Archive for the 'Ваня Григорова' Category

Дек. 19 2012

Коледа в Чески Крумлов

 Днес Ваня ще ни води до Чехия, за да ни разкаже за нейната Коледа в град Чески Крумлов. Приятно четене:

Коледа в Чески Крумлов

 

Първата ми Коледа в чужбина.

Чески Крумлов, 2008 година. Градът се намира в Южна Чехия, на река Вълтава, близо до австрийската граница. Известен е със замъка си и старите къщи, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

През прозореца на стаята си виждахме това.

 

През прозореца – Чешки Крумлов, Чехия

Гледката през прозореца

 

На отворен прозорец дворецът изглеждаше като стена пред нас.

 

 Горният дворец – Чешки Крумлов, Чехия

Горният дворец на Чески Крумлов

 

Бяхме си харесали пансиона точно заради гледката (понякога маловажни неща определят избора ни), но в този случай всичко около настаняването беше отлично.

 

Чешки Крумлов, Чехия

Пансион „На острова” (Na ostrově), жълтата тясна къщичка в центъра на снимката

 

В стаята за нас имаше оставени коледни сладки – както разбрахме по-късно – направени лично от стопанката на пансиона. Струва ми се, че силата на чешката традиция да се правят коледни сладки, може да се сравни с боядисването на великденските яйца у нас – всеки го прави. Една жена може и да не готви цяла година, но за Коледа трябва да влезе в кухнята и да приготви коледни сладки. Канелени сладки, кокосови сладки, орехови топки, ванилови курабийки и шоколадови меденки – всички те бяха изядени, преди да бъдат снимани. Вече знаехме какъв е сладкият вкус на чешката Коледа.

 

Докато в България още се питахме дали икономическата криза ще ни застигне, в Чески Крумлов вече се усещаше, че има проблеми. Видяхме затворени кафенета, магазини за сувенири, семейни пансиони. През деня пристигаха организирани туристи и си тръгваха още преди здрач. Вечер градът опустяваше и изглеждаше като декор за много стар филм (с обещание за щастлив край). За всички нас, които бяхме избрали да прекараме тук

няколко дни между Коледа и Нова година,

Чески Крумлов беше идеалното място – пусти улици и уютни кръчми.

Чески Крумлов, Чехия

Ако мислите, че в Прага е романтично, трябва да отидете в Чески Крумлов (може и по Коледа). Мястото е приказно, а времето е някак по-провинциално и забавено. Единственото неудобство на Коледата в Чески Крумлов се състои в това, че замъкът през зимата е затворен за посещения. Но е сигурно, че ще искате да се върнете отново, след като веднъж вече сте били тук.

 

Замъкът

 

Огромен, дострояван и разширяван – трябва Ви дистанция, за да го поберете в една снимка. След Пражкия Бург на Храдчани Чески Крумлов е вторият най-голям исторически комплекс в Чехия.

 

 Замъкът на Чески Крумлов – Чешки Крумлов, Чехия

Замъкът на Чески Крумлов

 

Замъкът на Чески Крумлов е основан през 1240 г. от представители на рода Витигонен от Бохемия. През дългата история на замъка само няколко фамилии от Бохемия са били негови собственици: Витигонен (1240-1302), Розенберг, клон на рода Витигонен (1302-1602), Егенберг (1622-1719), Шварценберг (1719-1947). Прекъсването от 20 години (1602-1622 г.) си има обяснение – заради дългове родът Розенберг продава замъка на император Рудолф II, години по-късно император Фердинанд II дава замъка на рода Егенберг като отплата за направени услуги.

Днес замъкът е държавна собственост. Сегашният външен министър на Чехия Карел Шварценберг е от фамилия Шварценберг, последния собственик на замъка.

 

 Мостът между горния дворец и театъра – Чешки Крумлов, Чехия

Мостът между горния дворец и театъра

 

Мостът, който свързва замъка с театъра, в действителност изглежда … невероятно – прилича на римски акведукти, върху които са добавени няколко покрити етажа, за да се получи топлата връзка между двореца, театъра и градината. Сегашният вид на моста е от 1777 г.

