<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	xmlns:georss="http://www.georss.org/georss" >

<channel>
	<title>Пътуване до...</title>
	<atom:link href="http://patepis.com/?feed=rss2" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://patepis.com</link>
	<description>нашите и вашите пътешествия и пътеписи</description>
	<lastBuildDate>Thu, 29 Jul 2010 08:13:42 +0000</lastBuildDate>
	<generator>http://wordpress.org/?v=2.9.2</generator>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
			<item>
		<title>Рим – град на контрастите</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17527</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17527#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 29 Jul 2010 08:11:35 +0000</pubDate>
		<dc:creator>cucibebo</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ватикана]]></category>
		<category><![CDATA[Рим]]></category>
		<category><![CDATA[Цветомира Димитрова]]></category>
		<category><![CDATA[Piazza di Spagna]]></category>
		<category><![CDATA[базилика Св.Петър]]></category>
		<category><![CDATA[Ватикански музеи]]></category>
		<category><![CDATA[Италия]]></category>
		<category><![CDATA[Колизеум]]></category>
		<category><![CDATA[крепост Сан Анжело]]></category>
		<category><![CDATA[Леонардо да Винчи]]></category>
		<category><![CDATA[Пантеон]]></category>
		<category><![CDATA[Пиаца Барберини]]></category>
		<category><![CDATA[Пиаца ди Спания]]></category>
		<category><![CDATA[Пиаца Навона]]></category>
		<category><![CDATA[Св. Петър]]></category>
		<category><![CDATA[Систинска капела]]></category>
		<category><![CDATA[Фонтанът Ди Треви]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17527</guid>
		<description><![CDATA[Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си...Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век.

<em>Забелязвате ли, че тази година разказите за Италия преобладават над разказите за Гърция (както пък беше миналото лято). Не знам на какво се дължи, но очевидно интереснъ към Вечният Рим е също така вечен, затова днес ще се разходим отново по неговите улици. Водач ще ни бъде Цветомира. </em>

<em>Приятно четене:</em>
<h1>Рим – град на контрастите</h1>
За Рим е писано много и още много ще се пише. Всъщност може би няма да повярвате на някои неща, освен ако не идете в Рим и не се уверите с очите си, че всичко, което предстои да напиша е самата истина.

[geo_mashup_map]

Италианската столица е наистина един град на контрастите – от богатия и луксозен център до бедняшките крайни квартали, от вълшебството и тайнствеността на световноизвестните архитектурни забележителности до... мръсния градски въздух, задръстените с автомобили улици и хилядите туристи по всяко време на годината, които до някаква степен са разрушили магнетичността и зададъчността на този древен град.

Въпреки своите недостатъци Рим притежава нещо, което не може да се опише с думи, нещо необикновено, което човек усеща още само докато наблюдава 7-те римски хълма от люка на приземяващия се самолет.

Нашето приключение в Рим започна на 14 юли веднага след като стъпихме на италианска земя. Средиземноморският климат те кара да се чувстваш като в сауна през цялото време (42<sup>0</sup>C на сянка), а нивото на влажност просто беше нетърпимо.

Обиколката на града започна още същия ден, тъй като бях изключително нетърпелива да започна разследването, независимо от горещината, която започва да се усеща още в 8 часа сутринта.
<h2><strong>Пиаца Барберини</strong></h2>
Това е един площад в центъра, до който може да се стигне с линия А на метрото. Тогава ние всъщност търсехме известния Фонтан Ди Треви (The Trevi Fountain), но начинанието се оказа безуспешно, поради простия факт че липсват каквито и да било табели или ако имаше някоя, тя беше само една и после се налага да следваш интуицията си. Другото особено беше че италианците чисто и просто не говорят английски (а имаше и такива, които разбират английски, но когато ги попиташ нещо, то те ти отговарят на чист италиански). И после ходи се оправяй без разговорник в Италия!
<h2><strong>Пиаца ди Спания (</strong><strong>Piazza di Spagna)</strong></h2>
Испанският площад се намира наблизо на една спирка разстояние с метрото. Най-известните Испански стъпала се намират именно тук и са пълни с народ през цялата година, особено през лятото. Принципно това е място за отмора, но за съжаление и то не помага в горещината и поради факта, че всички сенчести места бяха заети вече с дошли по-рано туристи. Обстановката се нажежаваше и от наглите индийци, които всячески се опитват да ти продадат я някое ветрило, или да убедят приятеля ти да ти купи роза само за 5€. След като се изкачите по Испанските стълби ще видите една красива католическа църква, а пред нея един от многото египетски обелиски. Това място наистина си струва да се види.
<h2><strong>Пантеонът (</strong><strong>The Pantheon)</strong></h2>
[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Римският пантеон, който в момента бива реставриран"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-8.jpg" alt="Пантеонът" width="540" height="405" />[/caption]

Това е най-старият, но и най-добре запазеният римски храм, датиращ още от първите векове сл. Хр.  Трябва да си призная, че Пантеонът се намира на доста забутано място и няма почти никакви табели, които водят до него. Ние стигнахме до там с помощта на моите знания и естествено на картата на града, която до края на престоя ни се беше превърнала на парцал. В момента Пантеонът се ремонтира и на половината от сградата е поставено някакво скеле, което я загрозява тотално. Дори аз просто не можах първоначално да разпозная тази невероятна постройка, обект на хиляди проучвания в областта на историческото наследство. Пантеонът е скрил в себе си изключително богата палитра от събития, като се започне от първоначалното му предназначение да бъде свещен храм на всички римски богове. След като обаче в Рим се приема християнството, Пантеонът се превръща в обект на жестоки и безмилостни разграбвания от страна на … папите, докато от него не остават само стените. Тъжно е че всички ценности на езическата култура са преместени именно във Ватикана, където могат да се видят и днес в музеите. <em>Ватиканът дори е направил специална зала, която наподобява формата на Пантеона и съдържа всички антични монументи (или техните останки), които първоначално са се помещавали в езическия храм. Известен е случаят с папа Урбан</em><em> VIII, </em><em>претопил бронзовите стени на Пантеона, за да направи топове.</em> Още за жестокостите на Ватиканските свещеници ще прочетете след малко.

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Отворът в тавана, според някои, символизира всевиждащото божие око, служил е и за слънчев часовник"]<img class="ngg-singlepic ngg-none" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-7.jpg" alt="„Окото“ - откритият купол на Пантеона" width="540" height="405" />[/caption]

Въпреки казаното до тук, когато влезеш в Пантеона, наистина се усеща величието на изминалите векове. Тук се помещава и гробът на Рафаело Санти, който преди да умре пожелава да го погребат именно на това свещено място. Пропуснах да добавя само, че входът е безплатен.
<h2><strong>Фонтанът ди Треви</strong></h2>
[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Фонтанът Ди Треви"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-10.jpg" alt="Фонтанът Ди Треви" width="540" height="405" />[/caption]

Тази гледка никога няма да мога да я изтрия от съзнанието си. Красотата и талантът на Бернини говорят сами за себе си. Лошото е, че както навсякъде, и тук е пълно с туристи, които деструктивно на цялото очарование, предизвикано от най-големия фонтан в Рим. Резултатът беше страшно разочарование от моя страна и доста бързо напускане на това иначе толкова магнетично място.
<h2><strong>Пиаца Навона (</strong><strong>Piazza Navona</strong><strong>)</strong></h2>
[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Фонтанът на четирите реки"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-2.jpg" alt="Фонтанът на четирите реки" width="540" height="405" />[/caption]

На излизане от Пантеона, продължихме по малките и тесни улички (тъй като отново табели намяше) и успяхме да стигнем до прочутата Пиаца Навона, един от най-известните площади в Рим. Красотата на това място не може да се опише с думи. Тайнствеността на трите фонтана в центъра и таланта на Бернини бликат навсякъде от това място. Особено впечатление прави най-големият среден фонтан – Фонтанът на четирите реки (Fountain of the Four Rivers). Той е посветен на четирите най-големи реки в света – Нил, Дунав, Рио да ла Плата и Ганг. Всичките скулптури наоколо са изпипани до най-малката точност, което те кара да седнеш на пейката до фонтана, да забравиш горещината (35<sup>0</sup>C в 8.30 часа сутринта) и прекараш целия ден в импресивно съзерцание. Бях чела веднъж в нета някаква статистика, че именно Фонтанът на четирите реки оглавява класациите за най-романтично място за предложение за брак...
<h2><strong>Колизеумът (</strong><strong>Colosseo)</strong></h2>
[caption id="" align="alignleft" width="540" caption="Колизеумът през деня"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-1.jpg" alt="Колизеумът" width="540" height="405" />[/caption]

След това лирическо отклонение нека да се върнем към действителността. В ранния следобед на същия ден посетихме и Колизеума – може би най- известното „нещо“ в Рим. И неслучайно употребявам термина „нещо“, поради простата причина че Колизеумът, тази величествена арена на страшни кръвопролития, на жестоки убийства на християни от езичници, а по-късно на езичници от християни (по иронично стечение на обстоятелствата), днес представлява една постепенно рушаща се развалина. През Античността там могли да се „забавляват“ над 55 хил. души. И колкото по-високо седиш и се „забавляваш“, толкова по-ниска ти е класата. Това е било положението, какво да се прави. Обширният амфитеатър е дълъг 88 метра, широк – 156м. и е висок цели 57м. Целта му е била да задоволи жадните за кръв зрители. Неслучайно споменах по-горе, че Колизеумът се разпада буквално с всеки изминат ден. Всеки средностатистически турист би забелязал сякаш пробитите милиони дупки навсякъде по стените на това огромно здание. И всеки средностатистически турист би запитал екскурзовода си защо има такива дупки. Бях станала свидетел на няколко такива запитвания, чиито отговори изглеждаха страшно комични, защото всички до един бяха чиста лъжа. Екскурзоводите (повечето италианци с адски развален английски) обясняваха на адски непросветлените чужденци, дошли в Рим, защото някой им е казал, че „там е хубаво“, или версията, че дупките са заради опустошенията на времето, или втората версия, че някакви си обикновени хора свалили фасадата, от която е изграден Колизеума. А всъщност истината е съвсем друга и е поредното доказателство за алчността на Ватикана. Да, добре чухте, именно папите разпоредили да се изземе най-красивият мрамор, с който бил покрит целия Колизеум, да се занесе във Ватикана и да се използва за нейни собствени нужди. През 15 и 16 век от Колизеума са взети материали за изграждането на дворците Палацо Фарнезе, Палацо Барберини, Венециански дворец и други. По това време властите започват да търсят практично приложение на огромните останки на Колизеума. В края на 16 век папа Сикст V планира да използва сградата като фабрика за обработка на вълна, с която да даде работа на римските проститутки, но умира малко по-късно и не успява да осъществи идеята си.<sup> </sup>Папа Климент IX отваря в Колизея фабрика за селитра, а през 1671 година кардинал Алтиери дава разрешение на арената да се провеждат борби с бикове, но поради бурната обществена реакция тази идея е изоставена. Обаче всичко това ви го спестяват там. Ние разбира се не се занимавахме с никакви екскурзоводи, защото това щеше да бъде само губене на време и средства. И аз смея да твъдя, че имам доста познания, отнасящи се до историята... Билетът за Колизеума струва принципно 12 €, но за лица от 18 до 24 години и при условия, че са граждани на ЕС има намаление на 7.50 €. Това не може да компенсира едночасовото чакане на километричната опашка от туристи, очакващи да посетят Колизеума. Билетът включва също така посещение на Римския форум (Foro Romano), както и на Палатинския хълм. Принципно такава обиколка отнема цял ден, така че се пригответе за болезнена горещина и максимално изтощение, от което ще ви домързи дори да мислите с какъв транспорт да се приберете до хотела.

