Категория: о.Тасос

Най-близкият остров до София :-)

Керамоти, Гърция 1

Керамоти – краят на плаването (Залези над гръцките острови (5 – 7))

Днес завършваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция – започнахме с Диапорос, бяхме до остров Амуляни, плавахме край манастирите на Света Гора – Атон, после изминахм разстоянието между остров...

Потос, Тасос 2

Плажът Алики и Потос на о.Тасос (Залези над гръцките острови (5 – 6))

Продължаваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция – вече бяхме на Диапорос, бяхмедо остров Амуляни, плавахме край манастирите на Света Гора – Атон, после изминахм разстоянието между остров Тасос...

Залези над гръцките острови (5-5): Порто Лагос и Лименас (на Тасос) 2

Залези над гръцките острови (5-5): Порто Лагос и Лименас (на Тасос)

Продължаваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция –  вече бяхме на Диапорос, бяхмедо остров Амуляни, плавахме край манастирите на Света Гора – Атон, последния път изминахм разстоянието между остров Тасос и Алекснадруполис (Дедеагач),...

Тасос 2

С лодка от Тасос до Алексадруполис (Залези над гръцките острови (5 – 4))

Продължаваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция –  вече бяхме на Диапорос, бяхмедо остров Амуляни, плавахме край манастирите на Света Гора – Атон, а днес с лодката ще изминем разстоянието между...

Късно лято в Тасос (3): Лименас и Кавала 0

Късно лято в Тасос (3): Лименас и Кавала

Днес завършваме разходката из остров Тасос. В началото Анжело ни води до Потос и манастира Св.Архангел Михаил, после поехме към Алики, Потамия и Панагия, а днес ще обърнем повече внимание на град Тасос (Лименас) и...

1

Късно лято в Тасос (2): Алики, Потамия и Панагия

 Продължаваме с разходката из остров Тасос. В началото Анжело ни води до Потос и манастира Св.Архангел Михаил, а днес ще тръгнем към Алики, Потамия и Панагия.  Приятно четене: Късно лято в Тасос част втора...

Късно лято в Тасос (1): Потос и манастирът Св.Архангел Михаил 2

Късно лято в Тасос (1): Потос и манастирът Св.Архангел Михаил

 

Пуснаха ли ви парното? Или сметките ви за ток, газ, дърва или въглища започнаха да стават осезаеми? Днес ще ви пропомним какво беше, преди да стане студено – Анжело ще ни води до Тасос (не че там не се отопляват, но ние някак не го вярваме 😉

Приятно четене:

Късно лято в Тасос

част първа

Потос и манастирът Св.Архангел Михаил

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти – или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили – безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).

 

От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 – през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни – втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септември.

 

Отпътуваме от Стара Загора сутринта. През Свиленград към Керамоти. Пътят минава покрай гръцко-турската граница, през Орестиада, край Александрополис, Комотини и Ксанти. При Димотики имаше ремонт и ни отклониха през селата, докато се качим на магистралата. По нея рядко се срещат отбивки с тоалетна, няма нито една бензиностанция. Ако искате да зареждате, трябва да се отклоните до някое от прилежащите селища. За информация за трафика или при инцидент можете да ползвате тел. 1077.

Вдясно, по билото на планината, се виждат вятърни двигатели и соларни панели. Гърците, уж хитри хора, пък няма да си „посадят“ енергийните паркове край магистралата, на плодородната земя като у нас, а тръгнали по чукарите (както и испанците, и турците, и т.н.)… Глей им акъла, па им крой капа! По хълмчетата край пътя има много параклиси, а в мини-изпълнение – край самата мантинела. Поставят ги не само като почит към загиналите, но и като знак на благодарност за избегната катастрофа. Мини-параклисите се произвеждат фабрично, тъй като търсенето явно е голямо.

Между Комотини и Ксанти е първият пункт за плащане на магистралата. Цената за „нормален“ лек автомобил е 2.40 €. Докато във Франция (и др. страни) на влизане в платен участък се взима талон и се плаща на изхода според изминатото разстояние, гърците явно са възприели италианския подход – плащате за целия участък, дори ако ви се налага да излезете от магистралата 100 м след бариерата. Следващият пункт е някъде към Солун. На изход 32, на около 36 км от Кавала, слизаме по магистралата и се отправяме към летището на Кавала, по криворазбрана фалосометрия и в противовес на Скопие – наречено „Александър Велики“, и към Керамоти. Разстоянието е 20-25 км. Около обяд пристигнахме в

Керамоти,

откъдето взехме ферибота към Тасос.