 

 Гледка от моста между горния дворец и театъра – Чешки Крумлов, Чехия

Гледка към града от моста, който свързва горния дворец с театъра

 

Заради запазения бароков театър съм си обещала да се върна поне още веднъж в Чески Крумлов – този път през лятото.

 

 Театърът – Чешки Крумлов, Чехия

Схема на вътрешното разположение на дворцовия театър

 

Тъй като през последните векове не са правени никакви реконструкции на сцената и реквизита, театърът е в автентичния си вид от 1766 г. Пазят се помещенията за актьори, залата за публика, сцената, декорите, сценичната техника за смяна на декорите, костюмите, машините за възпроизвеждане на различни звуци, разни предмети, използвани за осветление и гасене на пожар, както и архивът на представленията (пиеси, разписки, кореспонденция). Механизмът за смяна на кулисите е изцяло дървен, задвижва се от 35 души и позволява промяна на декора, без да се прекъсва театралната постановка.

 

 В един от дворовете на замъка  – Чешки Крумлов, Чехия

В един от дворовете на замъка

 

В замъка съществува дълга традиция да се отглеждат мечки – до кулата на малкия дворец, близо до входа, се намира мечешкият ров. Ние не видяхме животните, защото зимата определено не е сезонът на мечките.

 

 Кулата и малкият дворец – Чешки Крумлов, Чехия

Кулата и малкият дворец, пред тях – сградата на монетния двор

 

Из града има всякакви рисунки на мечки, както и макети на мечки, в които можеш да си наместиш лицето и да се снимаш за спомен.

 

 Изображение на мечки върху стена – Чешки Крумлов, Чехия

Изображение на мечки върху сграда в Чески Крумлов

 

Забелязахте ли, че мечка на чешки е medvěd, както и на руски – медведь, на словашки – medveď, на хърватски – medvjed, на сръбски – медвед (братята македонци също като нас използват думата мечка). Това е любимият пример на студентите филолози за заместването на думите табу чрез евфемизми. В общото ни праслявянско минало хората са вярвали, че прякото назоваване на предмет, болест или опасно животно може да предизвика появата му, затова са използвали за тях други думи, които звучат по-описателно или неутрално. В горния случай medvěd произлиза от праслявянското *medu-ed- (означава който яде мед) и напълно измества другата дума с корен *bьr- (напр. мечка на немски – Bär, английски – bear). Всъщност в българския има следа и от този корен – в думата бърлога (*bьrlogā) – мястото, където лежи мечката.

 

Вижте отново горната снимка – малките мечета летят като пчели около пчелен дънер и похапват мед.

 

Градът

 

Още в средата на 13 в. на десния бряг на Вълтава е имало селище с преселници от Бавария и Австрия. На левия бряг е възникнало друго селище Латран (сега част от историческия център на Чески Крумлов). По-късно двата бряга се свързват с мост и селищата се обединяват в един град.

 

През 1494 г. Чески Крумлов получава статут на кралски град (със съответните права и задължения).

 

 Централният площад и чумната колона – Чешки Крумлов, Чехия

Централният площад на Чески Крумлов и чумната колона от 1716 г.

 

Чески Крумлов дължи развитието си на търговията – намира се на търговския път между Алпите и Северна Европа. Покрай търговията процъфтяват и занаятите.

 

 Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

Районът има дълги традиции в добива и преработка на сребро и злато (най-голям разцвет през 16 в.), по-късно и на графит (18-19 в.). Все пак, Koh-i-Noor Hardtmuth е чешка фирма за моливи. Основател на предприятието е австриецът Йозеф Хардтмут, който в края на 18 в. е създал молив от графитен прах и глина (дотогава са използвали пръчки от естествен графит), по икономически причини неговите наследници преместват семейната фирма от Виена в Ческе Будейовице, съвсем близо до Чески Крумлов.

 

Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

Градът има две имена – на чешки Český Krumlov (буквално Чешки Крумлов) и на немски Krummau an der Moldau (от немски – krumm (крив) и Au (ливада, поречие) – Крумау на Вълтава). На това място Вълтава прави красиви извивки. Сегашните немци и австрийци използват чешкото име на града, немското е за историята.

