Продължаваме обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази серия това са бъдат Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, а днес ще бъдем на остров Егина.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

втора част (начало)

Остров Егина

Арго-Сароническите острови

 

 

Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова, където акостирахме до населеното място Вати:

 

И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ –

 

Оттам се запътихме към

столицата Егина,

отстояща на около десет километра югозападно от Вати, като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува.

Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега. Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди, че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите.

Egina, Гърция

 

И така, тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала, където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч. Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни, със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега.

Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.

Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни, нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:

 

И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица, която се оказа изключително красива:

 

 

 

 

А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме: вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)  на брега, все едно че е детско корабче:

 

Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:

 

 

Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:

 

 

 

 

 

Така продават зеленчуци там:

 

 

А така – ψάρι:

 

За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел, като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”.

А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип, който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб, и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло. Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах, защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция.

А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите, вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:

 

 

 

 

 

След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали, но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд… Очерта се още един ден на

остров Егина… Ден за опознаване на вътрешността на града:

 

 

 

 

Стоянката на такситата там, където спират фериботите:

 

препускащи по мокрите от дъжда улици:

 

Дъждът буквално измете уличките в Егина:

 

 

 

 

 

 И чарът на измития, освежен град нощно време:

 

 

Такаа…

Нов ден, нов късмет!

Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:

 

.Дай да тръгваме, че се застояхме нещо тук…

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Средиземно море – на картата :

Средиземно море