Порт Керамоти

gps: 40º 51’ 27.18”, 24º 42’ 07.73”

Керамоти се намира в делтата на Места (Nestos), като цялата зона е обявена за природен резерват. Ако не можете да го разгледате, поне можете да нахраните летящите около порта и след фериботите чайки. Ние се бяхме запасили с два хляба, напоени с препържена мазнина. Ако имате късмет, птиците ще вземат залък от ръката ви в движение. Ако късметът ви е още по-голям, и пръстите ви ще бъдат на мястото си след това.

Гларус, Тасос

Чайките ви следват по целия път

 

 

Фериботната линия се поддържа от фирмите Thassos Ferries и Aneth Lines. На сайтовете им могат да се намерят графика на отпътуване на фериботите и цените. При гръцките фериботи се плаща за всичко поотделно – за колата, за пътниците, за велосипеди… Ориентировъчните цени са:                                               

Възрастен: 3.00

Дете (5 – 10 години): 1.50

Кола (до 4,25 m): 16.00

Пътуването е около 30-40 минути.

Тасос

е наречен на името на принц Тасос Финикиеца, първи владетел на вечнозеления остров, който търсел отвлечената си от Зевс сестра Европа. Баща му го изпратил със заръката да не се връща, ако не я намери. След неуспешното търсене принцът решил да се установи тук. Преди това островът се казвал Айрия (Остров на ветровете). По-късно гърци от остров Парос колониализират острова.

Европа и Зевс (Justus Lipsus, Брюксел)

Европа и Зевс (Justus Lipsus, Брюксел)

 

 

Тасос е най-северният гръцки остров, част от Североегейските острови (заедно със Самотраки), който се намира на около 10 км от брега (5,8 м.м.). Площта му е около 380 км², а бреговата линия – около 110 км, от които 95 км плажове. Има овална форма, като в посока север-юг максималната му дължина е 26 км, а изток-запад – 22 км. Средната част на острова е планинска, като най-високият връх (Ypsario или Psario) е с височина 1206 м. Смята се, че това част от Рило-Родопския масив, като често планината също се нарича Ипсари. В североизточната част на острова скалите надвисват над морето, докато югозападната е по-полегата и с по-широки плажове.

80 % от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя.

На изток се вижда остров Самотраки, а на запад, при хубаво време, Атон. Около Тасос има и две малки островчета: Тасопуло (Малък Тасос) на север, ненаселен заради бурните течения, и Кинира – на югоизток.

На запад се вижда Атон

На запад се вижда Атон

Тасопуло (Малкия Тасос) - скалист и безлюден

Тасопуло (Малкия Тасос) – скалист и безлюден

Традиционни продукти за Тасос са боровия мед, който се използва по-късно и като сироп за прочутите местни сладка от зелени орехи и от смокини, както и местния сорт маслина, наречен „фруба“ – дребни и със специфичен вкус, които след узряването си се сбръчкват като стафиди. Билките, и най вече мащерката, ригана, и розмарина също допринасят за славата на острова. За съжаление виното вече не е от прочутите му продукти.

Тасос и Кавала празнуват тази година 100 години от освобождението си от турска власт.

Настаняваме се в градчето

Потос,

в югозападната част на острова, на около 40 км от главното селище Лименас (Тасос). Възможностите за нощувка на острова са три: хотел, студио или къмпинг. Гръцките хотели имат една звезда в повече от българския им еквивалент. Студиото донякъде отговаря на българската „къща за гости“, но обикновено в по-добро изпълнение. Докато за типичната нашенска баба-хазяйка тоалетната на етажа влиза в графата „екстри“, то в Тасос получавате нещо като голяма боксониера – голяма стая с 2 (3) легла, климатик, кухненски ъгъл, място за хранене, обширен санитарен възел, отделна или обща тераса с масичка. Често има и някакви съдове, но е по-добре да си носите свои. За разлика от хотела, не се осигурява закуска, няма рецепция, а може да няма и хавлии и сапунчета в банята.

