Категория: Париж

Е, това го е рисувал Пикасо – Музей на Пикасо, Париж 0

Пътуване до Париж (6): Разходка по музеите

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж, след което ходихме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците по...

Кафе Флор, Париж 2

Пътуване до Париж (5): Представление в кабаре Лидо

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж. предишния път, освен Париж с Айфеловата кула, бяхме на представление в Мулен...

Дворец Версайл, Франция 2

Пътуване до Париж (4): Представление в Мулен Руж и замъците по Лоара

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , а предишния път тръгнахме из Париж. Днес, освен Париж с Айфеловата кула, ще отидем на представление...

Катинари на мост в Париж 5

Пътуване до Париж (3): Нотр Дам, Дефанс и с корабче по Сена

С Влади започваме същинската обиколко на Париж – по пътя спряхме във Виена, а предишния път пристигнахме във френската столица. Днес започваме същинския Париж. Приятно четене: Нотр Дам, Дефанс и с корабче по Сена...

Нагоре към Монтмартр, Париж 5

Пътуване до Париж (2): Париж

С Влади пристигаме в Париж – по пътя спряхме във Виена, а днес тръгваме из френската столица Приятно четене: Париж, пристигането част втора на Пътуване до Париж Постепенно магистралата се оформя, става все по-натоварен трафика. Но ние...

До Париж и назад с автомобил (2): По забележителностите на Париж 17

До Париж и назад с автомобил (2): По забележителностите на Париж

Днес родължаваме и ще завършим пътуването с кола до Париж и обратно. Миналия път стигнахме Париж и опитахме да влезем в Лувъра, но днес ще успеем и ще разгледаме обстойно забележител ностите на града, преди...

9

Париж за начинаещи – level 0 (Съвети за пътуване)

Какво ще правим днес? Ще ходим в един от най-гъсто населените градове в света – Париж. Иво ще ни направи една сериозна подготовка за френската столица.

Приятно четене:

Париж за начинаещи – level 0

Съвети за пътуване

Чугунен петел върху врата от парижка улица – Париж, Франция

Чугунен петел върху врата от парижка улица

Пътуване

До Париж можете да стигнете по няколко начина – с автотранспорт, влак или самолет. Честно казано, най-добре изберете последното – за по-малко от 3 часа ще преодолеете 2000 км, за които иначе ще ви трябват поне 2 дена път. Самолетните билети не са евтини, но ако резервирате полет по-рано, можете да се надявате на сериозна отстъпка. Има и low-cost компании като Wizz air, но те са за по-опитни туристи, защото при тях има немалко уловки и ограничения. А и ще кацнете на летище Бове – на 85 км от Париж, и трансферът оттам може да ви излезе като време и цена по-солен, отколкото самото пътуване. Най-сигурният начин за начинаещи е да изберете добра туристическа агенция, която ще спести разправиите с билети, резервации, чекирания и най-вече – с лутане из огромното летище „Роаси – Шарл де Гол”. Ако не идвате организирано – търсете бяло-зеления Roissy Bus, който срещу билет от 8,50 евро ще ви стовари до площада на Операта (гледайте на летището за табели Paris-Opera и Roissybus).

Автобусът Роаси-Операта. На малката снимка – указателна табела за него на летището – Париж, Франция

Автобусът Роаси-Операта. На малката снимка – указателна табела за него на летището

 

Настаняване

Париж е скъп град! По-„народните” хотели стартират с цени от 75-80 евро за нощувка – говорим за 2- или 3-звездни хотели, при това с малко насилени звезди. Като цяло, макар и в центъра, те са малки, с тесни и нерядко доста вехти стаички. Закуската е скромна, а персоналът няма да се скърши да ви угажда. От друга страна, там ще се прибирате само за сън и нямате нужда от кой знае какви удобства – топла вода и удобен матрак са повече от достатъчни. Добре е предварително да проучите в интернет мненията за хотела, който сте си харесали – може да се натъкнете на неочаквани проблеми – много шум отвън, неудобна локация и т.н.

 

Транспорт

Париж е малък град! Да, да – не се учудвайте. За парижани всичко извън околовръстното шосе са предградия. Така че самият град заема площ с приблизителни размери 13 на 9 км. Основната част от забележителностите му са в централната част и по протежение на река Сена. Те могат да бъдат обходени и пеш, но все пак понякога е добре да се използва и транспорт (за много парижани това са велосипеди и скутери).

Прословутите парижки общински велосипеди – Париж, Франция

Прословутите парижки общински велосипеди

 

 

Зачертайте такситата – те са скъпи и няма да стигнете по-бързо. Автобусите не са начесто, но са добри за някои по-специфични маршрути – например из стръмния Монмартър. Билетите за автобус и метро са еднакви и струват 1,70 евро. В автобуса трябва да валидирате билета си на апарат до кабината на шофьора.

