотии. На границата минахме бързо, само ни питаха къде отиваме и като видяха раниците, не се и усъмниха,че сме баир-будали. Но пред нас беше една жигула с русенска регистрация и като наизлязоха едни мургавки отвътре, веднага им направиха щателна проверка. В Солун малко се заблудихме по заплетените магистрали, но скоро се ориентирахме в правилната посока. Бяхме приятно изненадани от пътищата - нови, големи магистрали, които ги нямаше на картата, но пък ние летяхме по тях, само дето още не бяха направили отбивки и места за облекчаване на естествените нужди. На първата, която видяхме, разбира се спряхме, разпънахме катуна и хапнахме сандвичи.

[caption id="attachment_13831" align="aligncenter" width="590" caption="Да се изгубиш с GPS"][/caption] Потеглихме отново по път, който го нямаше нито на картата, нито на GPS-а и разбира се в един момент се загубихме. Но какво е едно пътешествие без тръпката да се загубиш. Е, в последствие имаше още доста запомнящи се тръпки и тази дори не си я спомняхме. След около 80км завои пред нас се откриха

заснежените горди масиви Тимфи и Смоликас.

Бяхме стигнали градчето Коница, полегнало в подножието им.

[caption id="attachment_13833" align="aligncenter" width="619" caption="Масивите Тимфи и Смоликас"][/caption] Оттам поехме по отбивка за с. Палиосели, 25км по много тесен и завоест път, но пък украсен от невероятни пейзажи. Това все още не беше най-лошото. Следващата ни отбивка беше по черен горски път, изровен от дъждовете, с паднали камъни на някои места, които спирахме, за да преместим и така – 8км. Четете по-нaтатък>>>

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Стойчо — Wed, 03 Feb 2010 12:04:32 +0000

Днес ще се разходим една симпатична страна — Ирландия, известна националния отбор на Ейре;-) Не, няма да става дума за фуtбол, а по-скоро за философия. Димка ще ни разкаже за посещението си в страната по повод един конгрес. За самия конгрес ще стане дума в края на пътеписа, а преди това ще обиколим с нея Лимерик, Шанън и Барън в Ейре. Приятно четене:

От Лимерик до Барън (Ирландия)

Преди да отида в Ейре, или в Република Ирландия през август 2003 г. винаги свързвах нейното име с името на Джон Скот Еригена. Когато чуят за Ейре, или Ирландия, сигурно мнозина се сещат за някой от нейните прочути писатели, поети или драматурзи. Но какво да се прави, професионална деформация. За мен тази страна, поне до лятото на 2003 г. беше преди всичко страната на един симпатичен средновековен философ и блестящ преводач от гръцки на латински — Иън Скот Ейрегена ...

От София до Лимерик

И така, на 23 август 2003 г. се отправих към страната на Иън Скот Ейрегена. Щях да участвам в юбилейния 25 конгрес на Европейската асоциация за институционално изследване, което всъщност е по-новото име на старото Европейско общество за висше образование. Това беше и едно от последните ми пътувания, свързани с големия международен проект за ролята на университетите за трансформирането на обществата, осъществяван от Институт Отворено общество в ЦЕУ — Будапеща, по който работех през 2002 и 2003 г. Следобед взех самолета до Лондон и след три часа безметежен полет кацнахме там. Единственото нещо, което ме тревожеше, бе това, че както винаги, когато отивах в чужбина, макар и за броени дни, едното от децата ми се разболя с температура. Този път това беше Теди. И все пак, надявах се, че е само някаква настинка и заминах, макар и притеснена. На Хийтроу първо се обадих на нашите, защото децата бяха останали при тях. Внезапно вдигнатата температура на Теди вече беше спаднала. Поуспокоих се и се пошлях малко. Това е любимото ми летище. Има много хубави магазини и огромни книжарници във всеки от четирите му дяла, така че човек може да прекара неусетно там няколко часа между отделните си полети. Този път там ме изненада новооткритият сувенирен магазин на British Museum. Почти всички най-интересни и най-прочути експонати на Британския музей вече са сложени на плакати, картички, календарчета, вратовръзки, моливи, писалки, подложки за «мишки», метални кутии за желирани бонбони, опаковки на шоколадови иделия и т. н. След това се преместих в онази част на Хийтроу, от която излитат самолетите за Ейре и Северна Ирландия. След като минах през паспортната проверка, първото нещо, което направих, беше да си купя една голяма бира. Моята любима: «Гинес»! Дойде ми таман добре, защото Хийтроу, наред с всички удобства и развлечения, които предлага, е херметически опаковано така, че не може никъде да се види отворено прозорче. Може би заради климатичните инсталации, или заради това потенциални нелегални емигранти да не се промушват през тях? Знам ли. Във всеки случай този ден беше горещ, а климатиците работеха слабо, та с бирата се освежих. Докато зяпах огромните заглавия на всички британски вестници през този ден и още по-огромните им карикатури, разбрах, че в Лондон, макар и извън Хийтроу, има един човек, на когото със сигурност му е още по-горещо през тези дни. Разбира се, става дума за Тони Блеър, на когото му предстоеше през следващите няколко дни да се яви на изслушване при лорд Хътън във връзка с разследването на убийството на д-р Дейвид Кели. Най-после стана време и за втория полет — от Лондон до Лимерик, и по-точно казано до летището Шанън. Този полет беше още по-кратък, продължи по-малко от час, но мисля, че това беше най-красивият полет, за който си спомням. Беше на залез. От дневната светлина, към онова, на което хората от британските острови казват twilight. Отначало полетът беше сравнително на ниско и от прозорчето ми видях прекрасно очертания югоизточен и югозападен бряг на Ирландия. После в един момент самолетът се изкачи по-нависоко и на залез слънце пътувахме сред едни чудни облаци, като сред декорите на филм-приказка. Обикновено полетите минават на височина, която оставя облаците далеч отдолу като пенлива равнина. Този път, този полет минаваше през самите облаци, които с причудливите си форми и с цветовете, които имаха на залез слънце, ме накараха да си помисля: «Сигурно това е любимото място за игра на Господ». Четете по–нататък>>>