Ето това е Колизеумът -  антично средство  за мъчение, внушително по размери, и едновременно с това, сякаш като наказание за хилядите брутални зверства, за които е служело, средството за мъчение над християните, бива разрушавано от самото седалище на христинската религия...
<h2><strong>Ватиканът (</strong><strong>The Vatican City)</strong></h2>
[caption id="" align="alignnone" width="439" caption="Ватиканът"]<img class="ngg-singlepic ngg-none" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-14.jpg" alt="Ватиканът" width="439" height="392" />[/caption]

Ватиканският град е разположен на територия около 40 хектара (0,4 км<sup>2</sup>) и е безспорно най-малката автономна държава, чието държавно управление и държавно устройство са уникални по рода си и не се срещат никъде другаде по света. Символичната му значимост, трайната му международна роля и дипломатическа сила обаче поставят Ватикана наравно с нации, милиони пъти по-големи. Само при вида на огромните ниши (ама наистина огромни), още преди да сте видели площада „Св. Петър“, оставате с впечатлението, че сте навлезли в нов, различен и непознат свят, свят на мистерии, загадки, величествени скулптури и още по-величествени творци.

При планиране на посещението си във Ватикана, препоръчително е да се посетят сутринта музеите, а след това площадът, както и базиликата „Св. Петър“.
<h3><em>Ватиканските музеи</em></h3>
Ватиканските музеи заслужават да се изучават цял живот. Всички произведения на изкуството там бликат от красота и изящество. Но естествено първо се пригответе за километрична опашка под парещото слънце и за познатите ни нагли индиици, които са готови и жена си да продадат за 1 до 5 €.

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Ватиканските музеи, скулптура: лъв хваща плячката си"]<img class="ngg-singlepic ngg-none" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-5.jpg" alt="Ватиканските музеи, музеят на животински скулптури" width="540" height="405" />[/caption]

Един от най-забележителните музеи, които трябва задължително да се посетят е <em>Етруският музей</em> с множеството египетски саркофази и няколко истински мумии. На второ място е музеят <em>Pio Clementino</em>, където се помещава папската колекция от антики, най-често безмилостно иззети от първоначалните им места. Вече споменахме случая с Пантеона, както и мрамора на Колизеума, за който напомнят изящните стени и под на всички сгради и монументи във Ватикана. Тук се намират доста известни и магнетични скултури, като например статуята на Хермес, Апоксиомен и др. Впечатление прави и една зала само със скулптури на изящно издялани сцени с животни.
<h3><em>Стаите на Рафаело (</em><em>the Stanze di Raffaello) </em><em>и Систинската капела</em><em> (the Sistine Chapel)</em></h3>
<em>Стаите на Рафаело</em> представляват четири стаи, изрисувани от едноимнния художник и неговата школа в началото на 16 век по молба на папата. Те също са невероятно красиви, както и всичко останало, сътворено под покрива на Ватикана.

По отношение на <em>Систинската капела</em> наистина има какво да се види там. Самият факт, че именно там се провежда Конклавата (Il Conclava) говори сам за себе си. Именно това е мястото, където се състоят изборите за нов папа 15 дни след смъртта на предишния папа. При крайното решение на кардиналите, именно от комина на Систинската капела се издига белия дим, сигнализиращ успешния избор на нов папа. Целият този процес протича при заключени врати, като на кардиналите, участващи в избора на папа, им е забранено да излизат от Капелата при каквито и да било обстоятелства. В интерес на истината тази традиция никога не е била нарушавана, дори и по времето на смъртоносните епидемии, обхванали здраво цяла Европа 15 - 16 век. Може би Ватикана е единствената държава в целия свят, чиито канони, традиции, правила и закони никога не се били нарушавани при каквито и да било обстоятелства.

[caption id="" align="alignright" width="540" caption="„Сътворението“ от Микеланджело, Систинската капела"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/creation.jpg" alt="„Сътворението“ от Микеланджело" width="540" height="405" />[/caption]

В Систинската капела се намират и прочутите фрески на Микеланджело Буонароти, по повод на които са ликвидирани по-ранните творби на други майстори на изкуството. Микеланджело работи над тавана на капелата от 1508 до 1512г. Там е и картината на „Сътворението“, отново изработена от великия художник. Проблемът е обаче, че в капелата е тъмно, осветява се единствено от свещи, и повечето хора рядко поглеждат към тавана, където сред хилядите други произведения е и световноизвестната сцена на Сътворението.
<h3><strong><em>Площад „Св. Петър“</em></strong><strong> </strong></h3>
Направен е по проект на Бернини през 1650-те години и е невероятно огромен. Пиацата е обкръжена от 284 гигантски колони, разположцени в четири редици. Всичко това е наистина внушително! Оригиналната църква на това място е построена от император Константин като гробница за поклонение на Св. Петър, първият папа – мъченик (около 333г. пр. н. е.). В центъра на площада се намира Египетският обелиск, за издигането на който се смятало, че са били необходими 900 души! Огромната статуя от ляво е изваяна от Бернини, а всички останали (около 140) на балюстрадата са дело на негови ученици.

Принципно всяка неделя по обед папата се появява на един от прозорците от покоите си, за да благославя вярващите. Е, ние не успяхме да ги видим, тъй като се оказа, че през лятото той се намира в лятната си резиденция извън Ватикана (сигурно не може да търпи горещината). Иначе по това време, ако сте ентусиасти, можете да се натъкнете на някой - друг кардинал или свещеник.
<h3><strong><em>Базиликата „Св. Петър“</em></strong></h3>
Тя е невороятно красива и не може да се опише с думи! Кулминацията на интериора е огромния балдахин пред олтара, над който свети, огрян от слънчева светлина на един прозорец, гълъб. Куполът на Микеланджело и Браманте е висок 119 метра и до него се стига по стълбите или с асансьора. За това удоволствие се плаща 7 €.

[caption id="" align="alignright" width="540" caption="Пиета на Микеланджело, базиликата „Св. Петър“"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-9.jpg" alt="Пиета на Микеланджело" width="540" height="405" />[/caption]

Най-важното произведение в църквата е Пиетата на Микеланджело, която се намира веднага вдясно от входа. След като през 70-те години на XX век един маниак се опитва да разруши статуята с чук, тя е сложена зад бронирано стъкло и не можете да се докоснете до нея.

В базиликата е почти винаги претъпкано с хора, но въпреки това има достатъчно място и никой не се блъска. Важно е, че за Базиликата „Св. Петър“ има dress code. Изисква се „скромно“ облекло (както гласи надписът), което означава, че раменете и краката до глезените поне трябва да са покрити. Има един много весел чичко, който проверява всеки, желаещ да влезе. Освен за базиликата, дрескод се изискава и за Систинската капела.

В подземните пещери се намират гробниците на някои от папите, включително и на папа Йоан Павел II, пред който обаче е забранено да се спира. Можете да застанете зад една червена линия, като мястото е предназначено изключително за молитви. Снимането там е забранено, а входът е свободен.
<h2><strong>Национален Музей на Италия</strong></h2>
Препоръчително е да го посетите, дори и само заради невероятната сграда, в която се помещава. Има и много интересни реликви, датиращи от съвременната история на Италия и свързани с Независимостта (1878г.), както и с двете световни войни. Още повече, че входът е безплатен. Зад Националния музей се намират <strong><em>Музеите Капитолини</em></strong>, за които входът е невероятните 15 € ! Ние решихме да не го посещаваме, но ако имате излишни пари, можете да го разгледате.
<h2><strong>Музеят на Леонардо да Винчи</strong></h2>
Ето това вече е нещо, което задължително трябва да се посети! Мястото доста е забутано и ние по случайност го намерихме. Музеят е на <em>Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo)</em>. Когато стигнете на площада, завивате в ляво преди фонтаните. Има и една табела, която може да ви ориентира. Входът е 10 €, но за студенти е намален на 5 €, което си е нищо в сравнение с Ватикана. Вътре са поместени всички произведения на да Винчи – от скиците на човешкото тяло през макети на всичките му изобретения (особено интересна е огледалната стая и първия скафандър), Идеалния град, както и всички картини (копия естествено). В музея се прожектира на всеки два часа филм за живота на изобретателя, но той е на италиански, без никакви субтитри (което не беше никаква изненада, като се има предвид националистическите наклонности на италианците).
<h2><strong>Крепостта „Сант Анджело“ (</strong><strong>Castel Sant Angelo)</strong></h2>
[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Мостът на Бернини към Сант Анджело"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-4.jpg" alt="Мостът Сант Анджело при крепостта " width="540" height="405" />[/caption]

Най-лесно се стига до крепостта по собствения  ѝ мост – <em>Ponte Sant’ Angelo</em>. Това е най-забележителният мост в града над Тибър. Бернини извайва скулптирите, които се поставят по цялото протежение на моста. Гигантската статуя на върха е Архангел Михаил с изваден в готовност меч. През 1277г. построяват таен проход, който свързва крепостта с Ватиканските дворци. Предназначението му е било за бягство и защита на папите от евентуална опасност във Ватикана. Разбира се, <em>Il Passeto</em> (както наричат прохода) не е отворен за посетители.
<h2><strong>Свободно време</strong></h2>
[caption id="" align="alignright" width="540" caption="Градините „Боргезе“"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-6.jpg" alt="Градините „Боргезе“" width="540" height="405" />[/caption]

В Рим има няколко парка, които се намират до известни забележителности и които са изключително приятни за отмора в горещия ден. <strong><em>Градините Боргезе </em></strong>са нещо приказно, огърнати със зеленина и са много чисти. Лесно се стига до тях с автобус 910 от автогара <em>Termini. </em><em>Там можете да се разхождате, да си наемете рикша (10 </em>€ за 1 час) или пък да поплавате с лодка в красивото езерце (по 3 € на човек). Ние опитахме и двете и беше наистина приятно. Единственият недостатък е, че можете да се загубите, тъй като паркът е направо огромен J. Друго място за почивка е <strong><em>малкото паркче, близо до Колизеума,</em></strong> от което се открива невероятна гледка към града. А и можете спокойно да се наплискате с вода в горещините от чешмата там. Обикновено местните жители идват в парка, тъй като групите с екскурзоводи не ги водят там.

В Рим, близо до градините Боргезе има и <strong><em>зоопарк</em></strong>, който трудно се намира на картата (на италиански е <em>bioparco</em>). Входът е 12.50 €.

Всичко останало като магазини, бутици за дрехи и молове (последните са извън града), можете да намерите само докато се разхождате из центъра. Италианските ресторанти са доста скъпи, супермаркетите са трудни са намиране, тъй като им е много скъп наемът на публични места.
<h2><strong>Градски транспорт и придвижване из Рим</strong></h2>
Когато слезете от самолета най-важното нещо е да не се паникьосвата, тъй като всичко е много объркато, служителите на летището и жп гарите не знаят английски, нито някакъв друг език. От летището има директен влак до Termini (централната жп и авто гара), както и влак на всеки 15 мин до Tiburtina. Цената на билетите за сега е 8 €. Препоръчително е още на летището да си купите подробна карта на Рим и на градския транспорт, включително и метрото. Всички шофьори карат адски бързо и не спазват никакви ограничение. Не се опитвайте да говорите с който и да било шофьор, защото те не знаят английски, естествено. Друг интересен факт е, че няма платени паркинги и всеки паркира където си поиска. Ние не видяхме нито една кола, която да не е ударена или ожулена. Това за италианците не е проблем. Ако оставате повече дни в Рим е хубаво да си купите карта за цялата градска мрежа (16 € за 7 дни; за 1 ден е 4 €, а еднократно билетче струва 1 €). Такситата са доста скъпи, обикновено не си включват броячите и за един превоз излиза някъде около 40 €!

Не си опъвайте нервите излишно, но повечето автобуси са на рядко и никога не си спазват разписанието. Метрото е на две нива и може да ви отведе почти до всяка забележителност. За сметка на това вътре е ужасно горещо и навсякъде е изрисувано с графити. А пък за миризмата дори не искам и да си помислям.
<h2><strong>Вместо заключение</strong></h2>
Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си...

Ето това е Рим – един град пълен с контрасти и противоположности. Ако искате да го посетите, организирайте всичко предварително и един съвет от житейския ми опит: <em>научете някоя дума на италиански</em><em>.</em>

Приключението ни завърши на 22 юли вечерта, когато се отправихме към летището. Щяхме да прекараме цялата нощ там, тъй като полетът беше в 7.35 сутринта, а не ни се даваха пари за такси. Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век.

[caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Фонтан при Пиаца дел Пополо, някой беше оставил една роза точно в средата на фонтана"]<img class="ngg-singlepic ngg-none " src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-roma/cveti-roma-11.jpg" alt="Фонтан при Пиаца дел Пополо" width="540" height="405" />[/caption]
<h2><strong>Цена на билети на повечето забележителности:</strong></h2>
Колизеум - 12 € за възрастни; 7.50€ за лица от 18 до 24 г., членове на ЕС

Ватиканските музеи - 15 € за всички; Базиликата „Св. Петър“ е със свободен вход

Куполът на базиликата - 7 €

Музеи Капитолини - 15 €

Музей на Леонардо да Винчи - 10 €; за студенти - 5 €

Крепостта Сант Анджело - 8 €; за студенти, членове на ЕС до 24 г. - 6 €

<em>Автор: Цветомира Димитрова</em>

<em>Снимки: авторът</em>

<em>Още снимки от Рим:</em> [nggallery id=27]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17527</wfw:commentRss>
		<slash:comments>6</slash:comments>
	<georss:point>41.8954659 12.4823246</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>Днес няма да има нов пътепис</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17550</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17550#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 28 Jul 2010 08:51:56 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стойчо</dc:creator>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17550</guid>
		<description><![CDATA[Днес няма да има нов пътепис. Очаквайте ни отново утре.]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17550</wfw:commentRss>
		<slash:comments>2</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Една испанска изба: Cellers Avgvstvs Forvm</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17519</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17519#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 27 Jul 2010 07:02:26 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стойчо</dc:creator>
				<category><![CDATA[Другата Испания]]></category>
		<category><![CDATA[Илия Марков]]></category>
		<category><![CDATA[Cellers Avgvstvs Forvm]]></category>
		<category><![CDATA[винарна]]></category>
		<category><![CDATA[вино]]></category>
		<category><![CDATA[изба]]></category>
		<category><![CDATA[Испания]]></category>
		<category><![CDATA[Каталония]]></category>
		<category><![CDATA[Каталуния]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17519</guid>
		<description><![CDATA[<p lang="en-US"><em>Днес, мили мои, ви представям един мой добър приятел и политически противник  – <a title="Илия Марков" href="http://gospodin-i.blogspot.com/">Илия Марков, известен под името Господин И</a>. Освен неправилните политически възгледи, които изповядва и пропагандира, той пътешества достатъчно, за да бъде постоянен обект на натиск от моя страна да опише пътуванията си :) От друга страна, знаете едно условията за писане на пътеписи – на самия автор да му бъде кеф докато пише и днес се радвам, че Илия с кеф ще ни разкаже за една от любимите си теми – виното. А той разбира от вино и редовно пише за него. Днес той ще ни разкаже за едно негово посещение в една испанска винарна. </em></p>
<p lang="en-US"><em>Приятно четене:</em></p>

<h1 lang="en-US">Cellers Avgvstvs Forvm</h1>
<p lang="en-US"></p>
Избата Avgvstvs Forvm („Аугустус Форум”) е едно винарско бижу в един от най-важните винени  райони на Испания – Пенедес, който се намира в емблематичната Каталуния. Регионът е познат най-вече (можем да употребим дори гръмкото „световноизвестен”) с пенливите си вина – каба, които по според някои любители не отстъпват по качество на фамозните си френски конкуренти.

[geo_mashup_map]

От друга страна по всичко личи, че местните производители на бяло и червено сухо вино също се справят добре, макар да им липсва рекламата и престижът на испанските емблеми като Риоха или Торо.


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Една испанска изба: Cellers Avgvstvs Forvm" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/es-espana/pict5020.jpg" alt="Испания, Каталония" width="587" height="440" />

<p style="text-align: center;"></p>
„Аугустус Форум” е малка семейна изба, създадена преди двайсетина години. Освен с вино, собствениците ѝ се занимават и с производството на висококачествен отлежал винен оцет, който също се отличава с много високи вкусови качества.

Избата притежава 10 хектара (100 декара) собствени лозови масиви и ежегодно работи със собствениците на още 10, от които изкупува гроздето само, ако счете, че то изпълнява стриктните им изисквания от гледна точка на желаното качество. От така произведеното грозде, което е от най-известните и разпространени сортове – мерло, каберне совиньон, каберне фран, сира, шардоне – винарите на „Аугустус Форум” произвеждат седем разновидности вино – две бели, от които опитах шардонето, което беше със страхотно качество; едно нетрадиционно, но великолепно розе, направено от каберне совиньон, и 4 червени. Стандартното им червено вино от среден клас е купаж от 60% мерло и 40% сира и се също се отличава с много добър и балансиран характер. От избата изтъкват факта, че са единствените винопроизводители в Испания, които правят вино само от каберне фран, но все още ми предстои да го опитам, както и висококласовия им купаж Trajanvs („Траян”), които се състои от мерло, каберне совиньон и съвсем малко каберне франк.


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Една испанска изба: Cellers Avgvstvs Forvm" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/es-espana/pict4971.jpg" alt="Каталония, Испания" width="587" height="440" />

<p style="text-align: center;"></p>
Друго нещо, което прави страхотно впечатление, е целият дух, който е изграден около името и историята на избата. Въпреки че е млада, собствениците и създателите на „Аугустус Форум” са заложили на факта, че гроздето и винарната им лежи върху известният „Виа Аугустус” – римският път, който е свързвал Рим с най-важните средиземноморски владения на Римската империя. Всичко от името на избата, до оформлението на сградите и прилежащите зони, дори до имената на лозовите масиви (Jvlivs Caesar, Tiberivs, Clavdivs) напомнят за тази история. Стълбите към избата, където отлежават вината са украсени от голям стенопис, който ознаменува основаването на избата през 1990г.


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Една испанска изба: Cellers Avgvstvs Forvm" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/es-espana/pict4972.jpg" alt="Каталония, Испания" width="587" height="440" />

<p style="text-align: center;"></p>
Изключително специален е и семейният характер на избата. Годишно се произвеждат между 100 и 150 хил. бутилки вино – една доста скромна цифра, особено на фона на общото производство и потребление на вино в страна като Испания. Собствениците на винарната изключително много се гордеят с този семеен и приятелски облик, който са създали – обиколката на винарната, на която присъствах, беше направена лично от сина на единия от собствениците, който се занимава не само с производството на вино, а и с популяризирането и маркетирането на продукцията им. По думите на домакините „Аугустус Форум” е по-популярна извън пределите на Испания, отколкото вътре в страната. Всеки нов пазар е свързан с някакво лично приятелство или контакт – например благодарение на японски художник, който от 10 години посещава избата, за да твори в нея, виното и най-вече оцетът на „Аугустус Форум” станали популярни и успели да се наложат на японския пазар. (Всъщност историята, която ми разказаха е много по-забавна, но ще си я запазя за личните ми контакти).


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Една испанска изба: Cellers Avgvstvs Forvm" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/es-espana/pict4969.jpg" alt="Каталония, Испания" width="440" height="587" />

<p style="text-align: center;"></p>
На непредубедения български читател идеята за скъп отлежал винен оцет може да се стори странна и налудничава, но явно 8-годишните бял (от шардоне) и червен (от каберне совиньон) оцети под името „Форум” (Forvm) и 16-годишният „Флавий” (Flavivs) са направили впечатление комуто трябва, тъй като почти от 10 години те подслаждат (да, оцетите са леко сладникави) блюдата на традиционния банкет, който кметството на град Стокхолм дава по повод връчването на Нобеловите награди.

От всичко казано дотук, лесно бихме могли да сметнем, че качеството и класата на „Аугустус Форум” са недостижими за средния потребител и любител на виното, но не това е случаят с „Аугустус Форум”. Стандартното вино на избата струва € 8, което може би е малко над средното за испанския пазар (на който могат да се открият <strong>отлични</strong> вина на цени от € 3 до € 6!), но и качеството на виното е на много високо ниво. Най-високият им клас вино, гореспоменатото “Траян”, е на цена от € 16.

Посещението ми в Cellers Avgvstvs Forvm беше освен приятно развлечение и много мотивиращо изживяване. Мисля, че може да служи не само на хората, които искат да се занимават с вино, като пример за това, че желанието и трудолюбието могат да те отведат далеч...

<em>Автор: <a title="Илия Марков" href="http://gospodin-i.blogspot.com/">Господин И (Илия Марков) </a>
</em>

<em>Снимки: авторът</em>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17519</wfw:commentRss>
		<slash:comments>1</slash:comments>
	<georss:point>41.2061768 1.5210800</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17464</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17464#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 26 Jul 2010 13:38:43 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стойчо</dc:creator>
				<category><![CDATA[Дубровник]]></category>
		<category><![CDATA[Стойчо]]></category>
		<category><![CDATA[Costa Dorada]]></category>
		<category><![CDATA[ботаническа градина]]></category>
		<category><![CDATA[кораб]]></category>
		<category><![CDATA[крепост]]></category>
		<category><![CDATA[Локрум]]></category>
		<category><![CDATA[Онуфриев фонтан]]></category>
		<category><![CDATA[остров]]></category>
		<category><![CDATA[пристанище]]></category>
		<category><![CDATA[Страдун]]></category>
		<category><![CDATA[Трстено]]></category>
		<category><![CDATA[Тръстено]]></category>
		<category><![CDATA[Хърватия]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17464</guid>
		<description><![CDATA[<em>Продължавам с изключително многословния си пътепис за Дубровник.  В първа част ви разказах как стогнахме от София до Дубровник, а сега ще ви разкажа за двата дена в перлата на Адриатика. Приятно четене:</em>
<h1>До Дубровник през Босна и Херцеговина</h1>
част втора:
<h2>Дубровник</h2>
[geo_mashup_map]


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Пристанището на Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020493.jpg" alt="Пристанището на Дубровник" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">На другия ден тръгнахме да превземаме</p>
<p lang="bg-BG"></p>

<h2>Дубровник</h2>
<p lang="bg-BG">Първото нещо, естествено, беше да стигнем до там с колата. По пътя минахме по моста Франьо Туджман покрай новото пристанище. Там имаше местенце за спиране с гледка, където много внимавах да няма някой полицай в засада, но успяхме да поснимаме. Като цяло Дубровник е град, в който е много лесно да снимаш като за картичка :)</p>



<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Мост Франьо Туджман – Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020497.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="394" height="525" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>Вдясно е пристанището за пътническите кораби, а от водния канал (или залив) наляво тръгват фериботите за Италия</em></p>



<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020500.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>

<h3 lang="bg-BG">Първото ми впечатление от Дубровник беше ... миризмата.</h3>
<p lang="bg-BG">Миришеше на ... марихуана, премесена с липа. Бях я усетил още предния ден (когато ме глобяваха), но тя се носеше из целия град през цялото време. Дълго време не можах да си обясня тази миризма, но беше силна, мазна и упойваща, а най-странното беше, че тази миризма се носеше и в близост до квартирата ни, а там нямаше никакви хора, за да бъде наистина от „трева“. Четете нататък сега, по късно ще ви кажа кое придаваше този аромат на града</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Крепост – Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020513.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="394" />


<img class="ngg-singlepic ngg-center   " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020508.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="433" height="578" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Оставихме колата на големия подземен паркинг в града (т.н. Javna garaza) – само не е стряскайте, но цената му беше около 80 ст/час (не помня колко беше в куни, но 80ст/час си е жива евтинийка, още повече че е подземен, охраняем и не много далеч (5 мин) от стария град. При това положение ми се струва напълно неразумно да търсиш място по улиците, още повече, че ако изключим шосето над града, има само още едно място, където евентуално са паркираш безплатно, но както се сещате там и яйце не можеш да хвърлиш. И всичкото това – заради икономията от 80 ст/час? Паркирайте в явната гаража. Плаща се на автомат, подобен на автоматите в софийските молове, като имайте пред вид, че максималната банкнота, която приема е 50 куни (бях пробвал и със 100, но каза, че не взима толкова големи пари)</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Всъщност едно евро беше 7,20 куни в чейджовете из Стария град – имам някакъв спомен за 8 куни преди няколко години, но може и да се бъркам.</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center   " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020520.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="473" height="630" />



