Archive for the 'Теди' Category

окт. 30 2012

Салала, Оман (7): До Мирбат и обратно

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката, четохме по-пдробно за тамяна, минахме през Уади Дирбата за последно бяхме в Дахариз.

Днес ще идем до Мирбат – при … акулите 🙂

Приятно четене:

Салала, Оман

седма част

До Мирбат и обратно

 

 

 

12 октомври 2012 г.

 

Пак е петък, ден за релакс и отмора в Оман.

Но не и за Филип. Той днес е болен, с болки в мускулите, от силно охлаждащия ни климатик в спалнята, който ни простудява коварно- точно когато са ни отпуснати телата, през нощта. Но е дал обещание- да закусим у нас с другите българи, после да намерим плаж за къпане,след обиколка в планината и накрая да направим вечеря пак в нас, с същите хора.И ако на това му се казваше почивка..?!

 

От сутринта всичко е по плана,  качваме се на джипа, отбиваме на 20 км от пътя за Мирбат, към селището Нашиб, на изток от Салала.

Мирбат - Салала, Оман

Идеята е да проверим,дали е останало нещо зелено от преминалия вече, Карийф сезон именно по високите места. Прашния, чалълест и широк път, ни води някъде нагоре, но без указателни знаци, пък дори и с карта в ръка, никога не знаеш, къде си и дали си в правилна посока.

Мирбат - Салала, Оман

Преминаваме Мадинат ал Хаг, и по усещането че се издигаме в надморската височина, преминаваме Джей Лаб и търсим смешното име от картата, в пътните знаци-

Джибджат

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Оманците нямат никакво отношение към туризма на страната –

ако някой се хванеше за преброи техните каньони и да ги подреди по големина, щеше да е от полза за страната си и разни скални аутсайдери отдавна да ги напълнят за да си начешат крастата. Но не..

Тук единствено камилите и понякога кравите им, оформят пътеки по тези каньони, където си търсят прехраната- някоя останала свежа тревичка или храстче.

Мирбат - Салала, Оман

Загледахме се настрани и виждаме нещо като каньон, затова и спираме: за снимки!

Мирбат - Салала, Оман

Разцепените скали и ерозията на скалните отломки са нещо обичайно.Затова и няма много желаещи, които да ги обхождат. Освен опитомените животни, необходими за прехрана на местното население.

Мирбат - Салала, Оман

И в следващото безименно населено място, според думите на българина с нас в колата, се прозвеждало

ковертируемата валута на Оман- оборски тор,

събран в розови и др. цвят полиетиленови торби, струпани на едно място. Освен една джамия и бакалия, доставяща им градски стоки, всичко останало местното население си набавя по агрономски начин от животните – доене, разплод, месо и тор от тях.

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Покритите обори на кравите са подобие на землянки, с подръчни камъни и овехтели автомобилни гуми, където те подвиват крака в кратките, арабски нощи и вероятно дават поколение, за да са доволни господарите им, даващи повече вода, отколкото храна.

 

Мирбат - Салала, Оман

Следващата ни задача е да посетим плажа, за да има изкъпани и осолени тела. Като профилактика която само тук, близо до Индийския океан, един експат може да си го позволи!

 

Мирбат - Салала, Оман

 

Първо бяхме на този плаж. Но на мъжете нещо не им харесвали вълните на морето, че били много пясъчни и се преместихме на

друг плаж– без пясък във вълните!

Там имаше скали наоколо и доста местни младежи от Мирбат идваха екипирани с шнорхели,за да гледат красивите златни рибки под водата и да си позагубят времето край брега.

 

Мирбат - Салала, Оман

Както се бях опънала на пясъка, Филип ме нарече мърмейд от Мирбат, града който щеше да ни изненада с огромния улов на акули.. след малко!

В повечето случаи, морето тук винаги си образува лагуни, където е често сборище на чапли, патки и други птици, на които не им знам името. За земноводните въобще не знам, какви са… Подобни каменни беседки са често срещана гледка, издигнати някъде в неизвестността, за да могат пътниците от МПС-та, да ги обдуха бриза и по-вероятно да си направят барбекю.

