Категория: Даниела Соколова

Германия(1): Хановер и зоологическата му градина 6

Германия(1): Хановер и зоологическата му градина

Миналата седмица малко неусетно отмина една годишнина – на 9 ноември 1989г падна Берлинската стена. Лично аз смятам, че именно това събитие доведе до възможността нашият сайт да съществува изобщо. За това днес ще обърнем поглед към днешния ден на страната, която направи реалност тази възможност: Германия. Дачи ще ни води из Германия, като днес ще започнем с Хановер и неговата зоологическа градина.

Приятно четене:

Германия

част първа:

Хановер и зоологическата му градина

Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е…

Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия.

Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист късмет, ако не те качат и на канал.

Магистралата в Чехия е, меко казано, неравна и друса зловещо в продължение на 500-600 км. Ако имате избор – не минавайте през Чехия. На връщане минахме през Австрия и нямам никакви отрицателни преживявания.

Пътищата в Германия са нещо, което никога няма да има в България.

Хановер

Въпреки, че хановеранци (да, така се наричат самите те 😉 ) твърдят, че трудно може да се влюбиш в този град, аз съм готова да поспоря. Хановер е чист и подреден град с интригуваща архитектура. Спокойствието и уюта бликат от всяка негова тревичка, особено ако оставим центъра на града на туристите и мръднем леко встрани из кварталите. Кварталите на Хановер и околните села изглеждат точно така, както винаги съм си представяла Германия (та и Австрия) – къщички на един-два етажа с триъгълни покриви, в които се гушат поне още два, малки дворчета, тесни улички, приличащи по-скоро на алеи, много цветя, чисти прозорци с кокетни перденца… И тихо. Много тихо и много спокойно. Контрастът със софийската действителност е неочаквано потресаващ.

Хановер е трудно да бъде обиколен за един ден. Ние се опитахме да го направим в два-три последователни дни, но не успяхме, въпреки, че имахме водач.

Ако си сам турист и няма кой да те води и да ти разказва, е добре да си купиш карта и да следваш червената линия.

Тънка червена линия свързва забележителностите в центъра на Хановер

В центъра (стария град) по земята е нарисувана червена линия, която те води и ако я следваш, ще обиколиш забележителностите на града сравнително систематизирано.

Хановер, Германия

Едно от местата по пътя е

Rathaus – т.е. Кметството

Може да се влиза свободно и да се снима (поне до някъде). Фоайето е впечатляващо – високо, огромно, с надписи на латински (чието значение още не съм успяла да потърся) – в центъра му има макети на Хановер – от създаването на града през средновековието, преди втората световна война, след нея и в наши дни.

Хановер е град, възникнал на „другия бряг” на река Leine (не знам как се произнася) – това означава и името му – „отвъд реката” и идва от старото Honovere. Там, от другата страна на реката, хората са се събирали, за да търгуват и постепенно са се установили трайно. Градът е възникнал точно на това място:

Най-старият площад

Геометричният център на Хановер обаче не е там, а при този часовник:

Геометричният център на Хановер

Разглеждайки книга с фотографии на Хановер от известен в средата на миналия век хановерански фотограф, видяхме, че този часовник е бил демонтиран през 1954 г. и през 1959 на негово място се появява един ужасно скучен и грозен негов заместник. Кога са върнали оригинала обаче не можахме да разберем.

Червената линия води и до „църквата без покрив”. Това е църква, унищожена от бомба през втората световна война. Интересното там е, че бомбата е паднала точно в средата на църквата и я е унищожила изцяло отвътре, но стените са останали невредими. И сега си изглежда така – зловещ паметник…

Няма как да се разкаже всичко за един град в една статия и затова хората са измислили фотоапаратите, но има неща, които задължително трябва да се споменат.

В Хановер се намира родната къща на математика Лайбниц…

Във всяка катедрала има орган…

Улиците на града са цветни и пълни с изненади. Освен интересните фасади, както си се разхождате можете да видите лебеди в реката…

…или столове на стената…

… или врата в нищото, заобиколена от разговарящи хора…

… или шарени диванчета…

… мини торнадо в бутилка…

… колело за 7 души, които докато въртят педалите, пият бира… или май беше обратното…

… а на почти всяка висока сграда има часовник. Толкова много часовници не бях виждала до сега.