<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Страдун в Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020574.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="700" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: center;"></p>

<h3 style="text-align: center;" lang="bg-BG"><img class="ngg-singlepic ngg-center " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020533.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="520" height="693" /></h3>
<p style="text-align: center;"><em>Доминиканският манастир, сниман от отстрещния край на стената</em></p>

<h3 lang="bg-BG">Кратка историческа справка</h3>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Дубровник е основан като независима република през XIV век, на тотално неплодородно, според мен, място – в основата на огромен каменен хълм, в чийто район, освен да чукаш камъни, нищо друго не може да се прави. (Всъщност самият град под името Рагуса е съществувал някъде от V-VI век след Христа) От друга страна след като може само камъни да се чукат, остава да се заемем с търговия, иначе, какво ще ручаме? Та така правят и жителите на Дубровник – заемат се с морска търговия и по този начин застават в една редица с Венецианската република, от който факт, произлиза и вечното им съперничество. Това съперничество стига до там, че за да предотврати нападение по суша от страна на венецианците, Дубровник продава една ивица от около 20 км на турския султан, така че, за да стигнат до Дубровник, на венецианските сили да им се наложи да мината през <em>наша</em> територия (по това време и <em>ние</em> сме част от империята, не се дзедзайте). Това естествено показва пълната продажност на Дубровнишката република – самата република дълго време доброволно е част от Османската империя (поне така пише в историята на града за туристи, която имах в стаята) – срещу плащане на минимален данък от 2% Дубровник става част от един общ пазар, който на моменти се простира от Виена до Йемен и от Либия до Ирак. Не са прости дубровчани – просто са търговци и купуват/продават всичко, де що им падне.</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Уличките в Стария град на Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020523.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="459" height="613" />


<img class="ngg-singlepic ngg-center   " title="Уличките в Стария град на Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020549.jpg" alt="Уличките в Стария град на Дубровник" width="473" height="630" />


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020554.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;"></p>
<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Разбира се, най-забавното в противоборствата между народите е, че най-големите ни врагове оказват най-голямо културно влияние върху нас – само погледнете архитектурата на черквите ни, да не говорим за други неща, но веднага си личи, че през Средновековието именно Византия е най-големия ни противник. А да споменавам ли вечния ни враг Турция и културното ѝ влияние? А като видите колко много русизми имаме в езика, разбираме и кой е наистина един от истинските ни противници.</p>
<p lang="bg-BG">Същото се наблюдава и в Дубровник – вражеска Венеция буквално извира от архитектурата, езика и маниерите на Дубровник, докато приютилата ги Османска империя предизвиква у дубровчани презрителните реплики „турски“, казани по адрес на възрожденските къщи в Пловдив, Мостар, Велико Търново, Трявна и Вишеград (мда, националната архитектура на Босна и Херцеговина е тази, която ние в България наричаме „възрожденска“, а хърватите наричат „турска“)</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Корабът Costa Dorada е акостирал в старото пристанище на Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020546.jpg" alt="Кораб Costa Dorada в Дубровник" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>За кораба Costa Dorada имаше филм по National Geographic. Всеки ден в Дубровник има 2-3 големи пътнбически кораба. „Малката“ спасителна лодка (жълтичката, вдясно от камбанарията, долу) превозваа пътниците от старото пристанище до застаналия на рейд кораб. Понеже изглежда мъничка, да ви кажа – побира 150 пътника :)
</em></p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубровник, старото пристанище" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020526.jpg" alt="Старото пристанище на Дубрпвник" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>Опашката от пъници се управлява от този индиец с вид на фелдфебел. Членовете на екипажа говореха помежду си на „английски“ – това че те са разбираха помежду си е добре, но съвсем не значи, че някой друг ги разбира ;-) (видимията екипаж беше предимно от филипинци (изпълнители) и индийци (началници)</em></p>
<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Като цяло човек може да другарува с всякакви хора, но много внимателно трябва да подбира враговете си, защото в крайна сметка започва да прилича на врага си. Затова за приятели си избирайте хора, които ви пасват, а за врагове си търсете богати, умни и благородни противници. Враговете задължително трябва да са богати, умни и благородни!</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Градът е разположен на много тесния и стръмен адриатически бряг, като ширината му едва ли е повече от километър (даже бих казал 7-800 метра), но за сметка на това денивелацията е страховита. Даже нашата квартира, която не беше кой знае колко далеч от морето (видяхте ми гледката) се намираше на 68 метра надморска височина! Брегът е чудовищно стръмен и не мисля, че ако беше на Черно или на Бяло море някой щеше да се засели там. А и камънякът е сериозен.</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Обсадата на Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020561.jpg" alt="Обсадата на Дубровник" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>Снимката е правена от крепостната стена на Дубровник. Горе се вижда хълмът, от чиито връх градът е обстрелван по време на войната в Югославия, а това бетонно съоръжение най-вероятно е правено тогава като наблюдателница. Добре се вижда къде свършва растителността и самият град. Тази снимка, както и предишната, с кораба, са правени практически на едно и също място, човек само трябва да са завърти на 180 градуса.</em></p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубрвоник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020557.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="700" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>Ако се вгледате в снимката, ще ме обвините веднага във воайорство ;-) Виждате ли как баба храни внуче?
</em></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Хълмът над града открай време е използван като крепост, като остатъците от наполоеновата (мисля) крепост на върха е използвана и от сръбско-черногорските сили по време на Гражданската война на Югославия. Е, хърватите на тая война ѝ викат Войната за независимост на Хърватия, но да не изпадаме в подробности. Та укреплението над града е било укрепен пункт на леката сръбско-югославска артилерия, обстрелвала Дубровник по време на обсадата. Сърбите са използвали леки минохвъргачки, по-скоро с цел тормоз над обкръжените, отколкото с цел да унищожат града. Е, сега не пречи хърватите да ги обвиняват за всичко, но сърбите не са ползвали реално разрушаващата сгради тежка артилерия по време на обсадата. Причината не е толкова от хуманна, колкото от практична PR гледна точка.</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Не забравяйте, че днес! в Дубровник има <strong><em>поне</em> два– три круизни кораба</strong> със стари баби-туристки (по 2-3 хиляди заможни туристи на всеки от корабите! И това е освен другите туристи, а и корабите се сменят всеки ден!). А, както казва моята хърватска колега, Дубровник днес е празен в сравнение с преди войната, което ще рече, че тогава е имало още повече баби-туристки в града! И всичките тези туристи са ахкали и охкали пред красотите на града мноооого преди да започне войната!</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center   " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020598.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="473" height="630" />


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020599.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="700" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">А сега си представете, какво щеше още да се случи с имиджа на сърбите в очите на бабите-туристки, гледащи телевизия у дома си, ако про-югославските сили бяха използвали тежката си артилерия срещу Дубровник? И да разрушат Страдун (главната улица) и романтичните каменни сгради наоколо?!? Сърбите може да са всякакви, но такива идиоти не са. Е, хърватите обясняваха неизползването на тежка артилерия и с факта, че по време на обсадата в морето е била разположена хърватската флота, която във всеки един момент е можела да разруши сръбските позиции над града. (Сега прочетете последното изречение и ме заплюйте! Каква „хърватска“ флота е имало през 1991г??? Все ми се струва, че флагманът на тази флота е бил от клас Нимиц ;-)</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020595.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="700" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>Нещо да кажете за „плажа“? ;-) А да добавите нещо за камъняците на заден план?</em></p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center   " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020583.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="473" height="630" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Всъщност хърватите наистина твърдят, че в залива е била хърватската (без кавички) флота, ама някак на мен не ми се връзва.</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">(<em>Не ме разбирайте погрешно – моя милост е един от най-върлите противници на бивша Югославия и мисля, че най-големите проблеми на XX век, както на България, така и на Балканите като цяло са предизвикани именно от съществуването на това вредно образувание, наречено Югославия  и което за щастие замина в историята. Също така съм привърженик на независимостта на новите държави от района на бивша Югославия. Това, което не обичам, и то е именно югославско-комунистически маниер, е да ме правят на луд, когато ми разказват история, география и политика)</em></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Факт е обаче, че обсадата е била жестока и е продължила почти година. Вътре в крепостта на няколко места има схеми с разрушенията и падналите бомби и гранати в Стария град на Дубровник, с които схеми обикновено започват и туристическите обиколки на града. След войната всичко е възстановено и то с камъни от същите кариери, от които е взиман и материалът при първоначалното строителство.</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Забелязвате ли обаче какво огромно значение имат бабите-туристки за мира по света! И ако България не вземе крайно спешни мерки да покаже себе си и хората си в добра светлина именно пред бабите-туристки, то още дълго ще си патим от лош имидж и самочувствие<em>. Баба-турист – най-добър турист!</em></p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020575.jpg" alt="Дубрпвник, Хърватия" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>

<h3 lang="bg-BG">Иначе Старият град на Дубровник е най-обикновен италиански ренесансово-средновековен град,</h3>
<p lang="bg-BG">затворен зад неголяма, но доста солидна крепостна стена – с една голяма и красива главна улица, наречена Страдун (дали е от италианската или славянска дума „страда“ – не знам ;) и гъсто разположени една до друга 3 до 5 етажни каменни сгради, между които се намират улички с ширина две разперени ръце. Пълно Средновековие, но пък е красиво. И най-важното – живо.</p>
<p lang="bg-BG">Всъщност Дубровник е първият ми италиански град и признавам си – хареса ми (е,не ми хареса, че е мръсно сравнително, да не казвам, че по някои безистени и глухи улички си смърдеше, както и другаде по Балканите, но наистина е красив град)</p>



<img class="ngg-singlepic ngg-center" title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020605.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="394" />

<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">В двата края на главната улица Страдун има два манастира – францискански и доминикански. Доминиканският е откъм старото пристанище, близо до портата, а францисканският е на срещуположния край, до отсрещната порта. Двете срещуположни порти на града имат свои имена, които вече забравих, и за ориентация сега ще използвам двата манастира. На Страдун, откъм пристанището (към доминиканския) се намира така да се каже централният площад, заедно с катедралата Свети Влах, който пък е покровителят на града. Точно срещу катедралата е митницата на средновековния Дубровник – в нея е разположен градския исторически музей. Между другото, в уличките зад Св.Влах има едно кафене (или бар?), в който всяка вечер собственикът организира джем-сешън с приятели музиканти. Много яко място и не само на любителите на джаза ще им хареса:)</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Дубровник, Хърватия" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020566.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">На срещуположния край на Страдун, освен францисканският манастир, се намира и Големият Онуфриев фонтан. Правил го е някой си Онуфрий, но не помня с какво друго освен с големия си фонтан е известен. Трябва да има и Малък Онуфриев фонтан, но не го открих къде е. Точно срещу Големия е разположена средновековната льекарна (аптека, де ;), която продължава вече стотици години да работи като аптека.</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">А на стената на манастира, точно на самата улица, един (вероятно)дефект  в стената е станал повод за местен фолклор – от гладката стена стърчи един тесен камък и се твърди, че ако успееш да се задържиш на него залепен за стената, ще те гони късмет и щастие. Камъкът от много употреба и стъпване е изтрит и полиран полегато, а и стената изглежда е наклонена навън, така че вероятно единственият начин да се залепиш за стената е да го направиш със засилка и в частта от секундата, в която си залепен за стената, някой бързо да те щракне с фотоапарата, защото в следващия миг ти вече ще си паднал. Всъщност щерка ми успя да намери една цепнатина, за която малките ѝ пръстчета я фиксираха за достатъчно време, за да мога да я снимам без да бъда такъв изключителен бързак във фотографирането :) Но аз самият нямах никакъв шанс в опитите за залепване за стената.</p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Старото пристанище на Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020611.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="394" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">През целия ден се разхождахме из града, направихме обиколка по крепостната стена (достъпна е от към двете порти – цената беше или 75 куни за тримата или 25 евро, но убийте ме не помня). Плаща се само в брой, но приемат и евро. Всъщност еврото, доларите и кредитните карти вървят навсякъде в стария град – и по ресторантите и по магазините. Така де – това е град на търговци, нали не сте го забравили :) Цените вътре в Стария град са по-високи, отколкото извън стените на крепостта – като цяло е скъпо, но не е чак безбожно скъпо. Два пъти ядохме в едно рибно ресторантче на пристанището, а и в една от пицариите обядвахме единия ден – сметката за трима не надвишаваше 50-55 лева, като сме поръчвали както риби, така и октоподи, а и в пицарията не сме се стискали (За сравнение: едно ходене на тримата до пицария Виктория в София обикновено е към 50 кинта). Иначе една топка сладолед вътре в крепостта е 10 куни, извън крепостта – 7 куни – разстоянието между сладоледаджийниците е не повече от 100 метра, но по пътя има крепостна стена на известен с търговците си адриатически град ;-)</p>