Апарат за валидиране на билети в автобуса – Париж, Франция

Апарат за валидиране на билети в автобуса

Типичен вход за парижкото метро – дизайнът им е на Ектор Гимар в стил Ар Нуво – Париж, Франция

Типичен вход за парижкото метро – дизайнът им е на Ектор Гимар в стил Ар Нуво

 

Най-удобно е метрото (в хотелите можете да си вземете безплатна карта със схема на линиите). Има 16 линии, които покриват целия град. Не се притеснявайте от шарената плетеница на картата. Маркировката по станциите е добра и ви трябват усилия, за да се изгубите. Самите спирки са на по-малко разстояние една от друга от софийските, така че дори и да изпуснете своята, няма да ходите много пеш.

Парижки метро турникети. На малката снимка – еднократен билет за градския транспорт – Париж, Франция

Парижки метро турникети. На малката снимка – еднократен билет за градския транспорт

 

 

Няколко съвета!

Трябва предварително да сте наясно коя точно линия ви трябва (макар и на общи станции те са с различни перони) и в каква посока. При таксуване – пъхате билетчето в отвора, машината го глътва и го вземате метър по-напред, където тя го изплюва отгоре. Важно! – пазете билета си до напускане на метрото, защото на изходите на станциите може да има проверяващи, които да ви го поискат!

Вляво – лост за отваряне на вратите в най-старите модели мотриси. Вдясно – бутон за отваряне в по-новите модели  – Париж, Франция

Вляво – лост за отваряне на вратите в най-старите модели мотриси. Вдясно – бутон за отваряне в по-новите модели

 

 

 

Мотрисите също имат своите особености. Като изключим най-новите модели, които засега са малко, останалите не са с автоматично отварящи се врати. При най-старите трябва да вдигнете нагоре лостче на вратата, за да се отвори, а при по-новите – да натиснете бутон. Освен това при тези влакчета не разчитайте на радиоуредба, така че следете надписите на станциите, за да не изпуснете своята. Линиите освен номер имат и различни цветове, така че по-лесно ще ги следите по картите и по табелите. На станциите трябва да гледате за 3 цвята табели – на белите са изписани линиите с буква M отпред (означение RER е за бързата крайградска железница). Сините с надпис Sortie указват към изходите от станцията, а червените Correspondance – към коридори за връзка с друга линия.

Табела с трите основни указания в метрото – връзка, номер на линията, изход  – Париж, Франция

Табела с трите основни указания в метрото – връзка, номер на линията, изход

 

 

 

Линиите на RER имат букви пред номера. Влакчетата им не са бяло-зелени като метрото, а бяло-червени. Внимавайте точно коя линия вземате! Например, ако се качите от спирка Халите на линия А2, ще отидете на юг в Боаси, вместо на изток в Дисниленд, закъдето води линия А4.

Табели за метро и RER влакчета в по-големите станции – Париж, Франция

Табели за метро и RER влакчета в по-големите станции

 

Забележителности

Париж е забележителен град! Ако смятате да го разгледате за ден-два, да знаете – това е изгубена кауза. Реално са ви нужни поне 6-7 дни, за да му се насладите на спокойствие. Не си поставяйте задача максимум да отметнете колкото се може повече места – по-добре при предварителното планиране ги групирайте, така че всеки ден да можете да разглеждате хем достатъчно от тях, хем да не препускате като на състезание. Например – ако посетите Айфеловата кула, можете през Марсово поле да отидете до Дома на инвалидите и оттам покрай Сена да стигнете до музея Орсе.

Часовникът в музея Орсе – Париж, Франция

Часовникът в музея Орсе

 

 

Лувърът може да отнеме много време – практически е невъзможно да се види всичко в него само за ден. Затова изберете дали да разгледате подробно няколко зали от интересуващи ви периоди – да речем Античността, или пък да си набележите най-важните експонати за всеки период и да обходите само тях (например – Нике от Самотраки, Венера Милоска, Джокондата, Дьолакроа и т.н.). Вторият подход обикновено се практикува от нашите екскурзоводи и дава една макар и бегла представа за най-доброто в музея.

Нике от Самотраки в Лувъра – Париж, Франция

Нике от Самотраки в Лувъра

 

 

 

В задължителната програма би трябвало да са островът Сите и катедралата Нотр ДамАйфеловата кулаЛувъра, катедралата Сакре Кьор и хълма Монмартр, булеварда Шанз-Елизе и Триумфалната аркаДома на инвалидите и Пантеона. Но има и други не по-малко интересни места – например на Сите се намира и черквата Сент Шапел с нейните невероятни витражи. Музеят Орсе, приютил изкуството на 19 век, също не е за изпускане. При възможност добавете и Операта,музеят на РоденОранжериятадворците Шайо.

Част от витражите в кралската част от Сент Шапел – Париж, Франция

Част от витражите в кралската част от Сент Шапел

 

 

Няколко съвета.

Не оставяйте музеите за понеделник! Тогава повечето от тях са затворени (с изключение на музея Гревен)!

Ако имате възможност – посетете Нотр Дам в неделя сутрин. Освен че още няма туристи, можете да присъствате и на чудесна църковна служба. Входът е безплатен, но ако искате да се качите на камбанарията или да влезете в криптата – ще трябва да се наредите на нови опашки и да платите за билет.