Чешкото име Krumlov е официално документирано за пръв път през 1259 г. Градът става Český едва през 1920 г., за да се отличава от град Moravský Krumlov в Моравия, Чехия.

  Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

През октомври 1918 г. Австро-Унгария се разпада и на нейно място се създават нови национални държави: на 28 октомври 1918 г. – Чехословакия, на 30 октомври 1918 г. – Немска Австрия (в рамките на старата Австро-Унгария това име е било използвано неофициално за областите с преобладаващо немскоезично население). Имало е териториални спорове за районите със смесено население – представителите на Немска Австрия са настоявали Чески Крумлов да се включи в областта Немска Бохемия (в границите на Немска Австрия), дори за кратко градът е бил обсаден от чехословашката армия.

 

С договора от Сен-Жермен от 1919 г., който Австрия подписва със страните, победили в Първата световна война, Чески Крумлов (заедно с други части от Бохемия и Моравия) отива към Чехословакия. Австрия губи около 6 милиона немци, които остават в пределите на новите държави. Новосъздадената австрийска държава също така трябва да се откаже от името „Немска Австрия” (става „Република Австрия”) и приема, че няма да търси обединение с Германия (аншлус). (Обаче Хитлер явно не е бил съгласен.)

 

След 1945 г. немскоезичното население на Чески Крумлов (както и в цяла Чехословакия) е изселено в Австрия и Западна Германия, имуществото им е конфискувано.

 

Червената роза от герба на Розенберг – Чески Крумлов, Чехия

Червената роза от герба на Розенберг

 

Петлистната червена роза от герба на рода Розенберг присъства и в сегашния градски герб на Чески Крумлов. Такива изображения на рози могат да се видят по фасадите на много къщи в стария център.

  Къщи в Чески Крумлов

Къщи в Чески Крумлов

 

През годините на соца Чески Крумлов запада и едва след промените отново връща стария си блясък.

 

Чески Крумлов, Чехия

Самотна разходка из улиците на Чески Крумлов

 

Сега бизнесът е основно туристически.

 

Чески Крумлов с коледна украса

Чески Крумлов с коледна украса

 

Коледната екоукраса на градските борчета е едновременно домашна и строга – червени панделки, сламени фигурки, канелени пръчици и лимонови резенки. Добро хрумване, защото китайските пластмасови топки щяха да изглеждат нелепо на фона на стария замък.

 

 Чески Крумлов, "селската част"

„Селската” част на Чески Крумлов

 

Времето е спряло. Почти като в картина на Егон Шиле (вж. по-долу).

 

Чески Крумлов и Егон Шиле

 

В сградата на старата пивоварна се намира Egon Schiele Art Centrum – музей и изложбена зала (за съвременно изкуство), посветени на австрийския художник Егон Шиле (1890-1918)*.

 

Egon Schiele Art Centrum, главният вход

Egon Schiele Art Centrum – главният вход (галерия и кафене)

Egon Schiele Art Centrum, задният вход

Egon Schiele Art Centrum – задният вход

 

Състоянието на фасадата сякаш нарочно е в този вид – картините на Шиле имат същото меланхолично, мрачно, потискащо, тягостно, безнадеждно настроение.

 

cesky-krumlov_egon-schiele-die-kleine-stadt-2-krumau-an-der-moldau-1912-13

Егон Шиле, Малкият град – 2 (Крумау на Вълтава), 1912-13

  cesky-krumlov_egon-schiele-herbstsonne-und-baeume-1912

Егон Шиле, Есенно слънце и дървета, 1912 

*Кой е Егон Шиле (1890-1918)?

Известен австрийски художник, представител на експресионизма. Има академично образование (незавършено). През 1911-12 г. живее и работи в Чески Крумлов – родно място на майка му. Има цикъл картини с мотиви от града. Скоро след неговото преместване в Чески Крумлов местното население е скандализирано от свободния му начин на живот и актовите рисунки, които прави на малолетни модели, и Шиле е принуден да напусне града. Срещу него е имало разследване за прелъстяване на младо момиче – обвиненията отпадат в съда, но е осъден на 3 седмици затвор заради намерените в ателието му актови рисунки (защото са били оставени на достъпно за деца място). В последните години от живота си има много успешни участия в различни изложби. Умира от испански грип (само на 28 години), няколко дни след смъртта на своята бременна съпруга. Още приживе всички са признавали неоспоримия му талант, дори и тези, които не са приемали начина му на живот. В момента най-голямата колекция от картини и скици на Шиле се намира в Leopold Museum (MuseumsQuartier) във Виена.

 

Храна за Коледа в Чески Крумлов

 

Чешката традиция повелява на Бъдни вечер да се яде шаран с картофена салата (прилича ми на закъснял Никулден), а на Коледа – шницели (от месо) или пържоли.

 

Храната в Чески Крумлов е същата като в Прага (обаче порциите са по-големи :-)) и изглежда по-близо до домашната кухня – общо взето познатите неща, но като приготвени от баба. Важните специалитети са телешко със сметанов сос, свинско печено със зеле и кнедли, пушен свински врат с картофени кнедли и зеле, южночешка bašta (свинско, пушено месо, наденичка, зеле и кнедли), както и задължителният печен свински джолан.

 

В Чески Крумлов за пръв път бяхме клиенти на интересна система за комбинирано ползване на храна и настаняване.

Заедно с ключовете за пансиона получихме талони с 20% намаление за трите кръчми на нашите домакини. Не зная дали беше някаква коледна промоция или начин за увеличаване на продажбите в кризата, но ние станахме постоянни клиенти още след първата успешна проба. Някои неща наистина са измислени отдавна – Дай и ще получиш!

  Кръчма "Под кметството", Чески Крумлов

Кръчмата на нашите домакини „Под кметството” (Pod radnicí)

 

От кръчмата „Под кметството” (Pod radnicí) пазя забавен (макар и „травматичен”) спомен. Още първата вечер, на масата до нас седеше млада двойка японски туристи (знам, че е предразсъдък, но всеки човек от Далечния изток с фотоапарат или камера ми изглежда като японски турист). Нямаше нищо необикновено в тяхното поведение, докато не им донесоха храната и камерата заработи. Започнаха снимките на личния им документален филм (с вероятно работно заглавие „Как в Чески Крумлов ядох свински джолан”) – първо снимаха яденето от всички възможни ъгли, после момчето отряза парче от месото, огледа го внимателно, помириса го, сложи го в устата си, дъвка продължително, …., глътна го и показа явно задоволство. Снимаха през цялото време, докато имаше джолан пред тях, само операторът зад камерата беше различен. Оттогава наистина мина много време, но и до днес не искам да снимам храна в заведение (изглежда ми като снимка на ловен трофей).

 

Коледа в чужбина

 

Чешка Коледа в Чески Крумлов – далече от дома, с нови приятели, нови вкусове и нови места, умът ми е в особен режим „открий разликите”. Изобщо Коледата в чужбина е много интензивно преживяване – претрупан си с нови впечатления, а старите спомени стават почти реални.

 

За тази Коледа мисля да си остана вкъщи и да правя канелени сладки. Коледата наистина мирише на канела.

 

Весела Коледа!

 

Автор: Ваня Григорова

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази, свързани с Чехия – на картата:


Чехия

3 коментара

Дек. 12 2012

Прага за напреднали

Днес Ваня ще ни покаже чешката столица Прага от доста по-детайлна гледна точка. Приятно четене: Прага за напреднали Чували ли сте израза Човек вижда толкова, колкото знае? Не? Казал го е Гьоте. Доскоро и аз не бях чувала тази мъдрост, но преди няколко дни Фейсбук ми предложи цитата за лайкване и споделяне. Докато проверявах авторството […]

6 коментара

Ное. 26 2012

Първи впечатления от Виена

Отдавна не бяхме ходили до Виена. Днес Ваня ще ни разкаже пътвите си впечатления от там, но в качеството си на стар виенчанин съм длъжен да ви кажа, че това са доста задълбочени и полезни първи впечатления. И така – към единственият град в света, който бих заменил срещу София 🙂

Приятно четене:

Първи впечатления от Виена

Дълго се подготвях за първото си пътуване до Виена.

 

Родена съм в Русе и като дете винаги съм се чудила какво точно е „виенското” в този град, че го наричат „Малката Виена”. За Букурещ говореха като за „Малкия Париж”. За мене това беше също толкова неясно сравнение – тогава и Виена, и Париж ми изглеждаха еднакво красиви и недостъпни. Когато пораснах и попътувах из страната, започнах смътно да откроявам разликите. Някъде по това време си обещах, че до Виена ще бъде първото ми пътуване зад граница.

 

По-късно, когато започнах да уча немски, интересът ми към немскоезичната култура естествено се засили. След гимназията пътувах няколко пъти до Германия, а Виена оставаше някак встрани.

 

Но старите хора казват, че късметът намира подготвените. През 2008 г., в края на март, отидох за пръв път във Виена по-скоро случайно. Трябваше да пътуваме от Прага до София и разделихме маршрута на две: от Прага до Виена – с автобус, от Виена до София – със самолет на Sky Europe. Така щяхме да имаме няколко дни да се запознаем с Виена.

 

Пътуването Прага-Виена е много лесно и удобно. Има редовни автобусни линии на чешката Student Agency, всички автобуси минават през града и отиват до летището.

 

Около обяд слязохме на

гара Пратерщерн (Praterstern) във Виена –

една от важните гари, разположена е на север, съвсем близо до Пратера с Виенското колело. Една любопитна подробност – във Виена има няколко големи ж.п. гари, които обслужват различни дестинации (напр. Westbahnhof – западна гара, Suedbahnhof – южна гара, Nordbahnhof (Praterstern) – северна гара (Пратерщерн), Wien Mitte – Виена център). Всички гари са свързани с отлично организираната мрежа на обществения транспорт в града. В момента се строи истинска централна гара на Виена, очаква се през декември 2012 г. да има частично откриване и пускане в експлоатация.

гара Пратерщерн, Виена

Перон на Пратерщерн, отзад се вижда Виенското колело

 

 

Първата виенчанка, с която говорихме, беше възрастна дама на около 80 години (в отлично настроение и със стойка на пенсиониран генерал). Тя беше заета с две японки, които ѝ задаваха въпроси на английски, а тя им отговаряше много бавно на немски – и те разбираха!?! Когато дойде и нашият ред да питаме за посоката на нашия хотел (той трябваше да е съвсем наблизо, през booking.com бяхме направили резервация за хотел точно в района на Пратера), жената се зарадва, че говорим немски и дори малко повървя с нас в нашата посока.

 

Тук ще направя едно отклонение, но искам

да споделя личния си опит като турист

За да имате хубави и пълни впечатление от дадено място, трябва да бъде изпълнено поне едно от следните условия:

  1. да знаете езика на местните;
  2. да имате на разположение подготвен човек, който ще ви води и ще прави живота Ви като турист лесен и приятен;
  3. да имате предварително цялата необходима информация за цени, транспорт, настаняване, маршрути, както и повече пари за непредвидени случаи.

 

И така – да се върна на моята история. Настанихме се в

хотела

Младежът на рецепцията ни посрещна много дружелюбно, поговори си с нас за стандартните неща – дали сме за пръв път във Виена, какво можем да видим в града за 3 дни, даде ни много полезен съвет как от Пратерщерн можем най-бързо и евтино да отидем до летището (влак S7). Имаше много професионално отношение към нас като клиенти – беше добронамерен и любезен, без да е фамилиарен. Тук се сещам, че Бай Ганьо наричаше виенчани „мазни” („бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се”) – цитатът е точен, проверила съм го.

 

След като взехме от рецепцията безплатна туристическа карта на Виена, тръгнахме да събираме още впечатления. Вървяхме пеша, за да не пропуснем нещо важно. Бяхме отседнали във

втори бецирк* Леополдщадт (Leopoldstadt),

съвсем близо до идеалния център (първи бецирк). Преди Втората световна война Леополдщадт традиционно е бил населен с евреи – всъщност до изгонването на евреите през 1938 г. кварталът е бил център на еврейския живот във Виена. Сега голям процент от живеещите там са имигранти от Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Турция, има и руски изселници от еврейски произход. По време на боевете за Виена през април 1945 г. много сгради в района са били унищожени. През следвоенните години на мястото на разрушенията са построени нови здания, които се отличават с обикновените си фасади и липсата на декорация.

Табела на сграда, Леополдщадт

Табела на сграда, Леополдщадт

 

 

Табелата информира, че къщата е разрушена през годините на войната (1939/45) и през 1961/63 е издигната отново със средства от фонда на австрийското министерство за търговия и възстановяване.

 

И такива сгради има във Виена.

 

Здания около моста на улица "Франценсбрюкещрасе", Виена

Здания около моста на улица „Франценсбрюкещрасе“

 

 

улица "Пратерщрасе", Виена

улица „Пратерщрасе“

 

 

Скоро стигнахме до Дунавския канал, който се явява естествената граница на Леополдщадт и вътрешния град (центъра).

 

Въпреки името си

Дунавският канал

не е изкуствено създаден. През Средновековието сегашният канал е бил главният ръкав на Дунава. Градът се е развивал на югозападния бряг, на тераса, защитена от наводнения. С течение на времето, в резултат на многобройни и тежки наводнения коритото на реката постепенно се е променяло и основният поток се е измествал на изток. Около 1700 г. са започнали да наричат най-близкия до града ръкав „Дунавски канал”. В по-ново време са правени опити да се промени името му, защото на немски думата „канал” се свързва с открита канализация, но новите предложения (като напр. „Малък Дунав”) не успяват да се наложат. Първото регулиране на канала е направено около 1600 г., през 1830 г. е изправено коритото му, а през 1868-1875, във връзка с регулирането на Дунава, Дунавският канал още веднъж е преустроен.

 

Докато се питахме по кой път да продължим, точно пред нас се появи сградата на

Урания – обществен образователен институт с обсерватория

Построена е през 1910 г., носи името на музата на астрономията в гръцката митология.

 

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

 

Тук заобиколихме наляво и минахме по малкото пешеходно мостче при

Митническата служба (Zollamtssteg) над Виенската река,

малко преди да се влее в Дунавския канал. Отдолу минава линията на метрото (преди градската железница на Виена). Мостчето е построено през 1900 г., когато е направено регулирането на Виенската река и изграждането на градската железница в този участък.

 

Виенската река с моста при Митническата служба

Виенската река с моста при Митническата служба

 

 

Излязохме на Рингщрасе (откъм Щубенринг) и тогава видях тази Виена, която донякъде вече познавах от чуждите снимки.

 

Сградата на някогашното

Министерство на войната (сега сградата на правителството) и паметникът на фелдмаршал Радецки

 

Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки

Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки

 

Хофбург, 1010 Виена, Австрия

Двуглавият орел – символът на Австрийската империя – върху сградата на Министерство на войната (толкова е огромен, че първо усетих сянката му и после погледнах нагоре).

Двуглавият орел - символ на Австрийската империя

Двуглавият орел – символ на Австрийската империя

 

 

Бюрото на Стопанската камара на Австрия.

Стопанска камара на Австрия - Виена

Бюро на Стопанската камара на Австрия

 


Видяхме сградата на Австрийската пощенска спестовна каса  (архитект Ото Вагнер) – една от най-известните сгради на югендстил  във Виена.  Минахме покрай музея за приложно изкуство, зад него е Университетът за приложно изкуство.

 

Музей за приложно изкуство (фрагмент)

Музей за приложно изкуство


 

Рингщрасе е изградена на мястото на старата крепостна стена и огражда в кръг центъра на града. Отворена е за движение през 1865 г. Главните представителни сгради на Виена, строени по волята на император Франц Йозеф I, са разположени на тази улица. По протежение на Ринга са издигнати и много частни дворци на представители на старата аристокрация или на банкери и големи индустриалци (наричани „бароните от Рингщрасе”). Дворците на Рингщрасе са по-високи и по-големи от градските палати в стария център на Виена, били са снабдени с асансьори, течаща топла и студена вода, санитарни помещения, електричество и централно отопление.

 

Ето два примера за

дворци от Рингщрасе

 

 

Дворецът на Хенкел фон Донерсмарк (Palais Henckel von Donnersmarck).

Построен около 1870 г. от индустриалеца Хенкел фон Донерсмарк като подарък за неговата жена. Сега там гости приема хотел Radisson.