<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Цъфнало портокалово дръвче – Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020607.jpg" alt="Дубровник, Хърватия" width="525" height="700" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>В крайна сметка разбрах кое даваше тази неповторима миризма на марихуана с липа, носеща се из целия град – портокалите бяха цъфнали и човек можеше да се дрогиа от миризмата им. А интересено жужащите край тях пчели какъв ли мед произвеждат? ;-)</em></p>


<img class="ngg-singlepic ngg-center  " title="Крепостните стени на Дубровник" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/hr-dubrovnik/Dubrovnik_P5020613.jpg" alt="Крепостните стени на Дубровник" width="525" height="700" />

<p style="text-align: center;" lang="bg-BG"><em>Общо взето всички показани до тук снимки са правени по време на разходката ни по крепостните стени на Дубровник. Носете си шапка – доста напича горе.
</em></p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">От разходката по стената ме беше напекло темето и вечерта са поразходихме в района на квартирата, за да разгледаме брега, „плажовете“ и съседните къщи.</p>
<p lang="bg-BG"></p>

<h2 lang="bg-BG">Вторият ни ден в Дубровник беше посветен на предимно природни забележителности.</h2>
<p lang="bg-BG">В една от брошурите, които ми беше дал хазяина пишеше за ботаническата градина в Тръстено (Trsteno) и решихме, че може да я посетим. То до там с колата се стига – Тръстено се оказа обикновено морско селце, на 6-7 километра от квартирата, но пък някакъв богаташ е имал вила през средновековието там и след победата на народната революция във вилата са направили ботаническа градина.</p>
<p lang="bg-BG">Вече няколко пъти в този пътепис се налага да използвам думата „вълшебно“, но природата на Хърватия и Босна и Херцеговина определено заслужават това определение. А ботаническата градина още повече го заслужава. Леличката на входа ни се зарадва много, упъти ни къде да паркираме и след минимална такса за билет влязохме в градината. Добре, че жената ни даде схема на алеите, защото като нищо щяхме да се загубим. Каква ли не растителност: от палми до диви кестени (абе, вие знаехте ли, че  кестените (конските, дивите) съвсем основателно са софийски? Така де – български? Пишеше го на табелката им) Имаше някакви чудати лилии, космати палми, цветя като пеперуди, лиани, бамбук и какво ли още не. Климатът на Адриатическо море определено помага за растежа на всякакви от умерени до напълно тропически растения.</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Точно пред вилата на богаташа имаше и беседка с гледка към морето, а под нея (защото беседкатa е на един почти вертикален бряг) се виждаше и пристанището на селото.</p>
<p lang="bg-BG">Народе, ако искате да впечатлите някоя мадама с романтика – запомнете това място :)</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">След обед решихме да продължим природосъобразната разходка, като се върнахме в Дубровник и с корабче се разходихме до остров Локрум насреща. Корабчетата до това божествено място тръгват от старото пристанище на всеки час. Островът е точно срещу старото пристанище и корабчето стига до него за десетина минути, колкото да успеем да снимаме града от друг ъгъл.</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Обезателно намерете време за остров Локрум! Самият остров е национален парк и е препасан от алеи сред райска растителност. В гората освен всякаквите средиземноморски птици обитават и пауни, които са доста шумни, когато става дума за женските им ;-)</p>
<p lang="bg-BG">В южната част на острова е разположено едно солено езеро сред отвесни скали, наречено Мъртво море – водата е морска, която се просмуква през скалите. А и скалите си ги бива. За голямо наше съжаление една част от острова беше недостъпна, заради опасността от пожари – не ми се мисли какво ще се случи в тая жега, ако пламне искра.</p>
<p lang="bg-BG">Идете до Локрум – няма да съжалявате!</p>
<p lang="bg-BG"></p>
<p lang="bg-BG">Корабчето ни прибра в късния следобед, разходихме се за последно из вечерен Дубровник и се прибрахме в квартирата, за да можем на другия ден да тръгнем в посока Сараево.</p>
<p lang="bg-BG"><em>
</em></p>
<p lang="bg-BG"><em>Очаквайтре продължението</em></p>
<p lang="bg-BG"><em>Още снимки от Дубровник: [nggallery id=57]</em></p>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17464</wfw:commentRss>
		<slash:comments>9</slash:comments>
	<georss:point>42.6402779 18.1083336</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>Флоренция – красива, единствена и неповторима (2)</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17363</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17363#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 23 Jul 2010 08:15:29 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Ema</dc:creator>
				<category><![CDATA[Другата Италия]]></category>
		<category><![CDATA[Емилия Попова]]></category>
		<category><![CDATA[Арно]]></category>
		<category><![CDATA[Давид]]></category>
		<category><![CDATA[Италия]]></category>
		<category><![CDATA[Микеланджело]]></category>
		<category><![CDATA[Флоренция]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17363</guid>
		<description><![CDATA[<em>Продължаваме с пътуването на Емилияиз Флоренция. Ето <a title="Флоренция" href="http://patepis.com/?p= 17348">първата част</a>, а сега – нататък. Експериментално днес пускам пълна емисия на разказа, дано не ви задръстя четците</em>

<em> Приятно четене:</em>
<h1>Флоренция – красива, единствена и неповторима</h1>
част втора
<p style="text-align: center"><em> <img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-36.jpg" alt="ema-florence-36" width="448" height="665" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>Типична флорентинска улица, с типичните  флорентински павета.</em></p>
Това са каменните павета на флорентинските улици.  А да знаете само какъв огромен размер имат паветата!  Погледнато отгоре, има-няма   35/50 см. Нямам представа за дебелина им. Важното е, че повърхвостта , по която се стъпва има ясни  "копки", за идеално сцепление с пътя.
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-38.jpg" alt="ema-florence-38" width="500" height="674" /></p>
<p style="text-align: center"><em>Не знам как е с вас, но на мен да вървя по тази улица ми се стори " истинска вълшебна приказка".</em></p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-37.jpg" alt="ema-florence-37" width="497" height="680" /></p>
<em>Тясна и красива типична флорентинска улица, разбира се пешеходна зона.</em>

И така, както си крачехме по паважите на улици и площади, възхитени и невярващи на очите си, стигнахме до онзи голям и безкрайно красив и площад на който накъдето и да се обърнеш, все шедьоври на архитектурата е скулптурата виждаш.<!--more-->
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-40.jpg" alt="ema-florence-40" width="499" height="456" /></p>
<p style="text-align: center"><em>"Площадът на Синьорията"</em></p>
<p style="text-align: center"><em><img class="aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-41.jpg" alt="ema-florence-41" width="493" height="434" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>Същият огромен и невероятно красив площад. "Палацо Векио"е отляво , "Галерия Уфици", в средата и </em><em>„</em><em>Лоджия деи Ланци”</em> вдясно.</p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-43.jpg" alt="ema-florence-43" width="497" height="535" /></p>
<p style="text-align: center"><em> Копие на мраморната статуя на Давид, шедьовър от Микеланджело. </em></p>
<p style="text-align: center"><em> <img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-44.jpg" alt="ema-florence-44" width="493" height="348" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em> </em><em> </em><em> „</em><em>Лоджия деи Ланци” - галерия със скулптурни шедьоври, на открито.</em> <em> </em></p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-45a.jpg" alt="ema-florence-45a" width="496" height="658" /></p>
<p style="text-align: center">Това е <em>Персей</em><em>,</em><em> току-що отрязъл главата на Медуза , скулптор Бенвенуто Челини.</em></p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-46.jpg" alt="ema-florence-46" width="496" height="605" /></p>
<p style="text-align: center"><em> </em><em> Конен паметник на Козимо Медичи -</em><em> първият владетел от "Династията Медичи".</em><em> </em></p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-47.jpg" alt="ema-florence-47" width="496" height="395" /></p>
<p style="text-align: center"><em> "</em><em>Фонтанът на Нептун"</em><em>.</em> <em>Половин ден не стига да се насладиш и да огледаш всичко по  този площад. </em></p>
<p style="text-align: center"><em> <img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-46a.jpg" alt="ema-florence-46a" width="501" height="679" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>Това трябва да е  "Отвличането на Полисения”, дело на Пио Феди. </em></p>
<p style="text-align: center"><em> </em></p>
<p style="text-align: center"><img class="aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/florenzia-142.jpg" alt="florenzia-142" width="620" height="816" /></p>
<p style="text-align: center"><em>На това му се вика „поддръжка”, а не на онова, което видяхме в „Дансинг старс” по телевизията.</em></p>
<p style="text-align: left">Трябваше малко да поседнем и да се нахраним. На две крачки от площада има прекрасни малки удобни за туристи като нас малки ресторантчета,  с  любезно-настойчиво приканващи келнери, на английски език,  хората да отседнат именно в тяхното заведение.</p>
<p style="text-align: center"><em><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-48.jpg" alt="ema-florence-48" width="624" height="648" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>Ето тук похапнахме много вкусно, италиански манджи,  на поносими цени  и си починахме. Това се намира на  метри от големия "Площад на Синьорията". </em></p>
Прекрасна почивка с похапване и с малка чашка силно италианско кафе ни помогнаха да отморим тела и крака, да почувстваме нови сили да вървим, да  подредим мислите си, да си разгледаме спокойно картата на града  и да изберем какво от десетките примамливи обекти  да видим оттук до края на деня и какво да пропуснем, поради липса на време.

Много от хората от групата ни  хукнаха да сверяват цените на стоките по магазините, да си пазаруват или  просто така да потърсят някои други интересни  за разглеждане обекти, за които имат информация. Аз избрах да вляза в „Галерия Уфици”, дори и да се наложи да чакам на опашка за влизане. Спътничката ми  тръгна с мен  с радост. Не съм я навивала. Аз и сама мога да си обикалям по залите и да си гледам каквото ми е по сърце.<em> </em>

<img class="ngg-singlepic ngg-center" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-50.jpg" alt="ema-florence-50" width="690" height="831" />

<em>Вдясно е сградата на „Галерия Уфици”. Забелязахте ли „топлата връзка” към Палацо Векио? </em>

Да ви кажа ли, как аз разглеждам изложбите?  Вървя си, гледам си и се спирам само на нещо, което ме е накарало  „да трепна”, а това вече е знак  да му отделя повече внимание,  да го разгледам подробно  и да разбера ако ми харесва, защо ми харесва? И чак когато разбера това, отивам да прочета какво пише на табелката под творбата.

<em><img class="ngg-singlepic ngg-center alignleft" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-51.jpg" alt="ema-florence-51" width="403" height="616" /></em>
<p style="text-align: center"><em>По коридора на третия етаж на  „Галерия Уфици”– малко некачествена "папарашка" снимка.</em></p>
Много са малко худона брой художниците, чиито стил разпознавам от разстояние и  не се налага да чета какво е написано на етикета. Има и такива. По различен начин ми въздействат  оригиналът и обявеното за  съвършено  копие на оригивала.  На пръв поглед „досущ като същото”, но на втори поглед се разбира кога е истина и кога е подражание на истината,  в него не се съдържа онова визуално напрежение, което ме приковава, няма го онзи дух и живот, който е „втъкал” в творбата си гениалният майстор.

А пък моята спътничка, се зае да върви съвестно от творба на творба, стараейки се да изчете всичко написано на табелките, нищо да не пропусне и всичко да запомни. Като че щяха да я подлагат на изпит по „История на изкуството”.  Да обаче, да изчете и запомни почти всичко, й трябваше поне седмица време, сигурно й трябваше и  някаква специална  система за запомняне. А ние разполагахме с не повече от 3-4 часа. Уморих се след час и взех да си минавам бързо от зала в зала, да посядам на тапицираните пейки, като се заглеждам само в единици от хилядите живописни  и скулптурни творби.