Меса в Нотр Дам – Париж, Франция

Меса в Нотр Дам

 

 

 

Ранното отиване важи и за Айфеловата кула – ако сте там малко преди отварянето, ще успеете максимум за 30-40 минути да се доберете до касата – не се плашете от опашката, асансьорите са с голям капацитет и тя върви бързо. Можете да се качите на кулата и пеш, но за това също се заплаща а и стълбите са тесни и стръмни – не си струва усилието. Предварително трябва да сте наясно до 2 етаж или върха (sommet) ще се качвате, когато купувате билет – на 2 етаж се слиза от асансьора и се продължава с друг нагоре. Удоволствието да видите Париж от върха ще ви излезе 14 евро.

Айфеловата кула – поглед от 2 етаж – Париж, Франция

Айфеловата кула – поглед от 2 етаж

 

 

Хълмът Монмартр сутрин е сравнително пуст и спокоен – тогава можете да се насладите на тихите улички и магазинчетата с картини и сувенири.

Уличка в Монмартър – Париж, Франция

Уличка в Монмартър

 

 

 

  • Музеят Орсе има и гастролиращи изложби, за които се заплаща отделно.
  • Музеят на восъчните фигури Гревен е любопитен, но ако сте виждали този на мадам Тюсо, тук само ще си изгубите времето, а и цената е солена.
  • За Версай е добре да планирате минимум половин ден – освен двореца и парковете самото предградие също е много красиво.
  • Разходката с корабче по Сена е почти задължителна, но ако нямате достатъчно време – може да я пропуснете. Така или иначе повечето неща на брега ще ги видите, докато обикаляте пеш.
Люксембургските градини, на заден план – двореца, който сега е Сенат на Франция – Париж, Франция

Люксембургските градини, на заден план – двореца, който сега е Сенат на Франция

 

 

Градините на Париж освен красиви са и идеално място за почивка. При възможност не пропускайте Люксембургските градини – те са ви по път, ако обикаляте из Латинския квартал или посетите Пантеона. Ако вървите откъм Лувъра към площад Конкорд и Шанз Елизе, ще можете да се насладите на градините Тюйлери.

Градините на площад де Вож – Париж, Франция

Градините на площад де Вож

 

 

 

По-малки, но също много приятни са градините на Пале Роял и на площад Вож, който сам по себе си е сред най-красивите места на града. Пейките в градините са доста спартански – вероятно, за да не спят по тях скитници, но пък има и много столове, на които можете да се настаните удобно до някой от многобройните фонтани. Във всички градини има чугунени чешми с хубава питейна вода – можете без притеснения да пиете и да си наливате от нея.

 

Бюджет

Споменах ли, че Париж е скъп град? И да не съм – пак повтарям: никак не е евтино. Добре да го имате пред вид, когато формирате бюджета си. Повечето забележителности са платени и цената им варира от 9 до 20 евро за човек. Хапването навън също не е евтино – сандвичите, макар и големи и вкусни, започват от 3,50 евро, а пък отбиване в бистро може да излезе към 20-30 евро. Не е зле да планирате минимум поне 50 евро дневни на човек – транспорт, храна, входни билети.

Разбира се, има и начини да се оптимизират разходите. Например не си купувайте единични билети за метрото – по-добре вземете карнет (сноп от 10 билета). Така вместо 17 евро, плащате само 12,50. За забележителностите е добре да се снабдите с карта Paris Museum Pass. Карта за 4 дни ще ви струва 54 евро, но с нея основните забележителности ще ви излязат поне 2 пъти по-евтино, а и ще си спестите опашките за билети. Имайте предвид, че тя не важи навсякъде – например за музея Гревен, който е частен, ще трябва отделно да платите 22 евро.

Вместо бърза храна от щанд купете продукти в някой квартален магазин и си направете сандвичи. За кашкавалеца, шпека и хлебеца, подготвени още от България, не отварям дума – те са ни в кръвта, но пък сериозно могат да редуцират разходите. Впрочем пакет солени бисквити, шоколадови блокчета и бутилка минерална вода са идеален избор за пешеходен преход из Париж.

Парижко заведение рано сутрин – Париж, Франция

Парижко заведение рано сутрин

 

 

 

Забравете за кафетата по Шанз Елизе – от това клише вече е останала само скъпотията. Можете да се любувате на минувачите и от по-периферни, но не по-малко симпатични заведения – например по някой от Големите булеварди. Ако държите да хапнете в бистро, проверете за менюто на деня – то е с фиксирана невисока цена и като цяло е добро решение. В случай че искате да се насладите на класическа френска кухня и вино – тогава ще ви трябват повечко евро, защото на всичкото отгоре и алкохолът не е евтин.

А прословутите кабарета като Мулен Руж, по мое мнение, са си живи мухоловки за туристи – скъпи и с програма, която отдавна трудно ще впечатли MTV поколението. Но ако държите на тях – пригответе си трицифрена сума.

Тротоарът пред входа на „Мулен руж” – Париж, Франция

Тротоарът пред входа на „Мулен руж”

 

Пазар

Париж е сувенири! Но не бързайте с купуването им. И без това щандовете за сувенири са на всяка крачка. По-добре обиколете повечето забележителности и си отбележете цените на дрънкулките, които ви интересуват – понякога те варират в широки граници. Изключение са специфичните за някоя забележителност – например тези от Сент Шапел няма да ги откриете в Дома на инвалидите и т.н.

