Archive for the 'Ева Джения' Category

ян. 21 2013

Лодките на Малта

Представям ви една симпатична история от Малта

Приятно четене:

Лодките на Малта

Най-добрият начин да опознаеш нови места е да се изгубиш в тях.

С това убеждение тръгнах по крайбрежната улица на Буджиба без карта, връзка с интернет или какъвто и да е било ориентир. Въоръжена само с 15-тина евро и фотоапарат, аз поех на експедиция.
Имах усещането, че времето е някак спряло или поне забавило своя ход, подобно на живота по курортите покрай зимния сезон. В тези условия, можех да обръщам внимание на всеки малък детайл, който грабваше окото ми. С оскъдните си като континентална закуска познания за острова, аз не можех да си обясня защо множество неща имаха британско влияние. Движението беше “на обратно”, светофарите и такситата – досущ като тези в Лондон, контактите с три дупки и т.н.

Лодките на Малта

Често някоя интересна тераса или врата ме вкарваше в лабиринт от тесни улички. После отново се връщах на крайбрежния булевард и продължавах уверено напред. Попаднах на малко пристанище отрупано с разноцветни лодки. Докато им правех кратка фотосесия, чух как някой ме попита: “Обичате ли лодки?” Не, обичам хубавите снимки и в това изобилие на ярки цветове аз виждах потенциал.

Bugibba, Малта

 

Но малтиецът, който задаваше въпроса беше слабо заинтересован от фотографията. Неговата страст бяха лодките. И в момичето, което снима край пристанището, той видял човек със сходни интереси. Аз не можех да говоря за лодки, но с голяма наслада изслушах неговата

история за “Малтийските лодки с Норвежки дизайн”.

В далечната 1091 година,

Малта била предимно населена с мюсюлмани

Християните били хора “втора ръка” и нямали право на имот. Това не се харесвало на тогавашния папа Урбан II. Той изпратил на острова влиятелен норвежки пълководец със своята армия от кръстоносци.

Лодките на Малта

 

Въпреки че мисионерите били хора, свикнали да се бият, в Малта те трябвало да се преборят с проблема по мирен път. Затова норвежецът откупил земята на мюсюлманите, плащайки им в пъти повече нейната стойност. Останали без място за живот, но с достатъчно пари да започнат нов, последователите на Аллах се отправили към Африка, най-често в Мароко и Либия. Християните откупили новоосвободените земи на безценица и започнали да ги обработват. И до ден днешен Малта е католическа държава и населението е силно набожно.
Армията от кръстоносци останала на острова да пази реда. Много от мъжете сигурно взели малтийки за свои съпруги. “Горките мъже!” – с нескрита тъга в гласа си каза моя екскурзовод. Норвежците били опитни в корабостроенето и обичали риболова. Затова те започнали да строят лодки, както правели по родните си земи. Но когато се опитвали да коват дървените греди една за друга, те се пропуквали. Дървесината на острова е мека за разлика от тази в студената северна държава. Тогава местното маселение научило кръстоносците как да строят лодките си – като полагат гредите една над друга. Норвежците усвоили новата техника, но запазили типичния дизайн на своите лодки. И до ден днешен, цветните плавателни съдове в Малта, изглеждат също като тези по Скандинавските земи.

Лодките на Малта

След тази интересна история, малтиецът се сбогува с мен, защото трябвало да ходи при жена си. “Местна ли е?” – попитах го аз. Той кимна с глава. “Горкият ти!” – съжалих го и се разделихме с усмивка.

Автор: Ева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Малта – на картата:

Малта

 

One response so far

Switch to mobile version