И фонтани… всякакви…

А спирките на градския транспорт са били „дадени” на съвременни артисти, които са ги превърнали в музей на съвременната скулптура. Например – най-близката до Maschsee (Машзее или езерото Маш) спирка е подкитена под опашката на кит :) (ако беше подслонена, трябваше отгоре да има слон ;) )

Мдам, хората си имат и езеро, на което през зимата карат кънки… :)

Имат си и вело алеи – толкова много и толкова удобни, че не само можеш да прекосиш града без да слизаш от колелото, а можеш да стигнеш по тях и до околните населени места, без да пресичаш магистрали.

Може да стигнеш и до езерото Steinhuder Meer, което хановеранци на галено наричат „нашето море”. Езерото се намира в близост до Хановер (30-тина км за Германия не е разстояние) и представлява естествено езеро с големина 32 кв. км. Образувано е от ледник преди 10 000 години, максималната му дълбочина е 3 м, което осигурява топла вода за къпане и плуване почти до края на септември 🙂 Мястото е разкошно за разходка (пеша или с колело) и за почивка. За покоя и тишината допринася и забраната за използване на плавателни съдове с двигатели – в езерото могат да се движат само лодки с електрически двигатели и платноходки! Харесва ми :)

Сигурно ще ви прозвучи прекалено, но дори гробището ми хареса – можеш да минеш от там с колело, без това да пречи или смущава някого. Покрай алеята има чешмички, до които са окачени лейки, с които да си полееш цветенцата, които си посадил… ох, пълна скука!

Всъщност, Хановер е индустриален град, но това не можете да го усетите нито по мръсотия, нито по шум. Единственото, което ви напомня, че високите технологии са някъде наоколо са … автомобилите, които се движат по улиците. Видяхме толкова много коли-прототипи и толкова много коли, на които не им разпознах марката, че по едно време едва смогвах да ги снимам…

Приятно гледане! Пък, ако имате път към Германия, не пренебрегвайте Хановер – струва си! 🙂

Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято.

Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.

Зоопаркът е организиран в тематично обособени зони – например Индийският слон е ограден от дворци на махараджи, маймуни и полуразрушени храмове, напомнящи декор на „Индиана Джоунс…”. Имаше 5 новородени слончета, което ми говори, че животните се чувстват добре там…

Кенгурите си живеят на австралийска територия – толкова реалистично пресъздадена, че се питаш дали наистина ще ти стигне бензина, за да се прибереш обратно.

Белите мечки пък си плуват покрай потънали изследователски кораби и когато не позират на напористи туристи с фотоапарати, ловят риба…

Когато преминавате към следващата тематична зона ви изпращат табели от рода на „Тамбукту – 52 дни” или „вие напускате Замбези”… Реализмът е постигнат не само чрез предмети, вероятно донесени от съответния район, но и чрез растителността – за всяка зона тя отговаря на оригиналната за района.

Другото, което много ми хареса е, че имаш възможност да бъдеш съвсем близо до животните. Това е особено възпитателно и обогатяващо за децата. Пък и за големите. Винаги съм си мислила, че пеликаните не са много дружелюбни, но се оказа невярно. Освен това са неочаквано и невъобразими мекички и ако не беше тази голяма човка бих ги гушкала с две ръце…

Заведенията за хранене в зоопарка също са съобразени с района, в който се намират – имате възможност да хапнете по южноафрикански в тази закусвалня…

Също в „Южна Африка” можете да се качите на лодка и да разгледате птиците от близо. Имаше доста странни екземпляри…

Не ни остана време да се качим на лодка, а също и да видим лъвовете. Оказа се, че ако искаш да видиш всичко без да бързаш, трябва да отделиш поне един цял ден.

Успяхме обаче да влезем на едно от представленията, където попаднахме на дресура на папагали Ара и на Улулица (не съм много сигурна, че се казва така).

Из зоопарка има открити сцени с амфитеатрални седалки и стига да дойдеш навреме – влизаш, сядаш и гледаш.

Представленията и лодките са включени в цената на билетите. Само за храната на територията на зоопарка се плаща.

Другото, което ми направи впечатление беше, че животните изглеждаха доволни 🙂 Имаше само едно тъжно животно – ето тази маймунка. Прилича на детенце, което го боли коремчето. Дано всичко й е наред.

Имаше и истинска ферма, пренесена там заедно с оборите, в които децата влизаха да играят с животните, чешмата на двора…

Имаше какво ли не! Няма да ви отегчавам с повече приказки, оставям ви да се наслаждавате на снимките, а аз ще си полегна и ще си почина!

Приятна ви разходка!