И етажите с изложени произведения, са няколко. Навърташ километри. Дори произведенията само от единия  етаж да изгледаш е предостатъчно да капнеш от умора и пренасищане с емоции и информация. Това в нормалния живот не го правиш, не се и опитваш да го правиш. В заключение,  може да се каже „хвърлих едно око” на галерията .
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-52.jpg" alt="ema-florence-52" width="621" height="756" /></p>
<p style="text-align: center"><em>Терасата на кафенето на "Галерия Уфици" , "Палацо Векио" ми е „на една ръка разстояние”.</em></p>
<p style="text-align: center"><em><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-53.jpg" alt="ema-florence-53" width="620" height="491" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em> „Флора”. Папарашка снимка в залата с картините на Ботичели.</em></p>
В галерията е забранено да се снима. Успях да направя само две снимчета.  Втората е тази. „Флора” на Ботичели. Картините, които са обявени за шедъоври са допълнително защитени с дебело прозрачно стъкло монтирано към стената с дистанционни щифтове, с размер на стъклото, надвишаващ размерите на рамките на платната . Ако се вгледате и пред тази картина ще видите как е закрепено защитното стъкло.

А онова, което направих , този път без много да се притеснявам е, защото имаше и други снимащи, а пък и дежурният в коридора  се правеше , че нищо не е видял, беше от едното ъгълче на остъкления коридор на галерията, откъм бреговете на р. Арно, отвисоко  да снимам реката и покрития мост, познат с името „Понте Векио”.
<p style="text-align: center"><em><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-54.jpg" alt="ema-florence-54" width="624" height="384" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>Покритият мост „Понте Векио” Поглед отвисоко, от прозореца на "Галерия Уфици"</em></p>
Забележете затворения проход, който излиза от сградата на „Галерия Уфици”върви успоредно с брега на реката , после минава над покрития мост и води до отсрещния бряг. Така велможите са избягвали близката среща с „народната любов” по пътя от един дворец към друг дворец.

Гледахме каквото гледахме, в галерията, запомнихме каквото запомнихме и взеха да ни подканят да побързаме с излизането, защото идва време за затваряне. На изхода попитах униформената служителка откъде мога да закупя филмиран разказ за „Галерия Уфици” и за шедьоврите изложени в нея. Жената ни каза как да стигнем до подземния етаж. То по тези гигански стълби да слизаш в подземие си беше  изпитание, защото не беше само физическо натоварване, но и малко страшничко. За момент се усъмнихме, че ще стигнем до мястото, откъдето можем да закупим търсения филмов разказ, но жената ни беше упътила правилно. Влязохме в едни огромни,  прекрасни, добре осветени  помещения, отрупани с хубави  книги, монографии, албуми с репродукции и сувенири от всякакъв характер. Направо царство на всякакви красоти от сувенирен характер. Попитах на касата дали има на ДВД разказ за галерията. Имаше, даже от два стандарта на система за телевизия, американски и европейски. Добре се бяха подготвили хората. Купих срещу 18 евро едно прекрасно ДВД с оригинален разказ на италиански език, а допълнително озвучен на руски, английски и френски език.   После когато се върнах в София и събрахме удома, го изгледахме „като на кино”.  Пуснахме го  с озвучаване на руски език, разбираем дори и за децата. Всички останаха доволни от покупката ми и от видяното. Научих и някои подробности, които нямаше къде да науча,  при моето преминаване като метеор,  през тази световна съкровищница.<em> </em>
<p style="text-align: center"><em><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-55.jpg" alt="ema-florence-55" width="626" height="452" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>Движим се по самия покрит мост , известен с името "Понте Векио"</em></p>
Вляво горе се вижда покритият защитен проход за някои привилегировани особи. Тук бижутерийните магазинчета са едно до друго, а вътре е пълно с бижута , кое от кое по-красиви и по желани. На този мост наистина може да се даде названието „Мостът на въздишките”, ама във Флоренция.
<p style="text-align: center"><em><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-56.jpg" alt="ema-florence-56" width="620" height="884" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em> Уличен музикант пред сградата на „Галерия Уфици”</em></p>
И така, уморени и щастливи  излязохме от галерията и повървяхме бавно, с поспиране в някои магазинчета, в които да доизхарчим непохарчените евра и да допълним колекциите от сувенири, с които да зарадваме близките си у дома.
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-57.jpg" alt="ema-florence-57" width="626" height="826" /></p>
Притъмня и хората от групата, с по една две торби в ръце, се събраха на сборното място,  откъдето щеше да ни вземе автобусът, даже половин час по-рано. Всички ръкомахаха, разказваха и беше голям „кошер”. От групата имаше още един човек, който беше  пожелал да разгледа галерия с произведения на изкуството. Беше трогателен когато разказваше какво е видял и вадеше от джоба листчета, на които си беше записал какви прочути творби на кои прочути майстори беше видял в „ Галерия Пити”. Останалите бяха избрали да се разхождат из невероятния град и да опознаят други също много интересни обекти, които ние пък не успяхме да видим. Някои даже успяха  да се срещнат с живеещи във Флоренция техни близки и приятели.

В автобуса се качихме и се отпуснахме на седалките, като да се бяхме прибрали вкъщи. Предстоеше ни много дълго и много уморително пътуване до София. Цели 1400 км с кратки няколкоминутни слизания и раздвижване на периоди от по 2-3 часа.  В София се прибрахме с подути глезени на краката, независимо кой с какви обувки беше. Имаше хора, които  щом се качиха в автобуса, смениха обувките си с домашни пантофи и чехли, които наизвадиха от багажа си. И до София си пътуваха така,  като на границата слизаха с тях и така минаваха през граничния контрол, хлопайки с чехли. Смешно си беше, но нали е забранено да се снима? Нямам визуални доказателства точно поради тази причина.

И в заключение: „Много работа още има да се върши” във Флоренция и един ден за нищо не стига.

Убийствено е да се пътува с автобус и да не се спира за нощуване в някоя държава на средата на пътя.

Попаднете ли на сувенир от типа „Готварската престилка на Давид от Мекеланджело” или на сувенирните боксерки на същия този Давид от Микеланджело, не забравяйте да си закупите. По 5 евро парчето са, ама пък какъв смях може да падне! Аз пропуснах да го направя. Остана ми само снимката, която нямам смелостта да покажа тук, но като я покажа на приятелите ми, първо се спукват от смях, а после всеки пита „Защо не ми купи такова нещо за подарък”, въпреки, че не е останал без подарък, при това за неговия сувенир са отишли повече пари?

Е нали всяко нещо си има край? И моето  разказче – също. Останаха ми малко непоказани снимки от улиците и сега ще ги „струпам „ ей така , нещо като „опашка” на моя пътепис.
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-58.jpg" alt="ema-florence-58" width="622" height="830" /></p>
<p style="text-align: center"><em>Прекрасна е  разходката по флорентинските улици и площади.</em></p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-59.jpg" alt="ema-florence-59" width="626" height="767" /></p>
<p style="text-align: center"><em>Музеят  "Бигало” на площад  "Сан Джовани”</em></p>
<p style="text-align: center"><em><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-60.jpg" alt="ema-florence-60" width="622" height="824" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em> </em><em>Забележете паважа. От няколко века не е ремонтиран и "не е мръднал".</em></p>
<p style="text-align: center"></p>
<p style="text-align: center"><em><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-61.jpg" alt="ema-florence-61" width="616" height="459" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>И мирно шествие на хора с кимона видяхме по улиците на Флоренция.</em></p>
<p style="text-align: center"><em> <img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-62.jpg" alt="ema-florence-62" width="622" height="497" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em> </em><em>Раздаваха и някакви илюстровани листовки, но ние не получихме.  Така и не разбрахме от каква народност са тези хора и за какво „се борят”.</em></p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-61a.jpg" alt="ema-florence-61a" width="623" height="471" /></p>
<p style="text-align: center"><em>Но пък и значимо "карабинерско "/ако така се казват униформените служителе на Флорентинското МВР/присъствие видяхме, по историческите улиците на Флоренция. </em></p>
<p style="text-align: center"><img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-63.jpg" alt="ema-florence-63" width="619" height="818" /></p>
<p style="text-align: center"><em>Такъв е духът на архитектерата по улиците на Флоренция в историческата му част . </em></p>
Велик град на умове, подпомаган от велики меценати, построен от велики архитекти, украсен от велики художници и отлично съхранен, за радост на нас, обикновените хора, които сме имали щастието да се докоснем  до всичко огромно това несметно богатство с очи, с ум и със сърце. Дай боже всекиму!
<p style="text-align: center"><em> <img class="ngg-singlepic ngg-center aligncenter" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/it-italy/ema-florence-65.jpg" alt="ema-florence-65" width="613" height="471" /></em></p>
<p style="text-align: center"><em>Поглед  от северния към южния бряг на река Арно.</em></p>
Това е! Приблизително тук слязохме сутринта от автобуса и оттук вечерта си тръгнахме  от този уникален за световната цивилизация, култура и изкуство град Флоренция. Трябва да се върнем! Остана ни много  „работа  за вършене”.

<em>/край на втора част /</em>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17363</wfw:commentRss>
		<slash:comments>3</slash:comments>
	<georss:point>43.7687340 11.2569017</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17410</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17410#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 22 Jul 2010 09:07:04 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стойчо</dc:creator>
				<category><![CDATA[Другата Сърбия]]></category>
		<category><![CDATA[Дубровник]]></category>
		<category><![CDATA[Република Сръбска]]></category>
		<category><![CDATA[Стойчо]]></category>
		<category><![CDATA[Босна и Херцеговина]]></category>
		<category><![CDATA[Вишеград]]></category>
		<category><![CDATA[Горажде]]></category>
		<category><![CDATA[Крушевац]]></category>
		<category><![CDATA[Требине]]></category>
		<category><![CDATA[Ужице]]></category>
		<category><![CDATA[Хърватия]]></category>
		<category><![CDATA[Чачак]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17410</guid>
		<description><![CDATA[<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"><em>Днес, мили мои, дойде време и моя милост да се стегне и да разкаже за пътуването ни до Дубровник в първите дни на май. Както знаете, като почна да пиша пътепис много лесно ме хваща логореята (или както там се казва когато става дума за писане) – та по тоя повод от едно 3-4 дневно пътуване излиза цял роман. За да не стане досадно за четене съм го разделил на три части. Днес ви представям първата, в която успявам от София да стигна до Дубровник. Следващата част ще бъде за Дубровник и околностите му, а в последната, трета, част ще минем през Мостар и Сараево на път за София. Сега, приятно четене и ако ви се сторят скучни огромния брой лирични отклонения – смело прескачайте :)</em></p>

<h1 style="text-align: left;" lang="bg-BG">До Дубровник през Босна и Херцеговина</h1>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">част първа:</p>

