Archive for the 'Селин Сегундус' Category

май 16 2014

Варвара – Пролетно море с влак

Днешният пътепис ще ни предложи две идеи, които сигурен съм, рядко биха ви дошли на ум: да се качите на влак (първо) и, вместо на пролетно Бяло море, да идете на пролетно Черно море 🙂 Това днес за нас ще направи Селин – да видим резултата 🙂 Приятно четене: Варвара Пролетно море с влак Никога […]

2 коментара

авг. 19 2011

До Копривщица с влака

Къде да хойкаме далеч, като можем и на близо. Селин ще ни качи на влака и ще ни води на Копривщица. Приятно четене:

До Копривщица с влака

В момента се намирам в едно от най-красивите места в България – Копривщица. Много обичам да идвам тук.

Както винаги, и този път

реших да пътувам с БДЖ.

Влакът ни трябваше да тръгне в 7:20, но големият ми мозък беше запомнил 7:40, затова ни се наложи да почакаме следващия влак – в 8:40. А той се оказа прелестен:

Влакът за Копривщица от Централна гара София

Влакът за Копривщица

 

Пътувала съм с такова чудо единствено до Перник и съм свикнала с ужасно изглеждащите стари вагони, които обаче харесвам повече от автобусите въпреки вида им. Пък и доста често вагоните са далеч по-хубави отвътре.
Напоследък все по-често попадам на хубави влакове. Този обаче определено е връх. Отвътре също е чудесен – просторен, нито студен, нито задушен, чист.

Влакът за Копривщица

 

Понеже изпуснахме бързия влак, а този е пътнически, пътуването продължи над два часа. Което в обширното, прохладно и чисто купе изобщо не беше неприятно – а и минавахме през красиви местности, в които слънчогледовите полета и покритите с гори склонове бяха много по-честа гледка от изоставените заводи и разпилените боклуци, които сме свикнали да виждаме, пътувайки из България. Спирахме на много гари, на две стояхме по пет минути, което беше голямо щастие за пушачите.

Слънчогледи – по пътя към Копривщица

През прозореца на влака

 

Урви по пътя към Копривщица

 

 

Когато минахме през два тунела (във влака се включи осветление, а такова, макар и слабо, имаше и в самите тунели), започнахме да се движим през най-зелената и красива местност и така разбрахме, че приближаваме Копривщица.

Трябва да кажа, че

копривщенската гара

ми е любимата:

Влакът на гара Копривщица

гара Копривщица

 

А самата

Копривщица е фантастична.

Ако още не сте ходили, трябва да я видите. Градът е архитектурен паметник и стилът наистина е запазен – улиците са калдъръмени, криви, обградени от стари къщи, измазани в типичния копривщенски стил. Навсякъде има свежа зеленина.

Копривщица

Копривщица

 

 

 

Любимо място – мост Първа пушка.

Както човек лесно се досеща по името, имено тук е гръмнала първата пушка, отприщила Априлското въстание. Вижте надписите на моста – за този, който го е съзидал и неговия правнук, който го е подновил. Чудя се дали има някакъв шанс тази приемственост да продължи и през 2013 година с правнук на Петър Калъчев. Не, че мостът е в лошо състояние – просто се чудя има ли изобщо наследници и дали те биха проявили интерес да правят нещо подобно.

Мостът Първа пушка в Копривщица

Мостът Първа пушка

Мостът Първа пушка в Копривщица

Строителят

Мостът Първа пушка в Копривщица

Продължителят

 

 

 

В града няма твърде много статуи. Тази на Каблешков е досами музея му. Все още не съм минала през

музеите,

но ще го направя – нищо, че съм била вече. Любимият ми е на Любен Каравелов, където е и печатната му машина. Другите музеи са на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, както и Ослековата къща и Лютовата къща. Миналата година в Ослековата къща бе настъпила паника, че наследниците на Димчо Дебелянов се опитват да приватизират както нея, така и музея на поета. Явно още не са успели да го направят, защото вратата на Ослековата къща беше отворена днес, а дворът – препълнен с български и чуждестранни туристи както винаги.

Отседнахме в къща „Стела“.

Изключително красива къща с чисти и светли стаи, чардак, кухня и безжичен интернет (благодарение на който в момента пиша този пост).

 Копривщица

 

 

Копривщица

 

Дъждът спря.
Ще пиша пак при следващия дъжд или просто като се задържа на едно място за малко по-дълго. 🙂

 

Край

Автор: Селин Сегундус

Снимки: авторът

Допълнителна информация от Павел НиколовНа гара Копривщица няма билетно гише. Билети се издават във влака. 

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:

4 коментара

окт. 21 2009

Корфу и Тансу травел – прекрасно място и лоша организация

Крайно време беше да кажем нещо лошо за Гърция. Вероятно не толкова за Гърция, колкото за една туристическа фирма, водеща екскурзианти към Корфу — но най-добре е да прочете разказа на Селин по въпроса. Ако някой се чувства засегнат — да пише коментари, като не забравяте, че обидите към авторите са недопустими. Ако ще обсъждате нещо — без лични нападки!

Сега: приятно четене! Корфу очевидно е супер местенце:-)

Корфу и Тансу травел

прекрасно място и лоша организация

Онзи ден към 11 и нещо вечерта пристигнах в София от почивката на остров Корфу. Въпреки че организацията на цялата екскурзия беше изпъстрена с всякакви неуредици и доста фриволното отношение към съня ни, беше хубаво.

Остров Корфу или още Керкира е уникално място.

Най-зеленият от Йонийските острови — наистина изумително зелен. Изпълнен с кипариси, маслинови горички и всякакви други растения. Много хора го посещават, след като са прочели книгата на Джералд Даръл „Моето семейство и други животни“ и тя ги е вдъхновила. При мен се получи обратното — отидох и започнах да я чета на място:) Спомените от някакво предишно недовършено четене бяха достатъчно избледнели, за да се изкефя на историята и на невероятните описания на острова.

Четете по-нататък>>>

25 коментара

сеп. 23 2008

Следморско – или какво е морето в Гърция на Халкидики:)

В края на лятото получих и продължавам да получавам пътеписи за прекарана почивка в Гърция. Не знам дали е показателно (а и изобщо дали сайтът ни е показателен), но засега не получавам пътеписи за прекарана почивка в … България. Дали имаме основание да забравим Черно и да се отправим към Бяло море? към Халкидики, Тасос и …

Приятно четене и нека поредицата пътеписи за почивка на море в Гърция бъде като обица на ухото на българската туристическа индустрия (и държава):

Какво е морето на Халкидики

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион “Васил Левски” с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа. :P

10 коментара

Switch to mobile version