Archive for the 'о.Закинтос' Category

Ное. 07 2013

Закинтос – Перлата на Йонийско море (2): Нощен живот в Лагана

Днес ще завършим екскурзията до остров Закинтос с Влади. Миналия път се разходихме по острова, а сега ще разузнаем нощния живот на острова.

Снимките са доста, така че не пречи днес отново да наминете насам, когато ще съм успял да кача всичките

Приятно четене:

Закинтос – Перлата на Йонийско море

част втора

Нощен живот в Лагана

 

 

Е, вече съм в Лагана…

Е, да тръгваме, а?
Разбирам, че плажа е само напред и тръгвам натам. Първо минавам покрай една бензиностанция, следва голф игрище, малко по-надолу има и картинг писта, следват магазини за сувенири, за дрехи, за чанти, кафенета и супермаркет, един, два хотела и от там нататък до плажа само барове, ресторанти, дискотеки и места за бързо хранене и сладолед – от двете страни на пътя, че и във вътрешните улици – хотели с басейни и музики около басейните.

Супер много оживен курорт с младежки компании, които определено знаят как да се забавляват. И аниматори. За всичко е помислено. Сърби, италианци, руснаци, негри, американци. Ранен следобед е, а ми е интересно какво ли се случва тук след залез слънце.

Закинтос

 

Стигам до плажа, оглеждам се на двете страни и поемам наляво. Шезлонгите са един до друг, едва ли не и в морето. Минавам между тях и виждам вече и първите барове на плажа. Харесвам си един по-голям и със сламен покрив. Тъкмо като за мен. Наоколо палми. Под сламеният покрив една голяма тонколона гърми световни хитове. Огледах менюто, избрах си пица и бира. Толкова – колкото да си похапна, да си почина и да се огледам наоколо.

След това се разходих почти до края на плажа. Някъде, преди началото на скалите е мястото, над което прелитат самолетите, които кацат на острова. Летището е някъде там – между Лагана и Каламаки. На всеки 15 – 20 минути там каца или излита самолет. Пистата се вижда сравнително добре от Закинтос, като се изкачите на върха на хълма Бохали, в посока на замъка и погледнете от терасата, където е църквата и малкото заведения напред и надясно ( точно срещу вас, от другата страна на залива на Закинтос се пада Аргаси, след него е Василикос, а от другата страна на склона е Каламаки и Лагана). На Каламаки има Аква парк и като се качи човек там на водната пързалка и самолета прелита на 20 – 30 метра над него…

Закинтос

 

И докато разгледах всичко това и Слънцето залезе. И след като реших, че тук ще е интересно да остана поне до полунощ и защото не ми се мъкнеше и раницата на гърба, реших да видя дали няма да мога да си намеря сам хотел, в който да мога да остана… В първият хотел, в който влизам, точно до двете дискотеки – хотел „Дива“ – Diva , си намирам стая за една вечер за 34 евро… Речено – сторено – оставам. Плащам си, отивам в стаята, мятам раницата на леглото, преобличам се, оглеждам какво има в стаята – ТВ, котлон, тиган и чаша… И излизам.

[gep_mashup_location_info]

Вече е миналo 21 ч, заведенията започват да се пълнят, дискотеките отварят и започват да святкат рекламите и лампичките. Целият курорт се превръща в една голяма дискотека.

Закинтос

Минавам нагоре, надолу и не мога да си избера къде да отида, толкова е голям избора. Спирам се на едно заведение с един дълъг дървен барплот от край до край, с изглед към главната улица. Зяпам тийнейджърите, които сноват нагоре – надолу с моторетки и АТВ – та. Вземам си една пица, седя на този барплот и си похапвам бавно. Точно през пътя са две дискотеки една до друга – „Rescue“ ( Спасение, спасявам – на български ) и „Zeros“. Аз знаех само за Rescue .Та седя и гледам какво се случва едновременно и пред двете дискотеки.

Пред Zeros спира един джип, с логото на дискотеката. От него слиза младеж със видимо гипсиран крак и с две патерици. Като го гледам от разстоянието на което бях – от другата страна на пътя – наистина изглежда, като пострадал младеж с гипсиран крак….Да, ама Не. И ето какво се разиграва там след броени минути – : – младежа ходи насам – натам пред заведението, накуцвайки с двете патерици. И по едно време патериците му се подхлъзват и той пада на земята… Аз се загледах натам. Мислех, че наистина е паднал… Веднага един от другите младежи отива да му помага да се изправи. И тъкмо го е изправил на половина и аха, да стъпи на краката си… и падат едновременно и двамата… И това се повтаря още два пъти… Това ме накара да се загледам по-добре. И виждам, че това е една бутафория. Гипсовото покритие на крака му отгоре до долу може да се маха и да се слага. А петната от кръв, които видимо са върху бинта и гипса са… изкуственни ( даже дали не бяха и предварително изрязани и залепени…). Много ефектен скеч.

Закинтос

 

 

След половин час това пак се повтаря… само че този път другият младеж го издебва, навежда се и му издърпва патериците изпод ръцете му. Оня пада, претърколява се и другият отива да го изправя… Е, как да не се забавлява човек, да ги гледа.

След още половин час, около входа на това заведение минава една малка група одърпани хлапета от малцинството. С тях имаше и две възрастни, пак одърпани жени. И от заведението единият от персонала изважда един наръч тениски с рекламно лого и ги дава на хлапетата. И като се започна едно грабене, едно дърпане, една глъчка… Грабят хлапетата по 2 – 3 тениски и ги обличат една върху друга… Много интересно.

По едно време около мен започна да се мотае един видимо пиян младеж. Жив труп, едвам се държи на краката си, гащите му разкопчани, колана му виси наполовина… Досажда на клиентите на бара и охраната го задърпа и го изкара на тротоара. И след малко гледам, идва линейката, овързаха го и го прибраха… А нямаше още полунощ.

Закинтос

Минавам на друг бар. Харесвам си един, на масите, на което имаше наргилета с по 5 накрайника. Искаше ми се да пуша, ама 5 евро за една доза ми се видя много. Останах само на бира. Виждам през пътя хора от нашата група, тръгнали на разходка и само ги питам, къде се събират за тръгване сутрин и пак си останах сам с бирата. И така от бар на бар, от бира на бира и стана време за същинската дискотека – отивам в Rescue.

 

Отвън по масите все още имаше места, сядам на една маса, вземам си един сок и се заглеждам по съседните маси. Младежите са много дружелюбни, усмихват ми се, някои от тях ми подават ръка за запознанство… Много приятна обстановка. Минава по едно време сервитьора с една табла, на която са наредени няколко шота… И една компания, която го чака. И един младеж надъхан ще ги изпива на екс… Едно по едно на екс едно след друго – так – так, следващото – так – так, следващото. На третото взе да се задъхва… Четвърто, пето, шесто, седмо… СЕДЕМ шота на екс.

Закинтос

А в един от хотелите наоколо, с басейн, имаше промоция от полунощ до 3 ч… Всякакъв алкохол по едно евро… Там ходят да се напиват след полунощ компаниите – търкалят се по шезлонгите, влачат се по земята.
Влизам в дискотеката. Входа е безплатен, вътре е прохладно. Едва след полунощ започва да се пълни от жадни за купон младежки компании. Световни хитове, приятна обстановка. Какво друго му трябва на човек за една запомняща се почивка.

И така – вече е 2 часа след полунощ и мисля, че толкова ми стига, прибирам се в хотела, наспивам се набързо, ставам, тръгвам, купувам си закуска и… българска кока кола – „сподели соса кола с“… и в уреченото време съм на мястото за тръгване.

Костенурки, Закинтос

За днес ни предстои

лов на костенурки

от 9 до 12 h на корабче в обикаляне на тази част на острова, където са костенурките Карета – карета – caretta caretta. Видяхме ги още на малкото пристанище на Лагана, откъдето тръгват корабчетата. Едни големи и като си покажат главата над водата и всички пасажери на корабчетата въздишат доволни и бързат да снимат. Ето кое привлича туристите тук – костенурките. Те не се виждат навсякъде, много са красиви и атрактивни.

Точно до пристанището има едно малко островче – Агиос Состис – agios sostis – до него има около 100 метров мост. И там се правят партита и купони всяка неделя. Корабчето ни беше с прозрачно дъно. Имахме 2 – 3 спирки по заливите за гмуркане. Минахме покрай островчето Маратониси – Marathonisi. И към 12 на обед се връщаме. И малко преди да акостираме и пак видяхме костенурките. Около нас имаше още две корабчета. Оградихме костенурката с корабчетата, за да могат всички да ги видим. И само гледам как двете корабчета са опасно наклонени на едната страна, защото всички туристи са стъпили на единият борд да гледат… Малко оставаше да се обърне корабчето…

Закинтос

Прибираме се по хотелите към Закинтос 13:30 ч… Твърде рано, за да се спи… ОООО, само какво си измислих. Оставям си багажа в хотела и хайде пак навън… Минах през супермаркета, вземах си една кока – кола и 150 грама маслини без костилки и отидох да си взема велосипед под наем… Избрах си мястото, питах зе цената – 7 евро за три часа… Готово. Поискаха ми лична карта, записаха ме в кой съм хотел и в коя стая, дадоха ми заключващо устройство, избраха ми един велосипед с кошничка отзад и ме пуснаха. Мятам кока–колата и маслините в кошничката (за да мога да си ги ям, без да се налага да си бъркам в раницата по време на път), яхвам велосипеда и ставам част от трафика. Беше 14:20 ч.

 Закинтос

 

Първо си бях наумил да се кача горе до замъка. Първият ден като обикалях, видях къде е отклонението и колко е разстоянието ( 3 км в баир по обиколният път).Тръгнах натам по крайбрежният булевард, покрай паркираните отдясно коли и на фона на бибитканията зад мен, на няколко пъти щях да подбера страничните огледала на колите… Стигам до края на селището и хващам нагоре по баира. Слизам от колелото, защото баира ще ме изпоти. Оказа се, че незнам как и от коя страна да водя колелото, според правилата на движението. Е, ще нарушаваме правилата. И гледам да вървя по сянката. И след всеки завой се местя откъм страната с повече сянка. Стигам до отклонението и тръгвам наляво и нагоре. И след 100 – ина метра пак има отклонения, само че не пише в коя посока е замъка… И така на няколко пъти се налагаше да питам накъде.

 

Стигнах до върха на хълма при замъка и срещам моите нови приятели от групата – вече се качили дотам и слизат на обратно с АТВ – то. То стана 15 ч, и замъка вече бил затворил за днес. Не ме пуснаха и не можах да влезя вътре. Но за сметка на това пък видях града от високо, пристанището и целия залив наоколо – чак до Василикос. (Прекрасна идея е да се качите там рано сутрин, за да видите изгрева и късно вечер, за да видите нощният град, осветен от високо).Там, точно на ръба на скалата има една малка църква, таверна и няколко заведения, където може да седнете, да пиете по нещо, да хапнете и да гледате града отвисоко. Сядам и аз, пия на бързо една бира, хапвам си тайно от маслините и се наслаждавам на панорамата. Бързам да тръгвам на долу, пък да видим докъде ще стигна.

Закинтос

 

 

На връщане минавам по друг път и след 2 км, съм отново в центъра на Закинтос. Отивам до пристанището, за да разгледам табелите и да видя кое на къде е и колко километра са до там. Избирам си посока наляво – Аргаси — 6 км, и Василикос −16 км. И решавам – отивам до края на полуострова в далечината – Василикос. Излизам от пристанището, завивам наляво, минавам първото кръстовище и виждам табела, на която пише – Аргаси – 3 км… А не бях минал повече от 100 – 200 метра… И хващам по пътя. Минах през Аргаси и след това започва баира. На отиване баира беше по-голям и по-дълъг. Следва по-малко спускане. Пак баир, пак спускане и така около два часа в едната посока. След първият баир седнах на едно заведение да си почина, купих си минерална вода, защото маслините бяха много солени и хайде пак на път. Та чак до Василикос.

 

Спирам от време на време да разгледам плажа и морето. На края във Василикос спрях на самият плаж, седнах на един сламен бар, разположих се удобно, изпих едно фрапе, изядох едни сладолед, изпуших една цигара, погледнах си часовника, за да знам колко да бързам. Беше почти 18 ч. И тръгнах на обратно. Следва баир, после много приятно спускане, по пътя – таверни и заведения, една вятърна мелница и среден трафик на движение. По едно време покрай мен минаха пак моите приятели с АТВ – то… Много яко е усещането, да ти бибитне някой вече познат… Малко преди да стигна до Закинтос, спрях, за да огледам велосипеда – да видя нещо да не се е разпаднало, всичко беше наред. Прибирам се успешно, предавам велосипеда, казвам на човека, че съм ходил чак до Василикос, при което той повтори учудено – ВАСИЛИКООООС?!?!?…И се хвана за главата…

 

Оказа се обаче, че съм просрочил времето с два часа, ползвал съм велосипеда цели пет часа и трябваше да доплатя още три евро… И те станаха 10,но си заслужаваха определено, защото иначе кога щях да обиколя толкова много пеша в тази жега. Прибирам се в хотела, а човека, с когото бяхме в една стая го нямаше. След малко се прибира и разказва как ходил до Каламаки, че там имало аквапарк и че самолетите прелитали буквално на 20 – 30 метра над него, защото там някъде било летището.

Преобличам се и излизам да вечерям. Избирам си една таверна точно на крайбрежният булевард ( от пристанището надясно, по крайбрежният булевард, от лявата страна, минава се полицията и точно първата таверна след една голяма банка – CPB bank. Столовете и масите са разположени точно пред банката…).Избирам си от менюто нещо, което изобщо не го знаех какво е – гледам, че е в групата на Платата – Plates и си го представям като нещо голямо, вкусно и на прилична цена – 9 евро. Името му беше много дълго и трудно за прочитане. Избрах си го, заедно с една бира Алфа.

След малко ми идва едно голямо плато, с храна, достатъчна ми за два дена… И бира. Поисках си малко хляб, дадоха ми 3 филии и за тях не ми искаха пари… били като бонус… Заразглеждах храната. В средата на чинията нещо правоъгълно, дебело, покрито с два вида смлени вкусотии (от долу лютеница с подправки, а отгоре с бял сос с нещо си в него). Отстрани гарнитура – пържени картофи, марули,3 – 4 резена домати и някаква арабска питка, нарязана на 4, която стана супер корава и студена докато стигнах до нея. Излапах доматите, марулата и картофите. Почти се бях наял, а порцията изглеждаше почти непокътната…

Изядох си и хляба, след него и двата соса, с които беше покрито това, в средата на чинията и отдолу се показаха… четири дълги и плътни кебапчета, големи колкото хавайска пура ( по една педя)…Изядох едното, изпих бирата и вече ще гръмна, ако продължавам… И срам – несрам, повиках сервитьорката, поисках да си платя, посочих останалите три кебапчета и казах, че ги искам за вкъщи… (То спити – на гръцки).Ха, смешно ли ви е? Платих 11 евро, взех си алуминиевата кутия с кебапчетата и се понесох към хотела. Сложих ги в хладилника и на другият ден си ги дояждах на ферибота та чак и след Килини. Нагласих си телефона да ми звънне в 23 ч и си легнах… Да – да. Така беше…

Изкарах един бърз сън, станах, облякох се и се понесох на последната нощна обиколка на Закинтос. Минах по оживената улица ( тази която е на трета линия, успоредна на главната).Тя беше повече от оживена. Заведения, ресторанти, туристи. Избрах си една сладкарница и реших да излапам една торта, посочих най-сочната от витрината и продавачката ме пита – Фриганя…? ОООО, разбира се… Това ли било то фриганята… ама само как попаднах от раз на нея… сервираха ми я с чаша вода… Да си оближеш пръстите. И с този прекрасен вкус на Фриганя завърши моето приключение на Закинтос. Сбогом Закинтос, сбогом мое щастливо лято. Сбогом моя поредна осъществена мечта…
Минах набързо през площада, насладих се на вечерната атмосфера покрай ресторантите и баровете, на музиката, която се носеше от всички страни и се прибрах в хотела. Беше минало полунощ. Следва ставане, закуска на шведска маса и отпътуване за пристанището, ферибот в 10:15 ч, пристигане в Килини, Отпътуване за древна Олимпия, свободно време в градчето в подножието и

отпътуване за Каминиа

( съвсем близо до Патра, за последната нощувка). Дневен преход от около 160 км.,И така до древна Олимпия са около 60 км..

 

Някъде към 13:50 бяхме там, входа за археологическият обект е 6 евро, но той затваря в 15 ч… С местен екскурзовод ( най-досадното и изгубено в превода време)…Местният водач, една префърцунета възрастна жена с една много атрактивна рокля – воал в сини цветове с един бял колан, с една бяла шапка с периферия и с един бял чадър – тип аристократичен бастун, да не слънчаса… Рея… Малко преди обекта, я вземаме от магистралата, влиза в автобуса, хваща микрофона и почва да шляпа на английски – хелло, май найм Реа… дъра – бъра… И водача на нашата група я спира и почват да си говорят само двамата…

Та интересното ми беше, когато видях как тази жена носи един албум със снимки на всички обекти от Древна Олимпия. И към всяка снимка има прозрачно фолио, на което по някакъв начин е показано как е изглеждало преди и сега. Спираме пред някоя арка и тя показва снимката – как изглежда сега, после добавя страничката с фолиото и вече се вижда, как е изглеждало това на времето – 4 век примерно. Камъни, арки, колони, бани, Олимпийски стадион (как са мерили навремето разстоянията).Стадиона бил дълъг 192 метра, което била мярката един стадии. Някой си древен грък навремето скачал 100 пъти изминал това разстояние и то станало мярка еталон… такива едни легенди… Мразя легендите. И понеже ги мразя и ги пропускам покрай ушите си, ще ви разкажа само една, която ми беше интересна и се заслушах – ама накрая. Сега сме в Древна Олимпия. Има там някакви дървета и добре че са те, иначе жегата е непоносима.

Гледам много да не се отдалечавам от групата, защото времето ни е ограничено. Опитвам се да се кача на някой висок камък, за да снимам и в този момент започва да ми свири един от пазачите на обекта – – – не може така да се качвам по хилядолетните камъни и каменни блокове, а на мен ми е интересно да усетя как са се чувствали древните гърци и философи, стояли по тези камъни и вперили погледи в чукарите насреща… Зевс, Хера, Артемида, Посейдон и там цялата свита от богове и богини. Спортовете, състезанията, които навремето са се провеждали там и т. н…

 

Става 15 ч, обекта затваря, дават ни 40 минути време да се разходим из градчето до обекта, слизам надолу, разглеждам сувенирите, джунджурииките по сергиите, имаше и триизмерни картички, ресторантчета, много приятно градче ( има и ЖП гара, значи може да се дойде до тук и с влак, ама незнам от къде).Дори и името на градчето не запомних – толкова ме беше напекло. Качваме се в автобуса, още 100 км и сме в Каминиа – Kaminia. Та сега легендата, за която споменах.;Зевс и Хера. Хера била законната съпруга на Зевс. Но Зевс си имал и други тайни любовници. Бил се влюбил в една нимфа – ЙО. Обаче се притеснявал да не би Хера да разбере и да го накаже. Срещал се тайно с Йо и се забавлявали. Обаче Хера разбрала и го нахокала. Хера тръгнала да търси тази нимфа Йо, за да я накаже. Обаче дотогава Зевс превърнал Йо в крава и я пуснал да се спасява. Тя избягала. Но Хера продължавала да я търси. Но не знаела, че Йо е вече крава….И така се появило името Йоница. Оттам юница – (дето сега по селата някои викат така на кравите)…Такива работи…

Селцето Каминиа е на брега на морето,

хотела, в който сме е Посейдон ( да не се бърка със съседният хотел, който е Посейдон палас).Настаняваме се и аз тръгвам на разузнаване – по главният път през селото – има 2 – 3 автобусни спирки, където спира автобус, който отива в Патра. По натам има една църква, няколко таверни. много красиви вили – с градини, зелени морави, палми, кучета… През две къщи има пресечки за към морето – 50 – 100 метра и излиза на морето. От двете страни на тези пресечки също има много красиви вили. Но няма плаж. Ей – така – двора на вилата излиза на морето – по едни камъни и си в морето. Даже на няколко места хората си прекарали от къщите водопровод до морето с монтиран на него душ… излизат си от вилата, влизат си в морето, после излизат, мият се на душа и сядат на шезлонга в двора на къщата си – много яко наистина… И в далечината се вижда моста на Патра.

 

Прибирам се в хотела, излизам на терасата и си поръчвам вечеря. Какво ли ще ядем тази вечер – определено пак ще е нещо непознато и трудно за представяне… Терасата на хотела е наддадена на метър над морето. Седя на кожено канапе, облегнат на кожени възглавнички, на масата запалена свещ, закътана в стъклен похлупак, гледам моста на Патра насреща, пуша цигара и тръскам в морето… И си чакам вечерята.

В средата на терасата е разположен басейна на хотела. Той обаче се ползва само от 10 до 18 ч. Сутрин се почиства, а вечер гостите на хотела са излезли на терасата на вечеря и басейна не може да се ползва, а ние пристигаме след 18 ч, и си тръгваме на сутринта преди 8 ч…..Та избрал съм си Саганаки.. В стаята на хотела имаше една папка с менюто на ресторанта, разгледах го преди да излезя. Какво ли е това… незнам, ама съм го чувал… И бира.

Идва ми бирата и една чиния – почти празна. В средата едно парче, голямо колкото кутия от Витамин С… И до него парче лимон. Толкова. За 4,50 евро… Само саганакито… Отначало си помислих, че е препечена филийка, но като го опитах – приличаше на панирано сирене… Определено минава в категорията – Може и без него… На ти сега саганаки – (една година по същият начин се бях натресъл на Тзатзики в Солун… което се оказа не по-различно от салата Снежанка – така аз се запознавам с националната кухня, като попадам на неща, характерни за страната която посещавам).

 

Та си викам да бях си похапнал за тези пари в едно от малките ресторантчета в селото… И аз вземам половината лимон, пускам си го в чашата, заливам го с бирата, отивам на бара на хотела, вземам си една сламка и така – бира в чаша с лимон и сламка. Много яко. За днес толкова.

Нощувка, закуска на шведска маса. Един от групата отишъл на рецепцията и си взел каталог – жълти страници на Гърция – Greek Yellow Pages Online – с карти на цяла Гърция, разделени на 13 части ( по области) – доста подробни карти, щом като и това малко село Каминиа го има там. Голям каталог – 400 страници, с телефони на всички автогари, пристанища, летища, интернет адреси…: www.xo.gr. Оле, искам и аз – отидох и аз и си поисках между другото – Първо си поисках това, което се виждаше, а после попитах и за каталога… Жената ми го извади от един шкаф и ми го даде – безплатно.

 

И така – последен ден на прибиране в България. Следват около 800 км път с почивки през три часа на същите места, на които почивахме на идване. Минаваме отново по моста на Патра, виждаме и селищата, пръснати от двете страни на Коринтският залив, хващаме по чукарите нагоре и всеки се унася в сладка дрямка. Следват тунелите, виадуктите и привечер сме в България.
Е, това е всичко. И понеже видеоклиповете, които са около час време още не са ми готови, линковете към тях ще пусна в някои от коментарите по-долу.

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Закинтос – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

2 коментара

окт. 23 2013

Закинтос – Перлата на Йонийско море (1)

Очевидно тази година ни е потръгнало на Закинтос. Този път Влади ще ни води натам. Приятно четене:

 

Лятото вече си отива, а с него и прекрасните спомени. Ето за какъв спомен от отминалото лято искам да разкажа:

Закинтос –Перлата на Йонийско море

Когато хората пътуват от вътрешността на България към столицата в желание да напуснат, макар и за ден родината си, в търсене на място за почивка, те проспиват пътя до София. И така дори няма над какво да се замислят. Пътувам и аз. Заглеждам се през прозореца на автобуса. Впечатление правят запуснатите и изоставени къщи по селата, обраслите с бурени дворове, изоставените ниви, пущинака около пътя, обраслите с треви тротоари около къщите на селата, покрай които минава пътя за София. Но не за това ми е думата. Е, да тръгваме. Закъде ли? Опитайте се да познаете.

Днес ще ви водя на остров Закинтос

И то ще ви заведа до места, които едва ли ще видите, ако следвате стъпките на организираното пътуване. Няма да ви пълня главите с история, най-много да ви спомена за една -две легенди. Тя, историята е много интересна, но живеем в света на интернет, където само с няколко кликвания, ще се доберете до нужната информация, както направих аз. Ще кажа само това, че остров Закинтос е бил опустошен до основи, след като оттам е минало едно страховито земетресение през 1953 година. Но сега,60 години по-късно природата, красотата и екзотиката са си казали думата. Отново са издигнати нови хотели, зеленина.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

От този клип, намерен в интернет тръгна цялото пътуване- случайно намерен, хареса ми и реших, че това е мястото, което искам да видя:

http://varadinov. com/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%81-zakynthos-zante/

Пътувам организирано. Оставам три дена на острова, и един ден в Древна Олимпия и селцето Камини ( съвсем близо до Патра).Тръгваме от София към 20:30 часа вечерта на 27 август.

Пътуваме през нощта, която я проспивам изцяло. Минаваме през планините, по чукарите, по които се вие магистралата А1 и Егнатия Одос (на гръцки: Εγνατία Οδός, Егнатия Одос, код: А2).Егнатия Одос е гръцкият превод на латинското Виа Егнация — името на древния римски път на Балканите, свързващ Бизантион с Драч* Общата дължина на тунелите в двете посоки около 100 км, през планината.

Събуждам се точно в началото на моста Рио -Антирио при Патра. Не пропускам да го снимам. Мостът Рио-Антирио свързва Етолоакарнания с Пелопонес през Коринтския залив в Западна Гърция. Открит е на 7 август 2004 година. Има дължина 2880 метра, а в най-разтворената централна част разстоянието между пилоните е 560 метра. Широк е 27,2 метра и разполага с пешеходна и велосипедна зона за преминаване през него. Плащаме таксата, минаваме моста и пътешествието продължава. Пристигаме за обедният ферибот в селцето Килини, около 11:30 ч, по обед и имаме малко време да се разходим из селцето. Малък плаж, тихо, спокойно. После хващаме ферибота в 12:30 ч, за Закинтос. Билетът ни е 6 евро в едната посока ( правят отстъпки за групи).Ферибота е достатъчно голям, има си 2-3 салона ( по-голям и по-малък), по един бар във всеки салон, канапета, масички, все едно сте в луксозен ресторант. Има си телефон с фонокарта, два стола за масаж, като в моловете. Ескалатор ви качва от входа до горният етаж. Има места, на които можете да гледате ТВ- филми, новини на гръцки.

Пътуването е около час и десет минути ( губи се време в качване и слизане).И към 13:50 ч, вече сме на острова, настанили сме се в автобуса и се отправяме към хотелите.

 Закинтос

Закинтос

Закинтос

 

Казвам, към хотелите, защото групата беше разделена на 3 части… Едната в хотел Диана (мисля, беше), точно в края на площада в Закинтос (така се казва и главният град, където акoстират фериботите).Другата група бяхме в хотел Ириа, а третата част от групата беше настанена в студиата в съседният курорт Лагана.

Веднага след като разбрах, че има и група в Лагана, започнах да съжалявам, че не си бях избрал да бъда в тази част… Но това не означава, че лесно се отказвам от това, което съм си намислил… Мятам пътната чанта в стаята на хотела, слагам раницата на гърба и

тръгвам да разглеждам острова

Нямаме вечеря, така че съм ограничен единственно от залеза на Слънцето и настъпването на мрака… което не се очертаваше да е скоро. Хващам по асфалтирания път в посока надясно от пристанището и докъдето стигна… След края на последните постройки не остава нищо за гледане. И тъкмо когато си мислех, че това наистина е така, видях на брега на морето едно малко захлупено барче, покрито със слама с няколко дървени столчета, една-две маси и нищо повече… Под сянката на една палма.

И там наоколо видях нещо наистина интересно: една дървена лодка, на пясъка, очевидно изоставена и не ставаща за нищо, освен… да бъде напълнена с куп с празни стъклени бутилки от алкохол, глинени съдове, бърдучета и морски раковини… И точно това имаше в нея. Много интересно. И още няколко други подобни творения на човешката и морска фантазия.

Снимах с телефона всяко нещо там, което ми хареса. Не след дълго пътя завива рязко наляво и се отделя от брега. Точно там, на ъгъла се е сгушило едно малко параклисче. Заизкачвах се по баира нагоре виждайки отвисоко, че наоколо няма друг плаж, освен селището на брега на морето- малко по-нататък.

 

Циливи

http://www. feelgreece. com/bg/tsilivi

ЗакинтосЗакинтос

Закинтос

 

Вървя си по пътя и разглеждам вилите наоколо. И тъкмо когато реших да се отказвам и да се връщам, стигнах до едно магазинче вляво от пътя. Спрях се, взех си една бира и седнах малко да си почина под сянката на едно маслиново дръвче. И докато пия бирата, оглеждам скицата на острова (която си бях нарисувал на ръка, гледайки картата в Интернет, преди да тръгна и на която съм си отбелязъл близките селища около Закинтос)и се чудя накъде да продължа, когато разбирам, че това Циливи било на още 2-3 км.

Planos, Гърция

Продължавам. Минавам по брега, покрай близките хотели, после малко по пътя стигам до

Циливи, минавам през целият плаж

Много приятно място- няколко бара на брега на морето, множество басейни и много майки с деца, които пищят, радват се на морето и си играят на пясъка. И след края на плажа, стигам до едни скали, които в началото могат да бъдат минати, но после продължаването напред става навъзможно.

Хващам един асфалтиран път нагоре, минавам покрай няколко вили и кокетни къщички, със зелени морави, екзотични растения, цветя. Излизам на главният път и се ориентирам да се връщам… В едната посока дотук съм вървял около два часа, с малки почивки. Не ми се искаше да вървя и на обратно още толкова и реших да помахам на стоп… Повярвайте ми – това е най-глупавата идея, която може да ви хрумне. Със сигурност ще си останете само с махането (ако това ще ви достави удоволствие). И вървя в посока към Закинтос по главният път и разглеждам Цивили откъм вътрешността.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

Минавам покрай една автобусна спирка и гледам, че има автобус за Закинтос, който трябва да мине след час време. Достатъчно, за да се поразходя още малко. И така до следващата спирка вървя и гледам- много добри хотели, много готини заведения, с едни канапета, с едни възглавнички и все покрай главният път.

Стигам до следващата спирка и там пише, че след 40 минути ще има автобус… Тъкмо за по бира време. Отбивам се в най-близкото до спирката заведение, разполагам се на мекото канапе, облягам се на кожената възглавничка, поръчвам си една бира-Алфа, запалвам си една цигара, изпускам дима на тънка струя и се заглеждам в трафика по пътя-моторетки, младежи, прибиращи се от плажа, АТВ-та, велосипеди, коли- кипи усилен живот. След час слънцето ще залезе и каквото има да става там, ще става. Но докато това се случи, аз трябва да съм си в Закинтос. Дръпвам биричката бавно, допушвам си цигарата, грабвам си раничката и тръгвам за спирката.

Идва автобуса, качвам се, казвам, че искам до центъра на Закинтос ( горе-долу се оправям с елементарните думички от бедният ми гръцки речник),плащам 1,60 евро и сядам. И след 5- 6 спирки, автобуса спира някъде в нищото пред една постройка и шофьора казва  –

това е спирката на Закинтос!

Слизам аз и започвам да се оглеждам. И за да не изглеждам чак толкова тъп, тръгнах след другите пътници, които слязоха там, защото автобуса продължава за Лагана. Оказа се, че това е автогарата на Закинтос, която е чак на върха над града… И оттам, през пътя, по една пътека, между къщите, улицата става по-широка и накрая слиза долу на площада на Закинтос. Вече е доволно тъмно, но щом дотук стигнах, остава само да се прибера в хотела. Не, деня още не е завършил- до полунощ има още време.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

Прибирам се в хотела, един бърз душ, преобличам се за вечерните приключения, вземам си малко пари, 20 евро мисля, че са достатъчно и отново излизам. Вече се е стъмнило, всички са излезли навън. Оживените улици след залез слънце са две-едната е крайбрежната, а другата е на втора или трета линия навътре, успоредна на крайбрежната. Хотела Ириа беше този, в който аз бях: Yria Hotel, Kapodistriou 4, Закинтос.).Намира се на първа линия по крайбрежният булевард, след площада вляво почти към края, докъдето са хотелите.

Та, минавам първо по

улицата, която е във вътрешността –

широка, права с много магазини-за дрехи, за сувенири, за чанти, ресторанти, сладкарници ( непременно да влезете в някоя сладкарница и да изядете една Фриганя ( φρυγανια γλυκο ).Ще запазите този спомен за много дълго време. Това е едно квадратно, сочно, вкусно, добре сиропирано парче торта със топяща се в устата бяла сметана отгоре и полята със сладък ягодов сироп)… Поднася се с чаша вода. И струва 3 евро. Има къде да седнете, има какво да изпиете, има какво да видите. След края на тази улица, тръгвам да се връщам, но минавам по крайбрежната улица.

Там решавам да седна да вечерям. Избирам си един ресторант под палмите, които са много добре и ефектно осветени, сядам и започвам да се оглеждам наоколо. На съседната маса са седнали двама мъже и си говорят. Надавам аз по едно ухо, защото ми стана интересно. Единият мъж се оказа грък (част от персонала на ресторанта), а другият- българин. Ама си говорят на гръцки. И гъркът казва на другият какви думички знае на български. Изрежда: юрган, чаршаф, комшия… И на мен ми става смешно, защото всички тези думи са с турски произход… И после казва (ама говори с гръцки акцент)- стабилизатор… Е, тук вече се засмях на глас… тази дума, как я запомнил-първо толкова дълга и второ няма нищо общо с кръчмарската му работа… И накрая казва -Лека нощ… Аз мълча и се подхилквам. И си мисля какво да му кажа като си тръгвам… Поръчвам си пица и бира. Аз такива неща ям, защото знам, че ги има навсякъде и са почти на една и съща цена. Вмествам се в рамките на 10 евро за вечеря. След като приключвам с вечерята, идва сервитьора и ми предлага да си избера десерт, който минава като бонус, за него не се плаща- диня, баклава (това само схванах от 7-8 десерта, които ми изброи) – избирам си баклава… ммммм, разкошен вкус. Плащам си, тръгвам, минавам покрай този мъж и му казвам – Лека нощ… Той много се зарадва…

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

Продължавам да се прибирам и когато стигнах до площада- там се задържах по-дълго, Нощтта отдавна се е спуснала, часът минава 23:15 ч, около площада е съсредоточен нощният живот-на всяка маса- по запалена свещ, барове и ресторанти около площада-пълни с народ, музика отвсякъде- много добри хитове, младежи се кефят на всичко-китайчета, италианци, американци, сърби, гърци, българи…

В средата на площада един човек на изкуството седи и твори. Около него младежи и деца. Загледах се какво прави: Клиентът (дете, младеж или по-голямо хлапе ) седи мирно в профил, а човека го гледа и с една ножичка му изрязва профила на една черна хартия. И когато всичко е готово, отлепва черната хартия, показва му я, залепва я на една бяла хартия и му я дава… приликата с профила (от главата до рамото) е уникална. Не запомних колко евро струва това. Избирам си едно заведение за последно питие, преди лягане, качвам се на вторият етаж (то няма къде да се стъпи от компании).Вземам си един коктейл, който така и не го разбрах какъв беше-водна чаша, пълна догоре с лед, нещо слабоалкохолно вътре, сламка и.. за 9 евро… Това определено може да мине в категорията -Може и без него…

Избирам си едно място, питам дали мога да седна и чувам едно – Сядай… Гледам – една компания от нашата група… Ама то в тъмното не можах да ги позная. Седнах, говорихме си кой къде е ходил, след като сме се настанили. Гледаме от високо живота по площада. То един барплот от край до край, запалени свещи, свеж вятър подухва, глъчка отвсякъде. Много ми хареса. Прибирам се след полунощ и си лягам.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

Следва ставане сутринта, закуска на шведска маса и целодневен круиз — от 9 до 16 ч, по вода –

Сините пещери и залива Наваглио

 

Дори и да съм на почивка, сутрин пак някой трябва да ме събуди, за да мога добре да закуся. Звъни ми телефона минутки, преди да отвори ресторанта. Ставам, обличам се и слизам долу. Традиционна континентална закуска – сок, кафе, саламчета, кашкавал, купички със сладко, мюсли, варени яйца, масло, няколко вида дребни сладки, кекс, пай, диня, халва. Все неща, които много си обичам, но не всеки ден мога да си похапвам.

В 8 ч. се събираме на главната улица и се отправяме към пристанището. Качваме се на корабчето-аз се качвам на най-горната палуба, за да гледам отвисоко. Избирам си един ъгъл със сянка и се разполагам там. Голяма грешка е да се настаните на най-горната палуба, освен ако не искате цял ден да ви пече и духа едновременно. И една група от нашите се настанява около мен- и всеки гледа да е на сянка (защото отгоре се пада едно такова, подобно на спойлер).И бабите се кефят, че са на високо и на сянка, а аз леко се подхилквам.

На пристанището след нас се изсипват още 5 автобуса и всички се качват на борда. Долните палуби вече са заети, корабчето след малко тръгва, а на мен ми става все по-смешно. Защо ли?- Ами защото след като тръгва корабчето и сянката започва бързо да се мести, а слънцето все по-безмилостно да пече, защото вече няма зад кое да се крие… Толкова е просто… И бабите почват да се усещат, че не са заели правилните места… Пък по едно време като им се допуши… И като гледат, че никой покрай тях не пуши и като не могат да си запалят цигарите ( защото много яко духа…)… А аз бях седнал точно там, за да мога да снимам с камерата отплаването отвисоко…

И после слизам на долната палуба-втора палуба е най-добре – вътре има салон, бар, канапета, не духа и е сянка…

 Закинтос

Закинтос

Закинтос

Следва целодневно плаване. Когато минахме, покрай брега, докъдето аз бях ходил предната вечер… И споделих- никой не ми повярва.

Почти 70 % от острова е скалист

Отвесни скали, високи по 100-200 метра са надвиснали страховито над морето. Отгоре по върховете им, зеленина-храсталаци, каменолюбиви видове. Спирахме на три места за по 40 минути- на едни заливчета за гмуркане и плуване. От кораба се носи приятна гръцка музика. Стигаме до

залива Навагио

там, където е кораба на корабокрушенците. Едно малко заливче със супер високи и страховити скали. Там вече имаше един кораб, нашият беше втори, след нас дойде и трети… А сега си представете три кораба, с по три палуби, с по 100 души на палуба, да се изсипят на този малък плаж. Е, хайде сега – половината са във водата, а другата половина на плажа – за минути целият плаж се изпълни с народ… А като спре корабчето, пуска котва. И като пусне металната пътека, за слизане… тя потъва във водата да кажем на нивото на коленете на средновисок човек…

И аз седя и следя слизането на туристите от съседният кораб. Като нагазят във водата, и се намокрят до над коленете. Това ме накара да си прибера по-нависоко в дрехите по-ценните неща, които нося. Запретвам крачоли и слизам по пътеката. По-трудноподвижните туристи, ги поемат двама мъже на края на пътеката… Седя на плажа там, гледам страховитите скали, и разглеждам кораба, който заседнал там някъде през октомври 1980 г.

{ Заливът на корабокрушенците Навагио}

http://youtu.be/VpyAZzFKNNo

Закинтос, плаж НавагиоЗакинтос, плаж НавагиоЗакинтос, плаж Навагио

Едно ръждясало желязо, изгнило, подобие на кораб, надраскано с тебешир отвсякъде. Интересно е да се разходи човек из него, да се катери по борда му. По плажа има едни много красиви бели камъчета, от които си вземам за спомен няколко. Времето минава неусетно, свирката на кораба ни свири и всички поемаме обратно към борда му. Следва обратният път на връщане, минаваме покрай Сините пещери, определено си заслужава да бъдат видяни

http://youtu.be/_mvxDVDePII

 

По пътя на връщане спираме на още едно място-приятно заливче за плуване и гмуркане и към 16 ч, следобяд отново сме на брега на Закинтос. Заставам на изхода на кораба, за да видя колко туристи е побрало… И като стигнах до 320 и се отказах да броя, защото при автобуса групата само мен чакаше.. А и много малко още имаше да слизат. Отново сме в автобуса и отново на път за хотелите- кой от където е…

Само че аз се бях нагласил да замина с групата за Лагана, за да разгледам и там. Никой нямаше против тази ми идея, стига да мога да се върна вечерта на Закинтос… Абе аз да ида, да видя, а пък ако ми хареса мога да остана…

Закинтос

Закинтос

Закинтос

 

Кеф цена няма,

ако можеш да си го позволиш, както казваше един запален турист. Речено-сторено. Тя нощувката си ми е в Закинтос, ама какво пречи да си платя и една на Лагана.. А последният автобус за на обратно е към 19 ч… Рано ми се вижда. Пък и таксито от Лагана до Закинтос излизало към 13 евро. Имам време да мисля. И така вече съм в Лагана. { Laganas }.

Питам водача, преди да си е заминал, в коя посока е плажа и къде е спирката на автобуса-казват ми, оставят ме там. А аз дори не погледнах къде точно ме оставят, та в случай, че реша да остана, да знам на сутринта къде да ги търся за поредният круиз. Групата си отива по студиата за нощувка, нашият автобус се връща в Закинтос и аз оставам сам-самичък насред Лагана.. С една раничка на гърба, няколко евро в джоба, видеокамера, телефон, лична карта и любопитството да видя какво ще ми се случи тази вечер в Лагана.. Е, да тръгваме, а?

 

Очаквайте продължението

*Реално това е пътят между двете столици на Римската империя – Рим и Константинопол. Може да си представите значението му, подобно на магистралата между София и Пловдив (били са едновременно столици  – преди Съединението) или пък пътят между Москва и Петербург в Русия – бел.Ст.