<h2 style="text-align: left;" lang="bg-BG">Пътуването от София през Сърбия и Босна до Дубровник</h2>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">Пак се стопли сезона, пак правителството реши да слее няколко празника около 1-и и 6-и май, с цел да похарчим повече пари през празниците и така да подпомогнем икономиката, и за поредна година се очерта, че следващата ми почивка в най-добрия случай ще бъде в началото на есента. Или с други думи наближаваха майските празници и се оказа, че тогава е една от малкото възможности тази година да си взема няколко дни. Взех ги, разбира се, и понеже София е прекрасна по време на празнични и почивни дни решихме, че е по-добре да я напуснем преди празниците, а за самите празници да се върнем обратно :) Което предопредели и периода, който можем да попътуваме на около 3-4 дена. Идеално, защото и пари много нямаше да излезе :)</p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">И така – къде да отидем за 3-4 дена през пролетта? Рим? Става, но нямаше да излезе много евтино, защото прекалено късно стана за евтините билети, а и полет в 5 сутринта на връщане от Рим ми се струва леко садистично – практически трябва да сме в 3 часа на летище, а това е жестоко (все пак съм с две жени с мен). Мислех и за вариант с кола до Рим, но това значи два дена път в едната посока (ако се пътува през Загреб и Любляна) и, като се замислиш, не остава време за друго, освен за път. Мислех и за вариант с ферибот от Игуменица, тогава печелим един ден, защото фериботът е през нощта, но цената на каюта ми дойде малко нанагорно (скъпичко е с ферибот, да знаете – излизаше доста по-скъпо, ако примерно спим на хотел по пътя) Така че Рим отпадна и останаха дестинациите на един път с кола от София – това са Виена, Атина, Истанбул, Букурещ и Дубровник. Спряхме се на последния – бил съм само един път там и то в командировка, а моите жени не са били изобщо. Градът не е безкрайно голям, така че два дена там ще ни стигнат (Виена и Истанбул е престъпление да ги гледаш само за един или два дена, не знам как е в Атина).</p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">И така – Дубровник. Единственият предвидим недостатък бяха слуховете за пътя от София до там – помните ужаса при река Лим, а и пътували твърдят, че продължителността на пътя до там трудно може да падне под 15 часа, което практически е два работни дена кормуване. Че съм издържлив шофьор – така е, ама хайде да не прекаляваме, затова и<a title="Маршрут София до Дубровник" href="http://patepis.com/?p=16317"> пуснах едно питане в сайта за идеи</a>, когато Зока даде съвет да не минавам през Черна гора, а от Сърбия да мина в Босна и Херцеговина и по територията на Република Сръбска (т.е. най-източната част на Босна и Херцеговина), успоредно на границата с Черна гора, да стигна до Дубровник. Той спомена, че за 10 часа може да се стигне, аз мислено добавих още два заради това, че не сме такива хора, че да не спираме по пътя, и се получиха едни 12 часа път по план, което си е съвсем в нормата. Имам сериозни основания да му вярвам на Зока точно за това направление и реших да го послушам (в крайна сметка се оказаха 12 часа и 15 минути с всичките спирания, бензиностанции, снимки и размотавания по пътя – ще се опитам в края на разказа да опиша статистиката по пътуването заедно със съвети за едно пътуване с кола до Дубровник).</p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">Избраният маршрут стана</p>

<h3 style="text-align: left;" lang="bg-BG">София – Ниш – Крушевац – Чачак – Ужице–Вишеград–Горажде–Требине –Дубровник.</h3>
<p style="text-align: left;"></p>

<div class="mceTemp mceIEcenter" style="text-align: left;"><dl class="wp-caption aligncenter" style="width: 535px;"> <dt class="wp-caption-dt"><img class="ngg-singlepic ngg-center   " title="Между Цариброд и Ниш" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/bih-bosna-i-hercegovina/Bosna-i-Hercegovina-P5010422.jpg" alt="По пътищата на Сърбия" width="525" height="394" /></dt> <dd class="wp-caption-dd">Между Цариброд и Ниш</dd> </dl></div>
<p style="text-align: left;"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"><em>Леко отклонение за тези, които <strong>ползват GPS-и</strong>:</em> знаете, че граничните преходи на Балканите са „прекъснати“ и е почти невъзможно „да стигнеш“ от София до Солун без да заобиколиш през Свиленград ;-) заради „прекъсването“ на пътя между Кулата и Промахон. Същият ефект се наблюдава, както на Калотина-Градина, така и между Сърбия и Босна и Херцеговина – граничният преход Мокра гора е „прекъснат“ и между Ужице в Сърбия и Вишеград в Босна и Херцеговина „не можете“ да минете (на моята карта двата пътя свършват в нищото на 300 метра един от друг;-). Затова, за да направите маршрут, сложете като крайни точки София и Мокра гора (или Цариброд – Мокра гора, ако и Калотина ви е прекъсната) и после, когато вече  влезете в Босна и Херцеговина, сложете като крайна цел Дубровник – няма да имате проблем (между БиХ и Хърватска вече няма „прекъсване“ на картата и там не се налага тази гимнастика)</p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">А, да – и фирмите, предлагащи карти за GPS-и, да вземат да си оправят ценообразуването или да почнат да дават карти под наем – изобщо, да вземат да си измислят по-разумен бизнес-модел, че не се сещам по какъв начин ще успеят да си покрият разходите с тия карти, дето ги ползваме :)</p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"><em>За тези, които </em><em><strong>не ползват GPS-и</strong>:</em><strong> </strong>не е нужно да го имате, за да минете по пътя – има табели навсякъде, особено подчертавам това за Босна и Херцеговина – все пак не забравяйте, че там ние (т.е. Европейският съюз) сме главният инвеститор в пътища, полиция и табели. Никакъв проблем няма с ориентацията.</p>
<p style="text-align: left;"></p>

<div class="mceTemp mceIEcenter" style="text-align: left;"><dl class="wp-caption aligncenter" style="width: 535px;"> <dt class="wp-caption-dt"><img class="ngg-singlepic ngg-center   " title="Между Вишеград и Требине в Република Сръбска (БиХ)" src="http://patepis.com/wp-content/gallery/bih-bosna-i-hercegovina/Bosna-i-Hercegovina-P5010453.jpg" alt="Из Босна и Херцеговина" width="525" height="394" /></dt> <dd class="wp-caption-dd">Между Вишеград и Требине в Република Сръбска (БиХ)</dd> </dl></div>
<p style="text-align: left;"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">И така дойде, както казваше баба ми, Бог да я прости:</p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"><em>Първи май, първи май</em></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"><em>на г.за ми – калай! :-)</em></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">(баба беше отявлена фашистка :D )</p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG"></p>
<p style="text-align: left;" lang="bg-BG">и ние рано-рано (към 5:30) дадохме газ от къщи, за да може към 6:30 да минeм границата при Калотина.
</p><p style="text-align: left;" lang="bg-BG"><a title="Вишеград, Дубровник" href="http://patepis.com/?p=17410"><strong><em>Четете по–нататък&#62;&#62;&#62;</em></strong></a></p>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17410</wfw:commentRss>
		<slash:comments>11</slash:comments>
	<georss:point>43.7827797 19.2911110</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17411</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17411#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 21 Jul 2010 10:56:42 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стойчо</dc:creator>
				<category><![CDATA[Другата Словения]]></category>
		<category><![CDATA[Другата Сърбия]]></category>
		<category><![CDATA[Дубровник]]></category>
		<category><![CDATA[Европа – общо]]></category>
		<category><![CDATA[Жорж Георгиев]]></category>
		<category><![CDATA[Милано]]></category>
		<category><![CDATA[Сараево]]></category>
		<category><![CDATA[Швейцария]]></category>
		<category><![CDATA[Виена]]></category>
		<category><![CDATA[Женева]]></category>
		<category><![CDATA[Лозана]]></category>
		<category><![CDATA[Лугано]]></category>
		<category><![CDATA[Люцерн]]></category>
		<category><![CDATA[Монтрьо]]></category>
		<category><![CDATA[Мостар]]></category>
		<category><![CDATA[Мюнхен]]></category>
		<category><![CDATA[Опатия]]></category>
		<category><![CDATA[проход Готард]]></category>
		<category><![CDATA[София]]></category>
		<category><![CDATA[Цюрих]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17411</guid>
		<description><![CDATA[<em>Днес ви представям един любим мой вид пътеписи – пътепис, вдъхновен от вече разказани пътешествия от наш автор. Жорж ще ни разходи из Европа с кола, а той смаия вече ще ви каже на чий разкази и съвети ще балгодари за това му пътуване. Приятно четене:</em>
<h1>Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска</h1>
Отдавна планирахме пътуване до Швейцария с кола. Използвахме случая  че дъщеря ни завърши първата си година във Виена и го съчетахме в  началото на юли. Определихме си маршрут:
<h3>София, Виена, Мюнхен, Люцерн,  Цюрих, Женева, Лозана, Монтрьо, проход Готард, Лугано, Милано, Опатия,  Дубровник, Мостар, Сараево и София</h3>
Общо предстоеше да изминем над  5200км.

<strong>Първи ден.</strong>
Отпътувахме от София след работа към 18,30 часа, като бързахме до  Калотина да преминем преди смяната на митницата. Успяхме до 19,45 да  заредим с дизел и да преминем. Последва нощно каране до Виена, като  давам и актуални цени за винетки и тол такси-Сърбия тол за 12,50 евроот  Ниш до Суботица, Унгария винетка за 4 дни 7,80 евро и Австрия за седмица  8 евро.

<strong>Втори ден</strong>
<h2>Във Виена</h2>
пристигнахме към 07,00 часа, щерката вече ни чакаше, но докато  оправим багажа й мина един час. Заредих дизел за 1,12 евро и газ към  Мюнхен. Предложих на дъщерята да кара ако иска, но тя отказа с причината  че й се спи и така беше цели три дни тя да спи, докато пътуваме.
През цялото време и пътуване беше много топло и горещо. Така на около  двеста километра след Мюнхен много ми се приспа и спрях на паркинг около  Бодензее и заспал около час и половина. Но направих непростимата грешка  да оставя навигацията на стъклото, тя се беше опекла когато се събудих и  така се оказах в началото на пътуването си само с една стара карта от  2007г. и познанията си по география и езиковите умения на навигаторките  си.
В Брегенц си купихме швейцарската винетка за 30 евро и продължихме за
<h2>Люцерн</h2>
Хотела ни беше на 7 км извън града на магистралата за Базел  и  решихме първо да разгледаме града и тогава да се настаняваме. След като  се запознахме със системата им паркиране разгледахме центъра със символа  му – покритият мост с кулата в река – най-продаваният фотос в Швейцария  и символ на визитката й. Между другото изобщо не е нещо впечатляващо,  но това е друга тема. Разгледахме и стария град-старинни сгради с тесни  улички и пак нищо впечатляващо поне за нас. Настанихме се в хотела след  21,00 часа и останахме много изненадани от пълния паркинг с най-различни  регистрации от все далечни дестинации.

<a title="Швейцария, Хърватия, Италия" href="http://patepis.com/?p=17411"><strong><em>Четете по–нататък&#62;&#62;&#62;</em></strong></a>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17411</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
	<georss:point>46.2038116 6.1399589</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>Бях в Китай (2): Още за Пекин</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17399</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17399#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 20 Jul 2010 07:30:26 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стойчо</dc:creator>
				<category><![CDATA[Китай]]></category>
		<category><![CDATA[Павлина Върбанова]]></category>
		<category><![CDATA[градски транспорт]]></category>
		<category><![CDATA[Забраненият град]]></category>
		<category><![CDATA[пазар на коприната]]></category>
		<category><![CDATA[пазар на перли]]></category>
		<category><![CDATA[Пекин]]></category>
		<category><![CDATA[Храма на Небето]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17399</guid>
		<description><![CDATA[<em>Продължаваме с китайския пътепис на Павлина. Започнахме с първите ѝ <a title="Пекин, Китай" href="http://patepis.com/?p=17275">впечатления от Пекин</a>, а сега ще разгледаме коитайската столица по–подробно. Приятно четене:</em>
<h1>Бях в Китай</h1>
част втора
<h2>Още за Пекин</h2>
<h2><strong><em> За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната</em></strong></h2>
<strong><em> </em></strong>
<div>Една незабравима атракция за чужденците, посещаващи  Пекин, е пазаруването. Но не в големите, лъскави търговски центрове, а  на едни по-интересни места – Пазара на коприната и Пазара на перлите. И  понеже рядко се срещат мъже, на които това занимание доставя  удоволствие, тръгваме в женски състав: аз, Цена и Добринка.  (Междувременно българската група се е увеличила с още един колега на  Гошо – Марин, и съпругата му Добринка.)</div>
<div></div>
<div>[geo_mashup_map]</div>
Единодушно решаваме да проверим вярна ли е информацията, че чужденците  не могат да се възползват от благата на обществения транспорт в Пекин.  Разбира се, на наше разположение има таксита, обаче как ще почувстваме  атмосферата на столицата, ако не се поблъскаме с обикновените китайци в  градските возила?! И тук ще се впусна в едни обяснения, от които може да  не извлечете никаква практическа полза, но предполагам, че ще ви бъдат  интересни.