Potos, Гърция

Цените варират според сезона. През септември, когато основните туристи от Западна и Средна Европа, и Русия, са си отишли, цените са доста по-ниски от тези в силния сезон. Остават сърби, румънци, македонци и, за съжаление, много българи. Когато чуете някой да крещи през улицата или на плажа, да обсъжда шумно околните, да пуши, докато на съседната маса се хранят или от колите да се носи силна музика, не е необходимо да питате за националността. Преди години казвахме „като източногерманец в чужбина“, сега нещата са се променили. Към по-лошо!

Храненето не е проблем – сутрин цялото градче ухае от прясноизпечените закуски и различни видове хлябове. Има много магазинчета от международната верига ПМА („при местния арабин/турчин/китаец/грък“), където продуктите са на разумни цени. В тези магазинчета се продава само пакетиран хляб от тостерен тип. Истинският хляб е в пекарните. Голям е изборът на плодове на достъпни цени. Попаднахме в сезона и след като опитахме гроздето – ароматно и сладко, в следващите дни бяхме готови да се откажем от всички други предлагани лакомства и деликатеси.

Прочутите пъпеши от Кавала

Прочутите пъпеши от Кавала

 

В някои от таверните са възприели и блоковото меню – за 7 – 10 € получавате салата, основно и десерт или супа, основно и салата. Типично меню: минестроне, ребърца на скара и гръцка салата за 7 €. Разбира се, ако поръчвате поотделно по ваш избор, цените са доста по-високи. За около 2 € можете да си поръчате гирос (т.е. дюнер) или парче пица. Желателно е да си го поръчате „пакет“, т. е. за вкъщи, в противен случай ще ви го сервират в чиния и цената ще е двойна.

Категорията и цените на заведенията се определят най-лесно визуално – без покривка и с картонени чаши – най-ниската, хартиена покривка и ръбати „стакани“, и най-високата – текстилна покривка и отделни чаши за различните напитки.

В заведенията работят много българи и сърби, гърците се оправят и с английския, така че не би трябвало да имате проблеми с поръчката.

От музикалните уредби се носи главно гръцка музика, но не се смесва с тази от съседното заведение. Ако ви липсва съмнителното „удоволствие“ някой припотен музикант да ви стърже на главата, ще трябва да отидете на бузуки бар, обикновено след 10 вечерта.

 

 

Потос: екзотика и спокойствие

Потос: екзотика и спокойствие

Потос има десетина улици на кръст, така че трябва да притежавате особен талант, за да се изгубите (моята жена успя!). Плажът е максимум на десетина минути пеша от квартирата ви. Шезлонгите и чадърите обикновено са собственост на заведенията и са безплатни, ако си поръчате нещо от барчето. С едно фрапе можете да се „планзикате“ цял ден и никой няма да ви направи забележка и да ви гледа кръвнишки. Турското кафе тук е гръцко. Ако направите грешката да поискате турско, реакцията ще е по-бурна дори от тази на белгиец, от който сте поискали „френчфрайз“. Ако поръчате просто „кафе“, вероятно ще ви донесат от най-скъпото. Бирата обикновено е 3 – 4 € (1 – 1,5 € в магазина).

За разлика от българското Черноморие на плажа има достатъчно място да разпънете свои постелки и чадъри. Пясъкът е сравнително едър, но морето е топло и чисто.

Ако желаете да се поразходите из острова, най-добре е с автомобил или мотопед (35/15 €/ден при наемане). Такситата са доста скъпи (Потос – Теологос, 10 км, 13 €). По крайбрежието на острова има околовръстен панорамен път, с който радиално са свързани селищата от вътрешността. Често има селища с еднакви имена, напр. Принос и Скала (т. е. „стълба“) Принос. Едното е селището във вътрешността, а другото – пристанището на брега. Причините са исторически – основното селище е било по-добре защитено, а и по липсата на пътища, често „невидимо“ във вековните гори.  Наш аналог е село Бов и гара Бов.