Мирбат - Салала, Оман

Къщите в Мирбат

по брега са порутени, изоставени развалини, незнайно от кога построени и още повече- от кога безлюдни. Но гледката не е красива, дори за мен- въоръжена с фотокамера и в добро настроение за уикенда.

 

 

Мирбат - Салала, Оман

Мирбат - Салала, Оман

Слизаме ние на рибния пазар,

с намерението да си закупим прясна риба, без да обръщаме внимание, че такава се предлага само сутрин и всичко купено след 12 часа, ще бъде вече разваляща се смрад, дори съхранена в ледени кубчета.

Няма нищо изненадващо, когато излезеш от колата да те блъсне миризма на риба, неопределено колко силна е тя според дневната температура. Хубавото на Мирбатския рибен пазар е, че винаги има лодки и дървените им рибарски корабчета, наречени Дау, с които работят все още.

Мирбат - Салала, Оман

По изненадващото е, как толкова дребни мъжки тела, намират сила в морето да уловят риби и да ги качат в трюма на катера си, при положение че тежат над 80 кг.?!

Не знам..

Миризмата която е блъскаща в началото, вече е нормална.. свиква се.

И след кратките позьорски снимки на фона на лодките и кея, се чува ритмична глъч, на непознат език.. като: ЕЙ- хоп, ей- хоп…! Хорово мъжко изпълнение!?

Мирбат - Салала, Оман

Едва ли… тук не е място за разпяване!

 

 

Докато се мотаем дали да купим непрясна риба от наклякалите черни експати в началото на пазара, тази глъч приблича вниманието ми  и като ‘хищна хиена’ според ретро-песента, ускорявам крачката към акостиралите катери,за да видя какво става всъщност там.  Е не, гледката е умопобъркваща!

Мирбат - Салала, Оман

Кървави АКУЛИ!

 

 

Мирбат - Салала, Оман

Мирбат - Салала, Оман

С плацента от тях!!!!

 

 

Какво се е случило точно под водата, не можем да гадаем, но е факт, че този катер беше догоре препълнен с улов от акули, с тегло м/у 60 и 110 кг, като бройката им беше над 50! Безмилостна битка е паднала, няма спор. В крайна сметка с човека, игра не бива! Колкото и странно да е, оказва се че единствения начин една акула да намери смъртта си  е или от старост и болест във водата, или от човека и неговота кука!

Не искам да коментирам размислите, които предизвикаха тези трупове на акули в Мирбат, но повярвайте ми – моряците от Оман са достойни за преклонение!

Сякаш бях пред кораба на Синдбад, а в същото време не ме беше страх от мъжете, а мъртвите акули, от които треперех, да не би да е останала поне една капка живот в тях и да ме захапят за глезена!

Мисията на пеещите морски работници беше да изтеглят трупа на всяка една акула от трюма, без да се откачи от куката,забита в окото й.

Мирбат – Салала, Оман

После се качваше от други мъже, в хладилната камера на камионче.

Мирбат – Салала, Оман

Не знам, дали тази гледка от умрели акули в Мирбат, няма да промени тотално представата ми за този древен град, известен повече с възпроизводтвото на арабски коне в древността. Не случайно, града се е наричал Град на кобилата, а от днес и на Акулата, според мен!

Мирбат – Салала, Оман

Приятни сънища, моряци от Оман!

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРО

No responses yet

окт. 19 2012

Салала, Оман (6): Дахариз

Published by under Оман,Теди

 

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката, четохме по-пдробно за тамяна, а за псоледно минахме през Уади Дирбат.

Днес ще видим Дахариз

Приятно четене:

Салала, Оман

шеста част

Дахариз

Дали за хубаво или за лошо е това,че започнах да пиша поредица за Салала, не знам, но винаги когато нещо интересно или непознато преживея тук,се сещам че е необходимо да го отразя в писмен вид.

Както и сега, след вчерашния почивен ден, пълен с новинки по оманския стил на живеене тук, в Салала.

Нашия ленд лорд – Хишам се казва и така ще ползвам по-нататък името му в тази част – ни покани на обяд в къщата си, за да му разгледаме и фермата или по-точно салалската градина, която я има по наследство.