Автор: Даниела Соколова

Снимки: авторът

До Батошевския манастир Успение Богородично 0

До Батошевския манастир Успение Богородично

Пътеписът днес ще ни заведе до едно от прекрасните места в китната ни родина – мъжкия манастир Успение Богородично край Батошево. И за да бъдем точни – край Батошево има още един, девически, манастир (Въведение Богородшично), но сега ще стане дума за мъжкия. Приятно четене:

До Батошевския манастир Успение Богородично

Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата.

Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади 🙂 (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях ;).

Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили. (почти през цялото време пътят върви покрай река – първо покрай р. Росица, а след това следва р. Видима). Пътувахме си и зяпахме. Забавлявахме се от гледката на хора, насядали направо в реката, с по биричка във всяка ръка.

Ако сте настроени откривателски, този край на Стара планина няма да ви разочарова. Той е с малка надморска височина, сравнително мек климат и изобилства от забутани между хълмовете, почти неоткриваеми местенца, където да избягаш и да се скриеш. Поради тази причина, изобщо не бях изненадана, че подминахме поне 3-4 манастира – основно заради тълпите туристи, желаещи да ги превземат.

Обичам да разглеждам църкви и манастири, когато са празни, за да мога да пипна стените, да разгледам надписите и рисунките и да усетя настроението на хората, създали мястото. Обичам да оставам сама на такива места, но вече почти се бях примирила, че явно няма да е днес. Тогава една очукана и ръждясала табела привлече вниманието ни. Завихме в последния момент и се оказахме на прясно асфалтиран път за една кола. След 4 км по него, в посока към върха на хълма, се озовахме пред вратите на Батошевски манастир.

Вълшебно място. Оградено само от зелени хълмове, спретнато, сгушено и защитено. Разрушаван един път от турците, после построен отново. Камбанарията, чешмата – всяко със своята си история. Тишината се стеле от планината… Идеално за усамотение. Ако някога ми се прииска да избягам, ще отида точно там.

Батошевски манастир Успение Богородично, Севлиево, България

Напоследък все повече ме привличат такъв тип местенца – далеч от шума, от суетата, от сергиите с дрънкулки.

(Израснала съм в планината над Троянския манастир, харесвам мястото, но в последните години големите църкви и манастири като че ли не съумяха да запазят излъчването си на „светà обител” и лека полека се превърнаха в търговски обекти. Съгласна съм, че трябва да се издържат някак, съгласна съм, че всеки иска да види поне трите най-големи български манастира, съгласна съм (може би), че не трябва да връщаш туристи, само защото са по къси панталони… но всъщност, истината е, че не знам дали съм съвсем съгласна. Може би не съм, щом като избягвам подобни места напоследък.)

Батошевският манастир е действащ мъжки манастир, което трябва да имате наум, ако решите да се разходите из него. Достъпът не е ограничен, но е добре да знаете, че там постоянно живеят хора и вие им отивате „на гости”, което изисква да проявите нужното уважение към мястото и обитателите му и да се съобразите с техните ангажименти и порядки.

Приятна разходка.


(за първи път виждам такъв знак на манастир или църква и съм любопитна какво ли означава)



П.П. Батошевски манастир изобщо липсва на повечето карти. На част от картите има обозначен манастир с такова име до село Батошево – той се намира в края на селото, по-ниско от пътя, точно покрай реката и не можа да ни притегли в онзи ден. Вероятно заради стълпотворението пред входа му.

Аз говоря за друг манастир, отклонението за който се намира след с. Карамичевци и преди с. Стоките. Мястото му е обозначено вярно само в googlemaps.

Автор: Даниела Соколова

Снимки: авторът

Още снимки от Стара планина:

Други разкази свързани със Стара планина– на картата:

Паркът Гюел в Барселона 10

Паркът Гюел в Барселона

Представям ви кратките впечатления на Даниела от може би най-приятната забележителност на Барселона – паркът Гюел. Приятно четене:

Паркът Гюел в Барселона

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”.

Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от основните паркове на Барселона.

Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб. Спирката, която води директно до главния вход се казва Lesseps, но от нея има 2 км ходене. И от двете спирки има указателни табели, които водят към парка. Друго предимство на “излизането в гръб” е моментът на изненадата. Главният вход е грандиозен и поставя очаквания. Аз се разхождах из храсти и дървета и крачка по крачка откривах магията, докато накрая се озовах в центъра на приказката. Тръгнах си през главния вход, чиято Уникалност бе щрихът за довършване на впечатлението.