По-долу са изброени някои от обектите, които си заслужава да посетите (при обиколка на острова обратно на часовниковата стрелка):

Манастир „ Св. Архангел Михаил”

gps: 40º 35’ 51.71”, 24º 42’ 02.46”

Това е най-големият манастир на Тасос и основен пункт на религиозния туризъм. Намира се по средата на пътя между Астрис (Astris) и Алики (Aliki). Женският манастир е построен на върха на 250 м висока скала,  над тесен залив с малък и атрактивен чакълест плаж, откъдето има прекрасен изглед към Егейско море. Основан е от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Лука се уплашил, защото помислил че това е Дяволът. Архангелът ударил скалата и от там потекла светена вода (аязмос).

 

Прекрасна гледка към морето, Тасос

Прекрасна гледка към морето

 

Обществената част на манастира е сравнително малка. В него има два параклиса, посветени на св. Ефрем Сироски и на св. Герасим Кефалонийски, както и католикон, построен през 1834 г., няколко килии и стаи за гости.

Манастир „ Св. Архангел Михаил”, Тасос

Манастирът е най-големият на острова

 

В манастира се съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монахините, както и свети реликви, свързани с разпятието на Христос (пирон от кръста). Пиронът бил дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Буря принудила пътниците да спрат на Тасос и това се възприело като божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира. Всяка година на първия вторник след Великден, манастирът ръководи процесия, която започва от малкото селце Теологос (Theologos) и по специална поклонническа пътека се стига до манастира.

Архангелите са патрони на гръцките военновъздушни сили. Малката църква от 19 век, посветена на Архангелите, е място за поклонение на служителите на ВВС, където те оставят като дар кортици, саби и фуражки. Предлага се и безплатен локум.

Сестрите са крайно гостоприемни, но изискват да се спазват техните правила – дългите панталони за мъжете и закритите рамене и полите за жените са задължителни.

На входа на манастира има помещение, откъдето могат да се вземат дълги поли, панталони и наметки, така че туристите да са прилично „оборудвани“ за посещението в манастира.

Снимането в параклисите е забранено, но има магазин, откъдето могат да се закупят картички, фотоси и религиозни сувенири.

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Тасос– на картата:

о.Тасос

Тасос, а покрай него и Кавала и Филипи за Великден 0

Тасос, а покрай него и Кавала и Филипи за Великден

Като почне лято и започват и гръцките островни пътеписи 🙂 Днес Девор ще ни води до Кавала, Тасос и Филипи, а ние ще четем и ще завиждаме 🙂 Приятно четене:

Тасос за Великден

а покрай това: Кавала и Филипи

От миналата есен единствените пътешествия, в които взимах участие, бяха от единия край на квартала до другия, затова бях закопняла за асфалт и фериботи толкова силно, колкото и за слънчево време. Още не се беше разтопил снега, когато започнахме да търсим най-подходящата дестинация за прекарване на Великденските празници (май ни станa традиция да се изнасяме от България по това време на годината). Първоначално се бяхме насочили към Словения, но всичките ни опити да заминем се оказаха безрезултатни, затова накрая се спряхме на близкия, но много красив, остров Тасос.

Тръгнахме с автобус, защото едно от предимствата на организираните екскурзии е, че няма нужда да планираш и да мислиш за каквото и да било. Много хора ни посъветваха, че Тасос си заслужава, ако си със собствен транспорт, за да можеш да обиколиш всички населени местенца, но мога да ви споделя, че и автобусът върши чудесна работа, да не говорим, че на повечето от тези места няма какво да правите повече от половин-един час, освен да разглеждате архитектурата и да точите лиги по трапезите на гърците.

Първата ни спирка беше

Кавала

Паркирахме се близо до пристанището и хванахме пътя към Стария град. Уличките са тесни и стръмни, но това не им пречи да врят и кипят от енергията на хората, които ги кръстосват я пеша, я с автомобил, но най-често – със скутерче. На всяка крачка има кафенца, места за хапване, магазинчета, но дори да не влезете в някое от тях, къщите са интересни сами по себе си и ще привлекат любителите фотографи.

Кавала, Гърция

Едно от местата, до които ще стигнете, ако ходите само нагоре и направо по калдъръмената улица на Стария град, е площадът с къщата на Али Паша, откъдето се разкрива чудесна гледка към бистрите води на морето. След като се наситите на изгледа (ако му се наситите), може да се върнете назад към крепостта, от която можете да хвърлите един поглед на Кавала заедно с чайките, които кръстосват града по въздух.