 

Аз, като умна българка, предвидливо се разтърсих из моите подаръци за България и стъкмих некакъв бърз подарък за домакинята, защото знам,че добрия етикет казва да не се ходи на ново място с празни ръце.

Хишам ни взе с джипа си точно в уговореното време и се разположихме в хола му на сладки приказки, в очакване неговите слуги да сготвят обяда и да го сервират. Бях изненадана  като чух, че специално за нас били купили една пласмасова маса с 4 стола, защото те обичайно се хранели на земята.

През това време се запознахме със съпругата и двете му малки дъщери, едната от които е много палава и веднага се вкопчи в Филип и се заиграха с една възглавница. Той нали е чаровник, децата веднага го харесват 😉

Лагуна Дагариз – Оман

 

Там ядохме къри с козе месо, риба хамур, таратор с много повече оцет и др. зеленчуци освен краставици и онзи сухо приготвен ориз на пара. По време на обяда ни собственика разказваше как хората живеещи в Дофар планината говорят съвсем неразберяем език за тях самите, градските хора от Салала, които били близо четири на брой. Как се женят по м/у си-братовчедите, като тяхното семейство е също такова. Как е починал от сърдечен удар баща му на 54 г., по време на риболов. Как съпругата иска да работи и затова си е намерила работа в Оманското радио. После тръгнахме да обикаляме градината с екзотични дървета и храсти, повече от тях над 20 годишни. Мен ме впечтлиха китайските рози и букенвилията, но като гледах си мислех че това е градина повече за декорация, отколкото за прехранване, както е при нашите баби на село.

 

Разделихме се с усмихната и приветлива оманска съпруга-туркия и двете дъщери и тръгнахме на обиколка с разказ от Хишам, кое какво е в Салала.

Обикаляйки улиците около банановите и палмовите плантации, дори през колата усещах мириса на изгорели листа, което градинарите тук правят профилактично. Мислех си с какво да запомня това крайбрежно оманско градче и.. не го измислих. Няма да ми липсва с нищо защото още не съм свикнала да живея тук, приятелите са ми пресни и една къща под наем не е достатъчна за да заобичам града. Единствено Филип, мъжа ми ще ми липсва, като живущ и работещ тука. Ако някой ме питаше къде искам да живея, без да се колебая бих му отвърнала- София. Затова, Дръж се земьо, Теди се прибира!:)

Ad Dahariz Sreet, Салалах, Оман

Хишам ни разходи около един нов бряг, където досега не бях стигала с колата –

Дахариз

На брега има засадени палми в редици, от преди 20 години. Също така видях и първото кафене с уабли-дабли, т.е. наргиле-кафе на брега Дахариз. И ресторанта там бил евтин и предлагали вкусна храна. Накрая на този брях се беше образувала лагуна, много характерна естествена среда около океанския бряг на Дахариз. Нашия гид накрая ни заведе в Долфин кафене, на брега отново, но към Краун плаза Ресорт. Измъчих се да обяснявам точно какво виенско кафе искам да ми донесат и естествено, накрая пак отделно от експресото ми дадоха каничка с мляко, където още в първите 5 минути се залепи и удави вътре една муха. По време на това следобедно релаксче, подухвани от бриза на океана, научих че повечето мъже в Салала се занимават с недвижими имоти, стокова борса и малко от тях, с дребен бизнес. Има си и доста държавни чиновнически длъжности за локалните хора, така че само нека да искат да работят, никой не остава върнат., камо ли на социални помощи.

За младите хора тук, малко си приличат на нашите български семейства, че ако нямат къде да живеят, докато не им се построи собствен дом от пакистанците, те биха могли да делят един покрив с родителите си, дори ако станат семейни  и им се родят деца. Просто защото къщите им са големи.

 

Децата тук тръгват на детско училище от 3 годишни, смесено

После, в пуберитета вече ги разделят на мъжки и женски училища. Има голям избор на частни и държавни училища.Тук не се говори за детски градини, а за училища. В Салала има разпространена униформа за момичетата от малки- бели клинове или панталони, бели ризки, а отгоре нещо като сукман, тъмносин, който много прилича на нашите престилки от социализма. И нещо, което при нас го нямаше- момичета ученички носят бели забрадки, но лицата им се виждат целите. Училищните занятия продължават до 14 ч. После, ако са богати, някой ги взема с кола до дома, ако ли не – ги развеждат с училищния автобус до дома им.

 

Бабите тук не гледат внуци

За тази работа се наемат задължително мейд: целодневно работи и дори спи в дома на арабското семейство заради децата в къщата.

За дядовците въобще не ми се говори, освен че са много смешни като карат бавно лъскави коли, дадени им на тяхна отговорност от децата им. Те така се паникьосват,че са стриктни повече от учащи се и когато някой се влачи в трафика от задръстване, задължително е някой дядка зад волана, а не жена, както повечето мъже предполагат.

 

Има едно безвремие и следобедна сиеста, ако бяхме в Испания, т.е. мързеливо време, когато дойде време за почивка след обедната молитва в 12 часа. Всички магазини удрят кепенеца и никой няма дори по улиците. Не е задължително да е Рамадан, но картинката е подобна с тогава. Чак след 16 часа тук се раздвижват. Явно горещините са се отразили и в/у навиците им.

 

Има доста абсурдни неща. Например в Салалски китайски ресторант няма китайци, а само индийци. Такситата тук се шофират само от омански мъже. Естествено не могат да говорят английски повечето от тях, но добре се орентират според кожата на клиента- ако е мургав, дори кениец, вземат в бейзи /т.е. наши стотинки/, ако е бял клиента, задължително го одрусват с омански реала. Нямат апарати за километри, абе какво е това, те са много изостанали за доста неща. Но виж, приказването по всяко време по телефона е най-важното нещо.

 

Разбрах,че повечето от обслужващия персонал като

филипинки или шри-ланкийки, не знаят какво е да се ползва презерватив

или пък не са чували за венерически болести. Разчитат изцяло на силния си имунитет. Ако обаче си лепнат дори СПИН, никога не разбират. Просто това не ги вълнува. Има някои индийци с една страшно отблъскваща телесна миризма, не знам от нечистоплътност, или от болест, но не бих се изненадала да е второто, защото те тук идват уж да работят на талази, под опеката на някой изпечен мошенник, техен сънародник, който ги третира единствено като работна ръка, но не и като човешки същества.

 

Започнали са строеж на сграда, където ще се помещават няколко кина и Карфур, но това е отпреди 3 години и не знам, каква е причината да не го довършат в срок, но все още тук не е отворен този комплекс. Оманците тук все повтарят този незабравим лаф: Ин шала! /Ако е рекъл Аллах!/ и разговора свършва дотука.

 

Тук видях най-грозните спрейове, с които местните си пръскат броните и калниците на колите, с цел да предпазят боята на колата си от пясъка, който е навсякъде около Салала. Всеки си има свой избор!

 

От експатите с които се запознах, всички са във въодушевление от Салала, като спокойствие и годишен климат. Но за това, следва продължение, другия път!

 

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:
 
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 

One response so far

окт. 12 2012

Салала, Оман (5): Уади Дирбат

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката. За последно четохме по-пдробно за тамяна, а днес ще наминем към Уади Дирбат

Приятно четене:

Салала, Оман

пета част

Уади Дирбат

Охх.. когато ми идват идеи за писане, компа ми е далече,а сега е необходимо да си събера мислите.

В Дофар планината, на 30 км източно от Салала се намира едно

Уади Дирбат – неземно красиво място,

сгушено в полите на тази планина. Пътя към там прилича страшно много на пътя за Златните мостове на Витоша, с единствената разлика че дърветата не са толкова високи и няма иглолистни. Иначе гледката е подобна..

Wadi Darbat, Оман

Гледах и не вярвах.. само на няколко километри зад гърба си оставих чакъл, пясък и прах по земята, както и някоя камила, небрежно си преживяше встрани от пътя ни. Зеленото е по-скоро светло зелено, отколкото балканско зелено. Как да ви го опиша,като не съм запозната като художниците с гамата на зеленото!

Мирис- никакъв, а не.. на говежди изпражнения! Като в Швейцария. Такъв ми е спомена от там.а може би на камилски, бах му работата, не съм ги гледала с лупа, само до носа ми стигнаха, изпаренията.

Стъблата на дърветата са обвити задължително в такива, като лиани листа.Птички не се чуваха, но има.. мернах един сокол. И така, карахме колата напред, назад, докато стигнахме до края на асвалта. И там, едни с рокли, пакистани или индийци, маат с едни парчета картон над техните дребни шишчета на клечка. Издига се един съблазнителен мирис на барбекю, та не се трае.. забравяме да гледаме зеленото, започваме да мислим с рецепторите си в носа и като сомнанбули отиваме право пред скарата.

 

Изборът е много оскъден- или агнешко, или пилешко шишче, обвито в арабска питка

Дори сол забравиха да ни поръсят, но затова пък, ушите и на двамата плющят от удоволствие,че се добавяме към естесвения резерват да консумираме и да се кефим на природата. Дива,ама яко дива, добре че нямат хищници,като в джунгла, вероятно змии и гущери има, но се бяха кротнали тогава.

Насочихме се към един едва тлачещ се поток, а вътре- гъмжи от риба,тая дребна, които достигат колкото един лакът. И като ни остана от арабското хлебче, започнахме да им правим топчета на рибките, на една педя от пръстите на краката ни. Горките, като невидели, ако можеха на сушата щяха да излезат да си вземат залъка от нас.

 

В този малък канал или поток, плитак не повече до пищяла ми, бяха вкарали една моторна лодка и на нея се накачилили 20 индийци, на които музата им беше дошла, вероятно от зеленината наоколко и си пееха индийска песен, с акомпамент в/у пласмасата на лодката. След тях двама въртяха едно,единствено водно колело и се усмихнах,като се сетих за нашата песен:Пляс-пляс педалите!

 

И толкоз.. повече нямаше.. останалото беше от нас.Ако се бяхме приготвили с пакетирана храна и напитни, походни столчета и масичка, бихме могли да седнем и да се любуваме на тази прекрасна гледка, покрила ни като похлупак,защото ние бяхме в нещо като долчинка.

 

Бях тотално изтощена, когато се прибрахме- първо имахме слънчеви бани на един безлюден плаж, след това този зелен рай.. сетивата ми бяха на крайния си предел, като и батерията на фото-камерата ми.Спах като къпана следобеден сън,като в детството ми сладък!

Друга интересна случка от моето салалско ежедневие,

че се запознах една българка от Пловдив,вече пребиваваща на територията  тук повече от 14 години. Съдбата я довежда тук с интервю за лаборантка в новооткрита болница. Не след дълго среща бъдещия си съпруг от Австралия, женят се и тя става домакиня. Нейната мъка беше,че толкова години не знаела че има киста на единия яйчник и съвсем скоро преди нашето запознанство, тя беше преминала операцията по нейното остраняване, точно тук, в Салала беше оперирана. Жената беше и си остава много дружелюбна, установила е контакти с експати, дори и една кенийка учителка има сред дружките си на вино. Запазила от България вредния навик да пуши, ми се видя толкова познато, да чуя българска реч, с кафе и цигара в ръка, почти бях забравила как изглежда острани мила картинкатаJ

Вилата в която са настанени е съвсем близо до брега на морето и наистина усетих как уврежда влагата старите сгради- вратите пропадат, надуват се, фенера над вратата й беше явно меден, продобил зелен цвят!

Аз, голямата пушачка на пури, докопах кутията на мъжа й и си изпросих една пура с кафето,ама няма такъв случай да ви описвам че запалката почти прегря от даване на огънчета, просто фитила постоянно загасваше.

 

В Салала се освободих от оковите на затворения омански начин на живот от Мускат

и всеки ранен следобед, щом наближава 15 часа, навличам некви дрехи и хайде на Мишо жребеца. Така му викам аз,щото в София ме чака един престрял Рене, набор 95, но си е страшно добър.. автомобил. Какво като тук Мишо ми форсира бързо и неусетно на 120 км/ч и само алармата ми напомня че съм на спийд лимит?!

 

Сезонът Карийф наистина е към края си,

но водата, пфууу, ужасно ледено студено е.. ще ви кача едно видео по-късно, да видите как пищя като заклана от този режещ мокър студ.

Не съм споменавала,че храната им тук е безвкусна и това изцяло зависи от това че стоките са или импортнати отвън, или ако са местно производство, водата и почвата която ги е изхранила е също била безвкусна. Само рибата им е страшно вкусна, признавам..ама все чувам от Филип- Отиваш същия ден в който искаш да приготвяш риба на щанда за прясна риба и поръчваш! ..

Ама как да стане като нищо не разбирам,аз израсналата сред павета и вътре в България от океанска риба, още повече пък и имената ѝ на английски език.. ми те са милиони!

Затова и до сега не съм яла домашно приготвена, а само на ресторант!

 

В момента, както и  България върви неква местна изборна кампания. Оманските мъже се събират привечер под едни тенти и така си въобразяваме ние, говорят за политика. Не се разчита на местната оманска телевизия, хората избират явно натуралното, както при нас едно време, е имало глашатаи на сред село.

Нашия хазаин е начетен човек, последния път от срещата ни, най-накрая се престраших да го попитам и каза че е финансов ревизор. Значи ясно как е построил къщата в която сме настанени ние в момента,пък после ми се говори за корупция само на Източна Европа и т.н.Наема който фирмата на Филип плаща се равнява на наши 2300 лева, като се има впредвид,че тук един среднист получава 300-400 лева. Всичко съм ви го инвертнала в наши пари за по-лесно да ме разберете. Както се вика: Аз коя съм, Вие кои бяхте!??

И дори, наема в Салала е много по-евтин в сравнение със столицата- Мускат. Така ленд-лорда идва всеки месец и си поддържа имота; сменя изгорели крушки, сифон, ел. разпределители, сега ни вкарва интернет с доставчик.. абе хазаин- сладкиш! Донесе ми от техните кандила, в които се поставя омански тамян и други ароматни есенции,та да ги нося за България.. Напуши ме смях,ама хайде.. културно се въздържах. Човека с това може да се похвали, а ние- с ракията ни, например. Следващия път ако го почерпя една чашка и съм убедена,че той повече у дома при жена си няма да се прибере!:))

Ква съм само.. пуффф. Уруспия,ама весела! Без дори да съм близнала алкохол.

Тук алкохола е позволен само с паспорти за алкохол да си купуваш, от 2 магазини, еднствени в Салала, в Мускат са повече.

 

Ех Салала, не си Салата, но се надявам съвсем скоринко да кусна нашенска Шопска салата… искам у домаааааааааа!

Двор, Оман

Вътрешен двор на салалска къща

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

2 коментара

окт. 05 2012

Салала, Оман (4): Тамянът на Султаната Оман

Published by under Оман,Теди

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката.  Днес ще прочетем малко по-подробно за сулатаната Оман и оснвния му продукт – тамяна.

Приятно четене:

Салала, Оман

четвърта част

Тамянът на Султанство Оман

Днес моята трета част ще бъде базирана изцяло на факти, събирани от мен по интернет пространството. Много е полезна тази информация, защото всеки който е далече от Дофар, Оман се лута в представите си като сляпо куче.

 

Малко енциклопедична справка:

 

Султанство Оман

се дели на 5 района (минтаги) и 4 губернанства (мухафази): Мускат (столица), Мусандам, Бурайми и Дофар. В това число влизат и 59 вилаета. Всички административни единици се управляват от губернатори, назначавани от Оманското министерство на вътрешните работи.

Губернаторство Дофар

представлява ‘Земя на тамяна’ на Арабския полуостров и някога е бил врата от Индийския океан за цял Оман на керваните идващи в Южна Арабия. Тук се намират 10 вилаета: Салала, Тумраит, Така, Мирбат, Садах, Рахют, Далкут, Мукшин, Шалим и острова Халланият.

В миналото на големите територии на Салала се е култивирало с помощта на сложна напоителна система и се отглеждала селско-стопанска продукция, предостатъчна да изхранва британския контингент в Месопотамия по време на Втората световна война.

Dhofar, Оман

Тамянът

е една от най-древните и най-ценни субстанции за кадене, той е „мозъкът на небето“, символизиращ святост. Традиционно се използва от антични времена като благовоние в Индия, Китай, както и по време на християнски богослужения.

Много хилядолетия драгоценната ароматична смола тамян (ливан – така се среща в по-старите преводи на Библията) била единственият източник на доходи за обитателите на изгубените в пустинята селища. Южната част на пустинята, опънала се през целия Арабски полуостров, граничи с оманската провинция Дофар. Именно там, върху каменистото високопланинско плато растат дърветата, за които се разказват легенди.

Още в древни времена югозападният район на държавата Оман – Дофар бил известен като важен център на търговията с тамян. Легендата разказва, че един от тримата мъдреци, които дошли да се поклонят на младенеца Иисус и носейки в дар тамян, е тръгнал именно от Дофар.

 

Заради многото мъгли в този район съществува легендата, че тамянът – това е роса, падаща от дърветата. И това не е далеч от истината. В края на март върху дърветата правят нарези. През дъждовния сезон, който започва след това, сок, който много прилича на мляко, се издига по ствола и изтича през нарезите. Арабите го наричат „сълзите на боговете“. Три-четири седмици съхне той върху ствола на дърветата, а след това започва времето, когато събират реколтата. От едно дърво събират до 400 г тамян. Местните жители смятат, че димът му гони дявола. Преди всички бедуини в селото живеели благодарение на тамяна. Днес само старците знаят къде растат дърветата и какво трябва да се прави с тях.

Векове возели тамяна по суша от Дофар в Южна Арабия, откъдето завивайки на север, пътували покрай Червено море до мястото, където пътят на благовонията се разделял на две. Единият стигал до Египет, а другият отивал на изток – във Вавилон и Сирия. Докато товарът стигне до местоназначението, стойността му се увеличавала шест пъти. Затова египтяните се стремели сами да изминат този път, избягвайки посредниците и дори се опитвали да си донесат млади дръвчета, за да ги засадят в Египет. Първата известна експедиция на египтяните се отправила за благовония около 3 000 години преди раждането на Христос. Това означава, че тамянът като благовоние се използва вече пет хиляди години. В търговските закони на Рамзес III от 1200 г. пр. Хр. се казва, че цветът на благовонията може да бъде от опушено кехлибарен до нефритово зелен, блед като лунна светлина, а всички останали нямат никаква ценност. Именно тамяна се изполва за балсамиране на египетските мумии.

В древните времена тамянът за оманците бил това, което е нефтът сега – най-важната експортна стока и източник на благосъстояние. Кервани от камили возели благовонната смола в Европа. Търговията с тамян отдавна вече не играе толкова важна роля както в старите времена, но все още над 300 000 дървета на платото Дофар плачат с божествени сълзи.

 

Веднъж пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много цени молитвите и приятните ухания. Всеки петък ароматният дим гони злите духове от мюсюлманския свят.

 

Тамянът е ароматна смола от дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae), което расте в Източна Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран. Латинското наименование на това красиво, невисоко дърво или храст с гъста корона и бели или бледорозови цветове е Boswellia sacra (синоними B. carteri, B. thurifera). За получаването на тамяна през пролетта в ствола на дървото се прави дълбок надрез, от който започва да изтича млечен сок. На въздуха той се втвърдява в кръгли зърна с кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. При стриване се образува прах, който частично се разтваря във вода като образува мътна емулсия с горчив вкус. В етанол смолата се разтваря малко по-добре. При нагряване се размеква и разпространява силен приятен балсамов аромат. Съдържа смоли (50-60%), камед (20-30%), минерални вещества (6-8%), етерични масла (3-7%).

Истинският тамян е смолата на дървото Boswellia Carteri.

Курорт в Оман

Учени твърдят, че дори малки количества дим от тамян има антидепресивно действие, потискайки страховете и тревогите. Отстранява безсъницата, нощните страхове, подпомага правилния ритъм на съня.

Това е най-плътният, най-приспивният аромат, който бихте си представили. Има един римски писател, който казва за хората тук – толкова много кервани с тамян минават оттук, че хората са станали безгрижни, сънливи от приятното ухание на тамяна.

Тамян

Тамян

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Теди

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Оман– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version