Парк Гюел – Барселона, Испания

Парк Гюел

Парк Гюел /Park Güell/

е построен като частна градина на индустриалеца Гюел и е повлияна от модата в Англия по онова време. Английската мода е дала отражение дори на името – на каталунски се изписва parK, с “K”, а не parC със “С”, но това е било желанието на Гюел. Строежът на парка минава през най-различни етапи, търпи промени, влияе се от политическата обстановка в страната, но в крайна сметка до нас достига в този неповторим Гауди стил.

Четете по–нататък>>>

1

Из Южен Джендем (край Калофер)

С днешния разказ искам да ви пожелая весели празници и да знаете къде можете да изкарате няколкото предстоящи почивни дни. Приятно четене:

Из Южен Джендем

край Калофер

Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен.

В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из

Южен Джендем.

Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉

Южен Джендем, Стара планина

Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути подходящо и времето беше ясно и най-вече – земята беше суха.

Сега, когато вече съм сигурна, че любопитството ви е разчовъркано, започвам от началото 🙂

Джендемът е местност в Стара планина

и ако искате да си я представите като местоположение глобално и мислено – намира се под връх Ботев, и в двете посоки – съответно Южен Джендем и Северен Джендем – между Калофер, Карлово и Априлци.

Ако искате да щурмувате връх Ботев, то удобните и безопасни маршрути, минават през Южен Джендем, като стартовата точка за щурма е стартова и за нашата разходка.

Четете по–нататък>>>

Малко помощ 3

Малко помощ

Мили наши читатели и автори,

ситуацията е следната:

Има едно момиченце, което се нуждае от помощ. Казва се Дени. Помощта се изразява в това, че трябва да се събере известна сума пари, за да може детето да оздравее — по-точно детето се нуждае от поддържащо лечение за около година и половина, което както се сещате никаква здравна каса не поема и струва майка си и баща си.

Освен това съществува и една наша авторка, Даниела Соколова, която доста присърце (нали ги знаете жените) е приела събирането и координацията на помощта — след като успя даже мен да ме зариби за каузата, работата наистина е сериозна.

Един от начините, по които се събира помощта, се състои в това, че всички проходи от продажбата на книгата «Пухкава приказка», чиято приятелска реклама виждате в левия сайдбар, а и тук, и чийто автор е Даниела — отиват за тази кауза. Моят принос, за сега, е че ви обръщам внимание на книгата и на каузата, заради която си заслужава да се свържете с Даниела и да си я поръчате. А ако искате да помогнете и по друг начин, тя ще ви обясни. Мисля, че сега трябва да кажа Действайте!

Можете да се свържете с Даниела на нейния блог — там ще намерите мейла ѝ и как можете да помогнете повече

Ето и обръщението на авторката към читателите и авторите на нашия сайт:

Уважаеми читатели на Patepis.com,
да бъдеш Човек е съзнателният избор, който ни отличава от обикновените хора.
Вярвам в това. Вярвам също, че не е трудно да бъдем хора, но на някои от нас им трябва малко смелост, на други малко помощ, на трети — вярната кауза…
моята кауза е малка, но смислена.
аз искам да помогна, доколкото е по силите ми, на едно дете да преживее една болест и да излезе от битката не само физически живо, но и психически здраво.

Затова предложих книгата си с благотворителна цел. Всички приходи отиват при Деница! Въпреки, че коричната цена на книгата е 10 лв., всеки е свободен сам да реши колко книги да си купи и колко да плати за един брой.

Ваша Даниела

И последно от мен: момчета и момичета, действайте — необходимата сума не е безкрайно голяма и е реално да помогнем ефективно.

Стойчо

Да се влюбиш във връх 1

Да се влюбиш във връх

Мдааа, някои се женят, други се влюбват (не че двете са взаимно изключващи се, де), важното е да пътуваме и да гледаме и да харесваме, а и … да се влюбваме, както съвсем неразумно е направила Даниела 😉 (майтап, Дачи, знаеш, че съм хлевоуст ;-). Та, приятно четене и не си мислете, че сте имунизирани!

Да се влюбиш във връх

Вихрен, Пирин

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там…

Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим…

Стоях като омагьосана и събирах сили…

Събирах сили да си тръгна, за да остана сама…

Да остана сама, за да събери сили… да се върна…

Когато се върна, ще бъде различно. Тогава ще стигна докрай, до самия връх!

Да, връх. За първи път ми се случва да се влюбя във връх.

Влюбих се във връх Вихрен. Седях в подножието му и се чудех дали е истински! Една табела се опитваше да ме убеди, че ще стигнем до горе за 3 часа, но на мен не ми се вярваше и оставихме покоряването на връх Вихрен за друг път.