Магазин на „Луи Вюитон” на Шанз Елизе – Париж, Франция

Магазин на „Луи Вюитон” на Шанз Елизе

 

 

 

Същият съвет важи и за пазаруването в магазините – повечето марки ги има и в България, но нашите цени често са 2 пъти по-ниски от парижките. Най-известните „дядовци” на днешните молове – Lafayette и Printemps, са доста скъпи, макар там да може да се открие най-новото на по-известните фирми. Популярна „народна” верига са магазините TATI, а пък любителите на аутлети, ако разполагат с повече време, могат да отидат с RER линия А4 до огромния Val d’Europe в близост до Дисниленд.

Магазините TATI – Париж, Франция

Магазините TATI

 

 

Много привлекателни са парижките безистени. За разлика от софийските те са красиви и добре поддържани. Обикновено са средища за колекционери – можете да откриете магазини за vintage играчки и колекционерски фигурки, стари книги и албуми (с невероятни намаления), антиквариати, стари картички и фотографии, магазини за ръчно направени шоколадови изделия, уютни бистра и т.н.

Типичен парижки безистен – Париж, Франция

Типичен парижки безистен

 

 

 

 

Не оставяйте пазара за неделя! Повечето магазини тогава са затворени – изключение правят тези по Шанз Елизе.

 

Проблеми

Париж е проблемен!? Честно казано – най-малко главоболия ще ви създават самите парижани. Ако не владеете френски, дори и „туристически” английски ще ви бъде достатъчен за прилична комуникация.

Паркиране парижки стил – Париж, Франция

Паркиране парижки стил

 

 

Градът е осеян с пресечки и пешеходни пътеки, но проблеми с колите не очаквайте. Парижките шофьори са толерантни, за разлика от пешеходците им, които са доста безхаберни. Повече опасности ви дебнат на тротоара, където понякога изскачат малки скутери или велосипедисти. На всяко кръстовище има табели на улиците, така че винаги сте наясно къде точно се намирате.

Да, и това е Париж – Париж, Франция

Да, и това е Париж

 

 

Иначе обикновено пришълците обикновено са тези, които ще опитват да ви врътнат някой номер. Например пред някои метростанции тъмнокожи люде настойчиво се опитват да продават по-евтини билети на туристите. Други пък се въртят около някоя опашка и предлагат на чакащите да се подпишат под някаква петиция (опсле ес оказва, че подписът струва и 10 евро примерно). Трети пък могат да се опитат да ви спретнат номера с намерения на улицата златен пръстен. Като цяло ние българите знаем наизуст повечето от тези номера, така че има полза да живееш в „интересна” държава.

 

За финал

Уличка на острова Сите – Париж, Франция

Уличка на острова Сите

 

 

Париж е чудесен и многолик град. Ако предварително планирате разходи, маршрути и разчет на времето – очакват ви страхотни мигове. Последен съвет – за да се насладите на автентичния Париж, трябва да кривнете встрани от утъпканите туристически маршрути. Посетете острова Сен Пол с неговите стари сгради, пообиколете тихите улички на Монмартр, позяпайте щандовете на букинистите и антикварите, разходете се из Монпарнас, влезте в някое квартално бистро, дори само за по чаша вино, опитайте пресните макарони на някоя забутана малка пекарна, послушайте безплатно уличните музиканти в някоя градина. Bon voyage!

Вечерно танго пред дворците Шайо – Париж, Франция

Вечерно танго пред дворците Шайо

 

Автор: Иво Ников

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Париж – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

И отново Париж 6

И отново Париж

Думата „отново“ в днешното заглавие много ми напомня стария соц.виц – „Тази година отново ми се ходи до Париж“ 🙂 И миналата ми се ходеше, и по-миналата и още по-миналата отново ми се ходеше 😉 Изглежда още ни се ходи до Париж 🙂

Приятно четене:

 

И отново Париж

Това пътуване очаквахме от няколко месеца. Най-после дойде заветната дата, стегнахме куфарите и отидохме на гарата. Качихме се

на ТGV-то от Лион към Париж

Влакът стрела достига 320 км в час, което позволява да се свържат двата града, разстоянието между които е 394 км. за два часа.

Слязохме на Gare de Lyon,

в Париж беше слънчево, топло

Отправихме се към подземните лабиринти на метрото, където хиляди хора, всеки бързащ нанякъде, се блъскат, за да спечелят войната за последните оставащи правостоящи места в мотрисите. След една смяха и малко над 30 минути пътуване и блъскане

слязохме на последната спирка на метро 13: Сен Дени-Юниверсите

Имах известно притеснение когато разбрах, че ще трябва да спим там. Сен Дени се слави като едно от най-опасните парижки предградия, където да срещнеш бял човек е лукс, а хрониките показват ежедневни сбивания, палежи, кражби и други подобни престъпления на дребно. Външният вид на пътниците в метрото, които останаха към последните спирки някак подсилиха опасенията ми, че не отиваме на най-туристическото място в околностите на Париж.

