Дали ще открием днес нова страна може да бъде обект на тежък политико-терористичен спор, но… ИРА, днес откриваме вашата страна – Северна Ирландия 🙂 Наш водач из това мокро и зелено място ще бъде Миглена – да видим на какво прилича днес страната, която по време на късния социализъм беше едно от страшилищата, с които ни плашеха да не бягаме на Запад.

Приятно четене:

 

Северна Ирландия с Белфаст

и Дъблин за цвят

За да стигнем до мястото на нашата почивка сменихме два полета , първото ни кацане беше в Лондон, а след това продължихме за Дъблин.От там с кола към Северна Ирландия. Тези рокади направихме разбира се, за да ни устройва крайната цена на билетите ни. От България тръгваме двама ентусиасти, които не знаят какво точно ще правят  там, освен това да си почиват, но за сметка на това на място ни чакат трима приятели : единият местен българин ,  който ще ни развежда, един с фотоапарата, който ще документира и една госпожица, която беше подготвила 20 листа с туристическа информация за всичко което трябва да видим през едната седмица, която имахме там. Всичко беше подготвено, за да може без много да се лутаме, да видим красотите на острова.

Стартовата ни точка и крайната, в която изтощени заспивахме беше

селцето Killyleagh –

там живееше нашият домакин. Първият ден от престоя ни прекарахме в  разглеждане на забележителностите на това селце.  Първо отидохме до замъка, който носи името на града. Вътре не може да се влиза, защото е частен за това се разходихме  само в градината и около него.

Разходката ни продължи покрай кея, в който живееха два красиви лебеда. След това  бяхме в парка, който се намира над селцето, откриваше се прекрасна гледка към залива и обширните зелени поляни пълни с овце. Навсякъде имаше овце, странна работа , разхождат си се ей така свободно.

Вторият ден предстоеше голямата обиколка на замъци и камъни. Трябваше да стигнем до най-северната точка на Севера Ирландия. За наша наслада пътят беше панорамен и през цялото време отдясно се любувахме на океана, а отляво естествено на зелените полянки и многобройните овце. От време на време преминавахме и през спретнати градчета.

Първата спирка е

Въженият мост Carrick-a-Rade,

изключителна природа , не знаеш на къде първо да погледнеш, искахме всичко да запаметим, уникална красота. След като се прибрах в България прочетох, че този обект е посещаван годишно от около 240 000 туристи, има защо. Мостът е един от десетте най-атрактивни моста в света. Дължината му е 20 м., а височината над водата 30 м. Групата се нагласи да мине по него, като го гледахме от страни не ни се струваше толкова страшно,но като стигнахме средата леле –мале, от силния вятър който духаше това чудо така се клатеше . Държиш се за въжетата и си викаш “ами на връщане ???“.  Изживяването беше великолепно, а и нямаше жертви .

Колкото и да искаме да останем тук и просто да си стоим, девойката със списъка със забележителности ни показва следващата ни спирка –

Пътят на великаните  Giant’s Causeway

Тази уникална природна местност в район Антрим се е образувала от потекла към морето лава, която се втвърдява и се получават 6 стенни базалтови колони около 37 000 на брой, като най-високите са около 12 м.

Пътят на великаните, 44 Causeway Rd, Bushmills, Мойле BT57 8SU, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Потегляме отново дружно по пътя на Великаните, като сме си оставили колата на около километър и половина от началото  му. Спокойно си се разхождаме и се наслаждаваме на океана, скалите и зеленината и изведнъж небето сякаш се отвори и изля толкова много дъжд. Ние едва бяхме стигнали до първата група от базалтови колони. За моите скромни тогава 23 години това беше най-силният дъжд и буря, които съм изпитвала върху гърба си. Имаше изключително силен вятър, не можехме да ходим и да дишаме от парите, които се появиха. Не можахме и до край да разгледаме пътеката, не можахме и да направим много снимки, успяхме само да се намокрим до мозъка на костите си. Бързахме да стигнем до колата , която за в този дъжд си беше доста на далеч. Качваме се, минават се 5 мин. и като изгря едно слънце, ама пече та се къса.