Четете по-нататък>>>

Дяволският мост 10

Дяволският мост

Днес отново попадаме на пътепис за приказни места на България. Даниела ще ни покаже Дяволския мост в Родопите. Приятно четене:

Дяволският мост

край Ардино, Родопите

Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето.

Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?“, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?“ и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде!

Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него.

Факт от историята на моста е, че е построен през ХV век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Нещо повече — бил е единственото място, на което и било възможно пресичането на Родопите и р. Арда. А тогава тя едва ли е била „проскубана“ като сега. Камъните, по които сега се разхождахме, ни представиха неоспорими доказателства, че Арда е била могъща река.

Четете по-нататък>>>

Там, където… 9

Там, където…

… се ражда животът би казал поетът. Е, да видим къде е това място. И, без да имате задни мисли, наш водач в това пътуване ще бъде Даниела. Приятно четене:

Там, където…

се ражда Животът.

В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот!

Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие!

Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен — труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало…

Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място.

За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието.

За да бъдете част от Сътворението и да станете свидетели на проникването, трябва да бъдете там към 10.00 ч. сутринта.

Не се шегувам…

Мястото се намира на 30—35 км северозападно от Кърджали (в посока с. Зелениково).

Тези 30—35 км могат да се изминат с автомобил. Докато пътувате, скалите, които ви гледат отгоре, ще ви карат да потрепвате. Всяка скала има форма и напомня на нещо одушевено — ще минете покрай лъвове-пазители, сови-мислители, скални храмове и каквото още фантазията ви разпознае.

Четете по-нататък>>>

Анево калé край Сопот 2

Анево калé край Сопот

Има ползи от Европейския съюз. Една от тях е, че трябваше да се поставят кафяви указателни табели по пътищата — които табели сочат към околните забележителности на родината. Та, понеже често ми се случва да пътувам по Подбалканския път, точно преди Сопот има една такава, сочеща към Анево калé — винаги съм се чудел какво е и ето днес ще можем да прочетем разказа на Даниела за него. Приятно четене:

Анево калé край Сопот

Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина.

Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т. е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано — на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто и планината има пропаст, разбира се. На върха на калéто, GPS-а показа ~1000 м надморска височина — т. е. ~500 денивелация. (Сопот е на около 560 м. н. в., а старта над Сопот — на 1430 м. н. в.).

В подножието на Анево калé има запазени останки от църква, датирани от 13—14 в. Анево калé е средновековна крепост, историческата справка заb която, показва, че е била населена още от римското време (I — IV в.), после е имало византийци (V — VI в.) и накрая, преди да бъде превзета от турците, е била населена от българи (XI — XIV в.). Пак справката с историята твърди, че това е една от последните крепости, паднала в ръцете на турците.

Към днешна дата, от Анево калé е останало малко.

Запазени са високите стени на основната кула, които се виждат от пътя. Зад тях е запазена част от крепостната стена и основния град, които не се виждат почти от никъде и които всъщност си заслужава да бъдат посетени. Личи си, че са правени опити за укрепване и реставрация на калéто, но не особено успешни. Древните камъни са си все още един върху друг, докато „възстановената“ част е срутена и продължава да се руши. Допускам, че след 20 години от крепостта ще е останало почти нищо, а след още 50 години ще има евентуално само снимки. Затова, ако сте любители на трудните маршрути — сега е момента.

Четете по-нататък>>>

Малко служебно парти на Халкидики 1

Малко служебно парти на Халкидики

Някои хора живот си живеят 🙂 Ама така си е – в днешно време е важно да си избереш свестен работодател, че и те (както и свестните служители 😉 ) са кът. Рекламата свърши, а сега Даниела ще ни разкаже как е изкарала едно служебно мероприятие в Ханиоти на Халкидики в Гърция. Приятно четене и не умирайте от завист, а накарайте шефа си да заведе и вас:

Малко служебно парти на Халкидики

Ханиоти

Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобуса беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела.

За служебното – толкова.

Продължавам с приятното :)

Пътуването до Халкидики

отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя.

„Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили и триумфално се оттеглили на Олимп.

Нашият хотел се намираше в

китното селце Ханиоти, на западния ръкав на Халкидики – Касандра.

Първото нещо, което усетих, слизайки от автобуса и което ще остане много дълго в съзнанието ми, е уханието. Селцето ухае на цветя! На ЖАСМИН! Ароматът напомня аромата на акацията, но е доста по-силен и сладък 🙂

Това ухание завладява сетивата като опиат: веднага забравяш за таралянкането с автобуса и откривателят в теб се събужда.
Четете и завиждайте по-нататък>>>