Взехме си въздух и слязохме от метрото. Качихме се на ескалатора и срещнахме Ели, момичето в чиято стая спахме, и Ванина. Те тъкмо свършваха един семестър Еразъм в Университет Париж 13 и имаше място в стаите им в общежитието.Университетът е голям, точно до него се намират общежитията и столът. Голяма беше изненадата ми да видя едни изключително чисти и приятни, чисто нови къщички на два етажа, нещо като новите бунгала около къмпинзите у нас, където на 10 стаи се падаше една кухня, а между къщичките имаше прясно окосена трева и пътеки от камъни. Стаите бяха обзаведени с нови мебели, всичко ново. Хапнахме набързо, поговорихме си и тръгнахме на разходка. Тъкмо се свечеряваше и нямахме много време за губене. Направихме график със забележителностите, които трябва да посетим за двудневния ни престой.

Париж, Франция

 

Вечерта отидохме на

Айфеловата кула

Всички познаваме тази купчина метал, висока 324 метра, символ на Париж. Да я видиш на живо, обаче, е цяло събитие: съвършенството на строителството, колосалните размери и внушителната форма създават чувство на величественост. След като избегнахме десетина души от африкански произход, които ни продаваха пет мини Айфелови кули на ключодържател за едно евро,

се наредихме на опашка и започна голямото чакане

Двадесет минути по-късно бяхме на асансьорите. След още десет тръгнахме нагоре. Първи етаж, втори етаж… Красотата на Париж се отвори пред очите ни:

От едната страна пред нас се изправи бизнес кварталът Ла Дефанс, където бетонни кули и небостъргачи, най-високите от които около 200 метра, гордо се извисяваха на фона на юнския залез. Познахме още хълмът Монмартр с базиликата Сакре Кьор, Триумфалната арка и катедралата Нотр Дам де Пари. Паркове и градини, замъци и катедрали, в различни архитектурни стилове, се забелязваха почти навсякъде, а Сена криволичи из това море от покриви и улички, като придава допълнително живот на никога неспящия град на любовта.

Champ de Mars - Tour Eiffel, 75015 Париж, Франция

 

 

Нямахме много време за губене, затова слязохме и се отправихме към бреговете на реката. Дълга разходка из един доста луксозен квартал на близо, с ресторантчета, хубави сгради, чисти улици и скъпи коли, и се отправихме към метрото за вкъщи. Чакаше ни тежък ден.

 

Айфеловата кула – Париж, Франция

 

 

 

 

 

Станахме рано и се отправихме към метрото, след глътка освежаващо кафе. Първа спирка –

Монмартр

Излязохме на оживена улица, от която започваха множество малки, стръмни търговски улички, пълни с магазини тип Слънчев бряг: дрехи, чанти и шапки, щамповани с надписи „I Black heart (cards) Paris“ или различни забележителности от френската столица, и много много сувенири, някои хубави, други със съмнително качество. Тръгнахме по една уличка нагоре, купихме си по някой друг сувенир, кой за подарък, кой за спомен, и се изправихме пред величествения хълм Монмартр. От него се извисява

базиликата Сакре Кьор,

чиято камбанария е висока 80 м и приютява камбана, тежка 19 т. Шедьовър във византийски стил, построен от бял камък през 1874г.

Посетихме базиликата, починахме в тревата в подножието и и продължихме пътя си. Следващата забележителност беше

Мулен Руж

Световноизвестното кабаре се намира не далеч от Сакре Кьор и решихме да тръгнем пеша. Минахме през изключително оживена улица, в квартала Пигал, на която от всички страни, един до друг съседстваха множество секс-шопове, секс-клубове, еротични барове и порнографски кина. Посетихме

музея на еротизма,

също на тази улица,който с малки изключения не беше нищо особено: антични вибратори, уреди за сексуално мъчение (наслада?!?) от средновековието, порно от 50-те години и доста снимки и картини, изобразяващи еротика или полов акт.

Стигнахме до Мулен Руж, направихме си няколко снимки и тръгнахме. Нищо по-различно от това, което сме гледали по телевизията, беше затворено, ако някой се интересува, можете да гледате спектакъла без консумация за 80 евро, иначе достига 160 на човек.

Париж, Франция

Хванахме метрото и слязохме на

Триумфалната арка

Всъщност, това име не е коректно, защото триумфална арка означава архитектурно произведение, построено в чест на победа или серия от победи. По света има много такива арки, само във Франция са двадесетина. Нашата, и тази за която се сещате вие се нарича Триумфална арка на звездата. Тя се намира в центъра на голямо кръгово, откъдето започват 12 авенюта, между които и Шан-з-Елизе, и формират звезда от птичи поглед. Арката е висока 55 м, вътре има музей и на покрива се открива панорамна гледка към Париж. След като изкачихме огромно количество вити стълби, останали без дъх на покрива видяхме не кой да е, а Бон Джови с две деца и охрана. Така и не събрахме смелост да помолим за снимка…

Продължихме по Шан-з-Елизе, дълга улица с много магазини, търговски и бизнес центрове, кафета и ресторантчета, повечето с неземни цени. На края на авенюто се намира

Лувъра

Нямахме късмет да влезнем, защото музеят не работи във вторник, но се задоволихме да разгледаме отвън: невероятно архитектурно произведение, величествено не само по мащабите си, но и по уникалната симетрия и прецизното изпълнение. Не може да се опише с думи, трябва да се види. Лувърът е най-големият замък в Европа и втората по големина сграда на континента, в чийто интериор е събрана една от най-големите колекции от произведения на изкуството.