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

16 коментара

окт. 15 2013

Достъпният Рай: о.Закинтос

 Днес Иван ще ни води на Закинтос. Приятно четене:

Достъпният Рай: о.Закинтос

Ще ви разкажа за едно пътуване което трябваше да бъде факт отдавна, но явно просто за всичко си има точно определено време 🙂

Това е снимката която още преди години ме накара да си обещая че ще отида на това прекрасно място.Както са казали хората „по-добре късно, от колкото никога“.
И така сега по същество, само искам да предупредя че може да да съм малко по-обстоятелствен 🙂
Ако не искате да четете целият пътепис, а ви е интересно може да видите клипчето 🙂
http://www.youtube.com/watch?v=uTvSeTjHrjo

С моята приятелка решихме да се доверим на агенция поради ред причини, една от който разбира се беше чартарният полет 🙂

Най-накрая дългоочакваният ден настъпи, а ние бяхме на летище София горди собственици на самолетни билети за острова за който бяхме мечтали.

Качихме се на самолета и след  час вече се приготвяхме за кацане, след като пилота буквално „изтърси” самолета и рева на 2-3 малки деца вече бяхме на летището, което не се различава особено много от Терминал 1 🙂 (тук оставам на вас да прецените добро или лошо е) 🙂

Но това го констатирам сега, тогава изобщо не ми пукаше как изглеждаше летището или че ушите още ме боляха, важното е че бяхме стигнали 🙂 Посрещна ни представител на туроператора и ни съпроводи до един автобус паркиран на паркинга на летището в който беше УЖАСЯВАЩО ГОРЕЩО, а ние … ние бяхме тръгнали от 20 градуса, не бяхме навлечени, но не бяхме и подготвени за 30 те градуса който ни очакваха там.
Нашият хотел беше в Лаганас (Greek: Λαγανάς) което е буквално на 10 мин. От летището, но на Закинтос всичко е близо.
Настанихме се в хотел Anastasia Beach, нищо особено, но беше симпатично хотел-че на първа линия 🙂

За първи път бяхме в Гърция, до тогава само бяхме чували за отношението на гърците към туристите … срещу нас да бягат не можем да ги стигнем.Не говорим за сервилничене, просто хората наистина са професионалисти.Умеят да ти направят престоя по-приятен и да те накарат да се чувстваш като цар.

 

 

Ден втори

Имахме среща с Влади (представителя на туроператора) следобед , нямаше как да отидем далеч и се разходихме около хотела, поседяхме на басейна и то дошло време да се срещнем с Влади.

 

 

 

 


Когато се срещнахме с Влади си резервирахме екскурзия до плажа Навагио (Greek: Ναυάγιο), в крайна сметка за това бяхме отишли на острова 🙂 попитахме и за по-интересни места и за АТВ-та с който да стигнем до тях, а той ни препоръча Twins Rentals (аз също ви ги препоръчвам) там работели две момчета от България, Валери и Генади.
Още същият ден решихме да отидем да видим какви условия предлагат.
Момчетата бяха големи пичове и противно на повечето българи в чужбина който се чудят само как да ти направят мръсно, тези момчета дори ни направиха отстъпка и то сериозна.Попитах ги да ни кажат къде да хапнем, а те ни препоръчаха едно малко заведение покрай което минахме няколко пъти, но не е от заведенията в който бихме седнали да ядем, уви грешали сме, впоследствие то стана „нашето” заведение.Заведението се казва Panos намира се близо до централната улица, ако имате път на там отбийте се ще ви хареса 🙂

 

 

Ден трети

Вече беше понеделник тоест деня в който щяхме да посетим Навайо, изпълнение с вълнение и оптимизъм се качихме на един кораб, това което ни казаха е че събира 300 човека, както можете да предложите беше пълен.Намерихме си място на най-горната палуба където ако изключим факта че изгоряхме като немски туристи беше най-доброто място. Около 9ч. напуснахме пристанището на столицата носеща името на острова, очакваше ни повече от 8ч. път с „корабчето”. На борда му има малка „лафка” на която може да си купите нещо за хапване и пийване, а дори и скара 🙂 Противно на българската логика цените не бяха смазващи, да беше по-скъпо от в магазина, но смятам че едно евро за вода и 1.5 за кола не е цена която да стресне някого.

Морето беше спокойно нямаше грам вълна, разбира се докато не стигнахме северозападната част на острова където нещата малко се промениха 🙂 но беше далеч от гледката която се описваше в един пътепис който бях чел тук,  всичко си беше ОК и бавно, но славно приближавахме ЗАЛИВЪТ.

Много е странно как дори от далеч се вижда как водата в самият залив е тюркоазено синя и сякаш се „смесва” с по тъмното Йонско море.
Когато кораба навлезе в самият залив … настръхваш.Не се чуваше НИЩО друго освен щракането на апаратите.Явно всички 300 пасажери бяхме загубили ума и дума, това със сигурност е едно от най-красивите места на света и няма снимка която да го пресъздаде.

 

 

 

Проблема беше че освен нашият „малък” кораб имаше още 2 такива, а на това малко плаж-че 900 човека му бяха в повечко определено 😀

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но въпреки това е уникално, имаме един час да се снимаме и ние определено се възползвахме от тази възможност за да можем още дълго време да си спомняме за това чудно място.

 

 

 

 

 

 

 

 

Първите две корабчета тръгнаха и беше време и ние да се качваме, колкото и да не ни се искаше.

 

И когато и нашето корабче замина дойде моторна лодка която свали една булка и младоженец … наистина едно от най-добрите места да си кажете „Да”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Потеглихме за да си довършим обиколката на острова.

 

 

 

 

 

Когато се прибрахме вече беше 18ч., а ние освен много изгорели бяхме и много изморени.Отидохме да хапнем взехме бутилка вино и се прибрахме защото просто нямахме сили, дали от вълнението или от това че ни беше пекло слънце 8ч., но наистина бяхме много изморени. Легнахме си пуснахме си филм и тъкмо да се унесем и целият хотел се разтресе, това било нормално за Закинтос (най-сеизмично активният от Йонските острови), така че земетресението от 3 по Рихтер за тях беше съвсем нормално, аз и приятелката ми обаче си се стреснахме, но за добро или за лошо се разбудихме и излязохме да се насладим на нощният живот който в Лагана определено е налице.

 

 

Ден четвърти

Нямахме търпение да отидем да вземем АТВ-то и да тръгнем по вече подготвеният маршрут.
Още в 9:30 бяхме пред офиса, там вече ни чакаше Генади беше ни подготвил АТВ-то и всичко беше ОК, взехме си карта и тръгнахме отново към залива Навайо, но този път към панорамата.
След около два часа стигнахме, и понеже там където би трябвало да се правят снимките имаше ужасна опашка, а беше 40 градуса, решихме да не чакаме,а да тръгнем по 300 метровите отвесни скали, може би защото беше ужасно горещо или по друга причина, но почти нямаше хора което разбира се беше добре-дошло за нас, а корабчетата тъкмо си бяха заминали и на плажа долу имаше не повече от 10тина човека който от горе изглеждаха наистина като мравчици. Ще оставя на вас да прецените дали ви харесва или не.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като се разходихме и почти не умряхме от жега се качихме обратно на АТВ-то и тръгнахме към  Porto Vromi (пристанището на което според легендата Дева Мария е слязла за да проповядва християнството на острова).Както и повечето други странни факти така и този звучи доста неправдоподобно,но гърците са известни с това че продават скали и го правят наистина добре, едва ли някой ще повярва на всичките им легенди и истории, но е интересно да ги чуеш, а и те го правят по начин по който искаш да повярваш, дори и малко.

Около 18ч. си бяхме в Лагана, Генади се обади да ни предложени да отидем да пийнем по нещо вечерта, речено-сторено около 22ч. вече бяхме готови и чакахме нашият нов пр-л да ни се обади.
Качихме се на АТВ-тата и той ни заведе в едно заведение което с чиста съвест мога да нарека НАЙ-добрият бар който съм посещавал „Kui Cocktail Bar”(въпреки асоциацията която няма как да не си направи човек), найстина- горещо го препоръчвам да посетите този бар.Уникално поднесени коктейли и невероятно обслужване.

 

 

 

 

Ден пети

Днес вече крояхме пъклен план как останем още в Рая, останаха ни само още 3 дни …
След закуска се качихме на АТВ-то и отидохме да видим съседният курорт Аграси и по-конкретно известният плаж Banana Beach, безспорно един от най-добрите плажове на острова, но аз и приятелката ми сме от Варна и тук имаме подобни плажове, така че предпочетохме да отидем някъде където ще видим нещо ново.
Отворихме картата и погледнахме другите места на който Влади ни беше посъветвал да отидем, спряхме се на Xigia Beach много красиво място.Наричат го „СПА център на открито” понеже във водата има серен извор и водата е изключително наситена със сяра.
Небяхме виждали такова нещо тюркоазено синя вода, а на повърхността малки бели люспички     сяра.
Колкото беше малко плажчето толкова и посещаемо.На плажа имаше точно 10 чадъра и малка свободна зона.
Това което безспорно прави впечатление е че там не злоупотребяват с това че си турист, навсякъде цените са поносими.

 

 

 

В потвърждение на това че доста хора посещават плажа (а пък и как да не го посетиш):) е че бяха организирани автобусни екскурзии до „СПА центъра”.Организираните посетители бяха много забавни, сядаха на брега и почваха да се мажат с пясък, тогава разбрах къде са отишли всички „лелки” рускини и германки напуснали нашето черноморие :).
След цял ден лежане на плажа решихме да отидем в Закинтос (града) да хапнем октопод (гърците го правили уникално).

Докато хапвахме се обади брата на Генади –  Валери който ни покани вечерта да излезем той имал среща с приятели и ако сме искали да се присъединим.
Отидохме главната улица на Лагана която доста прилича на главната на Слънчев бряг, пълна шумни заведения пияни англичани и полуголи кръшни девойки който те канят да пийнеш по едно питие в тяхното заведение.Паркирахме АТВ-то пред бара който се бяхме разбрали, а вътре ни чакаше Валери и приятелите му.Там се запознахме с приятелката му  – Илияна и още една двойка Магдалена и Жорката.Много топли хора, напуснали родината ни преди доста време, и вече почети местни. 🙂

 

 

Ден шести

Все по-близо е заминаването ни, но ние сме категорични че няма да се качим на самолета … 🙂 На другият ден трябваше да връщаме АТВ-то така че го карахме като за последно :).Обиколихме целият остров и спирахме за по кафе на различни случайни места просто за да се наслаждаваме на гледката.Искахме да обикаляме, а пък и това АТВ все едно се движеше на вода :),  имахме гориво за горене.
Отидохме до Porto Limnionas beach  също много красив залив с малко заведение и много малки и големи рибки и рачета обикаляйки наоколо  необезпокоявани от хората 🙂

 

 

Изобщо не искахме да се прибираме, а навън се стъмваше, но отидохме взехме по една горница и продължихме да обикаляме острова по тъмно, не по-малко красив е дори тогава.

 

 

 

Ден седми

Дойде и деня в който трябваше да върнем АТВ-то, да купуваме подаръци и да стягаме багаж, не бяхме много весели, но в крайна сметка всичко хубаво има край.
Разбрахме се с братята и техните приятели да излезем вечерта като за последно да пийнем и да си кажем довиждане.
Отидохме отново в онзи бар Kui почнахме да пием бири, а нашите прекрасни дами си поръчаха коктейли и така малко по-малко, както казват руснаците „без една мога с една не мога” не след дълго решихме че ще ходим Waikiki Club, нашите нови приятели познаваха персонала там и решихме че е идеалното място да продължим вечерта.
Идеята беше да не прекаляваме с бирите защото на другият ден трябваше да ходим на тур за костенурките Карета Карета.Тук се губи някаква част от разказа защото и разказвача му липсват спомени. 🙂 хаха (снимки тук липсват по обясними причини 😀 )

 

 

Ден осми

Деня в който трябваше да напуснем хотела, бяха ни останали хубавите спомени от уникалното преживяване на острова, изпуснатата възможност да зърнем костенурки, приятните моменти с новите ни приятели и главоболието от бирите снощи. Хаха 🙂

Отидохме до летището и там разбира се благодарение на нашият любезен превозвач (авиокомпанията майка) седяхме и чакахме 4 часа докато нашият самолет просто закъсня с 3 часа.
Ще цитирам  репликата на една жена която много ми хареса и смятам с нея да завърша.

„Това е логичният преход от Рая към нашата прекрасна държава, от сега ни подготвят  за това което ни чака.”

 

П.С. Това определено е място на което ще се върна. Безспорно нямаше да си прекараме толкова добре без нашите островни приятели, Благодарим ви :).

Благодаря че отделихте време да прочетете за нашите преживявания в малкият Рай на земята 🙂

Автор: Иван Цанов

Снимки: авторът

 

9 коментара

сеп. 26 2013

Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 4): Отплаване

Днес завършваме четвъртата серия от поредицата Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, после акостираме на най-известния му плаж – Навагио, а за последно прекарахме една буря на него. 

Днес ще отплаваме обратно към дома 🙂

Приятно четене:

Залези над гръцките острови: Закинтос

четвърта серия – четвърт част

Отплаване

 

За наш късмет гневът на Посейдон отмина бързо на другата утрин, и ние напуснахме тюркоазените води на този див и суров плаж…

Закинтос

Ех, накъде ли ще те отвее вятърът на несгодите, капитане…

Закинтос

За лулата нямаш даже грам тютюн,
Но пък имаш цяло едно море пред теб…

Закинтос

Попътен вятър ни прекара точно оттук –

Закинтос

Paralia Navagio, Elation, Гърция

 

през Сините пещери на северния край на острова…

Закинтос

Разделяме ме с остров Закинтос, последни мигове заедно …

Закинтос

Закинтос

Равното, спокойно море позволи да развием високи скорости към потъналия в сутрешната мараня и едва видим полуостров Пелопонес, отстоящ на около 45 километра (малко под 25 морски мили) от нас –

Закинтос

Сбогом, Занте !
Последни мигове на морската авантюра…

 

Закинтос

Закинтос

Закинтос

Закинтос

 

 

Ето така започна дългоочакваното лято на 2013-та година – лято на планове, мечти, фарватери в далечни приказни места, чудни острови и тихия ритъм на морските вълни, огласяни от писъците на спускащите се към залязващото слънце чайки…

Край

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата :

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version