 

Добре че следващата ни спирка беше

дестилационната на Bushmills,

малко да се сгреем с ирландско уиски, да не вземем да се разболеем. Не че много разбирам, но уискито там нямаше нищо общо на вкус с това, което се продава в България. Казахме си по едно наздраве и пак на път.

 

Тръгнахме да търсим някакъв замък,

на който не му помня името. Трябваше да се намира на 1 час път от Bushmills, въведохме на навигацията мястото и карахмее по нея, уж стигнахме до целта, но замък не виждахме. Въртяхме се още около 15 мин. и поглеждаме към някакъв малък паркинг, ето я и табелата за замъка. Но къде е замъка? Не можахме да повярваме две срутени стени на хълма в далечината. Толкова много обикаляне за тази невероятна забележителност. Ето я и нея

 

Разочаровани и пребити тръгнахме да се прибираме. Но явно за да не завършваме нашата разходка с разочарование случайно на пътя пред нас се озова  отново замък, който се намира на ръба на скала, а пред него красива поляна. Не знам защо нямаше табела как се казва, но си заслужаваше да се види въпреки че не беше обитаем и като цяло беше останки от замък.

 

Следващите дни решихме да ги караме по-спокойно все пак колкото и да ни се искаше не можеше да разгледаме цяла Северна Ирландия. Но как да си почиваме като тези очи и души са жадни за опознаване на света. Ставаме пак рано сутринта и потегляме за

Белфаст

Първо спряхме до

парламента “Стормонт”,

който е построен през 1932 год.,  разходихме се из парка му и все едно за първи път виждах трева и дървета, толкова се възхищавах на поддръжката на този, а и на всички паркове.

 

 Пообиколихме централните булеварди, отидохме до кметството , пред  което имаше издигнат паметник на кралица Виктория.

Повозихме се на виенското колело,

чудесна възможност да кажеш че си видял целият Белфаст.

Интересен факт за мен беше, че

в Белфаст е построен корабът Титаник

И както си бяхме обещали да не се преуморяваме много , единодушно решихме да се прибираме и  да си направим барбекю.

След като уважихме столицата на Северна Ирландия, трябваше да посетим и

столицата на Ирландия – Дъблин

 

На няколко километра преди Дъблин  имахме задача да се отбием  до

двореца Malahide Castle

Информацията която имахме за него, е че е принадлежал на някакви ирландски графове, а днес е само музей.

 

Също разбрахме, че по модел на този дворец се прави и двореца на куклата Барби.

Явно в програмата ни имаше само дворци и паркове, а и завода за бира Гинес, за малко да го забравя. Разгледахме и най-големия

Дъблински дворец,

поваля ни пак дъжд, но ние вече сме му свикнали, то си вали на всеки два часа.

 Към края на нашият престой посетихме

Белфасткият замък,

грандиозно разположен по склоновете на парк Кейвхил . От него се разкрива прекрасна гледка към Белфаст и Белфасткото езеро.  Днес замъкът се използва за сватбени тържества, конференции и заседания. В него има голяма изложба от антикварни предмети.

 

Последната  ни среща беше с маймунките и горилите в

Белфастката Зоологическа  градина

За първи път виждах как животните макар и затворени могат да изглеждат все едно са свободни (стана ми жал за животинките на Софийската зоологическа градина). Градината е огромна , за всяко животно е отделено просторно място и всички бяха по двойки, тройки и т.н. Нямаше животно което да беше само или поне аз не съм видяла. Половин ден ни беше необходим, за да може спокойно да видим всички животинки.

 

Толкова бързо мина тази седмица.  Северна Ирландия за мен остана един зелен оазис, с невероятни тесни пътчета между градчетата и селцата, заобиколени от жив плет подрязани храсти  и разбира се навсякъде тези сладки овчици.

 

 Автор: Миглена Ябанджиева

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Великобритания – на картата:

КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