Лувърът – Париж, Франция

Лувърът

Париж, Франция

Излязохме на Сена и продължихме да се разхождаме по брега. След дълго вървене стигнахме до

катедралата Нотр Дам де Пари, Парижката Св. Богородица,

място на действие в култовия едноименен роман на Виктор Юго за Квазимодо и Есмералда. Завършена през 1345г., построена в готически стил катедралата се намира на остров Сите на Сена. Невероятно красива отвън и отвътре, тя остава един от най-старите и величествение символи на Париж.

Нотр Дам, Парижката Света Богородица

Свечери се. Преуморени от всички тези забележителности, от дългото вървене и от емоциите, които изпитвахме при всяка среща с историята на многомилионната френска столица изведнъж ни обзе чувство на силен глад. И точно навреме, защото непосредствено до катедралата се намира латинския квартал, Сорбоната и фонтанът Сен Мишел, построен директно върху фасадата на сграда. Там, в малките улички намерихме цяло малко кварталче, пълно с най-различни и всевъзможни ресторанти, предлагащи индийска, ливанска, гръцка, турска, тайландска, китайска, италианска и френска кухня, със специалитети от различни региони, фондюта, стриди и морски дарове, говеждо и каквото още се сетите: радостта на любителя-гастроном.
Хапнахме вкусно и не много скъпо, и сити и уморени от дългия, изпълнен с невероятни емоции и прекрасни гледки ден, се върнахме в Сен Дени. На другия ден сутринта се качихме на влака стрела обратно за Лион.

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Париж – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗАЗА ЗА ПОДРБОБНОСТИ 🙂

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (2) 16

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (2)

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, а днес ще бъдем предимно във Франция, но и Виена и Хърватия няма да подминат вниманите ни.

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

22 април 2005г.

Най – накрая пристигнахме в Париж!

Автобусът спря пред  Айфеловата кула. Всички слязохме да видим от близо този  символ на Париж. Е, наистина е впечатляваща с огромните си размери!  Но само толкова!  Качихме се отново в автобуса и направихме разходка из  Париж.  Ето я и  Сена – бавно и величествено пълзи под безбройните мостове –  украсени със статуи  и архитектурни орнаменти –  почти всичките –  позлатени.  Величественият паметник на Жана д’ Арк на кон със знаме и меч   –   и той  блести  в злато! Толкова много позлатени статуи,  паметници, сгради и мостове не бях виждала на друго място.  А ето и  една истинска парижанка – среден ръст, слаба с костюм (къс до талията жакет и   тясна пола до коленете) с обувки с  високи токчета, шапка, ръкавици и чанта – пресичаше улицата, вероятно току –  що слязла от нечия кола. Минахме и покрай   Операта  – и тя в позлата. О!  Ужас! Един клошар пикаеше на ъгъла. И това  се случва рано сутрин в  Париж!

След обяд на „Шанс Eлизе” пихме кафе срещу скромната сума от 3 евро.

 

23 април 2005г.

В „Лувъра”

разгледахме само античното изкуство на Месопотамия и италианското. За това имахме  време. Най – важното –  видяхме  “Мона Лиза”. Много пъти съм си задавала въпроса защо този шедьовър  на Леонардо  е  във Франция, а не в  Италия?  Нямаше кого да попитам.

След  „Лувъра” посетихме катедралата „Нотр Дам”. И друг път съм посещавала католически катедрали.  Не се чувствам уютно в тях –  високи, устремени в небесата –   карат те да се чувстваш нищожно творение на природата. Друго чувство у мене не пораждат. Виж, ако чуя музика изпълнявана на орган, мога да стоя там и да слушам с часове. Жалко, че в нашите църкви няма орган! В  „Нотр Дам” видях   как хората си седят спокойно на банките, изслушват проповедта, прекръстват се и  си излизат.  Докато ние в нашите църкви се кръстим при влизане, палим свещи  –  кръстим се, целуваме икони – пак се кръстим – при излизане –  също. Един човек ни изгледа с любопитство, когато на изхода на  катедралата,  видя някои от нас да се кръстят.

След ”Нотр  Дам” взехме метрото и отидохме в

„Дома на инвалида”

 Големи “грижи” е полагал Наполеон за инвалидите от многото войни, които е водил. Построил им е дом, в който да се чувствуват като хора, на които нищо не им  липсва. Тук е и Гробницата на Наполеон – кръгла постройка с балкон. В средата  е  саркофага,  а   около него на  балкона са  поставени  мраморни плочи с  имената на столиците на  държавите,  които Наполеон е покорил. С изумление прочетох  „Москва”!

Саркофагът на Наполеон – Дворец на инвалидите, Париж

Саркофагът на Наполеон

 

Излизайки от Гробницата на Наполеон се отправихме към музея на Роден, където видяхме повечето от известните му статуи: „Мислителят”, „Балзак” и много други. И накрая музея „Д’Орсе”, където направо претичахме през залите с платна на импресионистите – Ван Гог, Сезан и др. Останахме „без крака”, но бяхме доволни.