Бяло море край Кавала, Гърция

Бяло море край Кавала


Кавала, както каза Жоро, изглежда като град, направен от лего или еднородни светли кубчета. Градът е построен стъпаловидно, няма високи сгради и няма цветни петна, които да разпокъсват цялостта му. Самата крепост на мен лично ми напомни за Баба Вида, така че ако сте били там, няма какво да ви изненада.

Кавала, Гърция

Кавала

Крепостта в Кавала, Гърция

Крепостта


Докато се разхождахме с нашата група, ми направи впечатление ентусиазмът, с който хората обсъждат видяното и го сравняват с българските му еквиваленти. Та и аз така. Други пък откровено си помрънкваха за тези „византийци”, дето не се „сетили един парапет да направят като хората“. Кой знае и вие какво ще откриете, когато прекрачите гръцката граница, но искрено се надявам да са само положителни неща.

Лодка край Кавала, Гърция

След като разгледахме Кавала и имахме достатъчно време да обиколим, където ни душа пожелае, се отправихме към

Керамоти, откъдето си взехме ферибота към Тасос.

Тук е мястотода ви кажа, че храненето на чайки е изключително забавно занимание… за наблюдаващите отстрани. Аз лично не се престраших, но се забавлявах много, докато другите подмятаха солети и хлебчета във въздуха, а чайките ги грабваха на секундата. По-смелите се престрашаваха да дават и от ръка, но историята познава случаи за клъвнати нокти и пръсти, така че преценете си сами. Опасност да не видите чайки при пътуването с ферибота просто не същестува, защото те неизменно го следват и кръжат над палубите – до Тасос и обратно, и пак по същия маршрут – ден след ден.

Чайки – Тасос, Гърция

Ето, че вече се докопахме до

Тасос,

пак се настанихме в автобуса и започнахме да гледаме на всички страни, докато се придвижвахме към хотела. Човек не знае в коя посока да гледа – дали към брега, където са красивите и леко призрачни гори от маслинови дървета, или към морето, което вече се оцветява в оранжево и блещука на залязващото слънце. Най-чудесният завършек на подобен ден е да се настаните в хотелската си стая, която да е на два метра от плажа, и да се отдадете на мълчание и съзерцание… Ние, все пак, хукнахме да търсим храна и зарязахме чудесната гледка от хотелската стая за по-лирични моменти, когато сме с по-пълни тумбачета.

Маслинови гори на остров Тасос

Маслинови гори

Залив на остров Тасос

Заливче

Предполагам, че почти няма значение в кое селце ще се намира хотелът ви, освен ако не нощувате в столицата на Тасос – Лименас. Но колкото и забутано местенце да сте харесали, винаги ще има избор от ресторанти и на всяка крачка ще ви предлагат намаления от цената, допълнително пиене или нещо друго, с което да спечелят вниманието и поръчката ви.

Нашата вечеря, напук на студеното време, което нацелихме, протече на фона на шума от вълните, които се разбиваха до краката ни. На дървена масичка, постлана с хартиена покривка, започнаха да ни донасят едно след друго вода, хлебче, месце, салатки, така че успяхме да се сгреем и да останем доволни от изживяването.

Тасос

Може би сте чували, че

гърците са много гостоприемни и учтиви и това си е чистата истина.

Поне на Тасос.

Предупреждавам ви да си заделите пари за бакшиши

и то не защото е задължително, а защото ще ги оставяте с кеф. Не си поръчвайте хляб и вода, защото във всяко заведение носят безплатно. Оттам нататък има и от пиле мляко, така че гладни няма да останете. Цените обаче са „шокинг”, ако решите да ги обръщате в левове, затова се примирете отсега – за салата и паниран кашкавал (примерно) – около10 евро. Пържените картофки са между 2 и 3 евро, но за бирата не мога да дам достоверна информация. Все пак чух, че не е никак скъпа, на фона на другите неща.

Камъчета, Тасос

Тасос

Тасос се разглежда за един ден

– пътят се вие по външната страна на острова, така че непрекъснато сте на границата между сушата и водата. Страхотно е за гледане и за снимане. Една от забележителностите на този остров е местаната фабрика за зехтин, където можете да се запознаете с процеса на събиране, пресиране и изцеждане на маслините. И да си купите зехтин, разбира се, но ако сте с по-чувствително обоняние, трява да ви предупредя, че вкусът на зелената салата е доста по-странен, от този, който познавате, ако използвате тасоски зехтин при овкусяването. Е, това се дължи на липсата на навик и заради предпочитанието ми към слънчогледовото олио. Останалите хора харесват специфичния вкус и аромат на маслините, но пък не може всичко да е за всеки 😉

Liménas Thásou, Greece

Казах ви къде да се качите, когато сте в Кавала, за да видите града от птичи поглед, но ако искате да направите същото и в Тасос, трябва да се побъхтате малко по планинска пътечка и да стигнете до

(първо) амфитеатъра в Лименас

и (второ) до върха на хълма, където ви чака приятна и зареждаща изненада:

Амфитеатърът в Лименас, Тасос

Тасос от високо

Обратно на ферибота – денят, в който трябваше да се приберем в България, за мен беше най-интересен. По принцип не изпадам във възторг от всичко, което се изпречи пред очите ми, затова докато другите попиваха жадно пейзажи, аз си се пазех (несъзнателно) за това послено място, което щеше да ме изпълни с вълнение и да ме спечели завинаги –

Филипи

Филипи

Филипи са останки от древно селище със страхотни размери. Впечатлих се още от входа – не толкова заради колоните и арките, колкото заради самото съчетание от тях и нежната природа, която се пробуждаше с разцъфналите меки макове. Навсякъде се виждаха алени петна и дори на снимките тези цветя стоят неестествено и божествено, сякаш не принадлежат на заобикалящата ги среда. Ей това е то цвете с характер!

Макове край Филипи

Макове край Филипи

Когато мислите, че сте разгледали Филипи, всъщност още не сте видели и половината – заставайки на най-горното стъпало, пред мен се разкри страхотна гледка – наляво и надясно, накъдето и да погледна – величествени останки, галени от слънцето. Може би не всеки смята така, но изживяването за мен беше непознато и вълнуващо. Филипи е почти изравнено със земята и въпреки това има няколко страхотни колони, които са оцелели и се извисяват над хилядите съборени останки и камъни. Снимките не могат да пресъздадат красотата на това място…

Филипи

Пещера Алистрати

Преизпълнена с красота и вълнение от досега с Филипи, останах почти сляпа за

красотата на пещерата Алистрати

Мога да я определя най-добре с думата „пищна”, защото сталактитите, сталагмитите и сталактоните са в изобилие, при това във всякакви форми, но страстта ми към пещерите явно е минала и не мога да изпадна във възторг. За всеки случай не взимайте моето пристрастно мнение под внимание, а се убедете сами за себе си доколко тази пещера може да ви бъде фаворит.

Прибираме се вкъщи – от лявата ми страна се вие Струма, в която съм влюбена. Има нещо много завладяващо в това да гледаш пейзажи на залез слънце – имам чувството, че това са неповторими моменти, безвъзвратно загубени за бъдещето. В едно такова настояще пътувахме обратно към София и аз се чувствах много, много щастлива.

Автор: Девора
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Бяло (Егейско) море – на картата:

Тасос: Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :))) 1

Тасос: Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :)))

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Адриана из Северна Гърция. Бяхме на Халкидики и подробно обиколихме Ситония. Сега продължаваме към Тасос.

Приятно четене:

Тасос

Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :)))



Жега! И път към… остров Тасос.