Ако желаете да се придвижвате в Пекин заедно с народните маси, може да  използвате главно метрото и автобуси. Има и тролеи, но тяхната  траектория така и не съвпадна с моите маршрути. Колкото и да се  оглеждате, няма да забележите трамваи – те не виреят на пекинска почва.  Метрото няма да ви създаде проблеми, понеже на всяка станция има табели с  името й, изписано и с йероглифи, и с латиница – транскрибирано, тъй да  се каже. Гледате табелата, сверявате с картата на града, с която сте се  снабдили предварително, и сте съвсем наясно къде се намирате.

При автобусите обаче нещата не стоят така. На спирките има информация за  маршрутите им, но е само на китайски и колкото и да се напрягате, нищо  няма да разберете от нея. Това обаче не е фатално и не бива да ви  отчайва. Щом ние с Добринка и Цена се справихме с автобусите, значи  всеки наблюдателен, интелигентен и упорит българин може ;). Ще ни  съветват да си вземаме такси! Не на нас тия!

Общественият транспорт в Пекин не е скъп. Билетът за метрото струва 3  юана*, а за масовите автобуси – от 1 до 4 юана, в зависимост от  пропътуваното разстояние. Има и по-скъпи автобуси – с климатик и без  дишащи във врата ти хора.

Ако все още си спомняте, бяхме тръгнали да пазаруваме. Целта е ясна –  Пазарът на коприната, ние сме теоретично подготвени и когато  кондукторката в автобуса ни пита накъде така сме тръгнали, за да ни  таксува подобаващо, ние уверено й отговаряме “Кси Зи Мен”, каквото и да  означава името на тази спирка. Не че сме разбрали въпроса на  кондукторката, но какво друго би могла да ни пита? Слизаме си на “Кси Зи  Мен”, значи – и право в метростанцията със същото име. Впрочем не беше  толкова направо, да си призная. Повървяхме и се поогледахме, докато я  намерим, защото това да не ти е кръстовището на Орлов мост? Обаче стига  толкова отклонения, защото уличното движение си е една съвсем отделна  тема и не може да се опише с две изречения.

<a id="bigImageA" title="Китай : " href="http://pvarbanova.snimka.bg/asia/kitayi.175388.17129194"> <img id="bigImage" src="http://media.snimka.bg/5437/017129193.jpg" alt="" width="503" height="366" /> </a>
<p style="text-align: center;"><em>Спирка “Кси Зи Мен” в Пекин. Съжалявам, че йероглифите на  таблото вдясно са твърде дребни и не можете да се осведомите за  автобусните маршрути ;)</em></p>

Пътуваме си ние в метрото, което е най-обикновено средство за  придвижване и не е и наполовина красиво, колкото софийското. Разполагаме  се на една седалка и вече имаме възможност да разгледаме спокойно  обкръжаващите ни. И те ни гледат (Я, три бели жени заедно, всяка с карта  на Пекин в ръце! Горките, сигурно не знаят как да стигнат там, където  са намислили!), но лицата им не изразяват интерес, по-точно не изразяват  нищо. Ама китайската нация била много млада, ако се съди по възрастта  на пътниците! И ако не са забранили със закон на старците да се возят в  обществения транспорт. Наистина, рядко се срещат хора с побелели коси и в  автобусите, и по улиците дори. Това няма как да не ти направи  впечатление. И още нещо: голяма част от китайците носят очила – не  слънчеви, а с диоптри. Може би са предразположени към  късогледство/далекогледство или пък лещите са лукс.

Унесени в наблюдения, заети с правене на констатации и предположения,  ето че стигаме до Пазара на коприната. Един от изходите на  метростанцията ни извежда вътре в самата сграда. Малко неочаквано се  озоваваме направо на партерния етаж, сред щандове с различни стоки и  оживени хора – по-нататък ще разберете коя е причината за оживлението. С  Добринка и Цена се уговаряме да се разделим и да се срещнем на същото  място след час и половина.

<a title="Пекин, Китай" href="http://patepis.com/?p=17399"><strong><em>Четете по–нататък&#62;&#62;&#62;</em></strong></a>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17399</wfw:commentRss>
		<slash:comments>4</slash:comments>
	<georss:point>39.9046669 116.4081955</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>Флоренция – красива, единствена и неповторима (1)</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17348</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17348#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 19 Jul 2010 08:45:47 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Ema</dc:creator>
				<category><![CDATA[Другата Италия]]></category>
		<category><![CDATA[Емилия Попова]]></category>
		<category><![CDATA[базилика]]></category>
		<category><![CDATA[галерия Уфици]]></category>
		<category><![CDATA[гвелфи]]></category>
		<category><![CDATA[гибелини]]></category>
		<category><![CDATA[Градините Боболи]]></category>
		<category><![CDATA[Италия]]></category>
		<category><![CDATA[Катедралата Санта Мария дел Фиоре]]></category>
		<category><![CDATA[Палацо Векио]]></category>
		<category><![CDATA[Палацо Пити]]></category>
		<category><![CDATA[Сан Лоренцо]]></category>
		<category><![CDATA[Санта Кроче]]></category>
		<category><![CDATA[Санта Мария Новела]]></category>
		<category><![CDATA[Флоренция]]></category>
		<category><![CDATA[Фонтанът на Нептун]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17348</guid>
		<description><![CDATA[<p style="text-align: left"><em>Днес отново поемаме към Апенините. Емата ще ни разведе из един от най-красивите градове на Европа – Флоренция. Приятно четене:</em></p>

<h1>Флоренция – красива, единствена и неповторима</h1>
<p style="text-align: left">част първа</p>
<p style="text-align: left">Отдавна се каня да седна, да си събера накуп спомените и снимките и да напиша „малко нещо”, свързано с  личните ми впечатления от минаването  ми “като вятър” през Флоренция.  И преди съм  разказвала за това, как голямата ми дъщеря ми избра,  да замина на кратка ескурзия до Италия, повтаряйки, че за нея  Флоренция е най-красивият  град в света.  Не вярвам да има европеец , който да  е пропуснал да изчете разказите за живота и за изкуството разцъфтяло се с невероятна сила и още по-невероятна красота във Флоренция, по времето което науката е нарекла “Италиански ренесанс”. Ще се опитам да дам някаква „рамка на времето”, от което са ни останали толкова много шедьоври в архитектурата и изкуството.  Това е монтаж от от преписани от интернет кратки текстове, от които да се нахвърлят  щрихи  от  картината на живота по онова време. Не бих могла да блесна със знания, а и не се стремя към това. За всичко си има хора, а аз не съм от тях.  То даже да си призная и аз сега с тук с вас  научавам някои подробности. Те са важни, за да си изясним как така Флоренция става градът, дал хляб, подслон и поле за изява на толкова гениални творци?</p>
<p style="text-align: left">[geo_mashup_map]</p>
<p style="text-align: left"></p>
«Италианският Ренесанс е най-великият период в историята на европейското изкуство. Интересът към тази невероятно продуктивна в художествено отношение епоха между 1300 г. и 1600 г. след Христа си остава ненадминат и до ден-днешен.”
<h3>«Градове и държави</h3>
През 13-15 век Италия се състои от малки независими градове-републики, управлявани от местна олигархия. През 15 век все още Италия е разделена на пет по-големи държави, всяка с население от 800 хил. до 2 мил. жители: Флорентинската република, Венецианската република, Херцогство Милано, Папската държава и Неаполското кралство. През 1454 година 5-те държави сключват мирен договор помежду си в Лоди, след който бързо укрепват в стопанско отношение, което създава условия за културен подем.
<h3>Икономика на Флоренция</h3>
Своята икономическата мощ по време на Ренесанса Флоренция дължи на манифактурното производство на памучни тъкани, изнасяни в цяла Европа. Още в града динамично се развива лихварството, като се появяват и първите могъщи банкерски родове, фамилиите Барди и Фрескобалди. Родът на Медичите се издига бързо, забогатявайки от търговия и лихварство, и скоро става най-влиятелната фамилия в града.
<h3><em>Гвелфи и гибелини</em> /Бъртранд Ръсел/:</h3>
“Флоренция през периода на Ренесанса е най-цивилизованият град в света и люлка на, ренесансовата култура. Почти всички велики имена в литературата, както и някои от ранните, а също така и от по-късните велики имена в изкуството са свързани с Флоренция… През тринадесети век във Флоренция съществуват три враждуващи класи: благородниците, богатите търговци и простолюдието. <em>Гибелините</em> - благородниците, претърпели окончателно поражение през 1266 г. и през четиринадесети век партията на простолюдието - <em>гвелфите</em>, извоювала надмощие над богатите търговци. Конфликтът им обаче не довел до трайна демокрация, а до постепенното установяване на онова, които древните гърци биха определили като <em>“тирания“</em>. Родът на Медичите, който в крайна сметка поема управлението на Флоренция, започва политическата си кариера с поредица партийни лидери, поборници за демократичната кауза…”

<p style="text-align: left"><em><strong><a title="Флоренция" href="http://patepis.com/?p=17348">Четете по–нататък&#62;&#62;&#62;</a></strong></em></p>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17348</wfw:commentRss>
		<slash:comments>11</slash:comments>
	<georss:point>43.7687340 11.2569017</georss:point>	</item>
		<item>
		<title>Няколко часа в София – толкова близо и толкова далеч</title>
		<link>http://patepis.com/?p=17369</link>
		<comments>http://patepis.com/?p=17369#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 16 Jul 2010 11:00:51 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стойчо</dc:creator>
				<category><![CDATA[Мечето Ушко]]></category>
		<category><![CDATA[София]]></category>
		<category><![CDATA[болница]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[граница]]></category>
		<category><![CDATA[Джъмбо]]></category>
		<category><![CDATA[Македония]]></category>
		<category><![CDATA[професор Владимир Димов]]></category>
		<category><![CDATA[Скопие]]></category>
		<category><![CDATA[Токуда]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://patepis.com/?p=17369</guid>
		<description><![CDATA[<em>Днешният пътепис, мили мои, ще ни за(до?)веде до София, столицата на Република България. На гости ни е дошъл един от добрите македонски блогъри – <a title="Мечето Ушко" href="http://mecetousko.blog.mk">Мечето Ушко</a>, чийто разказ ви представям днес. Да видим как изглеждаме в очите на другите – може да се окаже, че не сме такива идиоти, за каквито самите ние се имаме? </em>

<em>И понеже знам, че сега ще съберем коментаторите, длъжен съм да ви припомня правилото на нашия сайт за свободата на словото: </em><em>Обсъждаме разказа, но не обсъждаме автора/другите коментиращи/редакцията.</em>

<em>Приятно четене:</em>
<h1>Няколко часа в София – толкова близо и толкова далеч</h1>
В България и София не бях ходил почти 3 години, или последен път бях някъде 2007 година. Изключвам онези ходения до софийското летище, няколкото възможности през изминатите години, защото това не беше стриктно истински пътуване и кажи-речи нищо и не гледах и слушах, което се случва около мене. Именно за онези, които не знаят: през софийското летище може да извадите най-евтина билет отиване и връщане до Чикаго, за само от горе-долу 600 долари, което ще ви струва най-евтино, a ако това го правите през скопското летище – около 850 евра.

[geo_mashup_map]

Но този път не летях, пък малко и да се приземим в този мой спонтанен текст, кой искам да го събера на едно място и да споделя размислите си с вас.
<h3>Когато пътувате за София от Скопие</h3>
и когато минете Куманово и се упътите към Крива Паланка, добивате впечатление, чепътувате по Луната. Главен виновник за това сa голите бърда и кажи-речи 100% самота. Именно – няма хора, още по-малко коли, вие сте и един и единствен, прав път, препълнен с дупки, който не прилича на път, който свързва два големи града, които между себе си са на разстояние от само 220 километра. 
<a title="София, България, Македония" href="http://patepis.com/?p=17369"><strong><em>Четете по–нататък&#62;&#62;&#62;</em></strong></a>]]></description>
		<wfw:commentRss>http://patepis.com/?feed=rss2&amp;p=17369</wfw:commentRss>
		<slash:comments>13</slash:comments>
	<georss:point>42.6976471 23.3221550</georss:point>	</item>
	</channel>
</rss>