 

24 април 2005г.

Замъците по река Лоара:

 

Замъкът Шамбор (Chambord)

  е построен 150 години преди „Версай”. Това е първият замък – символ на френската мегаломания – започна да разказва френският екскурзовод (българина Александър Градинаров – инж. от Русе, напуснал България през 90 – те години). Крал Франсоа I е построил този замък не за живеене, а   за лов и  възхищение. Станал крал на 20 години, възпитан като рицар, водил завоевателни войни,  превзел Милано –  попаднал под влияние на италианския Ренесанс,  той е предпочитал  италианските скулптори и архитекти. Затова  е поканил Леонардо да Винчи  в замъка „Амбоаз”.

Замък Шамбор – замъците по Лоара, Франция

Замък Шамбор

 

Леонардо е живял 3 г. във Франция  като  през това  време не е се  разделял с 3 свои картини: „Мона Лиза”, „Св. Ана Девата” и „Св. Йоан Кръстител”.  Като архитектура замъкът е хибрид между средновековно укрепление и ренесансова фасада. Има 4 кули завършващи с огромни  фенери и стълба с две змии, които не се преплитат (по идея на Леонардо). Замъкът „Шамбор” е  завършен  от крал Хенрих II   (Франсоа  I умира на 50 години от сифилис). През 18 век крал Людовик XV подарява замъка „Шамбор” на маршал Сакс, където той разполага батальона си. През 30те години на XX век става държавна собственост.

 

Замъкът „Блоа” (Blois)

се състои от 4 крила, построени в 4 рзлични архитектурни стила: готика, пламтяща готика, ренесанс и класицизъм. Първото крило е строено от графовете Блоа през X–XIII век. В него се намира най-голямата зала във Франция от XIII век. Второто крило е строено от крал Людовик XII –  понастоящем е галерия, в която са изложени картини и скулптори на художници от 16 – 19 век. В крилото (ренесанс) строено от крал Франсоа I  се намира спалнята на  Катерина Медичи, в която тя умира на 5 януари 1589 г. Спалнята е обзаведена  с текстил декориран с монограмът на крал Хенрих II (H) – съпруг на Катерина и две огледално обърнати C- та. Първото C е монограмът на Катерина (Catherine). Обърнатото C преплетено с  H образува  буквата D, която може да се тълкува двуяко – както като Хенрих II (Henri Deuxieme – Second) така и  като Dian (Диан дьо Поатие) – фаворитката на краля. В същото крило може да се види и  стаята, в която Катерина Медичи е приготвяла отрови за неверните си любовници, както и спалнята на крал Хенрих II ( с монограма му H на пода).

Замък Блоа (Blois) – замъците по Лоара, Франция

Замък Блоа (Blois)

 

В параклиса на замъка  „Блоа” е гробът на Леонардо да Винчи, който е оставил в наследство на крал Франсоа I любимите си картини,  между които и „Мона Лиза”. Ето защо „Мона Лиза”  е  в Париж,  а не в Рим или Флоренция!

 

Замъкът „Шенонсо” (Chenonceau) или „Дамският  замък

се  намира  на р. Шер – приток на р. Лоара. Построен е през 16 век от кралския интендант Тома Бойе и съпругата му Екатерина Брисоне,  след което  крал Хенрих I обвинил Тома Бойе в незаконни деяния, отнел му замъка и го подарил на фаворитката си Диан дьо Поатие. Подвастен на страстта си към изключителната красота на Диан дьо Поатие, крал Хенрих II и преподарил замъка за “специални услуги” на съпруга й към Короната. Диан благоустроила замъка като построила и една от най-живописните градини за времето си с много растения, дървета и фонтани.

 

Замък Шенонсо (Chenonceau) – замъците по Лоара, Франция

Замък Шенонсо (Chenonceau)

След смъртта на крал Хенрих II (убит по време на турнир), неговата съпруга Катерина Медичи ( станала регентка) заставила Диан дьо Поатие да върне замъка, като й дала в замяна “Шомон” на р. Лоара. Амбициозна и властна Катерина Медичи продължила благоустройството на замъка като построила още по – разкошна градина от тази на съперницата си.

Двете градини изрядно поддържани и днес будят възхищение!

Chenonceau Castle, 37150 Chenonceaux, France

 

В чест на сина си Хенрих III, Катерина Медичи преустроила  коридора на замъка наречен “Галерията” в прекрасна бална зала  –  с  дължина 60 метра и  ширина 6 метра – осветена от 18 прозореца. Тази зала по време на Първата световна война   била превърната в болница, където са били разположени леглата на ранените.

В замъка може да се види и спалнята на друга интересна личност – Луиза Лотарингска – съпруга на крал Хенрих III, която след убийството му се оттеглила в замъка до края на живота си – потънала в скръб и молитви за убития си съпруг. Облечена винаги в бяло – траурния цвят на кралското семейство, обитавала стая украсена с  бели траурни знаци,  тя получила прозвището ”Бялата кралица”.

 

През 18 век  замъкът “Шенонсо” станал притежание на мадам Дюпен (потомка, на която била Жорж Санд). Като приятелка на Волтер, Русо, Монтескьо, Дидро и др. просветители, тя често ги канела в замъка, където устройвала пищни празненства. Нейната доброта и щедрост запазили “Шенонсо” от разрушение по време на Френската революция.