Префучавайки покрай третия ръкав на Халкидики, където се намират манастирите и обиколката е единствено с корабче, се отправяме към Кавала…

Свикнали с простора на Халкидики, изведнъж Кавала ни се стори като мравуняк от къщи, коли и хора…


Майсторски паркирахме 6-те мотора на място за 1 кола и се отправихме по улиците на града с цел съчетаване на разходка с похапване…

Само Елена геройски остана на припека при моторите, с което си заслужи студената биричка за награда… :)))

Но жегата в рокерските екипи набързо ни върна обратно… И пак яхнали моторите… Само напред! :))))

Любувайки се на прекрасните гледки край пътя, съзираме стените на стара крепост…

Като по сигнал всички спряхме под шарената сянка на един кестен… (на групата не й трябваха много приказки, за да отгатва желанията на всеки един от нас… разбирахме се само с погледи 🙂

Ники набързо обясни, че тук е творил древногръцкия философ Аристотел… И докато другите отпочиваха, наслаждавайки се на сенчицата и пейзажа пред тях…

… с Павката, Денислав, Светльо атакувахме крепостта с камери в ръка! :)))

Едва стигнали до горе и вече ни стана ясно от къде са идвали прозренията на Аристотел… От тук всеки би погледнал на живота през очите на мъдреца…

Погледнете и ще се уверите сами!

Мисълта, че ни очаква хладния морски бриз на ферибота за о. Тасос… само засили жегата… както казва Денислав – „Хайде, че шупнахме” ;)))))

А на ферибота за острова си беше приключение в приключението…

(Петима Петка чакат ли!? ;)))))

Пътувалите преди това Цанко и Нина ни подсетиха да вземем храна за чайките… И им благодаря!!! За мен това бе едно от най-вълнуващите усещания… Потегляйки с ферибота чайките летяха като ескорт около него… и очакваха протегнатите ръце, които ги хранеха…

Безстрашно грабваха от ръцете ми солети тези лакомници, а аз пищях от кеф… :))))

Тук някой “подяжда” чайките… :))) – (Бонус за всички фенки на Павката, тъй като след о. Тасос пътува за София ;))))

Ветрецът на ферибота и чудните гледки наоколо – това трябва да се изживее, няма как да се разкаже!

Последвалата обиколка на о. Тасос е вълнуваща! Тук планинския релеф е като изригнал вулкан… И пак – от едната страна висока планина от другата стръмни брегове, а долу море – лазурно и чисто…

Спирахме само на един манастир, но забраната жените да са с панталони и голи рамене, важеше дори и за жените с мотори ;)))))

Но пък гледката от високо към залива си струваше… :)))

„Солунските братя” имаха палатки и се възползваха от романтиката на крайбрежния къмпинг, а ние се задоволихме с уюта на малко хотелче…

( Папараците умора нямат ;))) Ето ни след дългия ден на колела :)))

Плаж… Разходка… И романтична вечеря край брега на морето…Свещи, риба, раци, скарици… и красиви спомени ;))))

Спокойна нощ… Без никой да подозира за екстремното преживяване, което ни очаква на следващия ден… Но това утре! ;)))

Очаквайте продължението
Автор: Адриана
Снимки: авторът
На остров Тасос всичко е спокойно 0

На остров Тасос всичко е спокойно

Днес ми е нещо гръцко, нещо островно – пак ще отидем до един гръцки остров. Този път това ще бъде близкия до сърцето на цяла България остров Тасос. Павлина ще ни заведе до там. Приятно четене:

На остров Тасос всичко е спокойно

Но не като на Шипка. В Източна Гърция изобщо никой нямаше намерение да протестира или да се бунтува. И в Кавала, и в Драма, и в малките селища на остров Тасос, които посетихме през почивните дни, всичко беше тихо и кротко, извън размирното гръцко време-пространство – такова, каквото ни го представяха медиите.

Съботният Солун ни посрещна

с оживените си централни части и крайбрежни кафенета, препълнени с млади хора, но във въздуха не се носеше нищо тревожно. Само боклукът, преливащ от контейнерите за смет, подсказваше, че някой е стачкувал.

Филипи, Гърция

Филипи, Гърция

След снимката от последната точка в нашия маршрут представям и кадри от първия пункт –

древния град Филипи,

който носи името на прочутия Филип II Македонски, баща на още по-прочутия Александър Македонски. Ако вече сте били в грандиозния Ефес, останките от Филипи няма да ви впечатлят. А и при реставрацията на част от руините гръцките ни съседи леко са се престарали според мен, за разлика от турските*. Мисля, че втората снимка го илюстрира добре. А това, което се вижда на заден план, не е артефакт, а римски кран, датиран между I в.пр.Хр. и I в.сл.Хр. :)))

Четете по–нататък>>>