Дворец на Хенкел фон Донерсмарк, Виена

Дворец на Хенкел фон Донерсмарк

 

 

Дворецът на Кобургите (Palais Coburg)

Не е много типичен представител на дворците по Рингщрасе, защото е построен през 1845 г. (още преди разрушаването на крепостната стена). Основите му са върху останки от бастион, изграден през 16-17 век и разрушен през 19 в. (намира се зад магазина на Ферари на Рингщрасе 😉 – бел.Ст)

Дворецът на Кобургите (на заден план), Виена

Дворецът на Кобургите (на заден план)

 

 

 

Рингщрасе (Ringstrasse)

е дълга около 4 километра и широка 57 метра, разделена е на 9 участъка с различни имена – по време на нашата първа разходка успяхме да видим само два от тях – Щубенринг (Stubenring) и Паркринг (Parkring).

 

На Ринга има място за тротоар, локално платно, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, трамвайни релси,три платна за автомобили, отново трамваен път в обратната посока, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, локално платно, тротоар. Пълна симетрия.

 

Вижте снимката!

Рингщрасе

Рингщрасе

 

 

Сградите, строени през втората половина на 19 век, изглеждат като току-що завършени – с нова боя и мазилка. Рекламните табели не закриват половината фасада, жици не висят около вратите или прозорците на къщите. Тревата през март е зелена и равна като английска ливада.

 

Голям град, в който можеш да живееш удобно и без да бързаш. През следващите два дни установих, че във Виена все още можеш да видиш хоризонта и то без да се качваш на високо място. Има много незастроени зелени площи, паркове и градини, които дават усещането за простор в града. Има и части, които ми изглеждат доста презастроени, но поне са поддържани добре.

 

Вече се здрачаваше, когато влязохме в

Градската градина

Хубав парк, с езеро и патици, с много цветя и вече цъфнали дървета. Пейките са наредени в непрекъсната линия по края на алеята – създават впечатление, че това е място за общуване – нещо като социални мрежи по виенски.

Градският парк

Градският парк

 

 

Там е известният паметник на Йохан Щраус – син

Паметник на Йохан Щраус - син

Паметник на Йохан Щраус – син

 

 

В края на парка, с лице към Рингщрасе, се намира красивата сграда на

Курсалона (салон за лечение с вода)

Построена е в периода на историцизма (както повечето постройки на Ринга), в стила на италианския ренесанс. По времето на братята Щраус Курсалонът е бил любимо място за танци и концерти. Сега там се помещава кафе-ресторант, има зали за концерти, балове и конференции.

Курсалон, Виена

Курсалон

 

 

Същите големи декоративни храсти, добре подрязани и оформени, има и в Русе, пред Доходното здание – сигурно са засаждани по едно и също време.

 

Гладът, умората и нощта ни накараха да помислим за почивка. Имахме още два дни във Виена. Сега трябваше да си потърсим истинска австрийска храна (за това ще пиша отделна статия).

 

Първи впечатления от Виена (вместо заключение)

 

Когато видиш Виена със собствените си очи, разбираш напълно абсурда на казаното от Бай Ганьо „Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати.”

 

Усетих мястото като мое, там бих се връщала отново и отново. Сега гледам с още по-възторжени очи и на Русе, моята „Малка Виена”.

 

Градът излъчва достолепие и спокойствие. Има равновесие между историята и днешния ден. Красота, ред, удобство и радост от живота – Виена доказва, че това може да се случи едновременно и на едно място.

 

Особено ме впечатлиха виенчани (от всички възрасти) – добронамерени, общителни и щастливи хора.

 

Ето още една снимка от Рингщрасе.

Настроение от Рингщрасе

Настроение от Рингщрасе

 

 

Накара ли Ви да се усмихнете?

Автор: Ваня Георгиева

Снимки: авторът

*Bezirk – в случая означава район (по-голямо от квартал) на Виена – аналог на Хиподрума, Хладилника, Дървеница, Младост в София. Виенските райони има номера, като номер Едно е идеалният център, с нарастване на номерата расте и разстоянието от центъра – бел.Ст.

 

 

 

Други разкази, свързани с Виена– на картата:


КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

Switch to mobile version