Замъкът изобилствува с произведения на изкуството – гоблени, картини, старинни мебели и пр. Заслужава си човек да пропътува 200 киломтра  тръгвайки от Париж (или от др. място) и да посети поне някои от замъците по р. Лоара. Ще ги помни за цял живот!

 

25 април 2005г.

Страсбург

До  I та Св. война градът е бил германски, след IIта Св. война става френски. Пред сградата на Европейския парламент, наред със знамената  на другите членки на Европейския съюз видяхме и българското знаме. Разгледахме  катедралата „Нотр Дам”, която по архитектура прилича на Парижката, но е много по-красива. Построена е в стил „пламтяща готика”. Тъкмо се бяхме отдалечили от катедралата, когато чухме прекрасен женски глас, който  пееше старинна църковна песен. Бързо се върнахме обратно и какво да видим – пред централната фасада, един младеж облечен в монашески дрехи, пееше   високо и звънко като истинско сопрано.

 

   26 април 2005г.

Виена (Австрия)

Посетихме  двореца „Шонбрун” – лятна резиденция на австроунгарските императори. Дворецът е наречен „Шонбрун” („Прекрасен Извор”) поради извора, който е снабдявал двореца с вода до 19ти век. Построен е в стил барок и е боядисан в жълто – любимия цвят на император Франц – Йосиф I. В двореца два пъти е отсядал Наполеон.

Зад двореца има прекрасна ботаническа градина.

След „Шонбрун” посетихме двореца  „Белведере” също   лятна императорска резиденция. Построен е от Мария Терезия, управлявала  Австро – Унгария  цели 40 години (от 1740 до 1780 г.). Това ни разказа екскурзоводката – българка, която от около 15 години живее във Виена. Мисли да се връща в България едва, когато се пенсионира, но не е сигурна. По този повод – минималната заплата и минималната пенсия в Австрия в момента са 645 евро. Средната пенсия е 800 – 900 евро.

Хотела, в който отседнахме е Конгресен център и е  с 4 –  звезди. Намира се в южния район на Виена. В близост до него се намира “Shoping City Sus”. Посетихме го. Огромен търговски център, в който можеш да ходиш няколко часа и пак да не разгледаш всичко. По едно време  поисках да излезем навън, защото  ми се пушеше. „Пуши тука – ме посъветва една колежка  –  виждаш има пейки и пепелници до тях!” „Изключено!” –  отговорих аз. – „Не мога  да пуша в магазин!” В центъра на Виена,  в заведение за бързо хранене, където влязохме да обядваме, също се пушеше. На всички маси имаше пепелници. Дим от цигари, обаче нито се виждаше, нито се усещаше!

 

27 април 2005г.

Будапеща (Унгария)

е град,  разположен на двата бряга на р. Дунав: на десния бряг е Буда (старата градска част), на левия –  новия град Пеща. Двата града са свързани чрез 7 красиви моста. Градът обаче ми се стори някък поовехтял и занемарен. На много места  видях олющени мазилки на фасади на къщи и обществени сгради. Наистина   някои в момента ги ремонтираха напр.  сградата на Парламента, която казват била най – красивата  парламентарна сграда в света.  Трамваите също бяха стари и небоядисани, за разлика от софийските –  изрисувани  с реклами. Хареса ми „Площада на героите”. В полукръг са поставени статуите на  унгарските владетели. Де да имахме и ние такъв площад!

 

1 април 2006г. гр. Риека (Хърватска) –  замъкът „Тръсат”. Направихме няколко  фотографии и продължихме.

 

Ето ни в

Опатия (Хърватска)

  курортно градче на брега на Адриатическо море. Не бях и чувала за него! Австро – унгарският император Франц – Йосиф, обаче е имал вила там. В града има много магнолиеви дървета с едри бели цветове, почти без листна маса. В ботаническата градина видях прекрасни  червени  камелии, дафинови дървета също. За жалост ни се случи много неприятен инцидент, който развали чудесните ни впечатления.  Бяхме паркирали двата автобуса в двора на хотела. На сутринта видяхме ужасна картина: и на двата автобуса бяха счупени стъклата – на този, в който бях аз – предното, на втория автобус – задното. Никой нищо не беше нито чул, нито видял. Някои предположиха, че са ни взели за сърби. Според полицията са били пияни младежи. Както  и да е! Опитахме да продължим с пукнато стъкло, но както се казва – не сме познали! На границата словенците не искаха и да чуят историята ни. Трябваше да се върнем обратно и да сменим стъклото, но не в Опатия, а  чак  във  Загреб. Общо взето загубихме един ден и една нощ, която прекарахме във фоайето на хотела,  тъй като нямаше места.

След смяната на стъклото,  минахме успешно Словенската граница и потеглихме през Италия и Франция  за  Испания, без повече да преминаваме през  контролно – пропускателни пунктове (граница между Италия и Франция няма). Само преди да влезем в Испания един полицай ни спря,  качи се  в автобуса, попита   къде отиваме, след  това махна с ръка –  да продължим.

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с цяла Европа – на картата: